събота, септември 25, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
ЖивотновъдствоНОВИНИ

Симеон Присадашки, Жоси: 80% от ресторантите предлагат имитиращи продукти

Трябва да се намали ДДС за храните на 10%

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Симеон Присадашки пред вестник „Стопанин”:

 

Трябва да се намали ДДС за храните на 10%

 

Визитка

Симеон Присадашки е заместник председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Той е собственик и управител на фирма “ЖоСи”, която е основана през 1995 година в с. Чернолик, Силистренско. Започва като малко предприятие за кашкавали, но днес предлага над 50 вида млечни продукта. Предприятието притежава собствена лаборатория, оборудвана с високотехнологична апаратура и акредитирана за изпитване на мляко и млечни продукти.

  

–Г-н Присадашки, затяга се примката около българското  животновъдството. Къде е дъното и кои са шансовете му да дръпне нагоре?

–Мерките за млекопроизводителите са закъснели. Голямата вина е, че държавниците късно ни чуха. Наистина, започна подмагането по “de minimis“, но най-важното е от следващата година да се намали ДДС ставката на хранителни продукти, в т.ч. и на млечните до 10%. Подобна мярка би стопила сериозно сивия сектор.

Една-две крави не правят ферма, това е домашно стопанство. Стопаните им не могат да отговорят на изискванията на ЕС, които са много високи специално за производството на краве мляко. Поредната отсрочка, която им се даде до края на годината беше максимално отлагане на проблемите в животновъдството. Това го правиха 4-5 правителства.

 

–Какво ще се случи сега?

Ще оцелеят само фермите, които са внедрили съвременни технологии и стопанисват земя, за да отглеждат животните си. Няма как да имаш стада, а да не разполагаш с място, където да го изведеш на паша.

 

-Значи одобрявате промените в Закона за земята, които предвиждат мери да се дават приоритетно на животновъди?

Да, но поправките в закона ще имат ефект едва през следващата стопанска година. В момента част от пасищата са отдадени на хора, които нямат и едно животно. Те имаха срок до февруари да направят животновъдни стопанства или да се прекратят договорите им. В момента вземат субсидия без да имат добитък.

Пасища за животновъди – това е една от мерките, които биха могли да помогнат на сектора. Освен това настояваме постепенно всяка година да започнат да се доближават по размер субсидиите за българските фермери към помощите на европейските. При нас субсидията на животно е 250-300 евро докато европейските ни колеги получават около 800 евро. При това положение как да бъдем конкурентни? Искаме също помощи на литър мляко, предадено по официален път с фактури, на които са платени всички данъци и осигуровки. Имаме уверение, че догодина това ще може да се направи.

 

–Как ще се осъщестява контролът?

Като представиш фактури и данъчни документи, като обявиш заплатите на работниците си. Това е елементарна азбучна истина. Въпрос на желание. Досега никой не искаше да вкара в релси този бизнес. Сивият сектор достига 60%. Казват ми „ Получавам 25 стотинки за литър мляко“. Аз поисках от един фермер да ми покаже фактура за тези 25 стотинки. Отговориха ми: „Ние продаваме млякото без документи“. Много от нещата трябва да се вкарат в норми, които да се спазват. В момента имаме над 30 000 фермери, но през януари ще останат малко над 3500. Това са истинските млекопроизводители в България, всички други са на книга.

 

-Как може да се постигне по-добра реализация на българските млечни продукти?

Това може да стане само като изтъкваме, че това са типични български продукти, специфични за нашите географски ширини, с присъствието на лактобациликус булгарикус. На тази основа могат да се направят традиционни продукти, с висока добавена стойност, защото ще получават по-висока цена от средноевропейската. Но за масовите продукти няма как да бъдем настрани от Европа. Ние сме един общ пазар и не можем да спрем чуждите стоки. Сериозните фермери в България не получават по-ниска от средноевропейската цена. Но трябва да си кажем истината, че дори не всички фермери от тези 3500 отговарят на изискванията.

В момента предприятията са задръстени със стока. Тези, които държат на имиджа си предлагат много добро качество. У нас обаче има подмяна на качествения продукт. Това е друга тема, свързана с криминални деяния, с внасяне на продукти, които не отговарят на българските изисквания. От Европа влизат например парени сирена, които у нас се продават като български кашкавал. Това е престъпление и би трябвало да се наказва. Законът дава всички права на държавните институции да следят и да регулират пазара. Дали това се прави е друг въпрос. Новото ръководство на Българската агенция по храните (БАБХ) е дало много твърда заявка, че ще следи стриктно да се спазват правилата. Дали сме им кратък срок да докажат това. На среща в Старозагорските минерални бани получихме уверение от министър Десислава Танева и новият директор на БАБХ д-р Дамян Илиев, че се вземат мерки всичко да се прави по правилата. Но желанието трябва да бъде подплатено с действия. В момента

 

тече сериозна проверка на ЕС

 

за качеството на млякото в България. Това е одит и от него много какво ще бъде бъдещето на млечното животновъдство в България.

–Имат ли стимул преработвателите да използват предимно българска суровина вместо растителни мазнини и сухи млека?

В момента експерти на Министерството на земеделието и храните заедно с представители на браншовите организации и съвместно с Български институт за стандартизация се работи върху нов стандарт. Върви идентификация и маркиране на произведените с българско мляко продукти. Това ще гарантира, че са направени по всички изисквания на качественото производство с наше сурово мляко. От миналата година започна кампания на Българската национална телевизия „Предпочете българското”. Целта е да въведем стандарт за продуктите, произведени с български суровини и те да бъдат обозначени с българския трибагреник. Затова е необходимо одобрението на ЕС. Понеже може да ни обвинят в протекционизъм, ще трябва да обясним, че говорим за традиционни продукти, произведени от суровини от конкретни географски ширини и притежаващи специфичен здравословен ефект.

Може ли потребителите да смe уверени, че обявеното за българско саламурено сирене е истинско?

Точно това искаме, всичко да бъде правилно етикетирано. Всеки може да продава каквото пожелае стига информацията, която предлага, да бъде достоверна. От тази година всички месопреработватели в ЕС трябва да споменават на етикета произхода на суровината. В момента има дискусия подобно изискване да се въведе и за млечните продукти. Има вероятност да се наложи да изписваме откъде идва суровината, която сме използвали за млечните продукти. Ние искаме всеки да има информация и да направи сам да прецени какво ще купи. По вкус и цвят приятели няма. Най-важното е потребителят да не бъде подведен.

 

-Успявате ли да продавате своята продукция извън страната?

Различно е за всеки производител. При нас поне 35% отива за външни пазари – Румъния, Германия, Испания, Англия, защото правим продукти със 100% мляко. Нямаме такъв голям пазар в България, не само заради по-високите цени, но и защото потреблението е свито. Представете си, че работите с 30% от капацитета на една фирма.

–Възможно ли е пазарът да се развива в друга посока – към продуктови магазини на конкретни фирми?

Да, но това не са структуроопределящи продажби. 80-90% от хотелите и ресторантите предлагат имитиращи продукти, които не отговарят на написаното в менюто и променят вкуса на потребителя. В търговията на дребно пък сивият сектор е много голям, защото в селата и малките населени места трудно се прави контрол. В търговските вериги се търси максимално изтъняване на цени. Затова трябва да има баланс между всички сегменти, за да оцелееш. Има стандарт, не може да напишеш сирене по шопски, а да го приготвяш от сирене с растителни мазнини, не може да напишеш кашкавал пане, а той да бъде гауда. Но контролът е въпрос на желание и на правила. Субективизмът трябва да се намали максимално.

Вашият коментар