На заседанието бе докладвана актуална информация от дирекция „Растениевъдство“ на МЗХ , от Контролно – техническата инспекция и от Софийската стокова борса. С намерението да сме максимално полезни на читателите си публикуваме пълния текст на докладите на отделните звена.
Информация от дирекция „Растениевъдство“:
Състояние на есенните култури преди начало на жътва към 24 юни 2011 г.
Агроклиматичните условия в страната през есента на 2010 г. бяха подходящи за провеждането на есенната сеитба и началната вегетация на културите. Зимните условия бяха в нормата и няма отчетени повреди от ниски температури по зимуващите посеви с пшеница и ечемик. По информация на Националния институт по метеорология и хидрология към БАН /НИМХ/, поради хладната и влажна пролет през месец март, на много места в страната се забави извършването на основните полски работи като: сеитбата при пролетните култури, подхранването с минерални торове и внасянето на хербициди при есенниците. През третото десетдневие на март в полските райони настъпи подобрение на условията за извършване на почвообработките, сеитбата на средно ранните пролетни култури, растителнозащитните третирания и др. Изключения имаше на места в Североизточна България, където падналите валежи в края на месеца ограничаваха възможностите за провеждане на сезонните полски работи. Относително сухото време през по-голямата част от април, с поднормени валежи в повечето райони на страната, позволяваха провеждане на сезонните полски работи като: приключване сеитбата на слънчогледа и царевицата за зърно, засаждане на картофи и други полски работи. Изключение имаше на места в Източна България през първата половина от месеца, където падналите валежи временно ограничаваха възможностите за работа на полето. През първото и второто десетдневие на месец април валежите ограничаваха възможностите за приключване на сеитбата на ранните пролетни култури (фий, овес, градински грах) и предсеитбената подготовка на средноранните пролетници. На места в Тракийската низина падналите валежи в края на второто десетдневие бяха причина за пропускане на агротехническите срокове при сеитбата на слънчогледа. Хладното за сезона време през първото десетдневие на май определяше забавените темпове на развитие при земеделските култури и продължаването на закъснялата сеитба на царевицата и слънчогледа. През относително сухите периоди на май се провеждаха и останалите сезонни полски дейности. През второто десетдневие на май развитието на зимните житни и засетите пролетни култури протече с умерени темпове при близки до нормата топлинни условия. При пшеницата и ечемика се наблюдаваха фазите „изкласяване” и начало на „цъфтеж”. До края на май при пшеницата и ечемика протичаше „цъфтеж”, „оплождане” и „наливане на зърното”, а на единични места, и начало на „млечна зрелост”. През месеците май и юни се наблюдаваха типичните за месеците неустойчиви метеорологични условия, с краткотрайни и интензивни превалявания, които често възпрепятстваха провеждането на сезонните полски работи, особено при пролетниците. От началото до средата на юни падналите на много места в страната валежи благоприятстваха наливането на зърното. Високите дневни температури през второто и трето десетдневие на месец юни ускориха процесите на узряване при културите. От интензивните валежи и буреносна дейност, на някои места, посевите са полегнали, което допълнително ще забави прибирането на зърното. В отделни райони на страната паднаха градушки и бяха нанесени сериозни щети на земеделските култури, които се установяват с протоколи при напълно унищожени посеви. Въпреки неустойчивите и променливи метеорологични условия през настоящата пролет, както и наличието на чести превалявания с различен интензитет и количество, осигуриха нормалното развитие на есенните посеви, в най-чувствителните фази от развитието им – „вретенене” до „наливане и узряване на зърното”. По информация на Областните дирекции „Земеделие”, от проведеното последно 10%-но извадково обследване на есенниците преди жътва (към 24 юни), посевите са в преобладаващо „добро” физиологично състояние. Площите попадащи в категориите „много добро” и „добро” състояние при пшеницата са 89% и ечемика – 86%. „Средно” е състоянието на 10% от посевите на пшеница и 13% на ечемика, съответно в „незадоволително” състояние са под 1% и при двете култури. Отчетените до момента пропаднали площи са 0,05% при пшеницата и 0,18% при ечемика. Общото фитосанитарно състояние на есенниците се определя като „добро”. По предварителни данни на отдел „Агростатистика” – МЗХ /анкета “Добиви от земеделски култури – реколта`2011”/ през изминалата есен са засети: – 10 422 172 дка – пшеница; – 1 814 682 дка – ечемик; – 64 961 дка – ръж; – 96 512 дка тритикале; – 2 387 216 дка – зимна маслодайна рапица. По предварителна информация на Областните дирекции „Земеделие” за есенните култури, основаваща се на относително благоприятните агроклиматични условия, оценките за състоянието на посевите и определения биологичен добив, ни дават основание да прогнозираме, че производството на зърно ще бъде на нивото от предходната година или в диапазона на 3,9-4,1 млн. тона пшеница и 600-700 хил. тона ечемик. Средните добиви за страната са определени като средно претеглени стойности и се очакват да бъдат при пшеница – 393 кг/дка и за ечемика – 376 кг/дка. Сеитбата на пролетните култури премина при посочените агрометеорологични условия за страната. Въпреки забавянето на темпа на мероприятията от пролетната сеитба /поради чести превалявания и преовлажняване на повърхностния почвен слой/, пролетни култури са поникнали нормално, с равномерна гъстота. На този етап, влагата и топлинните условия спомагат за тяхното бързо развитие. По неокончателни оперативни данни, засети с пролетни култури са: – 3 759 000 дка – царевица за зърно или със 17% в повече, спрямо 2010 г.; – 6 959 000 дка – маслодаен слънчоглед с 5% повече от 2010 г.; – 79 000 дка – пролетен ечемик – 141 000 дка – овес
Информация от Контролно-техническата инспекция за хода на подготовката на зърнокомбайните за прибиране на реколтата към 27 юни 2011г.:
Преди започване на жътвената кампания съгласно утвърдения Календарен план за работа на Контролно-техническа инспекция през месеците май и юни се извършва технически преглед на техническата изправност на зърноприбиращата и извозващата техника, зърноплощадки, зърносушилни и друга техника, ангажирана с прибиране на реколтата от зърнено-житните култури. Проверката се извършва по предварително съгласуван график съвместно с инспекторите от регионалните служби “Пожарна безопасност и защита на населението”, областните инспекции по труда и обхваща агрофирми за механизирани услуги, земеделски кооперации и сдружения, частни стопани, арендатори и училища. При прегледите се проверява правилното регулиране на зърнокомбайните, изправността на светлините, ел.инсталацията и спирачките, мерките по безопасността на труда и противопожарното оборудване, както и правоспособността на лицата работещи с тази техника. При установени пропуски при подготовката на машините са дават конкретни предписания на собствениците. Най често срещаните нередности, които се констатират са: – Повреди от неправилно съхранение; – липса на обезопасителни капаци на трансмисии и предавки; – липса на обезопасителни кожуси на карданните валове; – неизправни светлинни и звукови сигнализации на по–старите модели комбайни; – неправилни регулировки на режещите апарати, вариаторите, сита, сламотръси, барабан – контрабарабан. Заради тези и други нередности свързани с безопасността и охраната на труда към 27 юни 2011г. Контролно-техническа инспекция с спряла от работа 312 броя зърнокомбайни. Поради установено неизправно техническо състояние на част от представените на преглед зърнокомбайни в някои райони ще се извършат повторни технически прегледи. Голям брой зърнокомбайни са спрени от работа по желание на собствениците им – 1616 бр. Това са зърнокомбайни които са амортизирани /преобладават СК-5 “НИВА”/ и не гарантират качественото прибиране на реколтата. При необходимост от допълнителна техника собствениците могат да пуснат в работа тези зърнокомбайни след извършване на съответните прегледи. Данните, към 27.06.2011г. показват, че от регистрираните в страната 9935 броя зърнокомбайни в жътвата ще участвуват 7368 бр., като от тях са преминали сезонен технически преглед 5479 броя, което представлява 74%. Регионалните служби на Контролно-техническа инспекция продължават да извършват проверка на техниката и до започване жътвата на пшеницата ще бъдат проверени всички зърнокомбайни преди пускането им в работа. На национално ниво Контролно-техническа инспекция участва в изграден щаб в Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” за съдействие и координация на дейностите в периода на прибиране на реколтата. Проверени от органите на ГД “ПБЗН” към 27.06.2011г. : – зърнокомбайни -4011 бр. – друга техника -15 013 бр. – допуснати до работа зърнокомбайни -3791 бр. Възникнали пожари до 27.06.2011г. – 11 броя, като няма причинени пожари по вина на участвуващата земеделска техника.
Информация от Софийска стокова борса АД:
СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ НА ВЪТРЕШНИЯ И МЕЖДУНАРОДНИЯ ЗЪРНЕНИ ПАЗАРИ
Развитието на международните зърнени пазари през юни беше изключително динамично и противоречиво, поради засиленото влияние на климатичния фактор, несигурната икономическа ситуация в света и промените в търговската политика на Русия и Украйна. В рамките само на един месец наблюдавахме екстремни двупосочни отклонения на котировките на основните зърна, за което определено повлияха мащабните спекулативни операции на инвестиционните фондове. В края на май (28.05.) премиерът на Русия Владимир Путин съобщи за вдигането на забраната за износ на зърнени храни от 1 юли 2011 г. Краят на руското експортно ембарго и премахването на ограничителния режим при износа на зърно от Украйна на фона на очертаващото се рязко увеличение на зърнопроизводството в тези страни оказа силно депресиращо влияние върху зърнените пазари от двете страни на Атлантическия океан. Влошените оценки за добива от пшеница в Евросъюза и най-вече оповестяването на неблагоприятните прогнозни данни за производството на царевица в САЩ обърнаха цените във възходяща посока. След поредното драстично (с 8 млн. т) редуциране на прогнозата за добив от царевица в Щатите, котировките й в Чикаго се изкачиха до нов исторически ценови връх – $314,55 за тон на 10 юни ($135/т- 10.06.10 г.). Динамичното поскъпване на фуражното зърно оказа определящо влияние за стабилизиране на цените на пшеницата на европейския пазар в края на първата десетдневка на юли. На 9 юни мелничарската пшеница затвори на борсата в Париж на равнище около EUR233/т, с 10 евро над ценовото дъно от 7 юни 2011 г., а експортните котировки на френското мелничарско зърно се възстановиха до EUR247/т FOB Руан, в сравнение с EUR240/т на 7 юни. Ценовият възход обаче не продължи дълго. Валежите в засегнатите от суша региони на Западна Европа (Франция, Германия, Великобритания и Полша) и благоприятната промяна на агрометеорологичната обстановка в САЩ провокираха вълна от спекулативни продажби и драстично понижение на цените на основните зърна на фючърсния пазар. Цената на царевицата в Чикаго към 27 юни ерозира до $260/т, а котировките на юлския контракт пшеница се сринаха до най-ниското равнище от 11 месеца насам – $229/т. Търговците коментират, че сривът на американския пазар до голяма степен се дължи на промяната в политиката на големите инвестиционни фондове, които започнаха да се изтеглят от суровинните стоки поради влошените индикации за развитие на глобалната икономика. Натискът отвъд Океана депресира европейския пазар. Ефектът от драматичното понижение на цените в САЩ беше подсилен от страховете, че Русия и Украйна ще провеждат много агресивна търговска политика и ще продават пшеница на стратегическите купувачи на дъмпингови цени. Търгът на Тунис, проведен на 22 юни, потвърди тази песимистична прогноза. Държавната агенция на Тунис закупи 75 хил. т мелничарска пшеница при изключително ниско ценово равнище (около $290/т CIF), което според европейските търговци означава, че доставката ще бъде реализирана със зърно от черноморския регион (Русия или Украйна). Междувременно руските власти декларираха, че въпроса с въвеждане на експортни мита при износа на пшеница в момента не стои на дневен ред, а Владимир Путин на конгреса на Руското аграрно движение заяви, че зърнопроизводителите ще получат «цялата необходима държавна подкрепа» през новия сезон, в това число и външноикономическа. Под натиска на тези фактори към 27 юни мелничарската пшеница поевтиня на борсата в Париж до EUR188/т, а на експортния пазар цената на френското хлебно зърно спадна до EUR194/т FOB Руан ($276/т). Повечето европейски търговци и най-вече производители са убедени, че ценовият спад регистриран през последните дни на изтичащия сезон 2010/11 г. има спекулативен характер. Анализаторите от Toepfer (една от най-големите и реномирани европейски компании) са на мнение, че валежите стабилизираха добивите от пшеница в Европа, но като цяло те дойдоха твърде късно, за да компенсират нанесените от сушата щети. От средата на февруари до средата на май земеделските масиви във Франция, Германия, Полша и Източна Англия получиха само 30-40% от нормалната сума на валежите, което намали значително потенциала за производство. През новия стопански сезон 2011/12 г., добивът от пшеница в ЕС ще спадне с 1,7 на сто, в сравнение с предходната година до ЕС 134,6 млн. т. Според анализаторите баланса в региона и през 2011/12 г. ще остане напрегнат, което ще ограничи и експортния потенциал на Евросъюза. Обемът на износа на пшеница и брашно от ЕС през 2011/12 г. изглежда ще възлезе на около 12,5 млн. тона, с 7 млн. т по-малко в сравнение с предходния сезон. Влошените перспективи за производство на пшеница в Евросъюза рефлектираха за намаление на прогнозата за глобалната реколта от пшеница през новия сезон до 664,3 млн. т, в сравнение с 669,7 млн. т, очаквани в средата на май и 648,2 млн. т – 2010/11 г. Основен фактор за увеличението на световното производство са очакваните по-големи добиви в Русия, Украйна, Казахстан и Индия, които компенсират по-слабите реколти в САЩ, ЕС, и Австралия (виж. Приложение 1). Експертите коментират, че в новата редакция световният баланс на пшеницата 2011/12 г. демонстрира превишаване на обема напотреблението (667,2 млн. т) над равнището на производството (664,3 млн. т), което е обективна предпоставка за запазване на относително високите цени на пшеницата и през новия стопански сезон. Дори след драстичното понижение, експортните котировки на пшеницата в САЩ и Западна Европа в момента значително превишават стойностите регистрирани през същия период на 2009 г. и 2010 г., когато FOB цените на мека червена зимна пшеница в Щатите бяха около $180/т, а френска мелничарска пшеница се предлагаше за износ на нива от EUR135-140/т. Пазарните участници се надяват, че през близките дни спекулативният натиск върху житните котировки в САЩ ще отслабне, което би се отразило здравословно и върху европейския пазар. Надеждите за прекъсване на стръмния низходящ тренд в Чикаго се свързват преди всичко с предстоящото публикуване на отчета на Министерството на земеделието на САЩ за запасите от царевица в страната към 1 юни 2011 г., които според оценките на независими експерти са значително по-малки (с 21 %) в сравнение със същия период на 2010 г. Освен това и площите засети с царевица в САЩ могат да се окажат по-малки отколкото се очакваше преди. В понеделник един от ръководителите на Cargill Inc. коментира пред Financial Times, че вследствие на наводненията в Средния Запад реално фермерите са засели много по-малко площи отколкото прогнозира USDA. Като подкрепящ пазара на фуражното зърно фактор трябва да споменем и рекордните покупки на царевица от страна на Китай. Впрочем промените в нагласите през последните дни се усещат и на пазара на пшеницата. Напоследък се забелязва и активизиране на експортното търсене на хлебно зърно в азиатския регион и Средния Изток (Япония, Южна Корея, Тунис, Египет и др. ). Мненията на европейските, американските и азиатските търговци до голяма степен се покриват. На 29 юни Dow Jones цитира коментара на представителя на една от водещите световни компании търгуващи със зърно от Сингапур: „Цените на пшеницата понастоящем изглежда формират дъно и новото ценово рали е на ход“. Експертите обаче се въздържат от категорични прогнози, тъй като политиката на големите спекуланти (инвестиционни фондове) е трудно предсказуема, а именно те в повечето случаи налагат драстични промени в тенденциите на фючърсния пазар. За риска от изненади директорът на Института по международни икономически отношение в Женева г-н Умберто Маззеи предупреди още в началото на 2011 г. В своята статия «Международните спекулации и поскъпването на основните храни» водещият световен експерт констатира, черезките скокове в цените на основните храни са провокирани главно от манипулации на стоковите борси, където се формират глобалните цени. Търговските операции се координират между финансовите институции и глобалните търговци. Те залагат на ръста или спада на цената на съответния продукт, а след това манипулират самото ценово развитие в своя полза. При тези обстоятелства дори и най-прецизната ценова прогноза, базирана на фундаменталните фактори, не би била точна. Впрочем и обективната оценка на фундаменталните фактори в момента е затруднена от субективните сигнали, които генерират правителствата на отделните страни. Типичен пример в това отношение е Украйна, един от основните играчи на пазара в нашия регион. На 25 май министърът на аграрната политика на Украйна съобщи за отмяната на експортните квоти, а само две седмици по-късно, на 10 юни президентът Виктор Янукович подписа Закон № 3387-VI „За внасяне на промени в Данъчния кодекс на Украйна и размера на експортното мито при износа на редица зърнени култури”. В закона се фиксират следните мита при износа: пшеница – 9%, но не по-малко от EUR17/т; ечемик – 14%, но не по-малко от EUR23/т и царевица – 12%, но не по-малко от EUR20/т. Експортните мита ще влязат в сила от началото на новия сезон – 1 юли 2011г. и ще действуват до 1 януари 2012. От браншовите организации на зърнопроизводителите споделят, че непоследователната търговска политика създава обстановка на несигурност на пазара и намалява печалбите на местните фермери, тъй като търговците все още се въздържат от масирани покупки, а реколтната преса се засилва. Изчаквателната позиция на търговците се посочва от анализаторите като основна причина за липсата на промени в изкупните цени на пшеницата на украинския пазар през последните няколко седмици. Изкупните цени на мелничарската пшеницата (12,5% протеин) от месец май зациклиха на равнище около $230/т EXW при изкупуването на зърно за износ ($140/т EXW – 28.06.10 г.) и $260/т EXW за преработка ( $153/т EXW – 28.06.10 г.). През последните дни на месец юни пазара се раздвижи и средната изкупна цена достигна до $270-272/т EXW . Оценките за добива от основните зърна в Украйна засега остават благоприятни. Съгласно прогнозните данни на водещата аналитична агенция UkrAgroConsult производството на пшеница в страната през 2011/12 г. ще възлезе на 20,4 млн.т, в сравнение с 17,2 млн. т, реколтирани през 2010/11г. Тази прогноза обаче, може да бъде коригирана в низходяща посока вследствие на поройните дъждове. На 28 юни пазарните анализатори в Украйна предупредиха, че в редица райони на страната добивите от пшеница могат да спаднат с 10-20%, в сравнение с първоначалните прогнози, тъй като през последните дни там са паднали поройни валежи. Прогнозите за размера на зърнената реколта в Русия са много добри, но известно напрежение в търговските среди предизвика репликата на министъра на селското стопанство на Русия, че производството от 85 млн.т е достижимо само при благоприятно време. Досега се оперираше с прогнозни данни в диапазон 85-90 млн. т. Този факт и предстоящото освобождаване на експорта (от 1 юли) провокира рязко покачването на изкупните цени на руския пазар. От началото на юни досега най-търсената за износ пшеница 4 клас (11,5% протеин) поскъпна в южните региони на РФ с 25 – 30 долара, до $225-230/т EXW ($140-145/т – в края на юни 2010 г.). Европейските експерти засега не намират основание за ревизиране на прогнозните числа за обема на производството и износа на пшеница от Русия, Украйна и Казахстан. Прогнозните данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за експортния потенциал на трите държави основни доставчици на пшеница от черноморския регион също остават непроменени. Общият им експортен потенциал през 2011/12 г. ще се увеличи с 2,1 пъти до 26 млн. т, в това число: Русия – 10 млн. т; Украйна – 8,5 млн. т и Казахстан – 7,5 млн. т (4,0 млн. т; 3,7 млн. т и 5,0 млн. т съответно през 2010/11 г.). На Софийска стокова борса АД в началото на месец юни котировките „купува” за хлебна пшеница бяха в диапазона 420,00-450,00 лева на тон без ДДС, продавачите държаха цени от 480,00 до 500,00 лева на тон. С настъпването на новата реколта, ситуацията се промени и към момента купувачите дават цена в диапазона 320,00 – 350,00 лева на тон без ДДС за хлебна пшеница нова реколта и 290,00-300,00 лева на тон за фуражна пшеница. Котировките „купува” за ечемик нова реколта варират в рамките на 270,00-280,00 лева на тон, но продавачите държат цени от 300,00 до 350,00 лева на тон. Васил Симов Главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса АД
