Д-р Йордан Войнов, изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните …/БАБХ/ пред nivabg.com
.
Шапът е овладян, Eвропейската комисия отмени забраната за търговия с животни и животинска продукция от засегнатите региони в страната ни
. . Вл. В: Изминаха сто дни от старта на агенцията. Това е повод за равносметка. Заработи ли БАБХ като единно звено, като се има предвит че тя бе създадена от няколко различни структури. Д-р Й.В: Предвид обстоятелствата, че агенцията се включи „директно в мача”, без подготовка, мисля, че доста успешно се справяме, доста голям периметър до момента се покрива по отношение контрола на храните. Агенцията изключително много залага на качеството на храните, имаме специално създадена такава дирекция „Контрол и управление на качеството”. За тези сто дни бих казал, че се случиха доста неща. Първо – беше въведен стандарт по отношение на хляба – вече е пуснат такъв хляб на пазара, макар и да има недостиг. Например в моя роден град Самоков хората ме питат защо в тамошните магазини не се продава оттговарящ на въведения стандарт хляб, въпреки че има търсене. Отговорът е, че няма достатъчно качествено брашно, тъй като в последните години никой не е обръщал достатъчно внимание на брашното, от което се меси хляба, и съответно не е имало търсене на такова качествено брашно. Сега, с новата реколта ще има и качествено брашно и ще се появи такъв хляб навсякъде – впрочем в петък имам поредна среща с управителния съвет на Асоциацията на хлебопроизводителите, на която ще обсъдим тези неща. Мисля, че потребителите разбраха, че качественият хляб е за предпочитане и има сериозен интерес към него. За да контролираме качеството на хляба, правим проверки на самото хлебопроизводство, на хлебозаводи и фурни, започна пререгистрация на всички търговски обекти в страната, продаващи хляб, която и в момента продължава. Затворили сме около двеста търговски обекти, които имат допуснати различни нарушения. Вл. В: Голямо изпитание пред агенцията бе шапът. Решен ли е вече проблемът с това заболяване? Д-р Й.В: Междувременно агенцията воюваше на фронта със заболяването шап, което е едно от най-опасните заболявания в света, предвид това, че хора не боледуват, но бизнесът по отношение на месопреработка, на млекопреработка, на търговията с животни търпи драстични загуби. Ловът – също. Така беше и при нас – положихме доста усилия за да се справим със ситуацията…чукам на дърво, за момента е спокойно, даже преди няколко дни имаше решение на европейската комисия да се вдигне забрана за търговия с животни и животински продукти от бургаския регион и съседните на Бургас шест области – Сливен, Хасково, Ямбол, Варна, Шумен, Кърджали, която беше наложена от самата комисия с нейно предишно решение. Това е също един от сериозните успехи на агенцията. Активно работим по изграждане на мрежа между България и Турция. Има гласувано решение на Министерския съвет, че на областните управители на трите области – Бургас, Ямбол и Хасково – ще се отпуснат финансови средства и те ще са активната страна за изграждане на тази мрежа, за недопускане преминаването на домашни и за ограничаване на движението на диви животни между Турция и България. В момента специалистите обмислят каква точно , да е оградата, така че да е истинска преграда за дивите животни. Така ще се ограничи в бъдеще възможността за пренасяне на зарази. Вл. В: Предстоят ли промени в законодателството и въобще в съществуващата норманивна уредба, която регламентира дейността на БАБХ? Д-р Й.В: Да , предстои приемане на нов закон за растителна защита и изменение на закона за ветеринарномедицинската дейност. Предвид динамиката на процесите след обединението се вижда, че старите закони имат някои пропуски, не припокриват новите изисквания, които фактически има – съвсем нормално е, тъй като и на европейско ниво европейските регламенти търпят промени, излизат нови регламенти, старите се коригират, така че и при нас тече такъв процес в синхрон с това, което се случва в Европа. Законът зарастителна защита е вече в пленарната зала, Законът за ветеринарномедицинската дейност е на ниво съгласуване в различни министерства…Правим всичко възможно нормативната уредба да бъде приведена час по скоро в съответствие с новите изисквания. Вл. В: Как вървят преговорите с частнопрактикуващите ветеринарни лекари относно финасирането на дейността им? Д-р Й.В: Тази година ще има осигурени средства, въпреки че аз с тях съм провеждал няколко срещи – и те са на мнение, а и аз мисля така, че трябва да променим системата, която е изключително остаряла и мудно действаща. Няма такъв аналог в нито една друга страна-членка на Европейския съюз, а и в световен мащаб. Така че със тях продължаваме срещите, в момента подготвяме работни групи, както от тяхна страна, така и от наша страна, за да можем да постигнеме някакъв консенсус, да обединиме усилията между контролен орган и частнопрактикуващи, с главната цел да се получи един продукт, който ще е от полза на всички. Защото по този начин, както е сега системата, страдат и фермерите, тъй като фигурират все още участъци – такова остаряло понятие, пак казвам, няма никъде – това е един вид закрепостяване. Така че нашата идея е самите фермери, по подобие на практиката, рилагана в хуманната медицина, да избират обслужващия лекар, така като се избира от хората Джи Пи –общопрактикуващ лекар. По този начин ще има конкуренция, и най-добрите и най-предпочитаните специалисти , които имат най-много пациенти, ще са съответно и най-добре платени, което е абсолютно нормално… И няма да има такова закрепостяване, останало още от социалистическите времена – в момента не може лекар от определен участък да го напуска и да отиде да лекува в друг участък. В условията на пазарна икономика аз не виждам никаква логика в това, или пък някаква перспектива, че фермер от съседен участък след като предпочита определен ветеринарен лекар, да не може да го покани да обслужва неговата ферма… Това положение ще бъде променено в най-скоро време. Вл. В: Не е тайна, че има все още в областните дирекции по безопасност на храните несъответствия и разминаване относно заплащането на специалистите и отговорностите им, също и някои битови проблеми. Какво се предприема в това отношение? Д-р Й.В: Работим по тези неща , така че възможно най-бързо да бъдат решени, даже ние имаме региони, където все още не сме се справили с битовия фактор, в смисъл, че имаме проблеми по отношение на настаняването на хората – обяснимо е, защото трябваше да действаме в движение, с ограничен бюджет, без излишни разходи – така че, с течение на времето, се стремим тези проблеми да ги решим, също и несъответствията в заплащането. Мисля, че до края на годината ще се справим. За нас това е приоритет, работим усилено! С д-р Йордан Войнов разговаря Владимир Виденов
