вторник, май 26, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
БабхНОВИНИРастителна ЗащитаТорове и препарати

Предлаганите промени в БАБХ не са добре обмислени

Те ще попречат на България да изпълнява международните си задължения

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

В близките седмици започват мащабни съкращения в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Това съобщи вестник „Стопанин”. Орязаният бюджет на ведомството е причина за извънредните непопулярни мерки. През 2014 г. БАБХ е разполагала с 31 млн. лв. за работни заплати. През тази година сумата е свита на 27 млн. лв., което е с 12,9 % по-малко.

Орязването на средствата не може да се компенсира с намаление на свободни щатни бройки и с освобождаване на служители на пенсионна възраст. Затова ръководството на агенцията предприема най-мащабното от създаването на структурата съкращение на персонала.

Публикуваме позицията на д-р Петър Николов, председател на Българската асоциация за растителна защита (БАРЗ).

 

 

Д-р Петър Николов,

председател на БАРЗ:

Съгласно Международната конвенция от 1956 г., ратифицирана от Народното събрание на България през 1972 г., страната ни се задължава да има национална структура, отговаряща за растителната защита. Ако не  се изпълняват международните ангажименти като световни конвенции и европейски регламенти и директиви, следва да няма земеделие, търговия, икономика, правителство, парламент и депутати.

 

В какво се състоят тези международни задължения според Световната търговска организация /СТО/ и националните ангажименти към данъкоплатците на ЕС.

Фитосанитарен контрол

Първият ангажимент е към световната търговия с растения и растителни продукти или трансграничното разпространение на карантинни вредители.

Страната ни трябва да изготвя фитосанитарен сертификат. С него удостоверява, че износната продукция не съдържа вредители, които са забранени за внос в страната-получател. За тази цел редовно се сключват споразумения между всички страни в света, които съдържат списъци с ограниченията за вредителите по културите, присъстващи в карантинния списък на страните. Ако този сертификат не отговаря на изискванията на държавата–вносител или е с неверни данни, страната търпи големи икономически санкции. А резултатът може да е блокиране на търговията с растителни стоки. Обратното е валидно при внос, а ние сме вече една територия с останалите членки на ЕС и негова външна граница.

Фитосанитарните инспектори трябва да контролират и ограничават вноса на стоки, които съдържат такива вредители, пестициди и торове над максимално допустимите стойности, както и инвазивни видове. Затова в страната и на граничните контролно-пропусквателни пунктове изградихме модерни лаборатории. Ненапразно ЕС даде милиарди евро, за да можем да изпълняваме поетите  ангажименти.

Освен това трябва да има фитосанитарен контрол на територията ни, за да се наблюдава вътрешността на страната за зони, свободни от карантинни вредители или такива, в които е навлязъл вредител и трябва да се ограничи разпространението му. Това също в много от случаите се финансира от ЕС. Обследванията и контролът включват не само земеделски култури, а всички растителни видове в гори, паркове и зелени площи. Също така и движението в Съюза на растения и растителни стоки, с които могат да се пренасят вредители.  Оптималният вариант за брой специалисти – обучени фитосанитарни инспектори и в лабораториите, с който ЕС ни прие, бе от около 210 човека. Тук се включват гранични и вътрешни фитосанитарни инспектори, ЦЛКР /Централна лаборатория по карантина на растенията/, регионални лаборатории и гранични лаборатории на по-големите и важни пунктове. Освен това имахме и Институт по растителна защита със специалисти по карантина и фитосанитарен контрол. За 2,5 милиона евро от ЕС изградихме и обучихме млади специалисти да извършват анализи на риска. Всичко заедно с оборудването изчезна от новата структура  БАБХ, създадена през 2011 година.

Вторият ангажимент е да изпълняваме европейските регламенти и директиви, които целят ограничаване на опасните пестициди и намаляване на употребата на пестицидите чрез внедряването на интегрирана растителна защита и биологично производство.

Това означава да се регистрират препарати, които имат най-нисък риск, да се ограничава и унищожава продукцията, която съдържа наднормени и опасни за здравето на човека, животните и околната среда пестициди, тежки метали и фитотоксини. Затова беше модернизирана и ЦЛХИК – национално оторизирана/референтна лаборатория за всички частни, изградени в страната. За тях също има място и вършат надеждно работа.

Но все пак има една българска поговорка, че „който плаща, той поръчва музиката”. Контролът на употребата на пестициди, коректното им вписване в дневниците на полето, контролът на крайната продукция за съдържание на остатъчни количества пестициди, тежки метали и фитотоксини е държавна задача. Тези дейности изпълняваха около 120 специалисти с висока квалификация и опит.

Третият национален ангажимент към нашите земеделски производители е прогнозата.

В страната са изградени прогнозни полета в основните микрорайони и при основните култури за наблюдение и сигнализация за появата и борбата с всички вредители. Тъй като това е много скъпа дейност, всички държави изграждат такава система. Ние започнахме електронизацията на прогнозата –  закупени бяха автоматични метеорологични станции и софтуер за електронна оценка на появата на болести и неприятели.

Благодарение на това наблюдение се издават бюлетини, които предупреждават земеделските производители да започнат третиране. Тази дейност е много важна, защото е свързана с интегрираната растителна защита и води до намаляване на пестицидите. А това е от голямо значение за обществото и се поема от държавата, която разпределя средствата на данъкоплатците. В тази структура работеха около 80 специалисти с добра квалификация.

Всички тези дейности се финансираха частично от националния бюджет, защото бившата НСРЗ /Национална служба за растителна защита/ имаше тарифа за такси, които осигуряваха над 60 % от необходимите средства. Други  20 % от ресурса идваха от европейски проекти за модернизация и обучение.

При присъединяването ни към ЕС по тези проблеми работеха около 500 специалисти. Те успешно изпълняваха задачите, поставени от специализираните органи на Европейската комисия.

 

Растителната защита се обезличи

В рамките на БАБХ растителната защита се обезличи. Първо беше унищожен Институтът за защита на растенията. После и останалите структури на растителната защита. В момента са останали по-малко от 200 служители. От осем дирекции има само една и в нея работят 32 специалисти. В растителната защита няма помощен персонал и никога не е имало. Не сме си позволявали този лукс, така както ветеринарите.

Противопоставянето между двата вида контрол – на животни и на растения  беше изкуствено създаден. Сега продължава да се нагнетява умишлено. А целта е една: да се избегне истинският проблем в БАБХ – липсата на политическа воля за устойчиво развитие на земеделието и безопасността на храните.

Да, нашите колеги ветеринарите имат важна роля в опазването на храните от животински произход. Но и пестицидите убиват, макар и по-бавно. Освен това пестицидите се влагат и в храните на  животните.

Наистина има нужда от реформи. Трябва да премахнем излишните структури, да намалим административната тежест, да свием ръководния персонал и да се освободим от т.нар. чантаджии. В търговските вериги  и хранителни обекти например се извършва излишен контрол. Щом на пазара се появи некачествена и опасна продукция, вече е станало непростимо късно.  Пък се създават и условия за корупция. Освен това е невъзможно реално да бъде обхваната цялата търговия при  ограничения брой на контрольорите.

Целият контрол трябва да се измести на изхода при производителя и особено важно – при вноса.

 

Контролът е непрофесионален

Един инспектор по растителна защита изпълнява задължения по няколко закона. На него му се спускат задачи от няколко дирекции. А резултатът е непрофесионален контрол. Обаче е виновен инспекторът, който не е обучен и подготвен за вменените му отговорности. Трябва да се засили контролът на търговията с посевен и посадъчен материал, а също на големите вносители на стоки с риск.

 

Последователността на реформата е много важна

Първо се приема структурата. След това се правят конкурси и тези, които ги издържат остават. Другите просто отпадат.

В началото се моделират дейностите. Например, ветеринарни -50%, растително-защитни – 25%, хуманна медицина – 25%, административен и ръководен персонал 10-15%.  

Ако общата численост се ограничи на 1800 бройки,  разделението трябва да бъде следното: 1000 ветеринари, 400 специалисти по растителна защита и 400 хуманни доктори, които ще обхванат цялостното наблюдение на търговските обекти, свързани с храненето.

Прави са синдикатите като не искат да приемат аргументите за съкращения. БАБХ трябва да направи новата структура. (Но не както преди, когато бяха похарчени много пари за незнайни външни експерти). Нали все пак имаме Селскостопанска академия и неправителствени организации, които познават този строго специализиран бранш.

NivaBG.com

Вашият коментар