неделя, септември 25, 2022
0887257707 videnov@abv.bg
ЗърнопроизводствоЗърнопроизводствоЗърнопроизводствоНОВИНИРастителна ЗащитаТОРЕНЕТорове и препарати

Основно торене при зимните зърнено-житни култури

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Основната зърнено-хлебна култура в страната е пшеницата. Тя се отглежда главно за зърно, което служи за храна на хората и за фураж на животните. Най-подходящите  почвени типове за отглеждане на мека пшеница  са:   черноземите, канелените горски почви, тъмните сиво кафяви почви, алувиално – ливадните, ливадно-канелените и смолниците. Норми на торене Торовите норми са  в зависимост от :

  • запасеността на почвата с усвоимите форми на хранителни елементи ,
  • износ със 100 кг зърно и   допълнителна продукция ( слама ),
  • коефициентът на усвояване  и реално възможен добив.

  Оптималните  торови норми в различните почвени типове варират от 10-18 кг/дка  чист азот ( N  ); 6-12 кг /дка  P2Oи    4-8 кг/ дка  K2O. Калиевото торене  не оказва положително влияние  върху добива на зърно, но повишава устойчивостта на растенията към гъбни болести. Най-пълноценно се използва калия, внесен срещу  предшественика – при  окопна култура – (царевица, слънчоглед),  при бобова култура ( фасул, леща, грах) или рапица. Ефектът от торенето с азот до голяма степен зависи от от осигуреността  на пшеничните растения с фосфор. Торовите норми за азота са ефективни при  съответното съотношение на азота към фосфора  в торовата норма. При норми около и под оптималните  най-благоприятното съотношение между азот и фосфор е 1:1. При увеличаване на нормите над оптималните, при което също се наблюдава ръст на добивите, съотношението трябва да бъде 1:0,8 или 1:0,6.   Срокове и норми на торене Азотната  торова норма  би могла да се определи като  сбор от дозите на торене  през есента и тези за подхранване през пролетта, като се прилага методът на минералния азот, известен още като N мин-азот ( Д. Славов, 2002 г.). Той се базира   на емпирично установената обратна връзка  между ефекта  от внасянето на  азотни торове и съдържанието на  минерален  азот в коренообитаемия слой почва преди сеитбата и началото на вегетацията. Или при нарастване на съдържанието на минерален азот  в почвата се намаляват  азотните  торови норми, определени за получаване на планирания добив.  Обратно при по-ниски  количества  минерален азот трябва да се завишат нормите за торене с азот. Предсеитбено торене се препоръчва, когато съдържанието на   минерален азот в почвата на дълбочина до 30 см е под максималния износ до края на  фаза братене – 5-7 кг N /дка. Това количество е достатъчно да осигури развитието на нормален посев при есенно-зимните условия. Осигурява и малък запас от азотна храна при ранна пролетна вегетация, ако се забави пролетното подхранване.  

  1. Когато се използва агрохимичен анализ на почвата преди сеитба дозата за торене  преди сеитба се изчислява по формулата :

Не = 6 –  N мин, където : Не – есенната доза, кг N /дка ; N мин – кг/дка минерален азот в почвения слой от  0 до 30 см, а  през пролетта се прилага доза, зависеща от развитието на посева и съдържанието на азот в растенията.

  1. Ако липсва информация за съдържанието на  минерален азот в почвата преди сеитбата на пшеницата се прилага шаблонното разпределение  на азотната норма:

  • 1/3  от  торовата  норма  – наесен;
  • 2/3  от  торовата  норма  напролет  за подхранване.

  Подходящи торове:

  • Азотни – карбамид и амониева селитра. Карбамидът е по-подходящ за предсеитбено торене, а амониева селитра за подхранване напролет.
  • Фосфорни  – суперфосфат.

  За предсеитбено торене успешно могат да се използват комплексни торове, съдържащи азот и фосфор,  а при нужда  от калиево торене  и комбинирани торове,  съдържащи трите елемента в съотношение  N:P:К  –   0,5:2:1. Ако не се налага калиево торене  най-подходящи  комбинирани  торове са  моно и диамофос, съдържащи повече фосфор и по-малко азот.   Ечемик  – основна фуражна и техническа култура в страната. В сравнение с пшеницата развива по-слаба помощност и усвояваща способност коренова система. Стъблото му е по-неустойчиво на полягане, в сравнение с това на пшеницата  и ръжта, поради по-тънки стени и по-слабо развита механична тъкан. Това прави културата  по-чувствител-на    обилно азотно  и изисква много точно дозиране  при   торене с азот, за да се избегне полягането на посева при влажни условия през пролетта. Срокове и дози на торене Торовите норми са в зависимост от запасеността на почвата и планирания добив. При добра запасеност с хумус и минерален азот торовие норми не трябва да са повече от 6-8 кг чист  N /дка, със средна запасеност с с хумус и минерален азот до 4-6 кг/дка, торовата норма е 8-10 кг чист  N /дка, на бедни почви  нормата е 12-14 кг чист  N /дка. При пивоварния ечемик торовите норми са с 2-4 кг по-ниски от фуражните сортове.   Нормите за фосфор са в зависимост от   – запасеност на почвата с подвижни фосфати, планов добив и азотната норма.

  • при високи азотни норми 12-14 кг /дка и слаба запасеност на почвата с подвижни фосфати , торовата норма трябва да бъде 8-10 кг /дка P2O5;
  • при по-ниска торова норма  азот и по-добра запасеност на почвата с фосфоти  може да се намали до 4-6 кг/дка P2O5;
  • при умерена торова норма  и средна запасеност на почвата с подвижни фосфати торовата норма трябва да бъде 6-8 кг/дка P2O5.

Калиево торене се налага само при отглеждане на бедни на подвижен калий почви под 20 мг K2O / 100 г почва  в извлек с  HCl.   Фосфорни и калиеви торове се внасят при фуражен и пивоварен ечемик  наесен с предсеитбената обработка на почвата, 1/3 до 1/2  от торовата норма на азота  също. Останалото количество се внася през пролетта  за подхранване. При  пролетните пивоварни сортове  цялата азотна норма се внася предсеитбено.   Използвана литература:

  1. Торене на земеделските култури, Горбанов. С, изд. Виденов и син, 2010 г.
  2. Списък на разрешените продукти за РЗ и регистрирани  торове 2011 г.

Nivabg.com

Вашият коментар