неделя, ноември 3, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИПРСР 2014-2020

Орязаха субсидиите за застрашените местни породи

Стопанствата трудно се самоиздържат и не могат да оцеляват

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

През следващите пет години животните от  застрашени породи ще получават по-малко пари по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) отколкото досега, пише вестник „Стопанин” в последния си брой, който излезе на 17 март.

Вестник Стопанин

„Стопанин” е първият аграрен вестник, който излиза след промените. От септември 2014 г., година и половина след временно му прекъсване, изданието е отново на пазара и привлече интереса на българските фермери с модерната си визия и с актуалните теми, които публикува всяка седмица.

Наредбите за приложение на мерките „Агроекология и климат” и „Биологично земеделие” бяха публикувани в Държавен вестник на 27 февруари.

Министерството на земеделието и храните оряза подпомагането за овце, кози,  коне и свине. Има сериозна редукция, която по никакъв начин не е обоснована, разказа пред в. „Стопанин” фермерът Атила Седефчев от  сдружение „Семпервива”, което се грижи за повече от 500 каракачанските овце, кучета и коне в родопското село Влахи.

В досегашната селска програма за застрашени от изчезване породи овце и кози стопаните получаваха 189 евро на животинска единица или 28 евро на глава. В момента земеделското министерството предлага 145 евро на животинска единица или 22 евро на глава. При конете ставката до 2014 г. е била 200 евро, сега в наредбата са предвидени 143 евро на животинска единица. За  Източнобалканската свиня са давали 151 евро, подпомагането пада до 122 евро. Единствено говедата и биволите запазват миналогодишните ставки от 200 евро.

 

Стадата бързо намаляват

 

Няма нито едно икономическо основание парите да са по-малко, смята Атила Седефчев. Разходите за изхранване, лечение, поддържане на оборите постоянно нарастват. Минималната заплата в селското стопанство се увеличи. И осигуровките станаха по-големи. Пазар за продукцията също трудно се намира.  

От друга страна стадата с редки породи продължават да се стопяват. Броят на фермите също намалява. Популацията на Източнобалканската свиня наближава критичния минимум, а преди десетилетия месото от тези животни са били търсен експортен продукт.

Изключително тежко е положението и на Каракачанския кон. Освен намаляването на субсидията за застрашена рядка порода от 200 на 143 евро, той е изваден и от подпомагане по подпрограма „Пасторализъм” за високопланинска паша в националните и природни паркове. Това е тежък удар по породата, тъй като високопланинските пасища на Рила,  Пирин и Централен Балкан са естествения ареал на Каракачанския кон. А това е средата, в която трябва да бъде опазен.  Другите ни стари породи коне отдавна вече са изчезнали. А препоръките на FAO са да съхраним генетичните ресурси в животновъдството, така че да опазим породите в първичната им среда.

 

Още рискове на новите правила

 

От тази година се въвежда ново подпомагане за животни под селекционен контрол. Според фермерите проблемите с него са няколко и се дължат на наложени условности, които не са обсъждани предварително с Изпълнителната агенция по селекция и редпродукция на животните (ИАСРЖ) и развъдните асоциации. Помощи ще се предоставят само за женски животни. Необосновано са изключени мъжките разплодници. А за качеството на селекцията те са изключително важни.

Наложена е изкуствена бариера за субсидиите. Те се дават, ако в стадото има минимум 50 овце или кози. Така се изключват от подпомагане отлични типични за породата си животни в малки стада. За помощите е определена фиксирана сума. Това означава, че с повишаването на популацията под селекционен контрол ще намалява ставката за единица животно, притеснени са фермерите.

Същевременно националното подпомагане на овце и кози майки (бившата мярка НДЖ-3) постепенно ще намалява докато напълно спре.

А тежката криза с болестта син език, която продължи да взема жертви и през зимата, също създаде допълнителни трудности за стопанствата, които отглеждащи застрашени видове. Необяснимо е защо козите няма да се ваксинират. Така те остават като постоянен резервоар на болестта. Редица животни, които оцеляха през лятото, сега раждат увредени малки. Това е нов удар както върху съхранението на породите, така и върху финансовото състояние на фермерите. Те губят приплоди и мляко, а това са основните източници на средства във фермите. 

Остава правилото, което е съгласно европейския регламент, че подпомагането за редките породи е на базата на животинска единица, но разположена на определен хектар. Ако един стопанин има 100 крави и 10 ха земя ще получава колкото този, който има 10 крави и 100 ха земя, обясни Благовеста Василиева, съпредседател на Асоциация „Биопродукти”. В семейното стопанство „Дивата ферма” в родопското село Горно поле заедно със съпруга си Николай отглеждат над 600 животни родопско късорого говедо и българско сиво говедо.

Друго притеснение за фермерите е, че според новите еврорегламенти застрашените сортове ще получават по-високо финансиране от биологичните. А всъщност изискванията и разходите за отглеждане на културите по биологичен начин са по-високи, коментират от Асоциация „Биопродукти”.

Вашият коментар