Един от най-опасните неприятели по житните култури. Разпространен е повсеместно. Напада пшеница, ечемик, царевица, овес и редица плевелни житни треви. При благоприятни климатични условия и монокултурно отглеждане на житните, се намножава масово и може да унищожи голяма част от поникващите есенници, като предизвика тяхното разораване и презасяване.
Обикновеният житен бегач развива едно поколение годишно. Зимува като ларва и по-рядко като възрастно насекомо в почвата. При мека зима и дебела снежна покривка, ларвите се хранят през цялата зима. След като завърши развитието си, през май, ларвата какавидира в землиста камера на дълбочина до 20 cm. Продължителността на какавидния стадий е 15 – 20 дни. 
Бръмбарите се появяват по време на млечно-восъчната зрялост. Те са активни предимно през нощта, а през деня се укриват под буците почва и растителните остатъци. При облачно време могат да излизат и през деня. Хранят се със зърната в класовете, като част от зърната се оронват. През горещите и сухи месеци, изпадат в летен сън и се реактивират (събуждат) през септември. След копулиране, снасят яйцата си в почвата, поединично, на дълбочина 5 – 15 cm и на разстояние 2 – 5 cm едно от друго. Средната плодовитост на женските е около 100 яйца. Те снасят в заплевените с пирей места, което определя концентрирането на ларвите на хармани. Излюпените ларви издълбават вертикални ходове, с гладки стени, в почвата, на дълбочина до 40 cm и започват да се хранят с листата на растенията. Обикновено излизат на повърхността нощем и придърпват листата в ходовете си, където ги сдъвкват за да изцедят сока им. Надъвканите листа впоследствие се избутват навън. Те са силно накъдрени и наподобяват дреп от коноп (кълчища). Растенията в началните стадии от развитието си загиват, а в по-късна фаза са със силно забавен растеж. Повредата е на хармани в житния посев. При по-топли зими ларвите не прекъсват храненето си и нанасят големи повреди на есенните житни култури. Ларви
Надъвкани листа, наподобяващи дреп от кълчища Борба с житните бегачи. Основно средство за борба с житните бегачи е : • спазването на правилно сеитбообръщение, обработките на почвата и борбата с житните плевели, най-вече пирея. От значение са и всички агротехнически мероприятия, които подпомагат по-бързото развитие на растенията. • В райони с регистрирано нападение и при монокултурно отглеждане е задължително третиране на семената с разрешени за целта инсектициди – гаранция за ефикасен контрол върху неприятеля в най- ранна фаза от развитието на културата. • За установяване плътността на житния бегач, преди сеитбата могат да се направят почвени разкопки, както при телените червеи. Ако разкопките се правят след поникването те биха могли да се направят на по-малка дълбочина – до 5-15 cm. Ако не желаете разкопаване на площите може да се използват пробни площадки 50 Х 50 cm, в които се отчитат повредените растения. • ПИВ за есенния период е 3 ларви или повредени растения/ m2, а през пролетта е 5 ларви или повредени растения/m2. • Химичната борба срещу ларвите е най-ефикасна, ако се проведе есента с наземна техника и по-голямо количество работен разтвор При установяване на плътност над ПИВ, преди сеитбата, се обеззаразяват семената с регистрираните инсектициди : КРАЙЦЕР 350ФС – 100 ml + 200 ml вода /100kg семе След сеитбата по време на вегетацията може да се използват контактни инсектициди, с по-дълго последействие, от групата на органофосфорните, неоникотиновите и др. Регистрирани инсектициди за борба с ларвите са: АКТАРА 25ВГ – 7г/дka; ВАЗТАК НОВ 100 ЕК – 30 мл/дka; ДУЕТ 530ЕК ( ТЕРАГАРД ПЛЮС ) – 70 мл /дka; ДУРСБАН 4Е – 150 мл /дka; МОСПИЛАН 20СП – 12,5г /дka; НУРЕЛЕ ДУРСБАН – 70 мл /дka; ПИРИНЕКС 48 ЕК – 150 мл /дka; ТЕРАГАРД ПЛЮС – 70 мл /дka; ЦИПЕРФОС 530 ЕК – 70 мл / дka
