петък, септември 20, 2019
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИРибарство и аквакултури

Отрежете фирмите фантоми от европарите

Те създадоха ненужни паметници на рибарството

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

506Четения
NivaBG.com

Д-р Йордан Господинов пред вестник „Стопанин”:

Визитка:
Йордан Господинов е роден в Стара Загора през 1964 г. Завършва ветеринарна медицина и работи 13 години в Разград. Бил е директор на Държавния ветеринарно-санитарен контрол. Ръководи и регионалната структура на агенцията по рибарство.

През 2006 г. става изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти „БГ ФИШ“, а от 2008 г. е нейн представляващ. Йордан Господинов от скоро е генерален секретар на новия Консултативен съвет за Черно море.

-Г-н Господинов, какви промени са необходими, така че повече фирми да получат финансиране по рибарската програма?

Очакванията на реалния бизнес са много големи. Надяваме се бъдещата Програма по рибарство и аквакултури да тръгне възможно най-скоро, до края на годината.Тя беше върната от Брюксел със стотици забележки. 240 млн. лева плюс националното съфинансиране не са никак малко пари. У нас има 55 фабрики, 2000 риболовни съда, от които 150 големи кораби.
Първата програма претърпя пълен крах. Някои не са съвсем съгласни. Но това е като да спорим дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна. В крайна сметка се усвоиха не малко пари. Но в новия програмен период със сигурност трябва да се избегнат грешките и да се даде възможност на повече е особено по-малки фирми да участват.

-Какво да се направи?
Настояваме за по-малките инвестиции, например до 50 000 евро, да не се преминава през цялата тежка и тромава процедура на кандидатстване. Така малките фирми, които имат нужда да си купят една лодка, мрежа, ледогенератори, да минават през по-лек път по одобряване и да нямат задължението да изготвят бизнес план. Предствете си, че ви се скъса мрежа или се счупи лодката, може ли да чакате 3- 6 месеца, за да си купите нова?

Големите проекти, които изискват строително-монтажни работи, трябва да минават по цялата процедура, за да се избегнат злоупотреби. Част от фирмите през изминалия програмен период се появиха само, за да усвоят средства. Те създадоха едни паметници на рибарството, които никога няма да се използват. Ще направим всичко възможно да помогнем на държавната администрация европейските пари да отидат в реалните риболовци и преработватели.

Финансирането от Европейския фонд вече ще бъде 50% вместо 60% както досега. Авансовите плащания трябва да бъдат минимум 30%, за да не се налага на една фирма да вади целия оборот от капитала си за изпълнението на проекта. Ще направим всичко възможно през следващия програмен период да се усвоят повече средства, макар че

вече закъсняваме с близо две години.

Притеснението ни е, че ще се появят много проекти на фирми, които просто ще глътнат евросредства, а реално никога не са се занимавали с рибарство и аквакултури. Затова трябва да ограничим фантомите.

-Къде бяха направени най-големите инвестиции и как това промени сектора?
-Със средства от програмата бяха построени много предприятия, купено беше ново, модерно оборудване. Направени бяха най-много ферми за миди. Ако всички проекти бъдат изпълнени, България ще произвежда 20 000 тона миди. В момента сме на ниво от 2 000 – 3 000 тона. Сега се изгражда тържище-борса със складова база в Бургас. Купено е модерно оборудване, тунели за замразяване. Собственици на ферми за отглеждане на пъстърви пък инвестираха средства в машини за филетиране, за механично изчистване на люспите, за сепариране на отпадъците, за охлаждане и замразяване на рибата. В пристанища също бяха инвестирани много пари.

– Увеличава ли се консумацията на риба у нас и как потребителят да е сигурен в нейното качество, когато тя е основно замразена?
Според данните на НСИ консумацията на риба се повишава твърде бавно с около 100 грама на година. Сега е малко над 6 кг средно на човек. Но ние реално не знаем колко е населението на България. Нямаме и представа колко килограма са продадени, защото голяма част от фермите са в сивата икономиката. Регистрите на ИАРА и БАБХ показват, че има 700-800 ферми, а водните обекти в България са повече от 3000, защото в почти всеки язовир се развъжда риба. Има разминаване в регистрите. Особено се злоупотребява с общинската собственост,

дават се язовири на приближени лица.

Фигурират в списъка на ИАРА, но не и в този на БАБХ, понеже не покриват критериите. Двата регистъра трябва да са еднакви. Трябва да се ограничат продажбите на тези, които не изпълняват ветеринарно-хигиенните изисквания за рибовъден обект. Всички обекти трябва да са под контрола на БАБХ. Рибарската агенция издава само разрешително за развъждане, но не отговаря нито за качеството, нито за безопасността, нито прави мониторинг на водата и фуражите.
Рибата е един от най-качествените продукти. В нашите географски ширини няма заболявания, които тя да предава на хората. Рибата не може да се фалшифицира. Замразената има срок на годност 4-6 месеца и е абсолютно безопасна.

-С промените в Закона за водите въведоха нова такса за бизнеса? Какво означава това напрактика?
-ЕС прие регламенти, които засягат чистотата на водата и безопасността при отглеждането на риба и аквакултури. Съществуват различни стопанства – някои са изгребани в морето като мидените плантации, има и садкови, мрежови установки, разположени в големите язовири. Има и по-малък брой язовири, които изцяло представляват рибовъдни стопанства макар че навремето са изградени за напояване. Най-интензивните стопанства са пастървовите, направени покрай реките. Законът за водите наложи допълнителни изисквания, въведе такса замърсяване от аквакултура. Бизнесът и научните екперти не бяха изслушани.

В крайна сметка ни приравниха с бутилиращите компании и земеделците, все едно поливаме домати. Ще плащаме такси водовземане и водоползване при условие, че водата е естествената среда на рибата. Не сме против, всеки, който замърсява трябва да си плаща. Законът предвижда такса замърсяване за килограм произведена риба, а аквакултурата е доста широко понятие. Някои се хранят с изкуствени фуражи, други с планктон и пречистват водата, раците почистват дъното от гниеща материя, мидите са естествен филтър. Таксата е насочена към рибите, които се хранят с фуражи. Но трябва да се уточни в нормативната база коя риба замърсява и коя не.

Държавата получава пари от ЕС да прави мониторинг на водите. Бизнесът отделно има своя мониторингова програма. Нормално е да се изследва водата на входа и на изхода, ако има замърсяване, тогава да се плаща. Надявам се през септември, когато започнат да се готвят подзаконовите нормативни актове чиновниците да се обърнат към бизнеса и учените вместо да се доверяват на някой съветник, виждал риба само в чиния.

Наскоро беше учреден Консултативен съвет за Черно море? Каква ще е неговата роля?
На 20 юли във Варна беше учреден Консултативният съвет за Черно море, където участват асоциации от рибовъдния бизнес, туризма, екологични организации от България и Румъния. Идеята е 60% да са рибари и преработватели от всички сектори, заинтересовани от опазването на морето и развитието на туризма.

Съветът ще бъде финансиран 90% от ЕК, ще консултира Комисията по въпросите на Черно море и ще дава препоръки на другите страни извън ЕС. Като наблюдатели ще бъдат поканени и другите държави по брега на морето – Украйна Русия, Грузия и Турция. За председател беше избран румънецът Сорин Манаила, а аз съм генерален секретар. Седалището ше бъде във Варна.
Консултативният съвет има право да сформира експертни групи и да решава конкретни проблеми – например с цъфтежа на морето, с изчезването на черните миди и т.н.

NivaBG.com

Вашият коментар