По време на вегетацията житните култури се нападат от редица болести и неприятели, които оказват голямо въздействие върху планираната реколтата. Болестите по пшеницата са един от най-съществените фактори за зърновото производство. Ако те се подценяват, опасността от загуба на милиони тонове зърно ежегодно е много голяма.
С най-голямо значение са болестите, които нанасят поражения по листата и стъблата на житните растения по време на вегетацията – брашнеста мана, кафява ръжда и в последно време септориоза (ран листен пригор). Загубите от добива могат да достигнат до 25 – 30% за всяка болест поотделно и се дължат основно на намаляване броя на класовете и семената. Броят на семената намалява, когато са засегнати последните два листа и флагелният лист. В резултат от пораженията по листата семената остават дребни, спаружени, бедни на белтъчини и с понижено качество. •Брашнестата мана по пшеницата (Erysiphe graminis f.sp. tritici) поразява листата, листните влагалища и класовете. По тях се появяват повърхностни бели, брашнести налепи. Листата остават зелени и активни известно време след инфектирането, след което нападнатите тъкани постепенно загиват. По повърхността на засегнатите растителни части спорите се намножават и изглеждат като бели прашести туфи. Те се разпространяват чрез вятъра и осъществяват нови заразявания. При силна проява на болестта листата пожълтяват бързо и загиват. Вследствие на тези поражения се развиват по-малко продуктивни братя, класчета и зърна в едно растение, което отслабва и често поляга. За инфектирането е необходима висока въздушна влажност, а разпространението на спорите се благоприятства от сухите условия. Характерно за заболяването е, че дъждът и капките вода по листата ограничават спорообразуването и нарастването на мицела. Развитието на брашнестата мана се благоприятства от редуването на сухи и влажни условия. Ранната форма на болестта се проявява по изоставащите млади растения, а по-късната – намалява активната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно е намален. За ограничаване на инфектирането с брашнеста мана е необходимо да се използват устойчиви сортове, а по-редките посеви намаляват разпространението на болестта. Благоприятни условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при ранна сеитба, висока гъстота на посева, усилен вегетативен растеж, особено след обилно азотно торене, температура между 18оС и 22оС, висока влажност и редуване на топли и влажни дни. Критични моменти от развитието на пшеницата по отношение на заразяване със заболяването е периодът от братене до появата на класа и особено след появата на първия осил до пълната поява на класа. Сигнал за химическа борба срещу брашнестата мана се дава при отчетено нападение от 30% върху първите 1-4 листа във фаза 1-и-2- и възел, а второ пръскане е наложително, ако върху флагелния лист и прилежащите два листа степента на нападение е по-голяма от 1%. Срещу заболяването може да се приложи един от следните фунгициди: Байфидан 250 ЕК- 50 мл/ дка; Артеа 330 ЕК- 40 мл/ дка; Дует Ултра – 60 мл/ дка; Алегро СК-50 – 100 мл/ дка; Карамба 60 СЛ- 100 мл/ дка; Танго супер-80-100 мл/ дка; Фалкон 460 ЕК- 60 мл/ дка; Импакт 25 СК- 50 мл/ дка и други. •От векове ръждите са най-вирулентните болести по пшеницата не само по света, но и у нас. В България посевите се нападат от три вида ръжди: кафява, черна и жълта. Характерно за трите вида ръжди е, че са въздухопреносими, т.е. заразата се пренася от въздушните течения и вятъра. Не бива да се подценява опасността от тези болести, защото могат да нанесат сериозен удар върху реколтата. Кафявата (листна) ръжда (Puccinia reconditа f.sp. tritici) е най-опасната и широко разпространена болест за страната ни. Тя се развива ежегодно в по-голям или по-малък размер, но в някои години се проявява епифитотично и причинява големи загуби. При по-ранната и масова проява растенията остават по-ниски, братят по-слабо и дават по-дребни класове. Зърното от тези класове е по-дребно, спаружено, леко, понякога шупливо и брашнесто. От такова зърно се получава нискокачествено брашно и хляб. Количеството на сламата е по-малко, а като храна тя е опасна за животните. От поникването до заразяването на растенията по горната страна на листата се образуват разпръснати кафяви до червенокафяви сори с праховидно, кафяво до оранжево съдържание. В началото те се появяват на върха на листата или разпръснато по целия лист. Постепенно се сгъстяват и обхващат целите листа. След узряването си уредоспорите се разнасят от вятъра или се отмиват от дъжда. По този начин се осъществяват заразяванията на нови листа. Причинителят на заболяването, гъбен патоген, преминава по есенните посеви от заразените саморасли растения. За масово развитие на кафявата ръжда допринасят топлите дни (20-25оС) и нощи с превалявания, особено през следобедните часове и образуването на роса. Обилното азотно торене и отглеждане на чувствителни сортове може да доведе до появата и разпространението на болестта по-рано напролет, но обикновено масовото нападение започва след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно. Критичният период за растенията е от появата на флагелния лист до края на цъфтежа и особено от появата на първия осил до пълната поява на класа. Борбата с кафявата ръжда се води предимно чрез засяване на устойчиви сортове- Елица, Албена, Ласка, Преслав, Зора, Пряспа и други. Силно чувствителни към болестта са сортовете Тодора, Енола, Кристал и други. Сортът Садово 1 в повечето райони е загубил устойчивостта си. От химическите средства могат да се използват Танго супер – 80 мл/ дка, Бриз 12,5 ЕК- 100 мл/ дка и други, като прагът на икономическа вредност е във фазите: 1-и 2-възел 10% степен на нападение, поява на лигулата на флагелния лист, 10% степен на нападение и първи спори върху последния лист и т.н. При установяване на съответния праг на икономическа вредност химическата борба се провежда в периода от видимия 4-и възел до края на цъфтежа. Срещу брашнестата мана и кафявата ръжда едновременно може да се пръска с един от регистрираните фунгициди: Бампер 25 ЕК- 50 мл/ дка; Алегро СК- 50 мл/ дка; Импакт 25 СК-50 мл/ дка; Танго супер-80-100 мл/ дка; Байфидан 250 ЕК- 50 мл/ дка; Карамба 60 СЛ- 100 мл/ дка. •През последните години септориозите у нас имат повсеместно разпространение в пшеничните посеви. Това са ран листен пригор (Septoria tritici Rob.ex Desm.) и петносване на класовете (Septoria nodorum(Berk.)). …………………………………………………………….. Продължение по темата – четете в новия бр. 2/февруари 2012 г. на сп. „Практично земеделие”. В броя ще намерите и друга актуална информация, свързана с най-важните земеделски практики в овощарството, градинарството и лозарството. Подробности за абонамент: 0888 58 54 68
