сряда, май 29, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
МЗХНОВИНИ

Васил Грудев: Приемът по Мярка 4.1: „Инвестиции в земеделски стопанства“, ще стартира на 14 април

Васил Грудев – заместник-министър на земеделието и храните в интервю

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Водещ: Ще разговаряме със заместник-министъра на земеделието и храните Васил Грудев. Какви са мерките, които ще стартират по-рано по Програмата за развитие на селските райони, и за какво европейските производители ще получат европейско финансиране?
Васил Грудев: Първият прием по инвестиционните мерки от вече настоящата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., ще стартира на 14 април, т.е. веднага след Великденските празници. Приемът ще бъде по Мярка 4.1 – „Инвестиции в земеделски стопанства“. За нашите земеделци, които са по-запознати със старата програма, това е бившата Мярка 121. Приемът ще продължи като цяло осем седмици, с изключение на чистите инвестиции, свързани единствено и само със закупуване на земеделска техника и прикачен инвентар, за които приемът ще продължи пет седмици. Индикативният бюджет по този първи прием по мярката ще бъде 150 милиона евро. Това е – искам да го подчертая – резултат на доста сериозните усилия, които Министерството на земеделието успя да извърши през изминалите няколко месеца както в диалог с Европейската комисия за едно предварително отваряне на мярката. Вие знаете, официално Програмата за развитие на селските райони не е одобрена от комисията. Изчаква се тяхното потвърждение на втория изпратен вариант на самата програма и бюджетните процедури на самата комисия правят така, че преди юни месец ние няма как да имаме официално одобрение на програмата. Но нещо много важно – ние имаме предварително одобрение от страна на комисията за стартиране именно на тази инвестиционна мярка, по която има изключително сериозен интерес. Знаете, че нашите земеделски стопани и производители, или като цяло земеделският бизнес, повече от година и половина стои без никаква възможност за кандидатстване по каквито и да е инвестиционни схеми. Затова направихме много сериозни усилия, за да отворим възможно най-рано мярката „Инвестиции в земеделски стопанства“, за да стартират и нашите земеделци модернизация на техните ферми.
Водещ: По-рано в предаването излъчихме заповед с Радослав Христов – заместник-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той отправи критики към министерството, свързани с това, че стартира една мярка, без да е одобрена цялата програма, и изрази съмнение за броя на проектите, които ще бъдат финансирани, предвид намаления бюджет. 
Васил Грудев: Ако трябва да бъда коректен, Програмата за развитие на селските райони в своята цялост стартира още на 4 март с приема за директните плащания на площ. Знаете, че там има четири мерки, които са площни мерки, но те са от Програмата за развитие на селските райони. Това са Мярка „Агроекология и климат“, мярка Мярка „Биологично земеделие“, Мярка „Необлагодетелствани райони“ и Мярка „НАТУРА 2000“. Така че ние вече имаме четири действащи мерки от новата Програма за развитие на селските райони. Преди малко ви казах, че положихме изключителни усилия, за да направим така, че инвестициите в земеделието да бъдат възможно най-бързо достъпни до нашите земеделски стопани. В момента вие знаете, че Министерство на земеделието стартира една сериозна, мащабна информационна кампания сред хората. Посещаваме всички областни градове. Има изключителен интерес от страна на земеделците на тези информационни срещи, които правим. И мога да ви уверя, че земеделският бизнес приветства усилията, които бяха извършени, за това по-ранно стартиране на програмата, защото целта е ние да не лишаваме бизнеса от средства поради това, че имаме забавяния през изминалата година за работа по Програмата за развитие на селските райони. Бизнесът не трябва да страда заради това, че администрацията, независимо от катаклизмите, които изживя през предходната година, не е успяла да свърши определена работа. Ние трябва да работим за нашите земеделци, за да може възможно най-бързо, възможно най-рано те да получат достъп до европейското финансиране. Нещо повече, Програмата за развитие на селските райони, независимо, че стартира по-късно при нас – вие знаете, че всяка една от годините от 2014 до 2020 има определен бюджет, който страната-членка трябва да усвои и да разплати по правилото N+2. Ние не можем да си позволим едно забавяне с повече от година и половина за отваряне на схемите, при които ние още от самото начало залагаме една невъзможност за изпълнение на бюджета за конкретните години. Трябва да направи така, че възможно най-бързо схемите и мерките да бъдат допустими и да бъдат налични за нашите земеделски стопани. Затова 14 април – отваряне на първата инвестиционна мярка, с достатъчно голям времеви прием като прозорец – той ще бъде около 2 месеца, за да може всички наши кандидати да си подготвят проектите и да ги предоставят. Нещо много важно, което искам да спомена, е, че през тази програма няма да има никакво значение за одобрението на проекта, времевия период, в който е подаден самият проект. Проектите няма да бъдат класирани по никакъв начин, свързано с това дали един проект е подаден 5 минути по-рано от другия проект – на 500 км, в Добрич примерно, е подаден един проект, 5 минути след него е подаден един проект в Благоевград, но поради липса на бюджет единият е одобрен, другият не е одобрен. Това създава едно напрежение. Това генерираше едни опашки пред областните дирекции на фонд „Земеделие“, хората се презаписваха в списъци, едва ли не нощуваха пред дирекциите на фонда, за да могат да вземат по-преден входящ номер – това е една порочна практика, която в никакъв случай няма да продължи през този период.
Водещ: Понеже виждам, че има калкулатор пред вас, ще ви помоля да изчислим бюджета по тази първа мярка. Какъв брой от проектите могат да бъдат условно одобрени?
Васил Грудев: Ако бъдем абсолютно приблизителни – въпреки че самият термин „приблизителни“ няма как да бъде конкретен – 150 милиона евро е наличният бюджет като първи бюджет по Мярка 4.1 за настоящата година. Искам да направя едно уточнение. До края на 2015 г. ние ще отворим още един прием по Мярка 4.1, в който ще бъдат включени инвестиции за напояване. В момента поради работата на Световна банка, която изготвя цялостна стратегия за напояването и за водния сектор в страната, инвестиции, свързани с напояване, няма да бъдат допустими. Затова до края на годината ние ще пуснем още един прием по Мярка 4.1. Но да се върнем на сметката. 150 милиона евро, ако бъдат разделени на средния брой заявления, които очакваме, или по-скоро ако се върнем от предходната програма, на средния бюджет на определен проект по Мярка 121 , приблизителната сметка показва, че около 750 проекта ще бъдат финансирани, което е едно доста сериозно начинание и ще изисква много сериозна работа както от страна на Министерството на земеделието, така и от колегите във фонд „Земеделие“, които трябва бързо, скоростно, акурактно и точно да одобрят, да сключат договори и да стартира изпълнението на тези проекти. 750 – доста индикативно число, на база на средния размер на проекти през изминалата програма. 
Водещ: През седмицата навъртяхте доста километри в страната. Успяхте да се срещнете с немалко производители. Какви са нагласите, с положителни очаквания ли подхождат към тази година и европейските средства, които ще се отпуснат за българското земеделие. И не само, разбира се и директните плащания. 
Васил Грудев: Знаете ли, като че ли хората се умориха и започват да проявяват лек скептицизъм, когато говорим за въвеждане и за опростяване на правилата. За съжаление новата Обща селскостопанска политика, най-вече схемите по Първи стълб, въпреки че преди няколко години комисията стартира прочита на новата политика под мотото на опростяване на самите правила, в момента те са всичко друго но не и опростени. Но няма как да не се съобразим с рамките, поставени от регламента. Въпрос на вътрешно прилагане и на достатъчна информираност от страна на нашите бенефициенти е да направи така, че тези новости да не представляват такъв огромен препъни-камък. Много често се спекулира с множеството изисквания по новата програма – че плащанията „позеленяват“, имало някакви зелени изисквания, които са имагинерни, трудни за разбиране от страна на хората. Много е важно да се отиде до всеки един от тях и точно това прави Министерството на земеделието, за да им обясним, че схемите не са никак сложни. Напротив – целият елемент на зелените плащания и свързан с едни абсолютно нормални и абсолютно приложими от страна на земеделците практики, които те така или иначе правят – на първо място. На второ място – едва 10% от всички стопанства в България попадат в обхвата на тези зелени плащания, т.е. трябва да изпълняват определени изисквания, за да получат допълнително 30% от бюджета по Първи стълб. На трето място – да, има прекалено много нови схеми, но те са свързани точно с нашата идея да направим една качествена политика за подпомагане на сектор „Земеделие“. Новите моменти са свързани най-вече със схемите за обвързано производство. Те са изцяло насочени към нашите приоритети за развитие на сектор „Земеделие“ – това са животновъдство и производство на плодове, зеленчуци, трайни насаждения, биологично производство. Всеки един от тези сектори получава многократно завишаване на бюджета, с който ще бъдат финансирани до 2020 г. Това означава нови налични схеми за нашите животновъди например. Да, означава и нова тежест, свързана със запознаване с една нова схема. Няма нищо по-добро от това ние да имаме инструментариума за правене на политика. Например в сектор „Животновъдство“ въвеждане на четири нови схеми, две от които са свързани с плащане на глава на животни, които са под селекционен контрол. Ето това е един елемент, който цели ние да подобрим генетичното качество на стадата в България. Подобрявайки генетичното качество на стадата, ние ще подобрим продукцията на тези стада. Ние започваме да караме нашия фермер да не гледа на това животно само като на един вид възможност за доход, за получаване на национално доплащане на глава, ами да се грижи и за генетичния статут на своето стадо, защото то ще се върне при него под формата на допълнително производство. С това допълнително производство, с подобрения статут на неговите стада нашият животновъд ще може да бъде вече конкурентен и на общия пазар. Вие знаете, че за съжаление – за добро или за лошо – земеделието, като един много сериозно федерализиран сектор в Европа, е изцяло обект на един общ пазар, в който нашият животновъд е пряк конкурент с животновъда в Холандия например. И ако ние не поставим началото на изравняване на дисбалансите между отделните производства, ние няма как да очакваме нашият животновъд да бъде конкурентен с холандския животновъд. Затова чрез политиката, чрез насърчаване, подобряване на генетичния статут на неговото стадо – давам ви един пример – ние ще подобрим неговата производителност. По-скоро ние ще го подпомогнем той да подобри неговата производителност, защото работата трябва да бъде свършена от самия фермер, разбира се. Много са схемите, нови са, но те дават възможност за едно по-сериозно, по-качествено подпомагане в сектор „Земеделие“. Схемата, при която независимо от това кой какво отглежда, по какъв начин, животни, какво произвежда, всеки получава по 30 лева на декар – да, това е базата на европейския регламент, но тя доведе до определени изкривявания през първия 7-годишен период. Затова ние в момента влагаме всички усилия, за да стартираме едно по-балансирано подпомагане на всички сектори и отрасли в земеделието.

Източник: Дарик радио

Вашият коментар