понеделник, юли 16, 2018
0887257707 videnov@abv.bg
БабхМЗХНОВИНИ

Кооперативът е антиглутница, развива икономика

Можем да станем диктатори на модата в храненето

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

223Четения
NivaBG.com

Доц. Йордан Йорданов пред вестник „Стопанин”:

Можем да станем диктатори на модата в храненето

На 400 години е фразата: Не ми хвали стока, хвали ми пазар.

 

Още в тъмните години на робството българите са питали какво се търси и тогава са го произвеждали.

 

Визитка:

Йордан Йорданов е завършил УНСС през 1977 г. със специалност Управление и планиране на националното стопанство. Защитил е докторска дисертация в ЛФЭИ „М. В. Вознесенский” в Санкт Петербург по икономика на тема “Цени и ценообразуване на външнотърговската дейност”. Работи в Министерство на икономиката и в Централния кооперативен съюз. Доцент е в катедра „Икономика“ на факултет „Стопанско управление“ към Лесотехническия университет и преподава алтернативен туризъм и стопанско управление. Води лекции и упражнения по бизнес-планиране и контрол, екскурзоводско обслужване и стопанска политика в туризма.

 

–         Доц. Йорданов,  къде по ваше преценка се намира индустрията днес?

Преди години беше лесно да се измисли профилът на българското производство на зеленчуци, например. От тях да се произвеждат лютеници, а те да се продават във Ванкувър, Хамбург и Лондон. В работата цялото ми усилие е било да създадем нови видове продукти. После отново съм се занимавал в агросектора с производството на сладка. Тогава имах визия как да изглеждат, но не знаех какво означават. Не знаех, че могат да бъдат екологично чисти и с по-малкото захар. Харесаха ми, защото ягодите, малините, къпините се виждаха. Оказа се, че България може да произвежда уникални сладка, освен лютеници и туршии. Когато влязох в преработвателната промишленост разбрах, че е хубаво да има кооперирани зеленчукопроизводители, които да имат обща производствена база, наречена фабрика и да създадат търговска марка, да речем в Нова Загора. Това означава, че в този район се създава ресурсът, хората по места са ангажирани с работа и произвеждат търсени, съвременни продукти. За мен в основата стои идеята за коопериране, защото все пак четири години съм работил в ЦКС. Тогава, посещавайки всички 28 областни съюза, повярвах, че България е исторически първата европейска държава, която дори по времето на турското робство се е кооперирала. И там нашите деди са създали

 

модела на чирака, калфата

 

и майстора. Той съществува днес в идеологията на либералната европейска икономика. България е била модел за икономически локомотив, базирана най-вече на аграрния сектор. В годните на лутане между 1991 и 1995-а съм ходил в швейцарските Алпи, където ми обясняваха, че са откраднали ноу-хауто на българските кооперативи и са създали по аналогия на млекосъбирането в Тетевенския и Смолянския край, своите модели. Разликата е, че те наричат продукта ементал, а у нас е балкански кашкавал. До днес обаче техният ементал има дъх, защото не знаят технологията за обезмирисяване на млякото. Били сме еталон. Никъде в Европа не е имало такива сдружавания като кооперативите у нас.

 

–         Но не успяваме като швейцарците. Защо?

Нямаме изпълнителски кадри. Трябват кооперативни училища и аграрни техникуми или гимназии, обвързани с конкретни специализации. Съсловието трябва да произвежда кадри за себе си. Няма квалифицирана работна сила. Докато в зърнопроизводството има високотехнологични решения, то при зеленчукопроизводството ръчният труд е незаменим. България има традиции, но без държавна политика е невъзможно.

 

–         Защо днес кооперативите са само теория, на кого не са изгодни?

Беше размита и унищожена идеята за българското коопериране. Например тези, които сега се занимават с кооперации отдавна са акционерни дружества, т. е. идеологията се изгуби. Тя е била социална форма за стопанска дейност за подпомагане на малкия и среден предприемач. Дали в аграрния сектор, в туризма, в услугите или в преработвателната индустрия, няма значение. Говоря за кооперации на собственици с определени дялове. Те

 

 участват със земята си

 

с инвентар, животни, посадъчен материал. Не говоря за пролетарии, които идват само с двете си ръце.

Имаме банка с оригиналните си зеленчуци и плодове и сме в състояние да възстановим стария генофонд. Можем да станем диктатори на модата в храненето, защото нашата кухня е национално богатство. Развием ли кооперативите в икономиката на местните общности, се присъединяваме към търговските марки. По този начин излизаме на международния пазар с оригиналност, уникалност и автентичност. Когато трите условия са постигнати, стоката се продава сама. Реклама не е нужна.

 

–         Преподавате туризъм, какво учите студентите?

Винаги сме имали предпоставки за прекрасно развит алтернативен туризъм, но някои още питат какво е това, знаят само море и планина. Това е по-бутиково занимание. Алтернативният туризъм на село има своите уникални възможности като паралелно или основно стопанско занятие за млади българи. Защото дори виненият и кулинарният туризъм могат да бъдат част от кооперации – винената изба обединява лозари и винари и търговската им марка дърпа гости.

Например, София може да бъде най-големия център за целогодишен балнеологичен туризъм. А защо не е? Преди векове император Константин Велики е бил по-мъдър като е създал Улпия Сердика на базата на минералните води. Дори е казал „Сердика е моят Рим“. Днес водите в Банкя, Панчарево, Княжевска , Централна баня, баня Мадара, Подуенска баня още ги има, защото това са Божии дадености. Но хората не използват тези уникални ресурси. Трябваше да кацат самолети всеки ден, които да докарват 1000 души туристи на летище София. До 15 вида професии има само в сектора на балнеологията. Рецепционистът не раздава просто ключове, а приема и прехвърля диагнозата на туриста към следващите нива – лекар, кинезитерапевт и т. н. Не е ли това страхотна възможност за развитие на млади българи в страната ни!? Ако вкарам тази „болест“ в главите на моите студенти и те повярват, статистиката за 100 хиляди безработни младежи, ще бъде унищожена.

 

–         Говорите за София, а селата?

 

Едно българско село с много агродейности, каквото е с. Ягода, Старозагорско има седем вида уникални води. Едната от тях лекува екземи и е най-добрата за борба с псориазис. Представете си колко хора страдат от тази болест в света, но аз не мога да ги докарам в България, за да се лекуват, защото никой не знае за водата в с. Ягода.

В Германия има т. нар. биоагротуризъм. Той започва от къщата на фермера – туристът отсяда там и за една седмица си гледа прасенцето, което след няколко месеца ще си купи като месо. Вижда лозовия масив от 4 дка, от който ще бъде направено неговото вино, бере си сам зеленчуци от градината. Ето как дейностите се обединяват и създават действително работеща машина. Това е шоу за градския човек.

 

–         Ще се появят ли по-предприемчиви и по-богати чужденци, които ще дойдат и ще използват богатствата ни за печелене на пари?

Те вече ни надушиха. Неутрализираха ни като производители и ни ограбиха пазара. Ние влязохме в неконкурентна общност, защото с тях в джунглата, наречена пазар, не можем да оцелеем. Аз днес не виждам смисъл да лъжа един 24-годишен човек, че има същите права и възможности в агросектора както един млад французин, австриец, немец или холандец. Холандският млад фермер има бонуси и държавна субсидия. Българският млекопроизводител или животновъд чака да се договорят условия, чака субсидии и рамки. Да, българинът е демотивиран и малките ферми не съществуват.

–         Ако бъдат приети вашите идеи, колко време ще е нужно, за да се почувства ефект?

 

 Ако днес се тръгне към коопериране в период от 5 до 10 години ще има добри резултати. Един 25-годишен млад фермер днес, ще бъде на 35 г., но ще има самочувствието на достоен и успял човек в държавата си. В България например има потенциал за червена куртовска капия. Това е стока, която се продава 24 часа в 365 дни. Ако човек е мисли оригинално и може да развива бизнес години наред.

Кооперативът е антиглутница, създава социална среда, развива икономика за местния малък стопанин, дава бъдеще на децата му и формира критерии и ценности. Съвременните хора ще разберат, че е привилегия да се живее на село, която ще е достъпна само за готовите да се преборят с предразсъдъците на днешната цивилизация.

NivaBG.com

Вашият коментар