сряда, юни 26, 2019
0887257707 videnov@abv.bg
ЗърнопроизводствоЗърнопроизводствоРАСТЕНИЕВЪДСТВОРастителна Защита

Какви сортове пшеница да отглеждаме в родните нивя?

Ретроспекция на развитието на съвременната селекция на пшеницата в България

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

1.4ХилядиЧетения
NivaBG.com

Направена е ретроспекция на развитието на съвременната селекция на пшеницата в България. Поставен е акцент върху етапите на нейното развитие и ролята и за създаване на сортове за родното зърнопроизводство.

Очертана е силната традиция в селекцията, довела до натрупване на богат теоретичен и практически опит в селекцията. Посочени са предимствата на генетичните комбинации от признаци и свойства на родните сортове, които ги правят изключително приспособими и надеждни в условията на страната. Подчертани са някои слабости на българските сортове спрямо изискванията на производството и са дискутирани причините за тях от селекционна гледна точка. Очертан е реалният дял на сорта като фактор за повишаване на добива зърно и неговата стабилност.

Проф. Д-р Николай Ценов

Агроном I Холдинг, Добрич

Селекцията на пшеницата в България има над 100-годишна история. Началото е поставено от Константин Малков през 1902 г. в земеделската опитна станция в Садово. Той се счита за пионер на родната селекция на пшеницата. Именно той определя пригодността на различните видове пшеница (хлебна и твърда) за отглеждане в родните нивя.

По-късно през 1905 г в земеделската опитна станция на Образцов чифлик, Русе и Държавната земеделска станция в София (1910) е организирана селекцията на съвременна научна основа. В продължение на години е събрано и проучено генетичното разнообразие от местни форми пшеница. Внесени са образци от Германия, Франция, Италия, Унгария, САЩ и Япония.

Методът на между сортовата хибридизация, който и в настоящия момент е най-широко използваният, е въведен през далечната 1911 г. от проф. Иван Иванов в Земеделската опитна станция на Образцов чифлик, Русе. Първият сорт пшеница, създаден от него е № 159 от комбиниране на местната пшеница „Разградска червенокласа осилеста червенка” и френския сорт “Noe”. Този сорт заедно със създадения  през 1925 г сорт № 14 и № 301 (1950 г) са хранили страната до края на 50-те години на 20 век.

В началото на 60-те години започва нов етап от развитието на селекцията на пшеницата у нас. Тя се концентрира в два селекционни центъра – Институт по пшеницата и слънчогледа, Генерал Тошево и Институт по растителни ресурси, Садово. През 1962 г. е приета научната програма за селекция на пшеницата, която се превръща в стратегическа за тази култура. Формирани са научни колективи от млади и енергични учени, селекционери, чиято основна цел е да създадат роден биотип (екотип) пшеници, който да конкурира чуждестранните, навлезли в страната след Втората световна война.

Само след 10 години упорита селекционна работа в родните полета започва отглеждане на наши сортове, които с успех преодоляват по добив и качество на зърното шедьовърът при пшениците в света, сорт Безостая 1. Използвайки събраните материали от цял свят, заедно с местните пшеници от народната селекция нашите селекционери успяват да създадат сортове, които съперничат на създадените в други напреднали в това отношение страни, използвайки имено този сорт. През периода 1962-1992 г. са направени многобройни изследвания по всички аспекти на селекция на пшеницата и е натрупан огромен  практически опит за това какво е необходимо за производството в условията на нашата страна. Всички специалисти са изпратени на специализации до най-напредналите селекционни центрове по целия свят (САЩ, Швеция, Италия, Япония, Унгария, СССР). До тогава са създадени около 60 сорта, които са отглеждани на 100 % от площта на културата у нас. Следват години на криза в държавата, но не и в селекцията на пшеницата. Натрупаният разнообразен изходен материал в съчетание с традиционно богатият практически опит и връзки със сродни институти от цял свят, позволиха през последните 20 години в двата селекционни центрове на страната (ДЗИ, Г. Тошево и ИРГР, Садово) да бъдат създадени още около 80 на брой сорта. Радостното е, че същият този период в страната се създадоха и частни селекционни компании (Агроном, Семенарска къща Садово, Сортови семена Вардим, Пестицид и др.). Те успяха да създадат около 40 нови сорта, част от които реализираха в производството. По този начин се създаде естествена конкурентна среда и в селекцията на пшеницата, която продължава и сега. В конкурентната борба за  българския пазар се включиха и известни европейски селекционни  и семенарски компании. През тази година в официалната сортова листа са вписани общо 82 сорта, от които 87 % са създадените у нас, от които 30 % в частния сектор.

При това огромно разнообразие от сортове с различен произход, кои от тях трябва да се отглеждат в страната? Има ли съществена разликата между създадените у нас и интродуцираните (внесени) сортове с чуждестранен произход? Може ли да се разчита на генетика с произход от Европа? Това са въпроси, които вълнуват българските фермери, в избора на сортов състав в резултат на стремежа им да получат по-добри икономически резултати.  Разликите са съществени и при някои признаци дори са контрастни, както следва:

1. Пшеницата е силно зависима от микроклимата култура и по това тя се различава съществено от всички останали основни полски култури (царевица, слънчоглед, рапица, дори ечемик). Това произтича от специфичните условия за растеж и стадийното и развитие, което е много особено.

2. Добивът и качеството на зърно при нея са в резултат на сложно взаимодействие между специфични генетични системи, които се комбинират най-добре в конкретни условия на отглеждане (България). Сложната природа на пшеницата е причина проявата на всеки признак и свойство да бъде в резултат на конкретно съчетание между влага, температура и светлина. Това е причината да се получават различни резултати от едни и същи сортове през различните години на отглеждане.

3. Не е доказано в производството, че чуждестранните сортове наистина притежават по-висок продуктивен потенциал в условията на България, в дългосрочен план от 5-10 год. Напротив много от тях се изявяват добре само през отделни сезони, когато условията са възможно най-близки до тези в които са създадени.

4. Качеството на зърното им отстъпва значително на това на българските сортове. Доказателство за това са регистрираните, общо 11 сорта, предимно в групите на нискокачествените пшеници (Б, В и Г).

                5. Устойчивостта на стрес (студ и суша) на българските сортове е значително по-висока, поради това че тези свойства са акумулирани в конкретните климатични аномалии в условията на българския климат. Двете свойства са много трудни за селекция, понеже тяхното увеличаване е свързано с намаляване на продуктивността. Голяма част от чуждите сортове са пригодени за по-влажен климат със значително по-мека зима , характеризираща се малки температурни амплитуди.

                6. Устойчивостта на листни болести на родните сортове пшеница е на достатъчно високо ниво за условията на страната. По това те не се различават съществено от чуждестранните, които като цяло са създадени в страните на западна Европа (Франция, Германия, Австрия), в които високата устойчивост е просто задължителна. Дори при отделни болести, при които има специфични за страната раси, нашата устойчивост е по-стабилна.

                7. Българските сортове притежават генетично разнообразие по всички важни за фермерите биологични и стопански качества (продуктивност, качество на зърното, ранозрелост, устойчивост на полягане и др). Освен това те са в резултат на ефективно комбиниране на наша и чужда генетична плазма от цял свят, което ги прави особено пластични и адаптивни. В условията на зачестилите климатични аномалии на страната е задължително да се използва голямото вариране на всеки признак и свойство, с което разполагаме като изходен селекционен материал. Проведените редица изследвания на различни набори от български и чужди сортове показва недвусмислено значително по-голямото генетично разнообразие на нашите сортове, в сравнение с набор от белгийски, немски, австрийски и др. сортове. Това е атестат за богатата наследствена природа на родните сортове в контекста на тяхната приспособимост.

                8. Родните сортове са доказали своя висок продуктивен потенциал в редица международни опити на 22 страни от Европа и Азия, през първите години на 21 век. Някои от тях са утвърдени и районирани в съседни държави. Това е сериозен атестат за ниво и традиции в селекцията на културата

                9. Създадени в България сортове и изходен селекционен материал се използват от над 30 год. във най-силните и водещи в селекцията на пшеницата страни като Русия, Украйна, САЩ, Унгария, Румъния и Сърбия. Това е в резултат на утвърдената през годините силна селекционна школа у нас, която продължава да създава ценни съчетания между признаци и свойства със силно негативни корелации между тях, като съчетаване на висок добив с ранозрелост, висока студоустойчивост, толерантност към суша и пр. Селекционни материали с точно такива уникални съчетания са особено ценни, както за нас, така и за колегите зад граница, които са експерти в това отношение.

Всичко това не са субективни съждения, а факти които са съществени и важни за производителите на зърно и следва да се имат в предвид при изграждане на собствената сортова структура.  Някои от фермерите, които са имали възможност да сравняват нашите с чуждестранни продукти, вероятно ще ми опонират с мнение различно на моето. Като цяло родният биотип сортове имат следните  негативни за зърно производството моменти:

                1. По-ниската продуктивна братимост на родните сортове в сравнение с чуждестранните. По-ниската братимост на нашите сортове са дължи на условията в които се създават. Ежегодният абиотичен стрес от студ през зимата и суша през активната вегетация, са причина да се работи към увеличаване на броя на зърната в класа до възможен максимум на културата. Това обаче води да съществено намаляване на продуктивното братене. В чуждестранните сортове по-високата братимост е в резултат на използване на различни от нашите гени за ниско стъбло. Те осигуряват пряко ниско и здраво (не полягащо) стъбло, а непряко подобряват изравнеността като цяло. Тези гени обаче предизвикват значително по-голяма чувствителност към суша. В съчетание с късно  изкласяване и бавно пролетно развитие чуждите сортове са подложени на значително по-силни негативни ефекти от условията на отглеждане. Родните пшеници са малко по-високи, но гените им за височина на стъблото, които са проучени в детайли и се използват ефективно осигуряват високо ниво на стрес толерантност.

                2. Забележима по-лоша изравненост на височината на братята с главното стъбло на отделното растение. Тя е в резултат на комбинацията от специфичните гени за ниско стъбло (за които стана въпрос) всъчетание с суровите зимни условия, почти ежегодно. Родните пшеници оцеляват успешно без проблеми при 2-3 месечен покой през зимата. В Западна Европа, в условията на която са създадени чуждите сортове зимата е значително по-мека, вегетация там протича почти през цялата зима. Този постоянен растеж предизвиква „изравняване” на братята с централното стъбло. Когато се отглеждат у нас особено след 2-3 години чуждестранните сортове започват да приличат на родните, т.е. вече не са така изравнени. Основна причина е зимата с нейните ниски отрицателни температурни и денонощни температурни аномалии, за които писах в предния брой на списанието (фигура 2). Утвърдилите се посевни норми при пшеницата у нас също са в резултат на несигурността на производителите за състоянието на посеви след зимата. Традиционно по-високите сеитбени норми са също причина за отглеждане на сортове с едри класове в условията на технологично създадени гъсти посеви.

                3. По-високо стъбло с по-ниска устойчивост на полягане, като цяло. Вече обясних защо стъблото на родните сортове като правило е по-високо. Гените за височина на стъблото не го скъсяват напълно, а само на най-горното междувъзлие. Получават се така наречените „високи” джуджета, височината на които е между 80 и 90 см. В сравнение с чуждестранните (70-80 см) част от нашите сортове са с 10-15 см по-високи.

                В заключение можем да кажем, че използването на който и да е сорт пшеница е по лично предпочитание на фермера. Дали е правилен изборът или не в крайна сметка е негов проблем. Който обаче се отнася експертно към сортовата си структура, обикновено вниква във възможностите за максимално оптимизиране на делът на сорта като фактор. Да припомним, че този дял в крайния добив е 8-12 %, в зависимост от условията на годината. Така, че всеки сам трябва да направи избор. Ние експертите можем само да помогнем този избор да бъде трайно правилен.

 

NivaBG.com

Вашият коментар