ЗАКОН ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ МОТИВИ към проекта на нов Закон за виното и спиртните напитки Проектът на нов ЗВСН ще регулира цялата материя, която в момента е регламентирана в голям брой подзаконови нормативни актове. Целта на новия законопроект е да се въведат измененията от европейското право след реформата в областта на сектор „Вино”, както и измененията, направени в областта на сектора, свързан със спиртните напитки.
Целите, поставени в новия ЗВСН, съответстват на ангажиментите по приетия с Решение № 27 от 17.01.2011 г. от МС План за действие за 2011 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. Законопроектът се предлага за приемане съгласно мярка 38 от Плана за действие за 2011 г. С приемането на проекта на нов ЗВСН се очаква да се гарантира безпрепятственото провеждане на политиката в лозаро-винарския сектор, производствения потенциал и контрола по спазването й, както и в областта на спиртните напитки. Предвид натрупания опит е целесъобразно основно да се промени режимът, прилаган по отношение на лозаро-винарския сектор с оглед постигане на следните цели: повишаване на конкурентоспособността на винопроизводителите; възвръщане на старите пазари и спечелване на нови в рамките на територията на Република България и навсякъде по света; създаване на лозаро-винарски режим, почиващ на ясни, прости и ефикасни правила, подсигуряващи равновесие между търсенето и предлагането; продължаване на практиката да се предоставят права на презасаждане, когато производителите поемат ангажимента да изкоренят еднакви по размер площи, засадени с лозя, тъй като нетното въздействие на подобни насаждения върху производството клони към нулата; използване на референтни методи за изотопен анализ, като се улесни интерпретирането на резултатите от подобни анализи; постигане на по-висока степен на контрол и защита на потребителите; предотвратяване на измамни практики и постигане на прозрачност на пазара и честна конкуренция при производството на спиртни напитки, гроздо- и винопроизводството. Предвидените санкциите в административнонаказателните разпоредби са съобразени изцяло с възможностите на производителите, за да се постигне превъзпитание и превенция, с цел събираемост и защита на потребителите. Законопроектът е изцяло хармонизиран с правото на Европейския съюз. 1 ЗАКОН ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ ГЛАВА ПЪРВА ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл.1.(1) Този закон урежда: 1.условията и реда за производството, получаването, преработката, етикетирането, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, вината, продуктите, получени от грозде и вино, и на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал. 2. прилагането на регламентите на Европейската общност в областта на виното и спиртните напитки и на приетите въз основа на тях директно приложими актове на Европейския съюз, доколкото това не е уредено в друг нормативен акт, както следва: а) Регламент (ЕО) 1234/2007 на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП”) (ОВ L 299, 16.11.2007 г.); б) Регламент (ЕО) № 491/2009 на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП”) (ОВ L 154, 17.06.2009 г.); в) Регламент (ЕО) № 436/2009 на Комисията за определяне на подробни правила за прилагане на регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на лозарския регистър, задължителните декларации и събирането на информация с цел наблюдение на пазара, придружителните документи при превоза на продукти и регистрите, които е необходимо да се водят в лозаро-винарския сектор (ОВ L 128, 27.05.2009 г.) ; г) Регламент (ЕО) 606/2009 на Комисията относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения (ОВ L 193, 24.7.2009 г.); д) Регламент (ЕО) 607/2009 на Комисията за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 193, 24.07.2009 г.); е) Регламент (ЕО) 555/2008 на Комисията относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) 479/2008 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмата за подпомагане, търговията с трети страни, производствения потенциал и проверките в лозаро-винарския сектор (ОВ L 170, 30.06.2008 г.); ж) Регламент (ЕО) № 1601 /1991 на Съвета за установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли на винена основа (ОВ L 149, 14.06.1991 г.); з) Регламент № 1166/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 за изменение и поправка на Регламент (ЕО) № 606/2009 на Комисията относно определяне на някои правила за прилагане на Регламент № 479/2008 на Съвета по отношение на категориите лозаро-винарски продукти, енологичните практики и приложимите ограничения(ОВ L 314, 01.12.2009 г.); и) Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 13/02/2008), Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (ОВ L 354, 31/12/2008) (ОВ L 39, 13.02.2008 г.); й) Регламент (ЕС) № 538/2011 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 607/2009 за определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, традиционните наименования, етикетирането и представянето на определени лозаро-винарски продукти (ОВ L 147, 02.06.2011 г.). (2) Разпоредбите на този закон се прилагат за продуктите в част ХІІ от приложение І и част І от приложение ІІ от Регламент (ЕО) 1234/2007 на Съвета, както и за ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли на винена основа по смисъла на Регламент (ЕО) № 1601/1991. 2 (3) Разпоредбите на този закон се прилагат и за етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и спирните напитки по смисъла на Регламент № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета. ГЛАВА ВТОРА ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ Чл.2 (1) Министърът на земеделието и храните осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор. (2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма осъществява държавната политика по отношение на производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и на спиртните напитки. (3) За осъществяване на контрол по спазването на изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения, гроздето, предназначено за производство на вино, гроздова мъст, продуктите от грозде и вино и вината е създадена Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към министъра на земеделието и храните, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. (4) Средствата за извършване дейността на ИАЛВ се осигуряват ежегодно чрез бюджета на Министерството на земеделието и храните, както следва: 1. субсидии от републиканския бюджет; 2. собствени приходи от извършвани услуги: а) за извършване на физико-химичен и микробиологичен анализ на вино и продукти от грозде и вино; б) за издаване на протокол за извършен физико-химичен и/или микробиологичен анализ; в) за извършване на физико-химичен анализ на вторични продукти (определяне на алкохолното съдържание на джибри и винени утайки); г) за утвърждаване на вина със защитено наименование за произход (ЗНП)/ защитено географско указание (ЗГУ); д) за получаване на контролен номер на вино със ЗНП/ЗГУ; е) за придобиване право на ново засаждане, на презасаждане и на засаждане от Националния резерв ж) за издаване на сертификат на сортови вина; з) за промяна в структурата на лозарското стопанство; и) за промяна на обстоятелствата в досиетата на винопроизводителите. 3. средства, получени от глоби и имуществени санкции, налагани по този закон; 4. средства, получени по международни проекти и програми; 5. други източници. (5) При осъществяване на услугите по ал. 4, т. 2 ИАЛВ събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет. (6) Средствата по ал. 4 се разходват за: 1. финансиране дейността на Изпълнителна агенция по лозата и виното: а) работни заплати, социални осигуровки и добавки; б) текуща издръжка на ИАЛВ; в) капиталови разходи за развитие на материалната база – придобиване на дълготрайни активи и собственост; г) други разходи, съгласно единната бюджетна класификация. 2. поддържане и актуализиране на лозарски регистър; 3. оборудване на лабораториите на Изпълнителна агенция по лозата и виното за контрол на производството на вино, вината, продуктите, получени от грозде и вино, и на спиртните напитки; 4. участие в международни и национални междулабораторни изпитвания; 5. изпълнение на програми за обучение на служители на Изпълнителна агенция по лозата и виното; 6. създаване и поддържане на компютризирани системи за информация; 7. стимулиране, уредено с вътрешните правила за работната заплата; 8. други разходи. (7) Средствата по ал. 6, т. 7 се определят в размер 20 на сто от реализираните приходи по ал. 4, т. 2 в рамките на бюджета за съответната година. (8) Устройството, структурата, организацията и дейността на Изпълнителна агенция по лозата и виното се урежда с правилник, утвърден от Министерския съвет. ГЛАВА ТРЕТА 3 ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И МЕЖДУПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ Раздел I ОРГАНИЗАЦИИ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ Чл. 3. (1) Организация на производители на винено грозде може да бъде търговско дружество или кооперация, които отговарят на изискванията на чл. 64 от Регламент на Съвета 479/2008. (2) В организациите на производители на винено грозде могат да членуват и физически и юридически лица, които не са производители на винено грозде, но тяхната дейност е свързана с основния предмет на дейност на организацията. Членовете, които не са производители нямат право: 1. на глас при вземане на решения, свързани с операционните фондове и операционните програми на организацията; 2. да участват по мерките, финансирани от Европейския съюз. (3) При вземане на решения в организация по ал. 1 член не може да притежава повече от 40 % от гласовете. (4) Асоциация на организации на производители по смисъла на чл. 125 от Регламент № 1234/2007 може да е търговско дружество или кооперативен съюз. Чл. 4. (1) Организациите на производители на плодове и зеленчуци се признават, когато отговарят едновременно на следните критерии за признаване: 1. отговарят на изискванията по чл. 125а и чл. 125б от Регламент № 1234/2007 и чл.64 от регламент 479/2008; 2. устройственият акт (дружествен договор, учредителен договор или устав) на организацията изисква минимален срок за членуване не по-кратък от една година и прекратяването на членството с писмено предизвестие със срок не по-кратък от шест месеца, който започва да тече от датата, на която то е депозирано в администрацията на дружеството, както и задължение на членовете да реализират чрез организацията определен процент, но не по-малък от 50 % от произведените продукти, за които се иска признаване; 3. имат не по-малко от 7 членове; 4. членовете на организацията всяка година предлагат на пазара продукция на стойност не по-малко от 200 000 лева; 5. водят счетоводство за дейността, за която са признати, по реда на Закона за счетоводството; 6. не включат в управителните си органи лица, които са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или стопанството, освен ако са реабилитирани или са лишени от правото да упражняват търговска дейност или да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност; 7. разполагат с персонал, инфраструктура и оборудване, необходими за изпълняване на изискванията на чл. 125б от Регламент № 1234/2007; 8. не извършват пряка производствена дейност; 9. нямат господстващо положение на пазара по смисъла на чл. 20 от Закона за защита на конкуренцията. (2) При оценка на критериите за признаване по ал. 1 не се вземат предвид членовете на организацията на производители, които не са производители на винено грозде (3) При определяне на броя на членовете по ал. 1, т. 3 се отчитат и членовете на дружество, което членува в организацията на производители. (4) Стойността на предлаганата на пазара продукция по ал. 1, т. 4 се изчислява през първата година от създаване на организацията на производители като сбор от стойността на предлаганите на пазара от отделните членове плодове и зеленчуци, а от втората година – като стойност на предлаганите на пазара плодове и зеленчуци от организацията. Стойността на предлаганата на пазара продукция се доказва със счетоводни данни съгласно Закона за счетоводството. (5) Производителят може да бъде подпомаган като член само на една организация на производители. Чл. 5. (1) Признават се асоциации на организации на производители на винено грозде, които отговарят на следните изисквания: 1. създадени са от две или повече признати организации на производители на винено грозде, които участват в тяхното управление; 2. разполагат с информация за произвежданата и реализираната от техните членове продукция; 4 3. нямат господстващо положение на пазара по смисъла на чл. 20 от Закона за защита на конкуренцията; 4. имат не по-малко от двама членове; 5. изготвят счетоводен отчет за дейностите, които са им делегирани от техните членове, по реда на Закона за счетоводството; 6. не включат в управителните си органи лица, които са осъдени с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или стопанството, освен ако са реабилитирани или са лишени от правото да упражняват търговска дейност или да заемат ръководна, отчетническа или материалноотговорна длъжност. (2) При оценка на критериите за признаване по ал. 1 не се вземат предвид членовете на асоциацията, които не са признати организации на производители на винено грозде. (3) Организациите на производители на винено грозде могат да делегират на асоциациите, в които членуват, изпълнението на част от техните функции, включително изпълнението на част от дейностите от оперативните програми. Чл. 6. Признатите организации на производители и асоциации на организации на производители могат да възлагат извършването на една или повече дейности, за които са признати, на външни организации, включително на свои клонове. В тези случаи признатите организации на производители и асоциации на организации на производители са длъжни да упражняват контрол и отговарят за изпълнението на делегираните дейности. Раздел II МЕЖДУПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ Чл.7. (1) Междупрофесионални организации на производителите, преработвателите, търговците на грозде, вино и продукти от грозде и вино са Националната лозаро-винарска камара (НЛВК), Регионалните лозаро-винарски камари (РЛВК) и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН). (2) Организациите по ал.1 предлагат практики за социално отговорна консумация и предприемане на действия по ограничаване на злоупотребата с вино и спиртни напитки. (3) Националната лозаро-винарска камара е националната представителна междупрофесионална организация в лозаро-винарския сектор и има за цел подпомагане и защита на общите интереси на производителите на грозде, производителите и търговците на вино и продукти от грозде и вино, защита на произхода, качеството и автентичността на произвежданите и търгуваните продукти от грозде и вино, повишаване на знанията и на прозрачността на производството и пазара на грозде и продукти от грозде и вино, развитие на лозарството и винопроизводството в страната, провеждане на дейности за популяризиране на виното в България и в трети страни. (4) Националната лозаро-винарска камара е юридическо лице, регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, със седалище София. (5) Националната лозаро-винарска камара приема устав за устройството и дейността си. (6) Регионалните лозаро-винарски камари са юридически лица, които се учредяват по решение на Общото събрание на Националната лозаро-винарска камара въз основа на заявление от юридически лица, отговарящи на изискванията на чл. 65 от Регламент на съвета 479/2008 и на разпоредбите на настоящия закон. В решението за учредяване на регионална лозаро – винарска камара се определя нейното седалище и териториален обхват. (7) Право на наименование “Регионална лозаро-винарска камара” имат само юридически лица, отговарящи на условията на този закон. Регионалните лозаро-винарски камари осъществяват дейността си при спазване на решенията на общото събрание на Националната лозаро-винарска камара, като информират за дейността си Управителния съвет и Общото събрание на Националната лозаро-винарска камара. Чл. 8. (1) Функциите на Националната лозаро-винарска камара се определят съгласно чл.65 от Регламент на Съвета 479/2008 и от устава на сдружението. (2) Националната лозаро-винарска камара: 1. участва в осъществяването на националната политика за развитие на лозарството и винарството и лозаро-винарските райони в страната; 2. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор и изготвя становища по нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор. 5 3. разработва и приема задължителни за регистрираните винопроизводители добри практики за производство и предлагане на пазара на вино и на продукти от грозде и вино; 4. прави предложения за определяне на определен район за производство на вино със ЗНП/ЗГУ по реда на наредбата по чл. 37; 5. защитава интересите на лозаро-винарския сектор на национално ниво; 6. предлага на Министерство на земеделието и храните начини за разпределение на средствата от Държавен фонд “Земеделие”, предназначени за развитие и подпомагане на лозарството. 7. прави мотивирани предложения до Министерския съвет за намеса на държавата на пазара на винено грозде, вино и продукти от грозде и вино. 8. оказва съдействие и сътрудничи на министъра на земеделието и храните, на министъра на финансите, на министъра на икономиката, енергетиката и туризма,на министъра на здравеопазването, както и на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити по въпроси, свързани с развитието на лозаро-винарския сектор. 9. подпомага съвместно с РЛВК централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и органите на местното самоуправление при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително и по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места; 10. контролира актовете на регионалните лозаро-винарски камари по отношение съответствието им на закона и решенията на органите на НЛВК; 11. утвърждава състава на регионалните дегустационни комисии към регионалните лозаро-винарски камари за извършване на органолептична оценка на вина, гроздови ракии и бренди. 12. участва в спорове по защита на качеството и произхода на вината, когато е упълномощена от своите членове. 13. организира национални и международни конкурси за вино и спиртни напитки; 14. организира обучения по теми, свързани с производството на грозде, вино и продукти от грозде и вино. 15. изпълнява и други функции, възложени със закон или посочени в устава на НЛВК. (3) По решение на Общото събрание на Националната лозаро-винарска камара част от фунциите по предходната алинея могат да се възлагат за изпълнение на регионалните лозаро-винарски камари съобразно териториалния им обхват; Чл. 9. (1) Членове на Националната лозаро-винарска камара могат да бъдат: 1. регионалните лозаро-винарски камари; 2. производители, преработватели и търговци на грозде, вино и продукти от грозде и вино; 3. сдружения на производители на грозде, вино и продукти от грозде и вино; 4. други лица, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството и винопроизводството. Чл. 10. Членове на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки могат да бъдат: 1. физически и юридически лица, които са производители, вносители и/или търговци на спиртни напитки; 2. научни организации, училища, специализирани лаборатории, институти и други организации; 3. производители на лозов посадъчен материал, както и други лица, които съдействат или допринасят за развитието на производството и търговията на спиртни напитки в Република България. Чл. 11. (1) Членове на регионална лозаро-винарска камара могат да бъдат: 1. собственици на лозя и маточници, които са разположени на територията на регионалната лозаро-винарска камара; 2. юридически и физически лица, производители на лозов посадъчен материал на територията на регионалната лозаро-винарска камара; 3. лица, които не попадат в кръга на лицата по т. 1 и обработват лозя, които се намират на територията на регионалната лозаро-винарска камара; 4. лозаро-винарски кооперации, осъществяващи дейността си на територията на регионалната лозаро-винарска камара; 5. производители на вина и лозаро-винарски продукти, които осъществяват дейността си на територията на регионалната лозаро-винарска камара; 6. търговци на вино и лозаро-винарски продукти на територията на регионалната лозаро-винарска камара; 6 7. лица, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството и винопроизводството на територията на регионалната лозаро-винарска камара. (2) Лицата по ал. 1, които притежават, обработват лозя или осъществяват дейността си на територията на повече от една регионална лозаро-винарска камара, могат да са членове на съответните регионални лозаро-винарски камари. Чл.12. (1) Регионалните лозаро – винарски камари: 1. формират регионални дегустационни комисии за извършване на органолептична оценка на вина, гроздови ракии и бренди; 2. издават сертификат за произход на грозде, предназначено за производство на вина със ЗНП/ЗГУ и сортови вина, произведени в определен район, сертификат за произход на грозде предназначено за производство на трапезни и регионални вина и сертификат за автентичност на производителите на гроздова ракия и бренди и носят наказателна отговорност за верността на съдържанието им. (2) Сертификатите по ал. 1, т. 2 задължително са заверяват от териториалните звена на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство, за което се заплаща такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ. (3) Формата, съдържанието на сертификатите и редът за издаването им и заверката им се уреждат с наредбата по чл. 37. (4) За дейностите по ал. 1 регионалните лозаро-винарски камари събират такси, чийто размер се определя в тарифа, одобрена от Министерския съвет. Чл. 13. (1) За стимулиране на развитието на лозарството по предложение на регионалната лозаро-винарска камара министърът на земеделието и храните – за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет – за земите от общинския поземлен фонд, предоставят земи за дългосрочно ползване за лозарство. (2) Срокът за предоставяне на земи по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 35 години. Чл. 14. Държавните контролни органи, органите на местното самоуправление, централните и териториалните органи на изпълнителната власт си сътрудничат с междупрофесионалните и браншовите организации в областта на лозаро-винарския сектор. ГЛАВА ЧЕТВЪРТА ПРОИЗВОДСТВЕН ПОТЕНЦИАЛ Раздел І Общи разпоредби Чл. 15 (1) Производствен потенциал е съвкупност от реално засадените площи с винени лозя, Националният резерв от права на засаждане на винени сортове лози и неусвоените от производителите права на презасаждане, ново засаждане и предоставени от Национален резерв права на засаждане на винени сортове лози, които са: 1. лозя, подходящи за производство на вина със защитено наименование за произход; 2. лозя, подходящи за производство на вина със защитено географско указание; 3. лозя, подходящи за производство на вина без ЗНП/ЗГУ. (2) Винени лозя, засадени без право на засаждане след 31 август 1998 г., подлежат на принудително изкореняване по реда на този закон. (3) До извършване на изкореняването на лозята по ал. 2, продуктите, произведени от добитото от тях грозде, могат да бъдат използвани единствено с цел дестилация за сметка на производителя. (4) Продуктите, получени от дестилацията по ал.3, не могат да се използват за производството на алкохол с действително алкохолно съдържание от 80 об.% или по-малко. (5) В срок до 31 декември 2015 г. засаждането и присаждането на винени сортове лози, класифицирани по смисъла на този закон, се извършва единствено след придобиване на право на ново засаждане, право на презасаждане и право на засаждане от Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози. (6) Винени лозя, засадени в нарушение с разпоредбите на този закон, подлежат на принудително изкореняване за сметка на производителя, съгласно чл.85а от Регламент (ЕО) №1234/2007 и на санкция, предвидена в чл.55 от Регламент (ЕО) № 555/2008. (7) Принудително изкореняване се извършва след издаване на мотивирана заповед от изпълнителния директор на ИАЛВ. 7 (8) Заповедта по ал.7 се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на ИАЛВ. (9) Заповедта по ал.7 може да се обжалва по реда на Закона за адмиинстративните нарушения и наказания. Раздел ІІ Класифициране на винени сортове лози Чл. 16 (1) Класифицират се единствено винени сортове лози, които могат да се засаждат, презасаждат или присаждат за целите на винопроизводството, отговарящи на условията, предвидени в чл.120а, параграф 2, букви „а” и „б” от Регламент (ЕО) № 1234/2007. (2) Забранява се засаждане на площи с винени сортове лози, некласифицирани по смисъла на ал.1, като засадените подлежат на принудително изкореняване по реда на този закон. (3) Забраната по ал.2 не се отнася за некласифицирани винени сортове лози, чиято продукция е предназначена единствено за консумация в домакинствата на винопроизводителите. (4) В случай на заличаване на сорт от класификацията по ал.1, изкореняването му се извършва в срок до 15 винарски години, следващи годината на заличаване. (5) Продуктите, изброени в приложение XІ б от Регламент (ЕО) № 1234/2007 и произведени в Европейския съюз, се произвеждат от винени сортове лози, които са класифицирани в съответствие с ал. 1. (6) Министърът на земеделието и храните утвърждава със заповед списък на класифицираните винените сортове лози по предложение на ИАЛВ. Раздел ІІІ Право на ново засаждане Чл. 17. (1) Правото на ново засаждане се предоставя съгласно разпоредбите на чл. 85з от Регламент (ЕО) № 1234/2007. Правото не може да се прехвърля или преотстъпва на други лица и се упражнява до края на втората винарска година, следваща годината, в която е било предоставено. (2) Правото на ново засаждане се упражнява само за площта, целта и периода за който е предоставено съгласно разпоредбите на чл.60 от Регламент (ЕО) № 555/2008. (3) За придобиване на право на ново засаждане, производителя подава в ИАЛВ заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, придружено с изискуемите документи посочени в заявлението, и заплаща такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ. (4) В срок до 5 (пет) работни дни от подаване на заявлението по ал.3, служители на Териториално звено (ТЗ) на ИАЛВ извършват проверка на представените документи и при установяване на непълноти и/или нередности, писмено уведомяват заявителя за отстраняването им, който е длъжен в срок до 10 (десет) работни дни от получаване на уведомителното писмо да предостави изисканите документи или писмени обяснения. В случай, че заявителят не предостави изисканите документи в срок, преписката се оставя без разглеждане. (5) В срок до 5 (пет) работни дни от извършване на проверката по ал. 4, съответно от отстраняване на нередностите, окомплектованата преписка се изпраща в Централно управление на ИАЛВ (ЦУ на ИАЛВ) по ред, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ. (6) В срок до 7 (седем) работни дни от получаването на преписката, изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за ново засаждане. (7) В акта за ново засаждане се посочват: 1. правно основание за издаване на акта; 2. име на физическото лице (ФЛ)/наименование на юридическото лице (ЮЛ); 3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство; 4. цел, за която се предоставя право на ново засаждане; 5. данни за имота, за който се предоставя право на ново засаждане – ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота, размер на площта и правно основание за ползване; 6. наименование на сорт по имоти; 7. срок на валидност на правото; 8 8. право на обжалване на акта; 9. други данни. (8) В 30-дневен срок от засаждането на имот/имоти от акта за ново засаждане, производителят подава в ИАЛВ заявление за край на засаждане по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ. (9) В срок до 30 (тридесет) дни от получаване на заявлението по ал. 8, длъжностни лица от ИАЛВ извършват проверка на място на ефективно засадената площ. (10) Проверката по ал. 9 се състои в измерване с GPS на ефективно засадената площ, придружено със снимков материал, като резултатите от нея се отразяват в контролен лист, подписан от двете страни, за съответствие на действително извършеното засаждане с данните от акта. (11) В срок до 5 (пет) работни дни от извършване на проверката по ал.9, преписката се окомплектова и изпраща в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в лозарския регистър, за което производителят се уведомява писмено. (12) Правата, които не са упражнени в срока по ал.7, т.7 се включват в Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози. (13) След края на периода, посочен в разпоредбите на чл. 60, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 555/2008, лозовите насаждения: 1. се изкореняват за сметка на производителя като продуктите, произведени от грозде от тази площ, докато не бъде изкоренена, могат да бъдат пускани в обращение само за целите на дестилацията за сметка на производителя и тези продукти не могат да се използват за производството на алкохол с действително алкохолно съдържание 80 об. % или по-малко; 2. могат да се използват от производителя с цел да се позволи съответната площ да произвежда вино, което може да бъде предлагано на пазара, само в случай, че бъдат използвани права на презасаждане или права от Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози. (14) Производителят запазва насажденията и предлага на пазара грозде и/или вино, получено от грозде, произведено от тях, след като писмено уведоми ИАЛВ в 14 (четиринадесет) дневен срок след изтичането на периода и след предоставянето на права съгласно ал.13, буква „б“. Раздел ІV Право на презасаждане Чл.18 (1) Право на презасаждане се поражда в случаите, когато производителят е изкоренил дадена площ със съществуващи плододаващи лозя в добро агротехническо състояние, съгласно разпоредбите на чл.85и от Регламент (ЕО) № 1234/2007, които не могат да бъдат отнесени към определението в чл.2, б „в” от Регламент (ЕО) №436/2009. (2) Правото на презасаждане може да се упражни и по реда на чл.17, ал.13. (3) Правото на презасаждане следва да се упражни от производителя до края на петата винарска година, следваща годината, в която е извършено изкореняването, съгласно разпоредбите на чл.85 и, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 1234/2007. (4) Срокът на валидност на правото на презасаждане може да се удължи с 3 (три) години. (5) За удължаване на срока на валидност на правото на презасаждане по ал.4, производителят подава в ИАЛВ заявление най-късно до 30 (тридесет) дни преди изтичане срока на валидност на правото по ал.3. (6) Неупражнените права в сроковете по ал. 3 и 4 преминават в Националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози. (7) Правото на презасаждане се предоставя от ИАЛВ. Чл. 19 (1) За придобиване на право на презасаждане лицето подава в ИАЛВ по регистрация на лозарското стопанство заявление за начало на изкореняване по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, придружено с изискуемите документи посочени в заявлението, и заплаща такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ. (2) В срок до 10 (десет) работни дни от подаване на документите по ал. 1 длъжностни лица от ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на предоставените документи и сравняват данните за посочените в заявлението имоти с данните от лозарското стопанство, вписани в лозарския регистър. (3) При установяване на непълноти и/или нередности в приложените документи, длъжностните лица от ТЗ на ИАЛВ писмено уведомяват производителя за отстраняването им, който в срок от 10 (десет) работни дни от получаване на уведомителното писмо трябва да предостави изисканите документи или писмени обяснения. 9 (4) В случаите, когато производителят не отстрани нередностите по ал.3, заявлението се оставя без разглеждане, като може да се подаде ново заявление в съответната винарска година. (5) В срок до 7 (седем) работни дни след извършване на проверката по ал.2, или след отстраняване на нередностите по ал.3, длъжностните лица на съответното ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на място на заявените имоти за установяване на действителното агротехническо състояние на лозовите насаждения и измерване на ефективно засадената площ с винени лозя, придружено със снимков материал, отразено в контролен лист, подписан от двете страни. (6) След извършване на проверката по ал. 5, длъжностните лица от съответното ТЗ на ИАЛВ уведомяват писмено заявителя за одобрената ефективно измерена площ, която трябва да се изкорени до края на втората винарска година от уведомлението с цел придобиване право на презасаждане. (7) Действия по изкореняване на лозовите насаждения се предприемат след получаване на уведомлението по ал.6. Чл. 20. (1) При изкореняването производителят е длъжен да отстрани напълно всички надземни части на лозовите насаждения, включително и корените им и да почисти площта от всички растителни остатъци. (2) Не по-късно от 30 (тридесет) дни след приключване на изкореняването по ал.1, производителят подава в съответното ТЗ на ИАЛВ заявление за край на изкореняване по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ. (3) В срок до 10 (десет) работни дни от получаване на заявлението по ал. 2 длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват визуален контрол на място на изкоренените площи за изпълнение на задълженията по ал.1 и попълват резултатите в контролен лист. (4) В случай на неизпълнение на изискванията по ал.1, длъжностни лица от ТЗ на ИАЛВ издават задължително предписание с определен срок. (5) При неизпълнение на задължителните предписания по ал.4 в определения срок, производителят подлежи на административно наказание по реда на този Закон. (6) В срок до 3 (три) работни дни след извършване на проверката по ал.2 длъжностни лица от ТЗ на ИАЛВ изготвят предложение до изпълнителния директор на ИАЛВ за издаване на акт за презасаждане. (7) В срок до 7 (седем) работни дни от получаването на предложението по ал.6, изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за презасаждане. В акта за презасаждане се посочват: 1. правно основание за издаване на акта; 2. име на физическото лице (ФЛ)/наименование на юридическото лице (ЮЛ); 3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство; 4. данните за имота, за който се предоставя право на ново засаждане – ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота, размер на площта и правно основание за ползване; 5. изкорененият сорт лози; 6. срок на валидност на правото; 7. право на обжалване на акта; 8. други данни. Чл. 21. (1) Производителят подава заявление за начало на презасаждане в ИАЛВ по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, придружено с изискуемите документи посочени в заявлението. (2) В срок до 15 (петнадесет) работни дни от получаване на заявлението по ал. 1 длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват визуален контрол на място, като попълват резултатите от проверките в контролен лист, подписан и от двете страни, в случаите когато презасаждането ще се извършва върху изкоренените имоти. (3) При промяна на местонахождението на лозовите насаждения в срок до 5 (пет) работни дни от получаване на заявлението по ал.1, длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват документална проверка на приложените документи. (4) При установяване на непълноти и/или нередности в приложените документи, длъжностните лица от ТЗ на ИАЛВ писмено уведомяват производителя за отстраняването им, който в срок от 10 (десет) работни дни от получаване на уведомителното писмо трябва да предостави изисканите документи или писмени обяснения. (5) В случаите, когато производителят не отстрани нередностите по ал.4, заявлението се оставя без разглеждане, като може да се подаде ново заявление в съответната винарска година. 10 (6) В срок до 10 (десет) работни дни след извършване на проверката по ал.2, или след отстраняване на нередностите по ал.4, длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват визуален контрол на заявените имоти и отразяват резултатите в контролен лист, подписан и от двете страни. (7) В случай, че при проверката на място се установи начало на презасаждане, производителят подлежи на административно наказание по реда на този Закон. (8) След извършване на проверката по ал. 2 или ал.6 длъжностните лица от съответното ТЗ на ИАЛВ предоставят на производителя копие от контролния лист за извършената теренна проверка и може да започне презасаждане на лозовите насаждения. (9) В 30 (тридесет) дневен срок след приключване на презасаждането на определена площ, производителят подава заявление за край на презасаждане в съответното ТЗ на ИАЛВ. (10) В случай, че настъпи промяна в първоначално обявения в заявлението за начало на презасаждане винен сорт и сортът, който реално ще бъде засаден, производителят е длъжен да уведоми писмено ИАЛВ в 10 (десет) дневен срок от промяната. (11) В срок до 10 (десет) работни дни от получаване на заявлението по ал. 9 длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на място на заявените имоти за установяване на ефективно засадената площ с винени лозя, придружено със снимков материал и отразено в контролен лист, подписан от двете страни. (12) След приключване на проверката по ал.11 документацията се окомплектова и изпраща в срок до 3 (три) работни дни в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в регистъра на лозарските стопанства на ИАЛВ. (13) В 15 (петнадесет) дневен срок от отразяване на засаждането в регистъра на лозарските стопанства на производителя се изпраща актуална справка на лозарското стопанство. Раздел V Прехвърляне на право на презасаждане на винени лозя Чл. 22. (1) Правото на презасаждане може да се прехвърли изцяло или частично от лозарско стопанство, в което е породено на друго стопанство на територията на страната при условие, че: а) част от съответното лозарско стопанство се прехвърля на друго стопанство; б) част от площите в стопанството, на което се прехвърлят правата, са предназначени за производство на вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание или за отглеждане на лозов посадъчен материал. (2) За лозовите насаждения, породили правото на презасаждане, е подадена редовна годишна декларация за реколта за годината, предхождаща изкореняването, която доказва, че същите са плододаващи и отговарят на условията по чл.18, ал.1. Чл. 23. Условията и реда за прехвърляне на права на презасаждане по чл.22 се уреждат с инструкция, утвърдена със заповед на министъра на земеделието и храните. Раздел VI Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози Чл. 24. (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното предоставя права на засаждане от национален резерв след заплащане на такса, съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ. (2) Правата по ал. 1 се упражняват преди края на втората винарска година, следваща годината на предоставянето им. След този срок неупражнените права се губят и се връщат към националния резерв. (3) Правото на засаждане, предоставено от националния резерв, не може да се прехвърля или преотстъпва на други лица. Чл. 25. (1) Националният резерв се попълва от следните права: 1. права на ново засаждане, неупражнени в сроковете по чл.17, ал.1; 2. права на презасаждане, неупражнени в сроковете по чл. 18, ал.3; 3. права на засаждане, предоставени от националния резерв и неупражнени в срока по чл.24, ал.2. (2) Правата на засаждане в националния резерв, които не са разпределени преди края на петата винарска година след годината на включването им в резерва се погасяват. 11 Чл. 26. (1) За получаване право на засаждане от националния резерв лицето подава в ИАЛВ заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор, придружено с изискуемите документи посочени в заявлението, и заплаща такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ. (2) Производители под 40 годишна възраст, притежаващи необходимите професионални умения и компетентност и които създават ново стопанство, не заплащат таксата по ал.1. (3) В случай, че заявителят няма регистрирано лозарско стопанство на територията на лозарския район, в който се намират заявените имоти, след подаване на заявлението по ал.1 се извършва регистрация. Чл.27. (1) В срок до 5 (пет) работни дни от подаване на заявлението по чл.26, ал.1, служители на ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на представените документи и при установяване на непълноти и/или нередности, писмено уведомяват заявителя за отстраняването им, който е длъжен в срок до 10 (десет) работни дни от получаване на уведомителното писмо да предостави изисканите документи или писмени обяснения. В случай, че заявителят не предостави изисканите документи в срок, преписката се оставя без разглеждане. (2) В срок до 5 (пет) работни дни от проверката по ал. 1, съответно от отстраняване на нередностите, длъжностни лица от съответното ТЗ на ИАЛВ извършват визуален контрол на място на заявените имоти и попълват резултатите в контролен лист. (3) В срок до 5 (пет) работни дни от извършване на проверката по ал. 2, окомплектованата преписка се изпраща в Централно управление на ИАЛВ (ЦУ на ИАЛВ) по ред, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ. (4) В срок до 7 (седем) работни дни от получаване на преписката, изпълнителният директор на ИАЛВ издава акт за засаждане на лозя с права от Националния резерв. (5) В акта за засаждане с права от Националния резерв се посочват: 1. правно основание за издаване на акта; 2. име на физическото лице (ФЛ)/наименование на юридическото лице (ЮЛ); 3. регистрационен номер на производителя и идентификационен номер на лозарското стопанство; 4. цел, за която се предоставя право на засаждане; 5. данни за имота, за който се предоставя право на засаждане – ЕКАТТЕ на землището на населеното място, номер на имота, размер на площта и правно основание за ползване; 6. наименование на сорт по имоти; 7. валидност на правото; 8. право на обжалване на акта; 9. други данни. (6) В 30 (тридисет) дневен срок от засаждането на имот/имоти от акта за засаждане с права от Националния резерв, производителят подава в ИАЛВ заявление за край на засаждане по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ. (7) В случай на поетапно използване на предоставеното право, производителят подава заявление за край на засаждане за всеки засаден имот/и и площ в срока и реда по ал.6. (8) В случай, че настъпи промяна в първоначално обявения в заявлението за начало на презасаждане винен сорт и сортът, който реално ще бъде засаден, производителят е длъжен да уведоми писмено ИАЛВ в 10 (десет) дневен срок от промяната. (9) В срок до 30 (тридесет) дни от получаване на заявлението по ал. 6, длъжностни лица от ИАЛВ извършват проверка на място на ефективно засадената площ. (10) Проверката по ал. 9 се състои в измерване с GPS на ефективно засадената площ, придружено със снимков материал, като резултатите от нея се отразяват в контролен лист, подписан от двете страни, за съответствие на действително извършеното засаждане с данните от акта. (11) В срок до 5 (пет) работни дни от извършване на проверката по ал.9, преписката се окомплектова и изпраща в ЦУ на ИАЛВ за отразяване на засаждането в лозарския регистър. (12) В 15 (петнадесет) дневен срок от отразяване на засаждането в регистъра на лозарските стопанства на производителя се изпраща актуална справка на лозарското стопанство. Раздел VІI Лозарски регистър 12 Чл. 28. (1) Изпълнителна агенция по лозата и виното поддържа и актуализира лозарския регистър с цел управление и контрол на производствения потенциал съгласно чл.185а от Регламент (ЕО) №1234/2007. (2) Процедурите по управление и контрол на производствения потенциал позволяват безпроблемно общо функциониране или обмен на данни с Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) чрез лозарския регистър. (3) За всеки производител в лозарския регистър се поддържа най-малко информацията по чл. 3 от Регламент (ЕО) №436/2009. (4) За целите на контрола на производствения потенциал ИАЛВ извършва регистрация на гроздо- и винопроизводители, като създава досиета на гроздопроизводителите и производствени досиета на винопроизводителите в лозарския регистър. (5) За регистрация по ал.4 производителите подават в ИАЛВ заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор, придружено с изискуемите документи посочени в заявлението. (6) При първоначално въвеждане в лозарския регистър производителите получават уникален идентификационен номер (УИН), който не може да се прехвърля. (7) В 10 (десет) дневен срок от регистрацията по ал. 5 ИАЛВ издава удостоверение на гроздо- и винопроизводителите, в което се вписва техния УИН. (8) Уникалният идентификационен номер съдържа код за гроздо/винопроизводител, данни за година на вписване и пореден номер на вписването. (9) Изпълнителна агенция по лозата и виното администрира мерките за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Чл.29. (1) При регистрация на гроздопроизводител по реда на чл. 28 се създава досие. (2) Досиетата на гроздопроизводителите съдържат информация за идентификация на лозарско стопанство, регистрирано в лозарския район по местонахождение на имотите, характеристики на лозарските парцели, както и информация по отношение на декларациите за реколта, сертификати за произход на винено грозде, обобщена годишна справка за издадените придружителни документи за превоз на винено грозде, промени в структурата на лозарското стопанство, уникален регистрационен номер (УРН) в ИСАК, както и информация по отношение на правата на презасаждане, засаждане с права от Националния резерв, незаконно засадени лозя, подпомагане за преструктуриране, конверсия и събиране на реколта на зелено. Чл. 30. (1) Лозарско стопанство може да регистрира всяко физическо или юридическо лице, което: 1. Придобива или ползва засадена с лозови насаждения площ от най-малко 0,1 хектара или предлага на пазара вино, произведено от нея. 2. Придобива права на засаждане от национален резерв и няма регистрирано лозарско стопанство в лозарския район, в който се намират имотите, за които е получило права. 3. Придобива права на презасаждане по реда на чл. 18 и няма регистрирано лозарско стопанство в лозарския район, в който се намират имотите, за които е придобило права. (2) Всяко лозарско стопанство се вписва в регистъра по чл. 28 с индивидуален идентификационен номер. (3) Идентификационният номер по ал. 8 се състои от 11 цифри, като първата идентифицира лозарския район, втората – номера на териториалното звено на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство, от трета до седма – кода по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) на населеното място, в чието землище се намират лозарските парцели, от осма до единадесета – пореден номер на вписването в землището. (4) Лозарското стопанство се състои от лозарски парцели, идентифицирани в система за идентификация на лозарските парцели, притежаващи уникална идентификация и стопанисвани от един гроздопроизводител. (5) Системата за идентификация на лозарските парцели се създава ва базата на карти и документи от поземлените регистри или други картографски препратки. Използваните техники се основават на компютъризирана географска информационна система, включително за предпочитане въздушни или спътникови ортогонални изображения, с хомогенен стандарт, гарантиращ точност, равна поне на картографската с мащаб 1:10 000. (6) Системата за идентификация на лозарските парцели е съвместима със системата за идентификация на земеделските парцели по чл.33 от Закона за подпомагане на земеделските производители. 13 (7) Характеристиките на лозарския парцел съдържат информацията по т.1.2 от Приложение I към Регламент (ЕО) 436/2009. (8) Информацията, свързана с характеристиките на лозарските парцели, се посочва отделно в досието на гроздопроизводителя. Чл. 31. (1) При регистрация на винопроизводител по реда на чл. 28 се създава производствено досие. (2) Производствените досиета на винопроизводителите съдържат идентификация на обектите за производство, складиране и съхранение на вино и други продукти от грозде и вино, производствен и съдов капацитет, списъци на технолозите, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по реда на този Закон, задължителните декларации за производство и декларации за стокови запаси, обобщена тримесечна справка за издадените придружителни документи за превоз на вино и продукти от грозде и вино. (3) В 30-дневен срок от настъпване на промяна в регистрацията по чл. 28, ал. 3, винопроизводителите подават заявление за промяна в обстоятелствата, придружено с необходимите документи, като заплаща такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ. Чл. 32. (1) Информацията в лозарския регистър се съхранява съгласно изискванията на чл.4 от Регламент (ЕО) №436/2009. (2) Изпълнителна агенция по лозата и виното най-малко веднъж на пет години извършва проверка за съответствие между структурното положение, произтичащо от досието на гроздопроизводителя и фактическото положение. Раздел VIII Промени в структурата на лозарско стопанство Чл. 33. (1) Изпълнителна агенция по лозата и виното отразява в лозарския регистър настъпилите промени в структурата на лозарските стопанства. (2) За промени в структурата на лозарско стопанство се считат следните действия: 1. включване и/или отделяне на лозарски имот/имоти от едно лозарско стопанство в друго, както и промяна на начина на стопанисване на лозарските имоти. 2. разделяне на лозарски имот, при което от първоначалния имот се образуват два или повече самостоятелни имота и/или обединяване на лозарски имоти, при което от два или повече съседни имота се образува нов имот. Чл. 34. (1) В 30 (тридесет) дневен срок от настъпване на промяна по чл. 33, ал. 2, т. 1 и 2 гроздопроизводителите подават заявления за промяна в структурите на лозарските им стопанства пред териториалните звена по образец, утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ, придружено с изискуемите документи посочени в заявлението и заплаща такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ИАЛВ. (2) Заявлението по ал.1 се подава задължително и за двете лозарски стопанства. (3) Когато производител, който няма регистрирано лозарско стопанство в съответния лозарски район придобие имот/и в случаите по чл.33, ал. 2, т. 1 и 2, въз основа на подаденото заявление по ал. 1 и в случаите на трансфер се регистрира лозарското стопанство. (4) В срок до 5 (пет) работни дни от подаване на заявлението по ал.1, служители на ТЗ на ИАЛВ извършват проверка на представените документи и при установяване на непълноти и/или нередности, писмено уведомяват заявителя за отстраняването им, който е длъжен в срок до 10 (десет) работни дни от получаване на уведомителното писмо да предостави изисканите документи или писмени обяснения. В случай, че заявителят не предостави изисканите документи в срок, промяна в структурата на лозарското стопанство не се извършва. (5) Длъжностни лица от ИАЛВ отразяват промените в двете лозарски стопанства в срок до 30 (тридесет) дни от подаване на заявлението по ал.1 или от отстраняването на непълнотите и/или нередностите по ал.4. (6) След отразяване на промените по ал.5 на гроздопроизводителите се издава справка, отразяваща актуалното състояние на лозарските стопанства. ГЛАВА ПЕТА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ И КАТЕГОРИИ ВИНА Раздел I Определения и категории 14 Чл.35. (1) Категориите лозаро–винарски продукти се определят съгласно приложение ХІ б от Регламент (ЕО) 1234/2007. (2) Типът на вината се определя от съдържанието на остатъчна захар, съгласно приложение ХІV от Регламент (ЕО) № 607/2009. Чл. 36. Вината се класифицират като: 1. вина със защитено наименование за произход; 2. вина със защитено географско указание; 3. сортови вина без ЗНП/ЗГУ; 4. вина без ЗНП/ЗГУ. Чл.37. Условията, на които трябва да отговарят, реда за производство и регистрацията на вината със ЗНП, вината със ЗГУ и сортовите вина без ЗНП/ЗГУ се определят с наредба на министъра на земеделието и храните. Чл.38. Вино със защитено наименование за произход е вино, което е произведено в определен географски район, микрорайон или местност, чието наименование се използва за означаването му и неговото качество и характеристики се дължат основно или изключително на специфичната географска среда с присъщите и́ природни и човешки фактори. Гроздето, от което е произведено, произхожда изключително от този географски район, микрорайон или местност и е получено от винени сортове лози от вида Vitis vinifera. Чл. 39. Вино със защитено географско указание е вино, което е произведено в район или определена местност, чието наименование се използва за означаването му и притежава специфично качество, известност или други характеристики, които могат да се припишат на географския му произход. Най-малко 85% от гроздето, използвано за неговото производство, произхожда изключително от този географски район и е получено от винени сортове лози от вида Vitis vinifera или кръстоска на Vitis vinifera и други видове от рода Vitis. Чл. 40. (1) Сортово вино е вино, което не притежава защитено наименование за произход и защитено географско указание, но носи наименования на винени сортове лози и/или година на реколта, при условие, че е сертифицирано по реда на наредбата по чл.37. (2) Сортовите вина се предлагат на пазара след регистрация на производителите като производители на сортови вина и получаване на сертификат за производство на сортово вино, издаден от ИАЛВ и събира такса съгласно тарифата за таксите на ИАЛВ. (3) От таксата по ал.3 се освобождават производители на сортови вина, произведени от местни винени сортове грозде. Чл. 41. Вино без ЗНП и ЗГУ е вино, при производството на което не са спазени изискванията, посочени в чл. 38, чл. 39 и чл. 40 и не притежава означения за винени сортове лози и година на реколта. ГЛАВА ШЕСТА ПРОИЗВОДСТВО НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ Раздел І Регистрация Чл. 42. Производството на винено грозде, вино и други продукти от грозде или вино се осъществява от юридически и физически лица, които са регистрирани в ИАЛВ по реда на чл. 28, ал. 3. Раздел ІІ Задължителни декларации Чл. 43. Ежегодно в срок до 15 януари производителите на грозде, което е предназначено за производство на вино, гроздова мъст и продукти от грозде и вино, декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното произведените количества грозде от последната реколта с декларация за реколта. Чл. 44. Ежегодно в срок до 15 януари физическите или юридическите лица, включително кооперациите, които са произвели от реколтата на текущата лозарска година вино и/или гроздова мъст, подават пред ТЗ на ИАЛВ декларация за производството. Чл. 45. От подаване на декларация по чл. 43 и чл. 44 се освобождават: 1. производители, чиято продукция от грозде е изцяло предназначена за консумация в непреработен вид, за сушене или за директна преработка в гроздов сок, както и производителите, които получават в своите производствени съоръжения чрез 15 винификация на закупени продукти количество вино по-малко от 10 хектолитра, което не е или няма да бъде търгувано под каквато и да е форма. 2. производители, които са свързани със или са членове на кооперация, задължена да подава декларация, и които предават своята продукция от грозде на тази кооперация, но запазват правото си да получават чрез винификация за семейна консумация количество вино по-малко от 10 хектолитра. Чл. 46. (1) Ежегодно в срок до 10 септември физическите или юридически лица, включително и кооперациите, различни от частните потребители и търговците на дребно, подават в ИАЛВ декларация за стоковите запаси от гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана концентрирана гроздова мъст и вино, които се съхраняват към 31 юли на текущата година. (2) В тази декларация не се включват продуктите, които са получени от реколтата от грозде през същата календарна година. Чл. 47. Образците на декларациите по чл. 43, чл. 44 и чл. 46 съдържат най-малко данните посочени в Приложение II, III, IV и V от Регламент (ЕО) №436/2009 и се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ. Раздел ІІІ Дневници Чл. 48. (1) Регистрираните производители на вино и на продукти от грозде и вино са длъжни да водят дневници за технологичния процес по образци. (2) Дневници се водят поотделно за всеки производствен обект. (3) Министърът на земеделието и храните утвърждава образци на дневниците по ал.1. Чл. 49. (1) Вписвания в дневниците могат да правят само регистрираните производители или упълномощени от тях енолози, вписани в удостоверението за регистрация по чл. 28. (2) Вписванията в дневниците се извършват за всеки отделен продукт, посочен с неговото търговско наименование, четливо, по незаличим начин, без оставяне на празни полета и страници, в хронологична последователност. (3) Вписванията в дневниците по ал.2 се извършват не по-късно от края на работния ден, следващ деня на постъпването им, а в случай на извеждане от обекта не по-късно от третия работен ден следващ деня на извеждането им. Чл. 50. (1) Регистрираните производители могат да водят дневниците по чл.48 на хартиен носител или в електронен вид, при условие, че: 1. електронните дневници са създадени чрез компютризирана система, в съответствие с изискванията на чл.49, ал.2. Данните, вписвани в дневниците водени в електронен вид, са идентични с тези, водени на хартиен носител; 2. дневниците на хартиен носител са с последователна номерация и с трайно прикрепени листа (прономеровани и прошнуровани); 3. за извършване на вписване на дневниците, водени в електронен вид може да се използва подходяща модерна счетоводна система, одобрена от компетентните органи, при условие, че данните, които трябва да бъдат записани, са предвидени в системата. Чл. 51. (1) Дневниците се приключват ежегодно и се заверяват за следващата отчетна година от служителите на ТЗ на ИАЛВ. (2) Дневниците се съхраняват от регистрираните лица за срок от 10 години. (3) Дневниците се съхраняват на територията на производствения обект, за който се водят и се намират непрекъснато на разположение на контролните органи. Чл. 52. Постъпилите входящи суровини в това число грозде, предназначени за ферментация, сурови и материали предназначени за енологични цели и манипулации се вписват в дневник съгласно чл.48, ал.3. Чл. 53. Извършените енологични манипулации се вписват в дневник съгласно чл.48, ал.3. Чл. 54. (1) Вписванията, извършвани от производителите в дневника по чл. 76 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, се приемат и за вписвания извършени по този закон. (2 ) Вписванията в дневника по чл. 53 се извършват не по-късно от работния ден, следващ извършването на манипулацията, а в случаите на повишаване на естественото алкохолно съдържание, повишаване или намаляване на киселинното съдържание – в деня на извършване на манипулацията. (3) Вписванията в дневника по ал.1 се извършват в сроковете определени в чл. 74, ал.4 от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. 16 Раздел ІV Разрешени енологични практики и ограничения Чл. 55. (1) Разрешените енологични практики и ограничения, приложими към производството и съхраняването на продуктите по чл. 1, ал. 2, условията за прилагането им и граничните стойности при употребата им, са определени в Регламент (ЕО) 1234/2007, Регламент (ЕО) 606/2009 и Регламент (ЕИО) 1601/1991. (2) Разпоредбите на ал. 1 не се прилагат по отношение на: 1. гроздов сок и концентриран гроздов сок; 2. гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст, предназначена за приготвяне на гроздов сок. (3) Разрешените енологични практики се използват единствено за осигуряване на правилната винификация, правилното съхраняване или правилното пречистване на продукта. (4) Продуктите, по чл. 1, ал.2, се произвеждат в съответствие с ограниченията, посочени в приложение ХVб на Регламент (ЕО) 1234/2007. (5) Извеждането на вторичните продукти под наблюдение се урежда ежегодно с инструкция на министъра на земеделието и храните, утвърдени с негова заповед. Чл. 56. (1) Разрешените енологични практики и ограниченията, по отношение на обогатяване, повишаване или намаляване на киселинното съдържание на пенливи вина, висококачествени пенливи вина и висококачествени пенливи ароматизирани вина, са посочени в приложение II от Регламент (ЕО) 606/2009. (2) Разрешените енологични практики и ограниченията, отнасящи се до ликьорните вина, са посочени в приложение III на Регламент (ЕО) 606/2009. (3) Разрешените енологични практики по ал.1 и ал. 2 се прилагат без да засягат общите енологични практики и ограничения, предвидени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 или в приложение I от Регламент (ЕО) 606/2009. Чл. 57. (1) Вина могат да се получат чрез смесване или купажиране, само ако съставките на това смесване или на това купажиране притежават характеристики, предвидени за получаване на вино, и се подчиняват на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1234/2007 и Регламент (ЕО) 606/2009. (2) Купажирането на бяло вино, което не притежава ЗНП/ЗГУ, с червено вино, което не притежава ЗНП/ЗГУ, не може да доведе до получаването на вино розé. (3) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага, когато крайният продукт е предназначен за приготвяне на ферментационна смес съгласно определението и́ в приложение IІІ на Регламент (ЕО) № 1234/2007 или е предназначен за производството на искрящи вина. Чл. 58. Не се разрешава купажирането на гроздова мъст или вино, което е преминало енологичната практика, посочена в приложение I А, точка 14 от Регламент (ЕО) 606/2009 с гроздова мъст или вино, което не е преминало през тази енологична практика. Чл. 59. Спецификациите за чистотата и идентичността на веществата използвани в енологичните практики са определени в чл. 9 от Регламент (ЕО) 606/2009. Раздел V Обогатяване на лозаро-винарските продукти, повишаване на киселинното съдържание и намаляване на киселинното съдържание Чл. 60. (1) Когато климатичните условия го налагат, с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ или на упълномощено от него лице се разрешава повишаване на естественото алкохолно съдържание по обем за прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, младото вино в процес на ферментация и виното, получено от винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с чл.36. (2) Повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем не може да надхвърля 1,5 об. %. (3) В години с изключително неблагоприятни климатични условия, министърът на земеделието и храните може да поиска от Комисията границата по ал. 2 да бъде повишена с 0,5 %. Чл. 61. (1) Повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем, посочено в чл. 60 може да се извършва единствено: 1. за прясното грозде, частично ферментиралата гроздова мъст и младото вино в процес на ферментация, само с добавяне на захароза, концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст; 17 2. по отношение на гроздова мъст, чрез добавяне на захароза, на концентрирана гроздова мъст или на концентрирана ректифицирана гроздова мъст, или чрез частична концентрация, включително чрез обратна осмоза; 3. по отношение на вино, посредством частична концентрация чрез студ. (2) Добавянето на захароза съгласно ал.1 може да се осъществи единствено със сухо подслаждане със захар. Чл. 62. Добавянето на концентрирана гроздова мъст или на концентрирана ректифицирана гроздова мъст не трябва да води до повишаване на първоначалния обем на смачканото прясно грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация или младото вино в процес на ферментация, с повече от 6,5 %. Чл. 63. (1) Концентрацията на гроздова мъст или на вино, подложени на повишаване на естественото алкохолно съдържание не трябва да води до намаляване на първоначалния обем на тези продукти с повече от 20 %. (2) Манипулациите по повишаването на естественото алкохолно съдържание и концентрацията на гроздова мъст или на вино не трябва да повишават общото алкохолно съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация и младото вино в процес на ферментация или виното над 13 об. % в лозарска зона В II и над 13,5 об. % в лозарска зона В III. (3) Граничните стойности по ал. 2 не се прилагат за вина с наименование за произход. Чл. 64. (1) Прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, младото вино в процес на ферментация и виното могат да бъдат подложени на повишаване и намаляване на киселинното съдържание в лозарска зона В II. (2) Продуктите по ал. 2 могат да бъдат подложени на повишаване на киселинното съдържание в лозарска зона В IIІ. (3) Повишаването на киселинното съдържание на посочените в ал. 1 продукти, различни от вино, може да се извършва единствено до максимална гранична стойност от 1,50 грама на литър, изразена като винена киселина, или 20 милиеквивалента на литър. (4) Повишаването на киселинното съдържание на вината може да се извършва единствено до максимална гранична стойност от 2,50 грама на литър, изразено във винена киселина, или 33,3 милиеквивалента на литър. (5) Намаляването на киселинното съдържание на вината може да се извършва единствено до максимална гранична стойност от 1 грам на литър, изразена като винена киселина, или 13,3 милиеквивалента на литър. (6) Гроздовата мъст, предназначена за концентрация, може да претърпи частично намаляване на киселинното съдържание. (7) Не се допуска повишаване на киселинното съдържание и по повишаване на естественото алкохолно съдържание, както и повишаване на киселинното съдържание и намаляването на киселинното съдържание на един и същи продукт. (8) Изключенията по ал. 6 се допуска за всеки отделен случай с дерогация в съответствие с процедурата, посочена в член 195 Регламент (ЕО) № 1234/2007 Чл. 65. (1) Манипулациите по повишаване на естественото алкохолно съдържание могат да бъдат извършвани еднократно, по времето, когато прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация или младото вино в процес на ферментация биват преобразувани във вино. (2) Манипулациите по повишаване или намаляване на киселинното съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация или младото вино в процес на ферментация и вино могат да бъдат извършвани многократно като граничните стойности на манипулациите като цяло не могат да надвишават определените в чл. 64. (3) Концентрацията на вина се провежда в лозарската зона, където е добито използваното прясно грозде. (4) Повишаването или намаляването на киселинното съдържание на вина се извършват единствено в обекта за производство на вино и в лозарската зона, където е добито гроздето, използвано в производството на съответното вино. (5) Манипулациите подлежащи на дерогация и които се обосноват с изключителни климатични условия, не се извършват след 1 януари в лозарска зона ВІІ и ВІІІ. (7) Концентрацията със студ, повишаването на киселинното съдържанието и намаляването на киселинното съдържанието на вината могат да се извършват през цялата година. Чл. 66. (1) Манипулацията по повишаване на алкохолно съдържание подлежи на деклариране пред Изпълнителната агенция по лозата и виното. 18 (2) За извършената манипулацията по ал. 1 производителите уведомяват най-малко 24 часа преди осъществяването й Изпълнителната агенция по лозата и виното по факс, електронна поща или с куриер. (3) Производителят най-късно до 3 (три) работни дни след извършване на манипулацията по ал. 1 представя декларация по образец утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ по местонахождение на производствения обект. (4) Декларацията по ал. 3 включва следната задължителна информация: 1. името и адреса на декларатора; 2. мястото, където ще бъде извършена манипулацията; 3. датата и часът, когато ще започне манипулацията; 4. описанието на продукта, подложен на манипулацията; 5. използвания процес при манипулацията с подробности за типа на продукта, който ще бъде използван за нея. (5) В случай че производителят е възпрепятстван да осъществи обявената манипулация в посоченото от него време, той уведомява ИАЛВ за промяната на времето за извършване на манипулацията при спазване на сроковете по ал. 3. Чл. 67. (1) Манипулациите по повишаване и намаляване на киселинното съдържание подлежи на деклариране пред Изпълнителната агенция по лозата и виното. (2) Не по-късно 24 часа след първата извършена манипулация през всяка лозарска година, производителите уведомяват ИАЛВ. (3) Производителят най-късно до 3 (три) работни дни след извършване на манипулацията по ал. 1 представят декларация по образец утвърден от изпълнителния директор на ИАЛВ по местонахождение на производствения обект. (4) Декларацията по ал. 3 включва следната задължителна информация: 1. името и адреса на декларатора; 2. вида на манипулацията; 3. мястото, където ще бъде извършена манипулацията. (5) В случай че производителят е възпрепятстван да осъществи обявената манипулация в посоченото от него време, той уведомява ИАЛВ за промяната на времето за извършване на манипулацията при спазване на сроковете по ал. 3. (6) Концентрацията със студ, повишаването или намаляването на киселинното съдържание на вината могат да се извършват през цялата година. Раздел VІ Експериментално използване на нови енологични практики Чл. 68. (1) Производителите желаещи да експериментират прилагането на нови енологични практики подават заявление пред ИАЛВ по образец, утвърден от изпълнителния директор. (2) Към заявлението се прилагат: 1. описание на целта на експеримента; 2. методика на експеримента; 3. материали и методи за изследване; 4. място на извършване на експеримента и списък на лицата осъществяващи експеримента; 5. очаквани резултати от експеримента. (3) Експериментални практики се прилагат към количества не по-големи от 5 000 000 литра годишно за всеки експеримент. (4) Експерименталните практики се прилагат за период не по-дълъг от 3 години. (5) Началото на експеримента се определя със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ в срок до 30 (тридесет) дни от подаване на заявлението. (6) Министърът на земеделието и храните уведомява Европейската Комисия за началото на експеримента и условията, при които е дадено разрешението. Чл. 69. (1) Резултатите от експеримента се отчитат ежегодно пред експертен съвет. (2) Проби от вината, получени в резултат на експеримента, се вземат при условия и ред, определен в Раздел ІІ на глава десета. (3) Физикохимичен и микробиологичен анализ на вината по ал. 2, се извършва в акредитирани лаборатории. (4) Органолептична оценка на вината по ал. 2 се извършва от Централна арбитражна дегустационна комисия (ЦАДК); (5) Съставът на експертния съвет по ал.1 и правилата за дейността му, се определят със заповед на изпълнителния директор на ИАЛВ. 19 (6) В експертния съвет участват представители на висшите училища и научните институти, занимаващи се с изследвания на вина и продукти от грозде и вино, както и представители на държавната администрация, имащи компетентност по този закон. Чл.70. (1) Продуктите получени в резултат на експеримента, могат да бъдат предлагани на пазара по реда на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 606/2009. (2) В срок до три месеца от приключване на експеримента, министърът на земеделието и храните предприема действия по уведомяването на ЕК за резултатите от същия. (3) Изпълнителният директор на ИАЛВ прекратява провеждането на експеримента с мотивирана заповед в случай на отрицателно становище на експертния съвет по чл.69, ал. 6. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс. Раздел VІІ Условия и ред за преработка и унищожаване Чл. 71. Вино и продукти получени от грозде и вино, които са получени чрез използване на енологични практики, различни от разрешените или, които са в нарушение на установените в приложение ХVб на Регламент (ЕО) 1234/2007, не могат да бъдат предлагани на пазара. Чл. 72. (1) Продуктите, които не съответстват на разпоредбите на дял ІІ, глава І, раздел ІІА, подраздел ІІ от Регламент (ЕО) № 1234/2007 или на Регламент (ЕО) 606/2009 и са безопасни, се преработват в дестилерии, предприятия за производство на оцет или предприятия, използващи ги за индустриални цели. (2) Продуктите по ал. 1 се денатурират с натриев хлорид в количество 8 грама на литър и не могат да бъдат съхранявани от производители или търговци без разрешение на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Чл. 73. (1) За денатуриране на продуктите по чл. 72 , ал. 1 се издава заповед от изпълнителния директор на ИАЛВ. (2) Заповедта по ал. 1 съдържа: 1. основание за денатурирането; 2. описание на продуктите, подлежащи на денатуриране; 3. срок за извършване на денатурирането; 4. състав на комисията, която ще извърши денатурирането или под контрола на която ще се извърши денатурирането. (3) За денатурирането на продуктите по чл. 72, ал.1 се съставя протокол, който съдържа: 1. дата и място на съставяне; 2. трите имена и длъжност на съставителя; 3. трите имена и длъжност на лицата, извършили денатурирането; 4. трите имена, длъжност на длъжностните лица, представители на Изпълнителната агенция по лозата и виното, присъствали на денатурирането; 5. наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление на производителя или търговеца, използвал неразрешена енологична практика; 6. трите имена и адрес на представителите на производителя или търговеца, присъствали на денатурирането; 7. номер на заповедта на изпълнителния директор на ИАЛВ, с която се разпорежда денатурирането; 8. вид, количество и описание на денатурираните продукти; 9. място, дата и час, в който е извършено денатурирането; 10. подписи на съставителя и на лицата, извършили денатурирането; 11. подписи на лицата, присъствали на денатурирането. (4) Протоколът се съставя в два екземпляра – един за Изпълнителната агенция по лозата и виното и един за производителя или търговеца. Чл. 74. (1) Преди транспортирането на продуктите по чл. 72, ал. 1 за преработка се издава заповед от изпълнителния директор на ИАЛВ. (2) Заповедта по ал. 1 съдържа: 1. основание за преработката; 2. описание на продуктите, подлежащи на транспортиране; 3. срок и начин на транспортиране; (3) При транспортирането на продуктите по чл. 72, ал.1 се съставя протокол, който съдържа: 1. дата и място на съставяне; 2. трите имена и длъжност на съставителя; 3. трите имена и длъжност на лицата, извършващи транспортирането; 20 4. трите имена и длъжност на длъжностните лица, представители на Изпълнителната агенция по лозата и виното, контролиращи транспортирането; 5. наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление на производителя или търговеца, използвал неразрешена енологична практика; 6. трите имена и адрес на представителите на производителя или търговеца; 7. номер на заповедта на изпълнителния директор на ИАЛВ, с която се разпорежда транспортирането; 8. вид, количество и описание на транспортираните продукти; 9. място, начин, дата и час, в който е извършено транспортирането. (2) Протоколът се съставя в два екземпляра – един за Изпълнителната агенция по лозата и виното и един за производителя или търговеца. Чл. 75. Разходите по денатурирането, преработката и транспортирането на продуктите по чл. 71 са за сметка на производителя или търговеца. Чл. 76. При изчерпване на възможностите за преработка, както и в случаите, когато продуктите по чл. 71 са опасни, се унищожават съгласно разпоредбите на Наредба №7 от 2 септември 2010 г. за разпореждането с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки (Обн. ДВ. бр.72 от 14 Септември 2010г.). ГЛАВА СЕДМА ЕТИКЕТИРАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ Раздел I Общи разпоредби Чл.77. (1) Правилата за етикетиране и представяне на продуктите по чл. 1, ал.2 целят да защитят интересите на производителите и потребителите, доброто функциониране на пазара на вино и стимулирането на производството на качествени продукти. (2) Правилата за етикетирането и представянето се прилагат и за вината, които са бутилирани, но все още не са предложени на пазара или не са изнесени. (3) Правилата за етикетиране и представяне се прилагат при етикетирането на продуктите, при извършването на вписвания в дневниците по чл. 48 и по чл. 146 и в придружителните административни документи по Закона за акцизите и данъчните складове. (4) Правилата за етикетирането и представянето се прилагат и когато се поставят знаци и надписи на съдовете, в които се съхраняват продуктите по чл. 1, ал.2 на запушалките, етикетите и опаковките. (5) На етикетите на лозаро-винарски продукти задължителните и незадължителните данни се изписват на български език. (6) Допуска се данните по ал. 5 освен на български език да бъдат обявени и на един или повече от официалните езици на Европейския съюз. (7) Независимо от ал. 5 и ал. 6 наименованието на защитеното наименование за произход или защитеното географско указание или традиционно наименование, фигурира на етикета на езика или езиците, за които се прилага закрилата. (8) Етикетирането не е задължително: 1. за грозде, превозвано от лозе до място за винификация или преработка; 2. за вина и ракии за семейна консумация. Чл. 78. (1) Данните, използвани при етикетирането и представянето на продуктите по чл. 1, ал.2 не трябва да заблуждават или да въвеждат в заблуждение потребителите относно: 1. характера, естеството и свойствата на продукта, тяхното съдържание, включително действителното алкохолно съдържание, цвета, произхода, качеството, сорта грозде, реколтата, действителния обем на съда; 2. физическите или юридическите лица, които са участвали при производството или в търговското разпространяване на продуктите. (2) Данните, използвани при етикетирането и представянето на продуктите по чл. 1, ал.2 не трябва да заблуждават или да въвеждат в заблуждение потребителите и в случаите, когато: 1. са преведени и е посочен действителният произход на напитките и продуктите, или 2. са придружени от изрази като „род“, „тип“, „метод“, „имитация“, „марка“, „стил“ или други сходни наименования. Чл. 79. (1) При етикетирането и представянето на продуктите по чл. 1, ал.2 могат да присъстват само разрешените от настоящия Закон данни. 21 (2) Напитките и продуктите по чл. 1, ал.2 чийто етикети или представяне не отговарят на съответните условия, както е посочено в настоящия Закон, не могат да бъдат предлагани на пазара на Европейския съюз или изнасяни. (3) Върху етикетите на продуктите по чл. 1, ал.2, които са предназначени за износ в трети страни, могат да присъстват допълнителни данни непредвидени в настоящия Закон, когато това се изисква от законодателството на съответната трета страна. Тези данни могат да фигурират на езици различни от тези на Европейския съюз. Чл. 80. Данните, които се използват при етикетирането и представянето на продуктите, посочени в параграфи 1-11, 13, 15 и 16 от приложение ХІ б от Регламент (ЕО) № 1234/2007 са задължителни и незадължителни. Чл. 81. (1) Задължителните данни и търговската марка трябва да са разположени в едно и също зрително поле върху съда по начин, позволяващ да се четат едновременно, без да се налага завъртане на съда. (2) Допуска се данните посочени в чл. 85, точки 6, 9 и 10 да са разположени извън зрителното поле, в което са разположени останалите задължителни данни. Чл. 82. Задължителните данни се представят с неизличими букви, които ясно се отличават от заобикалящите ги писмени указания и рисунки. Чл. 83. Не са данни, свързани с етикетирането и представянето знаците или маркировките, които: 1. са предвидени в нормативните актове, свързани с данъчното облагане; 2. указват производителя на съда и обема на съда; 3. се използват за контрол на напълването или бутилирането; 4. се използват за идентификация на продукта чрез цифров код и/или чрез машинно четим символ. Чл. 84. Устройствата за затваряне на лозаро-винарските продукти, не могат да бъдат облечени с капсула или фолио, изработени от материали на основата на олово. Раздел ІІ Задължителни данни Чл. 85. Етикетирането и представянето на лозаро-винарски продукти, които се предлагат на пазара на Европейския съюз или са предназначени за износ съдържат следните задължителни данни: 1. обозначение на категорията лозаро-винарски продукт в съответствие с приложение ХІ б от Регламент (ЕО) 491/2009 изменящ Регламент (ЕО) № 1234/2007; 2. за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, означението „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“ и името на защитеното наименование за произход или на защитеното географско указание; 3. действителното алкохолно съдържание по обем; 4. обозначение на мястото, откъдето произхожда продуктът; 5. обозначение на бутилиращото предприятие или за пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино наименованието на производителя или търговеца; 6. посочване на вносителя в случай на вина от внос; 7. при пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино, посочване на захарното съдържание; 8. номиналното количество на продукта и знак „е”, в случаите на предварително опаковани продукти с еднакви количества; 9. номер на производствената партида; 10. обозначение на съдържанието на сулфити. Чл. 86. За вина, чиито етикети включват защитеното наименование за произход или защитеното географско указание, може да не се посочва категорията лозаро-винарски продукт. Чл. 87. Означенията „защитено наименование за произход” или „защитено географско указание” могат да не се посочват, когато върху етикета е указано традиционното наименование съгласно част А от Приложение ХІІ към Регламент (EО) № 607/2009. Чл. 88. (1) Действителното алкохолно съдържание по обем, се изразява в цели проценти или половини от проценти. (2) След числото следва „об. %”, като преди него може да се изпише „действително алкохолно съдържание”, „действителен алкохол” или „алк.”. 22 (3) Показаното съдържание не може да се различава с повече от 0,5 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание. (4) Независимо от ал. 2, алкохолното съдържание на продуктите със защитени наименования за произход или географски указания, съхранявани в бутилки в продължение на повече от три години, пенливите1 вина, качествените пенливи вина, пенливите-газирани вина, искрящите вина, искрящите-газирани вина, ликьорните вина и вината от презряло грозде, без да се засягат допустимите отклонения, определени за използвания референтен метод за анализ, не може да се различава с повече от 0,8 обемни процента от полученото чрез анализ съдържание. (5) Действителното алкохолно съдържание се посочва върху етикета с цифри с височина най-малко 5 mm, ако номиналният обем на съда е по-голям от 100 cl, 3 mm — ако е равен или 2по-малък от 100 cl и по-голям от 20 cl, и 2 mm, ако е равен или по-малък от 20 cl. Чл. 89. Обозначенията на мястото, откъдето произхожда продуктът е в съответствие с чл. 55 от Регламент (EО) № 607/2009. Чл. 90. (1) Наименованието и адресът на бутилиращото предприятие се допълват от думите „бутилиращо предприятие” или „бутилирано от (…)”. (2) При извършване на бутилиране на вина със защитено наименование за произход или географско указание се обозначава с: 1. в стопанството на производителя, или; 2. в помещенията на група производители, или; 3. в предприятие, разположено в определения географски район или в непосредствена близост до съответния определен географски район. (3) Условията за използването на обозначенията по чл. 78, ал.2 на вината със ЗГУ и ЗНП, се определят в наредбата по чл. 37. (4) В случаите на бутилиране по договор: 1. указанието за бутилиращото предприятие се допълва от текста: „бутилирано за (…)“; 2. когато се указват името и адресът на този, който е извършил бутилирането за сметка на трето лице указанието за бутилиращото предприятие се допълва от текста: „бутилирано от (…) за (…)“. (5) При бутилиране на място, различно от бутилиращото предприятие, посочените в този член данни се придружават от посочване на точното място, където е извършена операцията, и ако тя е била извършена в друга държава-членка — от името на тази държава. (6) В случаите, които се отнасят до напълване на други съдове освен бутилки, текстът „опаковащо предприятие“ и „опаковано от (…)“ заменя съответно текста „бутилиращо предприятие“ и „бутилирано от (…)“, освен когато в използвания език такава разлика не съществува. Чл. 91. Името и адресът на производителя или търговеца се допълват от текста „производител“ или „произведено от“ и „търговец“ или „продавано от“, или еквивалентен израз. Чл. 92. Името и адресът на вносителя се предшестват от думите „вносител“ или „внесено от (…)“. Чл. 93. Посочените в чл. 91 и чл. 92 обозначения могат да бъдат групирани заедно, ако се отнасят за едно и също физическо или юридическо лице. Чл. 94. Когато името или адресът на бутилиращото предприятие, производителя, вносителя или търговеца се състоят от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание, то фигурира върху етикета с букви, чиито размери не надвишават половината от размера на използваните за защитеното наименование за произход или географско указание или за обозначаване на съответната категория лозаро-винарски продукти. Чл. 95. (1) Термините брют натюр, екстра брют, брют, сухо, полусухо и сладко указващи съдържанието на захар, фигурират върху етикета на пенливо вино, газирано пенливо вино, качествено пенливо вино или качествено ароматизирано пенливо вино ако съдържанието на захар в продуктите, изразено като фруктоза и глюкоза е съответно по-малко от 3 g/l, между 0 и 6 g/l, по-малко от 12 g/l, между 12 и 17 g/l, между 17 и 32 g/l, между 32 и 50 g/l и над 50 g/l. (2) Ако съдържанието на захар, изразено като фруктоза и глюкоза (включително захароза), позволява използването на два от термините, посочени в ал. 1, се избира само един от тези два термина. Чл. 96. Съдържанието на захар не може да се различава с повече от 3 g/l от указаното върху етикета. 23 Чл.97. Наименованията „пенливо-газирано вино“ и „искрящо-газирано вино“, се допълват от изписан с букви от същия вид и със същата големина текст „получено чрез добавяне на въглероден диоксид“ или „получено чрез добавяне на въглероден анхидрид“, освен когато използваният език сам по себе си показва, че е добавен въглероден диоксид. Чл. 98. (1) Номиналното количество се изразява в хектолитри, литри, сантилитри или милилитри, следвано от означението за единицата и за предварително опакованите продукти с еднакви количества – знака „е” за съответствие с метрологичните изисквания. (2) При означаването на номиналното количество на предварително опаковани продукти се спазват изискванията на Наредбата за предварително опакованите количества продукти, приета с ПМС № 41 от 2003 г. (Обн., ДВ, бр. 19 от 2003 г.). Чл. 99. Производствената партида се обозначава с латинската буква „L”, придружена от цифри и/или букви, включващи поредния номер на произведения продукт, определен от производителя и кодиращи датата, месеца и годината на бутилиране. Чл. 100. За обозначаване съдържанието на сулфити могат да бъдат използвани термините „сулфити” или „серен диоксид”, предшествани от термина „съдържа”, както и да бъде използвана пиктограмата, включена в Приложение X на Регламент (ЕО) № 607/2009. Раздел ІІІ Незадължителни данни Чл. 101. Етикетирането и представянето на лозаро-винарски продукти могат да съдържат следните незадължителни данни: 1. годината на реколтата; 2. наименованието на един или няколко винени сортове лози; 3. посочване на захарното съдържание; 4. за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание – традиционни наименования; 5. символа на Европейския съюз, указващ защитеното наименование за произход или защитеното географско указание; 6. изрази, свързани с определени производствени методи; 7. за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, наименованието на друга географска единица, която е по-малка или по-голяма от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание; 8. търговската марка; 9. препоръки за ползване на виното; 10. данни за лицата, участвали в търговския оборот на напитката; 11. име, седалище и адрес на дистрибутора и/или на търговеца на дребно; 12. данни за историята на виното или на производственото предприятие; 13. подпис на майстора винар, снимки на майстора или на екипа, произвел виното; 14. медали и отличия; Чл. 102. (1) Годината на реколтата може да фигурира върху етикетите на продукти, както е посочено в чл. 101, т.1 при условие, че най-малко 85 % от гроздето, използвано за производството на продуктите, е добито през въпросната година. (2) В този процент не се включват количествата продукти, използвани за подслаждане, „експедиционен ликьор“ или „тиражен ликьор“. (3) В този процент не се включват количествата продукти използвани за производството на ликьорни вина. (4) За продукти, които традиционно се получават от грозде, набрано през януари или февруари, годината на реколтата, която фигурира върху етикета на вината, е предходната календарна година. Чл. 103. За сортовите вина без защитено наименование за произход или географско указание, годината на реколтата може да бъде посочена, при условие че са изпълнени изискванията на чл. 102 и тези изложени в Наредбата по чл. 37. Чл. 104. (1) Наименованията на винените сортове лози или техни синоними могат да фигурират върху етикета на лозаро-винарските продукти при условие, че са включени в класификацията на винените сортове лози. (2) За вина с произход от трети страни, условията за използване на наименованията на винените сортове лози или техните синоними са в съответствие с правилата, приложими за винопроизводителите в съответната трета страна, включително тези, произхождащи от представителни професионални организации, и имената на винени сортове лози или техни синоними, посочени в поне един от следните списъци: 24 1. международната организация по лозарство и винарство (OIV); 2. международния съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV); 3. международния съвет за растителни генетични ресурси (IBPGR). Чл. 105. (1) За продукти със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна, наименованието на един винен сорт лоза или неговия синоним може да бъдат посочено, при условие, че най-малко 85% от продуктите са произведени от този сорт, при спазване на изискванията на чл. 101. (2) За продукти със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна, наименованията на два или повече винени сортове лози или техните синоними, могат да бъдат посочени при условие, че 100 % от съответните продукти са произведени от тези сортове при спазване на изискванията на чл. 104. (3) В случая, по ал. 2, винените сортове лози трябва да фигурират в низходящ ред според използваната пропорция и с букви с еднаква големина. Чл. 106. (1) За сортовите вина без защитено наименование за произход или географско указание, наименованията на винените сортове лози или техни синоними могат да бъдат посочени, при условие че са спазени изискванията на чл.105 и тези изложени в Наредбата по чл. 37. (2) Смесването на сортови вина без защитено наименование за произход или географско указание от различни държави-членки не води до посочване на етикета на винения(ите) сорт(ове) лози, освен ако засегнатата държава-членка не даде съгласие за друго и не осигури възможност за провеждането на съответните процедури по сертифициране, одобрение и контрол. Чл. 107. При пенливи вина и качествени пенливи вина, наименованията на винени сортове лози, използвани като допълнение към описанието на продукта, а именно „pinot blanc“, „pinot noir“, „pinot meunier“ или „pinot gris“ и еквивалентните им наименования на другите езици на Европейския съюз, могат да бъдат заменени със синонима „pinot“. Чл. 108. Когато наименованието на винен сорт лоза съдържа или се състои от защитено наименование за произход или защитено географско указание, то това наименование не се използва при етикетирането на лозаро-винарските продукти. Чл. 109. Независимо от чл. 107, наименованията на винените сортове лози и техните синоними, изброени в част А от приложение XV към Регламент (ЕО) № 607/2009, които са съставени от или съдържат защитено наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна. Чл. 110. Наименованията на винените сортове лози и техните синоними, изброени в част Б от приложение XV към към Регламент (ЕО) № 607/2009, които съдържат отчасти защитено наименование за произход или географско указание и пряко посочват географския елемент на защитеното наименование за произход или географско указание, могат да фигурират само върху етикета на продукт със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна. Чл. 111. (1) Съдържанието на захар, изразено като глюкоза и фруктоза, може да фигурира върху етикета на продуктите, така както е предвидено в част Б от приложение XIV към Регламент (EО) № 607/2009. (2) Ако съдържанието на захар в продуктите позволява използването на два от термините, изброени в част Б от приложение XIV към Регламент (EО) № 607/2009, избира се само един от тези два термина. Чл. 112. Съдържанието на захар не може да се различава с повече от 1 g/l от указаното върху етикета. Чл. 113. Традиционните наименования, посочени в чл.101, т.4 могат да бъдат указани на етикетите на вината със защитено наименование за произход и защитено географско указание, в случай че са изпълнени условията посочени в част Б от Приложение ХІІ към Регламент (EО) № 607/2009. Чл. 114. (1) Символите на Европейския съюз, посочени в чл. 101, т.5 могат да фигурират върху етикети на вина, както е посочено в приложение V към Регламент (EО) № 1898/2006 на Комисията. (2) Обозначенията „ЗАЩИТЕНО НАИМЕНОВАНИЕ ЗА ПРОИЗХОД“ и „ЗАЩИТЕНО ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ“ в рамките на символите могат да бъдат заменени с еквивалентни изрази на друг официален език на Европейския съюз, както е определено в горепосоченото приложение. (3) Когато символите на Европейския съюз фигурират върху етикета на продукт, те се придружават от съответното защитено наименование за произход или географско указание. 25 Чл. 115. (1) Вината, предлагани на пазара, могат да носят указания за определени производствени методи, така както са разписани в чл. 66, параграфи 2-6 от Регламент (EО) № 607/2009. Чл.116 (1) Наименованието на географската единица и указанията за географския район могат да фигурират само върху етикетите на вина със защитено наименование за произход или географско указание или с географско указание на трета страна. (2) Условията, при които се използва наименование на географска единица, по-малка от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание се определят в наредбата по чл. 37. Чл. 117. Препоръките за ползване на вината се отнасят до ястията, с които се препоръчва да се сервират, начина на сервиране, информация за начина на приготвяне, информация за начина на съхраняване, рецепти за коктейли и др. ГЛАВА ОСМА ПРЕВОЗ НА ЛОЗАРО–ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ Чл. 118. (1) При превоз на винено грозде, вино и продукти от грозде и вино на територията на страната, на територията на Европейския съюз и при износ, физическите и юридическите лица, производители на описаните продукти, съставят придружителен документ на хартиен носител или в електронна форма, като съдържанието на електронните придружителни документи и тези на хартиен носител е идентично. (2) При превоз на винено грозде на територията на страната, на разстояние повече от 40 километра, гроздопроизводителите съставят придружителен документ, който се заверява от длъжностни лица на ИАЛВ по местонахождение на лозарското стопанство. (3) При превоз на гроздова мъст, на концентрирана гроздова мъст и на концентрирана и ректифицирана гроздова мъст се съставя придружителен документ, който се заверява от длъжностни лица на ИАЛВ по местонахождение на производствения обект. (4) За превоз на вино и продукти от грозде и вино за придружителен документ по смисъла на този закон се счита електронен административен документ (е-АД), съставен по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. (5) Придружителният документ по ал.1 се съставя от изпращача и се използва само за един превоз и се счита за надлежно съставен, когато съдържа всички данни съгласно приложение VI и приложение VII на Регламент (ЕО) № 436/2009. (6) Не се изисква придружителен документ в случаите, посочени в чл. 25 от Регламент (ЕО) № 436/2009. (7) Министърът на земеделието и храните утвърждава образец на придружителен документ по ал.2 и ал.3 и инструкция за условията и реда при превоз на винено грозде и гроздова мъст. (8) Придружителен документ се съставя и при превоз на наливни вина, гроздова мъст и продукти от грозде и вино в съдове с обем над 60 литра. (9) Регистрираните винопроизводители издали придружителен документ изготвят обобщена тримесечна справка по утвърден образец към инструкцията по ал.7, която изпращат в ИАЛВ на хартиен носител или в електронен вариант не по-късно от 15-то число на месеца следващ календарното тримесечие. (10) Регистрираните гроздопроизводители изпращат в ИАЛВ обобщена годишна справка за издадените от тях придружителни документи след приключване на гроздоберната кампания за съответната година, но не по-късно от 15 декември. (11) Придружителни документи за акцизни стоки: 1. превоз на територията на страната под режим отложено плащане на акциз (РОПА) – с електронен административен документ (е-АД) по ЗАДС; 2. превоз на територията на страната на освободени за потребление стоки – с придружителен документ, заверен от ИАЛВ; 3. превоз до друга държава членка под РОПА – с е-АД; 4. превоз до друга държава членка на освободени за потребление акцизни стоки – с опростен придружителен документ (ОПД) по ЗАДС; 5. превоз на стока от обект за винопроизводство на малък винопроизводител на територията на страната и в Общността – с документ, заверен от ИАЛВ; 6. при оформяне на внос с едновременно поставяне под РОПА – е-АД; 7. след оформяне на внос с ЕАД (за свободно обращение и крайно потребление) – превозът се извършва с придружителен документ, заверен от ИАЛВ; 8. при превоз под митнически режими с отложено плащане или митническо направление –използват се само документи, предвидени в митническото законодателство. 26 ГЛАВА ДЕВЕТА СПИРТНИ НАПИТКИ Раздел I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 119. Тази глава урежда условията и реда за производството, правилата за регистриране и заличаване от регистъра на производителите, определенията, описанието, означаването, представянето, етикетирането и контрола на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите от земеделски произход и спиртните напитки, защитата на географските указания на спиртните напитки, както и контрола на продуктите, съгласно Регламент (ЕО) №110 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 110/2008”. Раздел II ОПРЕДЕЛЕНИЯ И КАТЕГОРИИ СПИРТНИ НАПИТКИ Чл. 120. Спиртна напитка е алкохолна напитка, предназначена за човешка консумация със специфични качества, съгласно определението в Глава І, чл. 2 на Регламент (ЕО) № 110/2008. Чл. 121. (1) Техническите определения и изисквания за етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход, както и основните понятия при производството на продуктите (видовете суровини и технологични операции и практики), са установени в Приложение І на Регламент (ЕО) № 110/2008. (2) Етиловия алкохол, използван при производството на спиртни напитки и на всичките им съставки за разтварянето на оцветителите, ароматните вещества или другите разрешени добавки при производството на спиртни напитки, трябва да бъде със земеделски произход и предназначен за хранителни цели. (3) При производството на спиртни напитки не се разрешава влагането на етилов алкохол от неземеделски произход (синтетичен спирт). (4) За целите на българските производители и потребители, съобразно наложени добри традиционни практики, този закон установява специфични определения и изисквания за ракия, мастика и др., както и дестилатите за тяхното производство. Чл. 122. (1) За консумация се предлагат само безопасни спиртни напитки, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на настоящия закон. (2) Спиртните напитки се определят и класифицират в категории 1-46, съгласно Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008, а наименованията им могат да се използват за тяхното означаване и търговско представяне само ако напитките напълно съответстват на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на настоящия закон. (3) Напитките, които не отговарят на определените изисквания, могат да бъдат предлагани на пазара и да носят означението „спиртна напитка“, при условие че техният състав е предварително одобрен от министъра на здравеопазването или упълномощен негов заместник, а технологията за производството им е одобрена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен негов заместник. Изискването за одобряване на състава от министъра на здравеопазването или упълномощен негов заместник се отнася и за ликьори от лековити билки, съгл. Приложение ІІ, категория 32, б. в), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 110/2008. (4) За напитки с означението „спиртни напитки“, предлагани за консумация в търговската мрежа, не се разрешава означаване с допълнителни думи или изрази, като „род“, „вид“, „тип“, „метод“, „имитация“, „стил“, „марка“, „с вкус на“, „с аромат на“ или други сходни наименования. (5) Наименованията на спиртните напитки могат да бъдат допълнени с географско указание, при условие че фазата на производството, при която спиртните напитки получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства, се извършва в съответния географски район. (6) Означаването и търговското представяне на спиртните напитки се уреждат в съответствие с Приложение ІІ и Приложение ІІІ от Регламент (ЕО) № 110/2008. Чл. 123. Освен категориите спиртни напитки, дефинирани в Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008, предвид традиционните методи на производството за 27 Република България, този закон урежда и производството на следните традиционни български продукти и напитки: 1. „Винена ракия“ е винена дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 37,5 об. %, която е: а) получена чрез дестилация до 86 об. % на вино, подсилено вино или чрез редестилация до 86 об. % на винен дестилат; б) със съдържание на летливи вещества, равно или по-голямо на 125 грама на хектолитър при 100 об. % алкохол; в) с максимално съдържание на метилов алкохол от 200 грама на хектолитър при 100 об. % алкохол; г) със специфични органолептични характеристики. Когато е отлежала, винената ракия може да продължи да се предлага с наименованието „винена ракия“, при условие че продължителността на процеса на отлежаване е равна или по-голяма от продължителността, предвидена за спиртната напитка, определена в Приложение ІІ, категория 5 от Регламент (ЕО) № 110/2008. 2. „Гроздова ракия” е винена дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 40 об. %, която е: а) получена чрез единична или двойна дестилация до 65 об. % на вино, получено от грозде, като виното, получено от 100 килограма грозде, не може да надвишава 75 литра, и б) по състав и органолептични характеристики отговаря на изискванията за производство на „Винена дестилатна спиртна напитка“, съгласно т. 4 от Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008. Когато е отлежала, гроздавата ракия може да продължи да се предлага с наименованието „гроздова ракия“, при условие че продължителността на процеса на отлежаване е равна или по-голяма от продължителността, предвидена за спиртната напитка, определена в Приложение ІІ, категория 5 от Регламент (ЕО) № 110/2008. 3. „Ракия от гроздови джибри“, или „джиброва ракия”, е дестилатна спиртна напитка от гроздови джибри с минимално алкохолно съдържание 37,5 об. %, когато: а) е получена от ферментирали и дестилирани гроздови джибри или директно чрез водна пара или след добавяне на вода; б) количеството винени утайки, добавено към гроздовите джибри, не надвишава 25 кг на 100 кг използвани гроздови джибри; в) количеството алкохол, извлечено от винените утайки, не превишава 35 % от общото алкохолно съдържание в крайния продукт; г) дестилацията е извършена в присъствието на самите джибри до 86 об.%; д) е извършена редестилация до 86 об. %; е) има съдържание на летливи субстанции, равно или по-голямо от 140 грама на хектолитър при 100 об.% алкохол и с максимално съдържание на метилов алкохол 1 000 грама на хектолитър при 100 об.%. алкохол 4. „Плодова ракия“ е плодова дестилатна спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 37,5 об. %, която е: а) получена изключително чрез дестилация до 86 об. % на ферментирал месест плод или мъст на месест плод в присъствието или не на костилките от плода; б) със съдържание на летливи субстанции, равно или по-голямо от 200 грама на хектолитър при 100 об. % алкохол; в) с максимално съдържание на метилов алкохол до 1 000 грама на хектолитър при 100 об. % алкохол; г) със съдържание на циановодородна киселина не по-високо от 7 грама на хектолитър при 100 об. % алкохол за плодова ракия, произведена от плодове с костилки; д) със специфични органолептични характеристики. Плодовата ракия може да носи наименованието „ракия“, допълнено с името на плода, като например: „сливова ракия“ (от сорта „Prunus domestica), „кайсиева ракия“ (от сорта „Armeniaca vulgaris“), ракия от праскови, ябълки, круши, смокини, мирабели, цитрусови плодове или от всякакъв друг плод, когато е произведена изключително само от посочения вид плод. Наименованието „Вилямова“ – „Williams“, е запазено за крушовата ракия, произведена единствено от круши от сорта Williams. „Плодова ракия“ се нарича и спиртната напитка, получена от два или повече вида плод, когато са ферментирали и дестилирани заедно. 28 5. „Ракия от плодови джибри“ е дестилатна спиртна напитка от плодови джибри с минимално алкохолно съдържание 37,5 об. %, която е: а) получена чрез ферментация и дестилация до 86 об. % на плодови джибри; б) с максимално съдържание на метилов алкохол 1 500 грама на хектолитър при 100 об. % алкохол; в) със специфични органолептични характеристики. 6. Анасонова спиртна напитка „Мастика“ е спиртна напитка с минимално алкохолно съдържание 47 об. %, която е: а) получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с анетол, изолиран чрез ректификация на етерични масла от звездовиден анасон (Illicium verum), зелен анасон (Pimpinella anissum), резене (Foeniculum vulgare) или от друго растение, което съдържа същия основен ароматен компонент в количество не по-малко от 2,5 грама на литър, захар не по-малко от 40 грама на литър, с добавяне или без добавяне на дъвково масло и/или ароматен дестилат; б) със специфични органолептични характеристики. 7. „Мента” („Ментовка”) е спиртна напитка Ликьор с минимално алкохолно съдържание 25 об. %, която е: а) получена чрез ароматизиране на етилов алкохол от земеделски произход с ментово масло със съдържание не по-малко от 0,2 грама на литър; б) със съдържание на захар в крайния продукт не по-малко от 130 грама на литър; в) със специфични органолептични характеристики. 8. „Винен дестилат“ е алкохолна течност, получена чрез единична и/или двойна дестилация до 86 об. % на ферментирали: – вино; – вино, подсилено вино или комбинации от тях, или – виноматериали и притежаващ показателите съгласно приложение № 1. 9. „Зърнен дестилат“ е алкохолна течност, получена чрез единична и/или двойна дестилация до 95 об. % на озахарена чрез ензими мъст от зърнени култури или продукти от тях, ферментирали под въздействието на дрожди, и притежаващ показателите съгласно приложение № 1. 10. „Плодов дестилат“ е алкохолна течност, получена чрез единична и/или двойна дестилация до 86 об.% на ферментирали един или повече видове месест плод или мъст от него, притежаващ показателите съгласно приложение № 1. Раздел III ПРОИЗВОДСТВО НА ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗХОД, ДЕСТИЛАТИ И СПИРТНИ НАПИТКИ. ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРАКТИКИ И ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДЛАГАНЕТО ИМ НА ПАЗАРА. Чл. 124. Производителите и търговците на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са длъжни да: 1. осигуряват безопасността на продуктите за здравето на хората; 2. прилагат добри практики на всички етапи от производството на продуктите, тяхната дистрибуция и предлагане на пазара. Чл. 125. Лицата по чл. 124 могат да внедрят и поддържат система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР) или процедури в съответствие с принципите й, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо. Чл. 126. На пазара се предлагат само безопасни спиртни напитки и продукти, които отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на техническите спецификации на производителите съгласно изискванията на този закон. Чл. 127. При производството, съхранението, превоза и предлагането на продукти и спиртни напитки, се разрешава използването на съдове и съоръжения, изработени или вътрешно покрити само с материали, разрешени за контакт с хранителни продукти. Чл. 128. Суровините, от които може да се произвежда етилов алкохол от земеделски произход са: 1. Зърнени продукти. 2. Продукти на мелничарската промишленост. 3. Малц, нишестени продукти, глутен, инулин. 29 4. Цвеклова захар, тръстикова захар, захар на кристали. 5. Други захари, захарни сиропи, изкуствен мед (смесен или не с естествен), карамел. 6. Меласи, обезцветени или не. 7. Ароматизирани или оцветени захари, сиропи, меласи, но невключващи плодови сокове, съдържащи добавена захар в каквото и да е количество. 8. Зеленчуци за ядене и някои корени и грудки. 9. Плодове за ядене и кори от цитрусови плодове. Чл. 129. Разрешените технологични практики при производството на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки, освен посочените в Приложение І на Регламент (ЕО) № 110/2008 са: 1. Аерация или добавяне на кислород. 2. Термични обработки. 3. Центрофугиране и филтриране без или със спомагателен инертен материал, при условие че не преминава в обработения продукт. 4. Употреба на въглероден диоксид (въглероден анхидрид) и/или на азот, поотделно или на смес от тях, с цел да се създаде инертна атмосфера и да се защити продуктът от въздуха. 5. Употреба на ензими. 6. Употреба на дрожди за ферментация. 7. Подпомагане развитието на дрождите чрез добавка на: а) диамониев фосфат или на амониев сулфат до 0,3 грама на литър; б) амониев сулфит или амониев бисулфит до 0,2 грама на литър; тези добавки могат да бъдат използвани съвместно в общо количество до 0,3 грама на литър; в) тиамин дихлорхидрат до 0,6 милиграма на литър, изразено като тиамин; г) използване на препарати от дрождени обвивки до 40 грама на хектолитър. 8. Употреба на пеногасители, разрешени по чл. 6 от Закона за храните. 9. Употреба на серен диоксид, калиев бисулфит или калиев метабисулфит. 10. Десулфитиране чрез физически методи. 11. Десулфитиране чрез употреба на калциев карбонат, калциев хидроксид, натриев хидроксид. 12. Обработка с активен въглен за винарски цели. 13. Бистрене с един или повече от следните материали, годни за енологична употреба: а) желатин за хранителни цели; б) казеин и калиев казеинат; в) бентонит; г) силициев диоксид под формата на гел или колоиден разтвор; д) танин. 14. Употреба на винена и/или лимонена киселина за повишаване на киселинното съдържание. 15. Намаляване на летливите вещества при съдържание не повече от 2 грама на литър чрез използване на едно или повече от следните вещества: а) калиев бикарбонат; б) калциев карбонат; в) натриев хидроксид; г) натриев бикарбонат; д) калиев перманганат. 16. Коригиране на рН с натриев хидроксид. 17. Намаляване твърдостта на водата с йонообменни смоли, разрешени за използване по чл. 6 от Закона за храните. 18. Извличане на ароматични и овкусяващи вещества чрез екстракция и/или дестилация. Чл. 130. (1) При производството на спиртни напитки могат да се използват добавки и оцветители към храните при условията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към използване на добавки в храните, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 44 от 2002 г.). (2) При производството на спиртни напитки се използват само естествени ароматични вещества и ароматични препарати, освен когато изрично е предвидено друго в Регламент (ЕО) № 110/2008 или в този закон. (3) Ароматични вещества могат да бъдат използвани при условията на Регламент (ЕО) № 110/2008, Регламент (ЕО) № 1334/2008 относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламент (ЕО) № 2232/96 и 30 Директива 2000/13/ЕО и на Наредба № 15 от 2002 г. за изискванията към използване на ароматизанти в храните, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр.70 от 2002 г., изм. и доп., бр.62 от 2006 г., бр. 39 от 2010). (4) Освен в посочените плодови ликьори в категория 32, б. в), подточка i) от Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008 не могат да се използват ароматични вещества и при производството на ликьор от вишна и роза. Чл. 131. (1) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) спиртни напитки. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за продажби между регистрирани производители на спиртни напитки. (3) Забранява се опаковането (бутилирането) и продажбата на спиртни напитки в пластмасови опаковки. (4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на спиртни напитки в опаковки (бутилки) с вместимост до 0,5 литра включително. (5) Забранява се предлагането на пазара на винени ракии, гроздови ракии, джиброви ракии и бренди, които не притежават сертификат за автентичност. (6) Всяка партида от етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход и спиртни напитки се придружава от протокол от изпитване, издаден от акредитирана лаборатория. Раздел ІV РЕГИСТРИРАНЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ, ДЕСТИЛАТИ И СПИРТНИ НАПИТКИ. ТЕХНИЧЕСКИ СПЕЦИФИКАЦИИ. Чл. 132 (1) Производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки с цел продажба се извършва от търговци, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по националното им законодателството, които са вписани в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. (2) В Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се създава регистър на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. (3) Регистърът по ал. 2 се води по образец, съгласно приложение № 2. Той е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува на Интернет страницата на министерството. (4) При вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се издава удостоверение от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от упълномощен от него заместник-министър. (5) Удостоверението по ал. 4 съдържа: номер и датата на регистрация, наименование (фирма), седалище и адрес на управление на заявителя; ЕИК по Закона за търговския регистър; местонахождение на инсталираните производствени мощности; описание на производствените мощности; списък на произвежданите напитки и продукти; трите имена и ЕГН на лицето/лицата, представляващо фирмата; трите имена и ЕГН на лицата, които водят производствения процес и правят вписвания в дневниците по чл. 134. (6) В един производствен обект производство може да извършва само едно регистрирано лице. Чл. 133. (1) Ракии за семейна консумация се изваряват само от собствени грозде и плодове в специализирани малки обекти за дестилиране (пунктове), регистрирани по ред и начин, установен в Раздел ІІІ, глава четвърта от Закона за акцизите и данъчните складове. (2) Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране се извършва по реда и начина, установен в Раздел ІІІ на глава четвърта от Закона за акцизите и данъчните складове. Чл. 134. Производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, предназначени за продажба, се регистрират в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, като подават следните документи: 1. заявление за регистрация с посочване на ЕИК по Закона за търговския регистър или данни за търговска регистрация по националното законодателството с приложен документ, който я удостоверява и отразява лицето, което представлява търговеца; 2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете и техния обем; 3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията; 31 4. техническа спецификация за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати или спиртни напитки – 2 екземпляра; 5. декларация от производителя за извършване на производство съгласно изискванията на този закон, по образец, съгласно приложение № 3; 6. списък с трите имена и ЕГН или идентификационен номер за гражданите на ЕС или на трети страни, на лицата, които водят производствения процес и извършват вписвания в технологичните дневниците по чл. 134; 7. документ за платена такса за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки в размер, определен в Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси. Чл. 135 (1) Упълномощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в срок 3 работни дни от получаване на заявлението извършват проверка на документите по чл. 134. (2) При непълноти и/или неточности по представените документи и данни по чл. 134 в 3-дневен срок от приключване на проверката по ал. 1 заявителят се уведомява писмено за отстраняването им в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. (3) В случаите по ал. 2 документите се считат за подадени от датата на отстраняване на непълнотите и/или неточностите. Чл. 136. (1) В срок 10 работни дни от приключване на проверката на документите по чл. 135, ал. 1 или от датата на отстраняване на непълнотите по чл. 135, ал. 2 упълномощени длъжностни лица от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма извършват проверка на място на производствените обекти. (2) В срок 10 работни дни от приключване на проверката по ал. 1 упълномощените служители докладват на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на упълномощен от него заместник-министър и му представят за подпис удостоверение за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки или мотивирана заповед за отказ. (3) Удостоверението за вписване се връчва на производителя или на нотариално упълномощен негов представител. (4) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър издава дубликат на удостоверението по чл. 132, ал. 4 когато е изгубено, откраднато или унищожено, въз основа на заявление на производителя. Чл. 137. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър отказва с мотивирана заповед вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки: 1. при непълноти и/или неточности в представените документи, които не са отстранени в срока, определен по чл. 135, ал. 2; 2. когато заявлението за вписване в регистъра е подадено преди изтичането на 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра по чл. 140, ал. 1, т. 4, буква „б”, „в” и „г” или преди осигуряването на необходимите условия в случаите на чл. 140, ал. 1, т. 4, буква „а”, освен ако заличаването е било отменено от съда като незаконосъобразно; 3. когато след извършена проверка на място е установено, че заявителят не разполага с необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти. (2) В 3-дневен срок от датата на издаването на заповедта по ал. 1 заявителят се уведомява писмено. (3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл.138. Възникналите права по вписаната регистрация не могат да се прехвърлят и преотстъпват, освен при преобразуване на търговско дружество по реда на Търговския закон. Чл. 139. (1) При промяна на обстоятелствата по чл. 134, в 14-дневен срок от настъпването им, производителят подава заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма и прилага документите, удостоверяващи промяната и документ за платена такса по Тарифата за таксите, които се събират от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси. (2) При промяна на обстоятелствата в удостоверението за регистрация се вписват актуализираните данни за производителя, като към датата на издаване на удостоверението се вписват и датите на измененията и/или допълненията към удостоверението. 32 (3) Вписването или отказът да се впишат променените обстоятелства се извършват при условията и по реда на чл. 134 – чл. 137, като проверка на място в производствените обекти се извършва само при промяна в техническата справка за откритите и закритите производствени обекти или складове по чл. 134, т. 2. Чл. 140. (1) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър със заповед заличава от регистъра по чл. 132, ал. 2 производител на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки: 1. по молба на производителя; 2. при заличаване на търговеца; 3. при смърт на физическото лице – търговец; 4. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, че: а) производителят не може да осигури необходимите технологични и санитарно-хигиенни условия за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки; б) е налице спиране на производството от производителя за период от 12 месеца, констатирано от контролните органи; в) нееднократно на пазара се предлагат спиртни напитки и продукти, които не отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на техническите спецификации на производителите, съгласно изискванията на този закон г) нееднократно на пазара се предлагат спиртни напитки с географско указание в нарушение на изискваниията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на чл. 156 от този закон. (2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 упълномощени длъжностни лица на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма докладват на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на упълномощен от него заместник-министър и му представят за подпис заповед за заличаване от регистъра на производител на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. (3) В 14-дневен срок от получаване на предложението по ал. 2 министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър издава заповед за заличаване от регистъра. (4) В заповедта по ал. 3 се включва разпореждане за предварително изпълнение, с цел осигуряване живота и здравето на гражданите и с оглед на това, че от закъснението на изпълнението на заповедта може да последва значителна или трудно поправима вреда. (5) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 141 (1) Производител, който е заличен от регистъра при условията на чл. 140, ал. 1, т. 4, б. „б” – „г” може да подаде заявление за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра, а в случаите по чл. 140, ал. 1, т. 4, буква „а“ – след осигуряване на необходимите условия. Чл. 142. (1) Спазването на технологичните изисквания при производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се установява със заверяване на техническа спецификация за производство за съответния продукт. (2) Заверяването на техническата спецификация се извършва чрез проверка и съгласуване на съдържанието й с полагане на подпис, дата и номер от длъжностни лица, упълномощени за това от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (3) За получаване на заверката по ал. 1 производителите представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма изготвена, съобразно утвърден от министъра образец на техническа спецификация за производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилат или спиртна напитка в два екземпляра. (4) При непълноти и/или неточности по представената техническа спецификация длъжностните лица по ал. 2 в 14-дневен срок уведомяват заявителя с указания за отстраняването им в срок не по-дълъг от един месец от получаване на уведомлението. (5) При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите в срока по ал. 4 техническата спецификация се оставя без разглеждане. (6) Длъжностните лица заверяват 2 (два) оригинални екземпляра от техническата спецификация по ал. 1 в срок 14 дни от постъпването и/или от отстраняването на непълнотите и/или неточностите по ал. 4. (7) Изменения и допълнения на техническите спецификации се правят по реда на този член. Раздел V ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ДЕКЛАРАЦИИ 33 Чл. 143. Регистрираните производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки представят всяка година до 31 януари в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма декларация по образец, съгласно приложение № 4 за произведените, наличните и реализираните количества и асортименти етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. Чл. 144. Получателите на внесените в страната етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки представят всяка година до 31 януари в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма отделна декларация по образец, съгласно приложение № 4. Чл. 145. Производителите на етилов алкохол от земеделски произход представят в срок до 15-то число след изтичането на всяко тримесечие в МИЕТ справки за произведените, съхраняваните, реализираните и прогнозираните (два пъти годишно за текущата година) количества алкохол, по ред и начин, определен в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 2336/2003 на Комисията от 30.12.2003 г. за определяне на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 670/2003 на Съвета за установяване специфични мерки по отношение на пазара на етилов алкохол от земеделски произход (ОВ L 346, 31/12/2003) и Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Раздел VI ДНЕВНИЦИ Чл. 146. (1) Регистрираните производители на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки водят дневници по образци, съгласно приложение № 5, в които вписват данни, позволяващи да се определят и контролират автентичността, произходът, категорията на стоките и извършените производствени манипулации. (2) Дневниците могат да се водят електронно, чрез унифициран софтуер или на хартиен носител. (3) Дневниците на регистрираните производители на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки преди извършване на вписване в тях се заверяват в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. За дневниците, водени в електронен вид, министерството одобрява електронния им формат. (4) Дневници се водят поотделно за всеки производствен обект и подобект. (5) Вписвания в дневниците могат да правят само лица, вписани в удостоверението за регистрация по чл. 132, ал. 4. (6) Вписванията в дневниците се извършват без оставяне на празни полета и страници, в хронологична последователност на всеки ред и при точно отразяване на технологичния процес, като операциите се изписват с думи съгласно текста в отделните колони. Вписванията в дневниците на хартиен носител се извършват четливо и по незаличим начин. (7) Приетите суровини и материали за преработка, завършените технологични практики и производствени манипулации, вложените суровини и материали, бутилираната и реализираната крайна за производителя продукция се вписват в дневниците в деня на извършването им. (8) Когато продуктът е претърпял промени, които не се дължат на производствена манипулация и в случай на ферментация на гроздова мъст, плодова мъст, плодови каши и зърнени хидролизати в дневник № 1 се вписват количеството и естеството на продукта, получен след тази трансформация. (9) При производството на спиртни напитки с географско указание в дневник № 1 се вписва районът на получаване на изходната суровина за тяхното производство. (10) Дневниците се приключват ежегодно на 31 декември след пълна инвентаризация на продукцията и се представят ежегодно до 15 март на следващата година в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за проверка. (11) Дневниците се съхраняват на територията на производствения обект и се намират непрекъснато на разположение на контролните органи. (12) Дневниците се съхраняват от регистрираните лица за срок от 10 години. Чл. 147 (1) В дневник № 1 се вписват постъпилите грозде, плодове, зърнени култури, други суровини и материали за ферментация и технологични цели. (2) Приетите за преработка количества грозде, плодове, зърнени култури други суровини и материали се вписват в дневник № 1 в края на деня. (3) Полученият ферментирал продукт от ферментационен съд се изписва в същия дневник на нов ред, като се оформят партиди в зависимост от вместимостта на съдовете. 34 (4) След приключване на ферментацията джибрите и утайките от колона № 13 на дневник № 1 се вписват на отделен ред в колона № 1 на дневник № 3. (5) Оформените партиди за обработка от колона № 13 на дневник № 1 се вписват в колона № 1 на дневник № 2. Остатъкът от партидата се записва на нов ред в дневник № 1. (6) В дневник № 1 не се вписват постъпилите консумативи за бутилиране на продуктите. (7) Остатъкът от суровините и материалите се записва на нов ред в дневник № 1. Чл. 148. (1) В дневник № 2 се вписват извършените производствени манипулации. (2) Производствените манипулации се описват подробно по реда на тяхното извършване. (3) Готовите за бутилиране спиртни напитки се оформят в партиди. (4) Количествата, предназначени за бутилиране, от колона № 12 на дневник № 2 се вписват в колона № 1 на дневник № 4. (5) Небутилираното количество се записва на нов ред в дневник № 2. Чл. 149. (1) В дневник № 3 се вписват получените ферментирали продукти от суровини от земеделски произход и/или постъпилите вторични продукти, предназначени за дестилация или дестилация и ректификация. (2) Полученият дестилат или/и етилов алкохол от земеделски произход се оформя в партиди и се изписва за обработка от колона № 11 на дневник № 3 в колона № 1 на дневник № 2 или за реализация в колона № 6 на дневник № 4. (3) Остатъкът се записва на нов ред в дневник № 3. Чл. 150. (1) В дневник № 4 се вписва завършеното бутилирано производство. (2) Бутилираните продукти се описват с точното си търговско наименование, под което се пускат на пазара. (3) Бутилирането на спиртни напитки се извършва на партиди. (4) Всекидневно бутилираните количества от партидата се заприходяват в колона № 6 на дневник № 4. (5) Цялата бутилирана партида от колона № 6 на дневник № 4 се вписва в колона № 8 на дневник № 4. (6) Остатъкът от заприходената продукция се записва на нов ред в дневник № 4. Чл. 151. (1) В дневник № 4 се вписва само заприходената за реализация продукция. (2) Готовите напитки се вписват с точното си търговско наименование, под което се пускат на пазара. Чл. 152. (1) Допустимите размери на загуби при съхранение и транспорт на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, различни от естествените фири на акцизните стоки,се определят с наредба на министъра на финансите. (2) Допустимите размери на загуби при манипулации на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят съгласно приложение № 6. Раздел VІІ УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРЕРАБОТКА И УНИЩОЖАВАНЕ НА ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ, ДЕСТИЛАТИ И СПИРТНИ НАПИТКИ, КОИТО НЕ ОТГОВАРЯТ НА ИЗИСКВАНИЯТА НА ЗАКОНА Чл.153. Условията и редът за транспортиране и разпореждане с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки по Закона за акцизите и данъчните складове, както и на задържаните продукти етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, се определят с Наредба № 7 от 2 септември 2010 г. за разпореждането с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки, издадена от министъра на финансите, обн. ДВ., бр.72 от 2010 г. и в съответствие със Закона за акцизите и данъчните складове. Чл. 154. Преработката на акцизни стоки се извършва с цел последващата им реализация като годен краен продукт или тяхното оползотворяване по друг подходящ начин, включително деструкция. Раздел VІІІ ПРОИЗВОДСТВО НА СПИРТНИ НАПИТКИ С ГЕОГРАФСКО УКАЗАНИЕ Чл. 155. (1) Производството на спиртни напитки с географско указание се извършва: 35 1. при спазване на правилата за производство, съгласно Регламент (EO) №110/2008 и настоящия закон; 2. в географски район, където те получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства; 3. след утвърждаване със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) Производител или производители на спиртни напитки подават заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за утвърждаване на ракии и бренди с географско указание. (3) Заявлението по ал. 2 съдържа данни за заявителя или заявителите (наименование на търговеца, седалище и адрес на управление, ЕИК) и към него се прилагат: 1. топографска карта на географския район в мащаб 1:25 000, на която се нанасят границите на общините, на чиято територия се добиват суровини за производството на спиртната напитка с географско указание; на картата се означават наименованията на местностите и местонахождението и границите на насажденията; 2. почвена скица на географския район в мащаб 1:25 000 с означаване на видовете почви; 3. справка за площите, засадени с плододаващи лозя или овощни култури; 4. справка за сортовия състав на плодовете и сортовата структура на засадените терени по т. 3; 5. справка за характеристиките на гроздето или плодовете – захарно съдържание, киселинност, механичен състав и др.; 6. описание на автентична или традиционна технология за производството на спиртната напитка с географско указание – бране, сортиране и подбор на суровината, начин на транспортиране, преработка, метод на ферментация, вид и обем на съдовете за ферментация, метод на дестилация, начин на съхраняване, методи за обработка и др.; 7. справка и документи за връзката между произвежданата спиртна напитка, нейното качество, известност или други специфични характеристики и географския й произход; 8. анализно свидетелство за основните физико-химични показатели съгласно нормативните изисквания за съответния продукт, издадено от акредитирана лаборатория; 9. протокол на регионалната дегустационна комисия (РДК) за извършен органолептичен анализ и оценка; 10. копие от сертификат за автентичност, издаден от официално призната регионална браншова структура, в чийто териториален обхват е извършено производството; 11. декларация за верността на обстоятелствата по т. 3 – 7; 12. документ за платена държавна такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси. Чл. 156 (1) Заявлението и документите по чл. 155, ал. 3 се разглеждат от комисия, определена със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в срок 30 дни от постъпване на документите. В заседанията на комисията могат да участват и представители на различни организации със съвещателен глас. (2) Заседанията на комисията по ал. 1 се считат за редовни, когато присъстват най-малко 2/3 от състава й. (3) Решенията на комисията се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите на заседанието членове. (4) Комисията приема правила за своята работа, които се утвърждават със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Чл. 157. В случай че представените документи по чл.155, ал. 3 са непълни и/или неточни, комисията писмено уведомява заявителя за отстраняването им в 7-дневен срок след разглеждането им по чл. 156, ал. 1. При неотстраняване на непълнотите или неточностите в срок документите се оставят без разглеждане. Чл. 158. След разглеждането на документите по реда на чл. 156, ал. 1 или след отстраняване на непълнотите и/или неточностите по чл. 157 министърът на икономиката, енергетиката и туризма публикува в два централни ежедневника информация за постъпилото заявление и посочва срок за възражения и предложения за допълнения. Чл. 159. По решение на комисията може да се извърши и проверка на място за установяване на обстоятелствата по чл. 155. Чл. 160. В срок от два месеца от изтичане на срока по чл. 158 комисията разглежда представените документи, възраженията и предложенията за допълнения и изготвя 36 предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за утвърждаване на спиртна напитка с географско указание. Чл. 161. (1) В 14-дневен срок след получаване на предложението по чл. 160 министърът на икономиката, енергетиката и туризма утвърждава със заповед по образец съгласно приложение № 7 спиртната напитка с географско указание. (2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (3) Изменения и допълнения в заповедта по ал. 1 се извършват по реда на чл. 152 – чл. 160. (4) Производителят на спиртна напитка с географско указание подава заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за вписване в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки и в удостоверението за регистрация на спиртна напитка с географско указание. Към заявлението се прилага документ за платена държавна такса, определена в Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси . Чл. 162. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър отказва с мотивирана заповед утвърждаването на спиртна напитка с географско указание при постъпване на основателни възражения по чл.158 или недоказване на изискването по чл. 155, ал.1, т.2. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 163. Заявлението и документите за всяка утвърдена спиртна напитка с географско указание се съхраняват в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“ на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Раздел IX. ОПИСАНИЕ, ПРЕДСТАВЯНЕ, ЕТИКЕТИРАНЕ И ПРЕДЛАГАНЕ НА ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗХОД, ДЕСТИЛАТИ И СПИРТНИ НАПИТКИ Чл. 164. (1) Определенията и изискванията по отношение описанието, представянето и етикетирането на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки са установени в глава II и Приложение I на Регламент (EO ) №110/2008. (2) Правилата за описанието, представянето, етикетирането и предлагането на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки целят да защитят интересите на производителите и потребителите, доброто функциониране на пазара и стимулирането на производството на качествени продукти. (3) Правилата се прилагат при етикетирането на напитките, при извършването на вписвания в дневниците по чл. 146, както и когато се поставят знаци и надписи на съдовете, в които се съхраняват напитките и продуктите по чл. 119, на запушалките, етикетите и опаковките. (4) Използването на езици в описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки е съгласно изискванията на чл. 14 от Регламент (EO ) №110/2008. Чл. 165. (1) Индикациите, които се използват за описание, представяне, етикетиране и предлагане на напитките и продуктите по чл. 119, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите относно: 1. характера, естеството и свойствата на напитката или продукта, тяхното съдържание, включително действителното алкохолно съдържание, цвета, произхода, качеството, сорта грозде или име на плода или суровината, реколтата, действителния обем на съда; 2. търговците, които са участвали при производството или в търговското разпространяване на напитките и продуктите. (2) Индикациите, използвани за означаване и търговско представяне, не трябва да въвеждат в заблуждение потребителите и в случаите, когато: 1. са преведени и е посочен действителният произход на напитките и продуктите, или 2. са придружени от изрази като „род“, „тип“, „метод“, „имитация“, „марка“, „стил“ или други сходни наименования. (3) За напитки с означението „спиртни напитки“, предлагани в търговската мрежа за консумация, не се разрешава означаване с допълнителни думи или изрази, като „род“, 37 „вид“, „тип“, „метод“, „имитация“, „стил“, „марка“, „с вкус на“, „с аромат на“ или други сходни наименования. Чл. 166 (1) Не е разрешено предлагането на пазара на напитки и продукти, които не са означени в съответствие с изискванията на Регламент (EO ) № 110/2008 и този закон. (2) Напитки и продукти, които са предназначени за износ, могат да бъдат означени по начин, различен от установения в този закон, при условие че законодателството на страната на вносителя го допуска. Чл. 167. Данните (индикациите), които се използват при етикетирането и представянето са задължителни и незадължителни (факултативни). Чл.168. Задължителните и незадължителните данни (индикации) се групират в един или повече етикети, прикрепени, залепени върху съда или изписани директно върху него, и се представят с ясни, четливи и незаличими букви. Чл. 169. Не са данни за описание и търговско представяне знаците или маркировките, които: 1. са предвидени в нормативните актове, свързани с данъчното облагане; 2. указват производителя на съда и обема на съда; 3. се използват за контрол на напълването или бутилирането; 4. се използват за идентификация на продукта чрез цифров код и/или чрез машинно четим символ. Чл.170. При етикетиране на спиртна напитка, предназначена за българския пазар, се вписват следните задължителни данни на български език: 1. търговско наименование на напитката; 2. номинален обем; 3. знак „e“ – количеството на напитката отговаря точно на посоченото в етикета; 4. действително алкохолно съдържание на напитката; 5. номер и/или дата на производствената партида, като пред тях се поставя знак „L”; 6. номер на техническата спецификация на напитката; 7. наименование (фирма), статут и седалище на производителя; 8. наименование (фирма), статут и седалище на бутилиращото предприятие, когато напитката е бутилирана или налята в съдове с вместимост 60 л и по-малко; 9. наименование (фирма), статут и седалище на вносителя и на производителя в случаите на внос; 10. страна на произхода на напитката; 11. номер на удостоверението за регистрация на производителя на спиртни напитки, когато тя е произведена, бутилирана или налята в съдове в Република България и е предлагана за продажба или консумация на нейната територия; 12. суровина, използвана при производството на етилов алкохол от земеделски произход и съдържание на същия в %, когато е вложен при производството на спиртната напитка. При използването на два или повече етилови алкохола със земеделски произход се изписва тяхното съдържание в низходящ ред съобразно количеството, вложено в производството. Чл. 171. (1) Наименованието, под което се продава спиртната напитка (търговското наименование), се определя съобразно изискванията, установени в глава II на Регламент (EO) №110/2008. (2) Търговските наименования на спиртните напитки по ал. 1 се използват при тяхното означаване, при условие че напитките отговарят на изискванията на този закон. Чл. 172. (1) При етикетирането на спиртна напитка могат да се вписват следните незадължителни данни (факултативни индикации): 1. името на географския район, където напитката е произведена; 2. името на плода или на плодовете или наименованието на суровината, от които е произведена напитката; 3. търговската марка; 4. препоръки за ползване на напитката; 5. медали и отличия; 6. начин на съзряване и стареене на напитката; 7. начин на производство; 8. кратност на дестилацията; 9. информация за историята на напитката и на производственото предприятие; 10. данни за лицата, участвали в търговския оборот на напитката. (2) Търговското наименование на спиртна напитка може да бъде допълнено с географско указание, при условие че фазата на производство от добиването на суровината до получаването на специфичните или окончателните характеристики и свойства на спиртната напитка се извършва в посочения географски район и при условията на раздел VІІІ от глава девета. Търговското наименование на спиртна напитка 38 може да бъде допълнено с географско указание за съответните напитки по приложение № 8. (3) Името на плода или суровината, от които е получена спиртната напитка, може да се впише при етикетирането й, при условие че е произведена от посочения плод или суровина. (4) При дестилацията на два или повече вида плодове техните имена се изписват в низходящ ред съобразно количеството, вложено в производството. Чл. 173. При етикетирането на ракия или бренди може да се впишат допълнителни специфични традиционни наименования: 1. „отлежала“ – за ракия, съзрявала в дъбови бъчви не по-малко от 6 месеца; 2. „стара“ или „старо“ – за ракия или бренди, съзрявали в дъбови бъчви не по-малко от 3 години; 3. „специална“ или „специално“ – за ракия или бренди, произведени по традиционна технология или от специални сортове грозде или плодове; 4. „резерва“ – за ракия или бренди, произведени от дестилати, съзрявали в дъбови бъчви, като средната възраст на купажа е не по-малка от 5 години; 5. „специална резерва“ – за ракия или бренди, произведени от дестилати, съзрявали в дъбови бъчви, като средната възраст на купажа е не по-малка от 10 години. Чл. 174. Всеки регистриран производител на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки преди предлагането на пазара на гроздова, винена и джиброва ракия или бренди подава заявление до съответната официално призната регионална браншова структура за издаване на сертификат за автентичност. Чл. 175. Сертификат за автентичност на гроздова, винена и джиброва ракия или бренди се издава от официално призната регионална браншова структура, в чийто териториален обхват е извършено производството. Чл. 176. Сертификатът за автентичност съдържа: наименованието на спиртната напитка, номера на протокола за извършен органолептичен анализ и номера на протокола за извършено физико-химично изпитване, количеството и съответствието на произведената спиртна напитка с изискванията за производство, седалището, адреса на управление и ЕИК на производителя. Чл. 177. При предлагане на пазара всяка партида от спиртни напитки се придружава от копие на протокол от изпитване, издаден от акредитирана лаборатория. Раздел X. УСЛОВИЯ ЗА ВНОС И ПРЕДЛАГАНЕ НА ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗХОД, ДЕСТИЛАТИ, СПИРТНИ НАПИТКИ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ Чл. 178. (1) Внасяните в страната етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки трябва да са в съответствие с изискванията за производство и търговско предлагане в страната на произхода, което се установява с атестация, издадена от официален орган в страната на произхода; продуктите, предназначени за пряка консумация, трябва да са придружени и от протокол от изпитване, издадено от оторизиран орган в страната на произхода. (2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат за държави-членки на Европейския съюз. (3) По отношение на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър със заповед определя списък на официалните органи по ал. 1, който се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на официалната интернет страница на министерството. Списъкът може да бъде допълван на основание на официално уведомление от посолството (търговското представителство) на съответната страна. (4) Забранява се вносът на вина, етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки без оригинала от атестацията от органа по ал. 1. Раздел XI. ПРЕВОЗВАНЕ НА ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗХОД, ДЕСТИЛАТИ И СПИРТНИ НАПИТКИ Чл. 179. (1) Етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки могат да се превозват на територията на Република България само с придружителен документ, формата и съдържанието на който се определя в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 436/2009 на Европейската комисия за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета по отношение на 39 лозарския регистър, задължителните декларации и събирането на информация с цел наблюдение на пазара, придружителните документи при превоза на продукти и регистрите, които е необходимо да се водят в лозаро-винарския сектор, и на Закона за акцизите и данъчните складове. Контролът на тези документи се извършва от Агенция „Митници”. (2) Документът по ал. 1 се изисква и при превозване на територията на страната на продуктите по ал. 1 от внос и при износ. (3) Придружителният документ се издава от изпращача, който носи отговорност за верността на съдържанието му. ГЛАВА ДЕСЕТА ЛАБОРАТОРИИ И МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ Раздел I ИЗПИТВАТЕЛНИ ЛАБОРАТОРИИ Чл.180. (1) Физико-химичен и микробиологичен анализ на продуктите по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 се извършва от лаборатории, акредитирани съгласно изискванията на стандарт – EN ISO/IEC 17025. (2) Министърът на земеделието и храните и министърът на икономиката, енергетиката и туризма определят официалните лаборатории за извършване на изпитване на продуктите по чл.1, ал.2 и ал.3 за целите на контрола. (3) Лабораториите по ал. 2 трябва да отговарят на изискванията на чл. 12 от Регламент (ЕО) 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (Регламент (ЕО) 882/2004). (4) По отношение на продуктите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 министърът на земеделието и храните определя лабораториите по ал. 1 и ал. 2, включени в списък в съответствие с чл.185 от Регламент (ЕО) 1234/2007. (5) Министърът на земеделието и храните и министърът на икономиката, енергетиката и туризма определят Национални референтни лаборатории с функции и задължения съгласно чл.33 от Регламент (ЕО) 882/2004. Раздел II МЕТОДИ ЗА ИЗПИТВАНЕ Чл. 181. (1) Методите за изпитване за определяне състава на продуктите, обхванати от настоящият закон, и правилата, по които може да се установи дали тези продукти са преминали през обработки, които противоречат на разрешените енологични практики, съответстват на препоръчаните и публикувани в: 1. OIV „Сборник с международни методи за анализ на вината и видовете мъсти”; 2. OIV „Сборник с международни методи за анализ на спиртни напитки, алкохоли и ароматната фракция на напитките”. (2) Когато липсват методи и правила, препоръчани и публикувани от OIV, се прилагат методите, описани и прилагани в Европейския съюз, а в случай на необходимост и други методи. (3) Условията и реда за вземане на проби от лозаро – винарски продукти, етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се определят с Наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (4) Изпитвателните лаборатории на ИАЛВ не извършват изпитвания на заявени проби на лица със задължения към ИАЛВ, до погасяването на същите. ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА КОНТРОЛ И КООРДИНАЦИЯ НА КОНТРОЛА Раздел I КОНТРОЛ И КООРДИНАЦИЯ НА КОНТРОЛА ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО, ПОЛУЧАВАНЕТО, ПРЕРАБОТКАТА И ТЪРГОВИЯТА НА ГРОЗДЕТО, ПРЕДНАЗНАЧЕНО 40 ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ВИНО, НА ВИНАТА И НА ПРОДУКТИТЕ, ПОЛУЧЕНИ ОТ ГРОЗДЕ И ВИНО Чл. 182. (1) Изпълнителна агенция по лозата и виното осъществява контрола (ИАЛВ) по спазването на изискванията на закона по отношение на производствения потенциал, гроздето, предназначено за производство на вино, получаването, преработката и търговията на вино, гроздова мъст и продуктите от грозде и вино. (2) За осъществяване целите на контрола по ал. 1 длъжностните лица на ИАЛВ извършват проверки и имат право на свободен достъп до: 1. лозовите насаждения; 2. обектите за производство, съхранение и търговия на вино и продукти от грозде и вино, включително и търговските обекти по смисъла на параграф 1, т.41 от Закона за данък върху добавената стойност; 3. транспортните средства, превозващи грозде, вино и продукти от грозде и вино; 4. дневниците за водене на технологичния процес, счетоводните и други документи, необходими за целите на контрола, като могат да изискват заверени копия от тях. (4) Длъжностните лица на ИАЛВ могат да изискват съдействие от други компетентни органи. (5) При извършване на проверки по ал. 2, длъжностните лица на ИАЛВ се легитимират със служебна карта. (6) Служебната карта по ал. 5 се утвърждава със заповед на министъра на земеделието и храните. Чл. 183. Длъжностните лица на ИАЛВ са длъжни: 1. да установяват точно фактите при извършвания от тях контрол; 2. да дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на несъответствията по този закон; 3. при неизпълнение на задължителните предписания в срок, да предложат на изпълнителният директор на ИАЛВ да издаде заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на несъответствието; 4. да опазват производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й; 5. да уведомяват съответния специализиран орган за контрол, когато е налице нарушение на друг нормативен акт. Чл. 184. (1) При осъществяване на контролните си функции ИАЛВ си взаимодейства с други органи на изпълнителната власт. (2) Взаимодействието с органите по ал. 1 се осъществява в рамките на тяхната компетентност. (3) Взаимодействието се осъществява с централните и регионалните структури на органите по ал. 1. Чл. 185. (1) За провеждане на съвместни проверки изпълнителният директор на ИАЛВ писмено уведомява органите по чл. 184 за вида на изискваното съдействие. (2) В уведомлението се посочват обектът на проверката, нейният вид и продължителност. (3) Изпълнителният директор на ИАЛВ може да изисква от съответния орган на изпълнителната власт предварителна информация във връзка с проверката. (4) Съответният орган предоставя на ИАЛВ исканата информация в срок до 7 (седем) работни дни. (5) В случаите, когато обстоятелствата налагат извършването на спешни проверки, ръководителите на съответните органи осигуряват по възможност в най-кратък срок исканото от ИАЛВ съдействие. (6) В случай на извършване на проверка от друг контролен орган, ИАЛВ предоставя исканата информация в срок до 7 (седем) работни дни от получаване на известието. (7) След извършване на проверка по ал.6, в случай на установяване на нарушение по настоящия Закон, съответния контролен орган уведомява ИАЛВ в срок до 10 (десет) работни дни за предприемане на действия по компетентност. Чл. 186. (1) За целите на контрола и в изпълнение на изискванията на чл.86 от Регламент (ЕО) № 555/2008, ИАЛВ осигурява вземане на проби от прясно грозде за изотопен анализ, както и тяхната обработка и преработка във вино в съответствие с чл. 88 и приложения ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ от Регламент (ЕО) № 555/2008. (2) Пробите по ал. 1 се анализират от лаборатории, отговарящи на изискванията на чл.88, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 555/2008. 41 (3) В изпълнение на разпоредбите на чл. 89 от Регламент (ЕО) № 555/2008, министърът на земеделието и храните осигурява създаването на лабораториите по ал.2 с подходящо аналитично оборудване за извършване на изотопни анализи. (4) До изграждането на лабораториите по ал.3, ИАЛВ извършва изотопен анализ на компонентите етанол и вода на пробите по ал.1 в акредитирани лаборатории на Европейския съюз срещу заплащане на услугата. Раздел II КОНТРОЛ И КООРДИНАЦИЯ НА КОНТРОЛА ВЪРХУ ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ЕТИЛОВ АЛКОХОЛ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗХОД, ДЕСТИЛАТИ И СПИРТНИ НАПИТКИ Чл. 187. Този раздел урежда контрола и координацията на контрола по изискванията на този закон по отношение на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки. Чл. 188. (1) Контролът върху производството на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртните напитки се осъществява от длъжностни лица, оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (2) Лицата по ал. 1 имат право: 1. да извършват проверки по документи; 2. да извършват проверки на място на производствените обекти за установяване наличието на необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти; 3. да извършват проверки на място на производствените обекти за установяване изправността на наличното технологично оборудване за производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, както и за съответствието му с вписаното в регистъра; 4. да извършват проверки относно спазването на технологичните изисквания при производството на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки; 5. да извършват документални проверки и проверки на място за редовността и верността на вписванията в дневниците за водене на технологичния процес и за съответствието им с придружителните документи и стоковата наличност; 6. да вземат проби от етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки за физико-химичен анализ и за органолептична оценка; 7. да съставят актове за установяване на административни нарушения. (3) За осъществяване целите на контрола по ал. 2 длъжностните лица имат право на свободен достъп до: 1. обектите за производство и съхранение на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки; 2. дневниците за водене на технологичния процес, счетоводните и други документи, необходими за целите на контрола, като могат да изискват заверени копия от тях. (4) Длъжностните лица по ал.1 могат да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания. (5) Длъжностните лица по ал.1 са длъжни: 1. да установяват точно фактите при извършвания от тях контрол; 2. да дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на несъответствия и нарушения на този закон; 3. да дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения; 4. да опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й; 5. да уведомяват съответния специализиран орган за контрол, когато е налице нарушение на друг нормативен акт. Чл. 189. (1) При осъществяване на контролните си функции Министерството на икономиката, енергетиката и туризма си взаимодейства с Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Агенция „Митници“, Министерството на здравеопазването, Комисията за защита на потребителите, както и при необходимост с други органи на местната и държавната администрация. (2) Взаимодействието се осъществява с централните и регионалните структури на органите по ал. 1. (3) Взаимодействието между Агенция „Митници“ и Министерството на икономиката, 42 енергетиката и туризма по отношение на прилагането на разпоредбите на този закон и Закона за акцизите и данъчните складове се урежда със съвместна заповед за взаимодействие, подписана от ръководителите на тези ведомства. Чл. 190. (1) Преди започване на проверка Министерството на икономиката, енергетиката и туризма писмено уведомява органите по чл. 189 за вида на изискваното съдействие. (2) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма може да изиска от съответния орган информация във връзка с проверката, както и определяне на длъжностни лица, които да участват в проверката. (3) Съответният орган предоставя на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма исканата информация и определя длъжностни лица за участие в проверката. (4) В случаите, когато се налага извършването на спешни проверки, ръководителите на съответните органи оказват във възможно най-кратък срок исканото от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма съдействие. Чл. 191. (1) В случаите, когато друг контролен орган планира извършването на проверка на производители и/или търговци на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, той уведомява предварително Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и при необходимост изисква от него съдействие. (2) Съдействието по ал. 1 може да бъде под формата на предоставяне на информация и/или участие на длъжностни лица от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма при извършване на проверката. Чл. 192. Органите по чл. 189 уведомяват Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за наложените санкции в 7-дневен срок от налагането на санкцията. Чл. 193. (1) Контрола по спазване на изискванията на този закон по отношение на търговията на дребно с бутилирани спиртни напитки се извършва от Комисията за защита на потребителите /КЗП/ към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Контрола се извършва с цел защита на потребителите срещу рискове от придобиване на продукти, които не съответстват на установените изисквания по този закон. (2) За целите на контрола по ал. 1 длъжностните лица от КЗП извършват документални проверки за установяване произхода на продуктите и проверки на място в търговските обекти за продажба на бутилирани спиртни напитки съгласно Закона за защита на потребителите. (3) За целите на осъществявания от тях контрол длъжностните лица от КЗП имат право: 1. на свободен достъп до търговските обекти, подлежащи на контрол; 2. да изискват сведения и документи и получават копия от тях на хартиен носител; 3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания; 4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания; 5. да съставят актове за установяване на административни нарушения. Чл. 194. (1) Когато се установи, че определен продукт или партида продукти, предлагани за продажба не съответстват или е вероятно да не съответстват с нормативните изисквания, председателят на КЗП е длъжен да предприеме съобразно условията за търговия на продукта/продуктите, някои от следните мерки: 1. Да разпореди временно спиране продажбата на продукта за периода, необходим за извършването на проверка и оценка на съответствието на продукта на нормативните изисквания; 2. Да разпореди и да организира незабавно и ефективно изтегляне на продукта от пазара, както и отправяне на предупреждения към потребителите за несъответствията на продукта с изискванията на закона; 3. Да разпореди или да координира, или ако е необходимо да организира съвместно с търговците и дистрибуторите изземване на продукта от потребителите и неговото унищожаване, по ред и начин, определен в наредба, приета от Министерския съвет. 4. Да уведоми съответните органи за несъответствието на продукта, с цел сътрудничество и взаимно информиране за резултатите от контролната дейност, както и предприемане на действия в рамките на тяхната компетентност. (2) В срок до 3 дни от доказване съответствието на продукта с нормативните изисквания, председателят на КЗП отменя наложената мярка за временно спиране продажбата на продукта по ал.1, т.1. Чл. 195. Председателят на КЗП, в изпълнение на правомощията си по този закон, издава индивидуални административни актове и наказателни постановления или оправомощава длъжностни лица за издаването им. Чл. 196. Принудителните административни мерки, наложени по реда на този закон, 43 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 197. (1) При осъществяване на контролните си функции КЗП си взаимодейства с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на вътрешните работи, Министерството на земеделието и храните, Министерството на транспорта и информационните технологии, Министерството на здравеопазването, Националната агенция по приходите и Агенция „Митници“. (2) Взаимодействието се осъществява с централните и регионалните структури на органите по ал. 1. (3) Освен от органите по ал. 1 КЗП може да поиска съдействие от всички други централни и териториални органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление. Чл. 198. (1) Преди започване на проверка КЗП писмено уведомява органите по чл. 197 за вида на изискваното съдействие. КЗП може да изиска от съответния орган информация във връзка с проверката, както и определянето на длъжностни лица, които да участват в проверката . (2) Съответният орган предоставя на КЗП исканата информация и определя длъжностни лица, които да участват в проверката. (3) В случаите, когато се налага извършването на спешни проверки, ръководителите на съответните органи осигуряват във възможно най-кратък срок исканото от КЗП съдействие. Чл. 199. (1) В случаите, когато друг контролен орган планира извършването на проверка на търговци на вино и бутилирани спиртни напитки, той уведомява предварително КЗП и при необходимост изисква съдействие от нея. (2) Съдействието по ал. 1 може да бъде под формата на предоставяне на информация и/или участие на длъжностни лица от КЗП при извършване на проверката. Чл. 200. Органите по чл. 199 уведомяват КЗП за наложените санкции в 7-дневен срок от налагането на санкцията. ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 201. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава, или държи с цел производство или продажба в помещения за производство, преработка, складиране, опаковане или в транспортни средства вина и/или продукти от вино и грозде и/или продукти и/или средства за производство на вина, при производството на които не са спазени изискванията на чл. 55, ал. 1, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв. Чл. 202. Който превозва, продава или предлага за консумация вина и други лозаро-винарски продукти, за които не са спазени установените изисквания за превозване, етикетиране и търговско представяне на вината и други продукти от грозде и вино или при вноса им не са спазени изискванията на чл. 77, чл.78, чл.79, чл.80, чл.81, чл.82, чл.84, чл.85, чл.88, чл.89, чл.90, чл.91, чл.92, чл.94, чл. 95, чл.96, чл.97, чл.98, чл.99, чл.100, чл.103, чл.104, чл.105, чл.106, чл.112, чл.113 и чл.118 се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Чл. 203. Който при означаването на вината, продуктите от грозде и вино използва чуждо име на производител или бутилировчик, както и чуждо седалище, адрес на управление на фабрика, завод, изба или друга стопанска единица, се наказва с глоба от 3 000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв. Чл. 204. Който нарушава разпоредбите на чл. 48, чл.49, чл.50, чл.51, чл.52, чл.53 и чл.54, се наказва с глоба от 3 000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв. Чл. 205. Който предлага за продажба или за консумация вино, напитки и продукти от грозде или вино, които са закупени от нерегистрирани производители, се наказва с глоба от 3 000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв. Чл. 206. Който не спази задължението си за изкореняване по чл. 15, ал.2, се наказва с финансова санкция в размер на 12 000 евро/ха на всеки 12 месеца до изпълнение на задължението. 44 Чл. 207. Който наруши разпоредбите по чл.16, ал.6, чл. 17, чл.18, чл.19, чл.20, чл.21, чл.28, ал.4, чл.34, чл.37, чл.40, ал.2, чл.43, чл.44, чл.46, чл.54, чл.55, ал.5, чл.56, чл.57, чл.58, чл.59, чл.60, ал.2, чл.61, чл.62, чл.63, чл.64, чл.65, чл.66, чл.67, чл.70, чл.71, чл.72, чл.76, чл.181, ал.3 се наказва с глоба от 1 000 до 3 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 5 000 до 10 000 лв. Чл. 208. Който произвежда, предлага за продажба или продава етилов алкохол и дестилати, предназначени за производството на спиртни напитки, при производството на които не са спазени изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на чл. 121 и чл. 128 от този закон, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3 000 лв. до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 209. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки с търговски наименованията, класифицирани в категории от 1 до 46, съгласно Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 110/2008, но напитките не отговарят на изискванията на тези категории и на чл. 122, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3 000 лв. до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 210. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава традиционните български продукти и напитки, дефинирани в чл. 123, но продуктите и напитките не отговарят на изискванията по този закон, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3 000 лв. до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 211. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки и продукти, които не отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 110/2008 и на техническите спецификации по чл. 142 от този закон, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3 000 лв. до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 212. Който предлага за продажба или продава спиртни напитки в нарушение на разпоредбите на чл. 131, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3 000 лв. до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 213. Който произвежда етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки без да е вписан в регистъра по чл. 132 или извършва производството в един производствен обект в нарушение на разпоредбите на чл. 132, ал. 6, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3 000 лв. до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 214. Който не е заявил в срока по чл. 139 промени в обстоятелствата по издаденото удостоверение по чл. 132, ал. 4 и ал. 5, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 лв. до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 215. Който произвежда етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки без заверена и вписана в удостоверението по чл. 132, ал. 4 и ал. 5 техническа спецификация по чл. 142, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 лв. до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 216. Който не изпълни задължението си за подаване в срок на декларация или справка по чл. 143, чл. 144 или чл. 145, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 лв. до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 217. Който не води дневници по чл. 146 или извършва вписвания в дневници, които не са заверени от МИЕТ, или вписва неверни данни в дневниците или не ги представя за проверка в срока по чл. 146, ал. 9, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 лв. до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 218. Който произвежда спиртни напитки с географско указание в нарушение разпоредбите на Регламент (ЕО) № 110/2008 и чл. 155 от този закон, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 лв. до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 219. Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки в нарушение на разпоредбите за описание, представяне, етикетиране и предлагане на спиртни напитки, определени в Регламент (ЕО) № 110/2008 и в чл. 164, чл. 165, чл. 166, чл. 170, чл. 172 и чл. 173, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 лв. до 50 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 220. Който при означаването на спиртните напитки използва чуждо име на производител или бутилировчик, както и чуждо седалище, адрес на управление на фабрика, завод, изба или друга стопанска единица, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 лв. до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 221. Който подправя имена, подписи, букви, цифри, серийни номера, емблеми, партидни номера върху етикетите, търговските книжа и амбалажа, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 лв. до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 222. Който използва търговска марка, знаци или други означения върху етикетите, опаковката, амбалажа на спиртните напитки, от които се създава представа за 45 местен продукт или за продукт от внос, а са означени с неистински произход, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 3000 лв. до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 223. Който предлага за продажба или за консумация етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки, които са закупени от производители, които не са вписани в регистъра по чл. 132, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1000 лв. до 10000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Чл. 224. (1) При повторно извършване на нарушенията по чл. 201 – чл. 224 глобите или имуществените санкции се налагат в двоен размер. (2) Повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение на един и същи член по тази глава. Чл. 225. Стоките – предмет на нарушенията, материалите и съоръженията, послужили за извършването на нарушенията по чл. 201- чл. 224, се отнемат в полза на държавата. Чл. 226. (1) Нарушенията се установяват от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, председателя на Комисията за защита на потребителите. (2) Наказателните постановления се издават от органите по ал. 1, или от упълномощените от тях длъжностни лица. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания . ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на този закон: 1. „Алкохолно съдържание“ е съдържанието на чист етилов алкохол в съответните продукти, изразено в обемни проценти. 2.“Безопасни“ са вината, продуктите от грозде и вино и спиртните напитки, които не съдържат или съдържат в рамките на регламентираните норми физични и/или химични, и/или биологични, и/или радиологични замърсители или добавки, в резултат на което при нормална и правилна консумация не могат да причинят токсични, канцерогенни, мутагенни, алергични или други увреждания на човешкото здраве. 3. „Бутилиращо предприятие“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които извършват поставяне на съответния продукт в съдове с търговска цел за своя сметка лично или чрез други лица. 4. „Винопроизводство“ е преработката на прясно грозде, смачкано или не, на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст, на гроздов сок или на млади вина в процес на ферментация във вино чрез пълна или частична алкохолна ферментация4. „Винени утайки“ са утайките, които се отделят в съдовете, съдържащи гроздова мъст или вино след ферментацията, при съхранение или след извършване на разрешена обработка, така както и утайките, получени след филтриране или центрофугиране на продукта. 5.“Винарска изба“ е производствена структура, в която се извършва винопроизводство. 6.“Винен оцет“ е оцетът, получен изключително чрез оцетно-киселата ферментация на вино и/или пикет и притежаващ общо киселинно съдържание не по-ниско от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина. 7. „Вторични продукти“ са гроздовите джибри и винените утайки. 8. „Гроздови джибри“ са твърдият остатък от пресоването на прясно, ферментирало или неферментирало грозде. 9. „Гроздова мъст“ е течен продукт от прясно грозде, получен по естествен начин или с физични средства, притежаващ действително алкохолно съдържание, непревишаващо 1 обемен процент. 10. „Гроздов сок“ е течен неферментирал продукт с действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент, получен чрез подходяща обработка, предназначен за консумация. Гроздовият сок е получен: а) от прясно грозде или гроздова мъст; б) чрез рехидратация на концентрирана гроздова мъст или на концентриран гроздов сок. 11. „Действително алкохолно съдържание“ е наличното съдържание на чист алкохол при температура 20 °С. 12. „Добро агротехническо състояние на лозовите насаждения” е състояние на лозовото насаждение, при което са налични минимум 50 % живи лози от вида Vitis Vinifera, с 46 видимо добро фитосанитарно състояние, прилагани са необходимите агротехнически мероприятия, като обработка на почвата в междуредието и вътре в реда, резитбени операции и подпорната конструкция е налична. 13. „Добри практики“ е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на продуктите чрез производствена или човешка дейност. 14. „Енологични практики“ са специфични технологични практики при производството на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, прясно спиртована гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, вина, млади вина в процес на ферментация, вино, годно за производство на трапезно вино, шумящи вина и специални вина. 15. „Естествено алкохолно съдържане“ е общото алкохолно съдържание на продукта, считано преди всякакво обогатяване. 16. „Здрави и с приемливо качество винени утайки“ са тези утайки, които не са с отклонение в цвета и/или аромата и са безопасни. 17. „Изпращач“ е лицето, което държи на правно основание грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки и което извършва или възлага да се извърши техният превоз. 18. „Изоставено лозово насаждение” е такава площ засадена с лози, която вече не се обработва редовно с цел получаването на продаваем продукт. 19. „Концентрирана гроздова мъст“ е продукт, получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20 °С да не бъде по-ниска от 50,9 процента. Продуктът да произхожда изключително от грозде на класифицирани сортове лози и да притежава действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент. 20. „Концентрирана ректифицирана гроздова мъст“ е продукт, получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20 °С да не бъде по-ниска от 61,7 процента. Суровината за получаване на продукта да е претърпяла разрешените обработки по намаляване на киселинното съдържание и отстраняване на другите компоненти освен захарта. Суровината да произхожда изключително от класифицирани сортове лози и да притежава действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент. 21. „Концентриран гроздов сок“ е гроздов сок, получен чрез частично дехидратиране на гроздов сок, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20 °С да не бъде по-ниска от 50,9 процента, и има действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент. 22. „Купажиране“ е сместа от вина или гроздова мъст с различен произход, различни сортове лози, различни реколти или различни категории вино или гроздова мъст. Като различни категории вино и мъст се разглеждат: а) червено вино, бяло вино и мъст или вина, подходящи за получаване на една от тези категории вино; б) вина без защитено наименование за произход/географско указание, вина със защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ), както и гроздова мъст или вина, подходящи за получаване на една от тези категории вино. 23. „Не е купажиране“: а) обогатяването с добавяне на концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст; б) подслаждането 24. „Лозарски имот“ е поземлен имот с определени граници, засаден с лозя, намиращи се или не в плододаване. 25. „Лозарски парцел“ е селскостопански парцел, засаден с лози, както е определен в член 2, точка 1а) от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията 26. „Лозарски район“ е съвкупност от територии с еднородни и специфични природни условия, с насаждения с характерен сортов състав и технология на отглеждане и с установени лозаро-винарски традиции. 27.“Лозарско стопанство“ е стопанска и технологична единица с единно управление, намираща се на територията на един лозарски район, която се състои от лозарски имоти и в която производителят на винено грозде е собственик на лозарските имоти или ги ползва на друго правно основание. 47 28. „Младо вино в процес на ферментация“ е вино, чиято алкохолна ферментация не е приключила и което не е отделено от винените утайки. 29. „Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози“ е съвкупност от права на засаждане, попълвана и управлявана с цел регулиране на лозарския потенциал. 30. „Общо алкохолно съдържание“ е сумата от потенциалното и действителното алкохолно съдържане. 31. „Обособяване на обекти за дестилация“ е физическо разделяне на съоръженията за винопроизводство от съоръженията за дестилация с цел осъществяване на контрол. 32. „Потенциално алкохолно съдържание“ е алкохолното съдържание, което би се получило при пълна алкохолна ферментация на съдържащите се в съответния продукт захари. 33. „Прясно грозде“ е плодът на лозата, намиращ се в технологична зрялост, годен да бъде преработен и да претърпи алкохолна ферментация. 34. „Пикет“ е продукт, получен чрез алкохолна ферментация на неферментирали гроздови джибри, накиснати във вода, или получен чрез извличане с вода от ферментирали гроздови джибри. 35. „Подсилени вина“ са продукти: а) притежаващи действително алкохолно съдържание не по-малко от 16 обемни процента и не повече от 24 обемни процента; б) получени изключително чрез добавяне на неректифициран продукт, произхождащ от дестилация на вино, несъдържащо остатъчна захар, и притежаващ максимално действително алкохолно съдържание 86 обемни процента; в) притежаващи максимално съдържание на летливи киселини 1,5 грама на литър, изразено като оцетна киселина. 36. „Спиртована гроздова мъст (мистел)“ е течен продукт, притежаващ действително алкохолно съдържание, равно или повече от 12 обемни процента и по-малко от 15 обемни процента, и получен чрез добавяне към неферментирала гроздова мъст, притежаваща естествено алкохолно съдържание не по-малко от 8,5 обемни процента и произхождаща от грозде на разрешени или препоръчани сортове лози на: а) неутрален алкохол от винен произход, включително алкохол – резултат от дестилацията на продукт, получен от сухо грозде, имащ алкохолно съдържание по-малко от 80 обемни процента; б) неректифициран продукт, произхождащ от дестилацията на вино, имащ действително алкохолно съдържание не по-малко от 52 обемни процента и не повече от 80 обемни процента. 37. „Спиртни напитки“ са течности, съдържащи етилов алкохол, които: а) са предназначени за консумация; б) имат специфични органолептични характеристики и алкохолно съдържание най-малко 15 обемни процента; в) са добити: – директно, чрез дестилация на ферментирали продукти, със или без ароматни вещества, и/или чрез настойване на вещества от растителен произход в етилов алкохол от земеделски произход, и/или чрез добавка на ароматни вещества, на захари и други разрешени подслаждащи продукти и/или други земеделски продукти към етилов алкохол от земеделски произход и/или винен дестилат, или към дестилат от земеделски произход и/или към ракия; – чрез смесване на една спиртна напитка с една или повече спиртни напитки и/или с етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход или ракия, и/или с вина и напитки. 38. „Сертификат за произход“ е документ, удостоверяващ произхода на определено количество грозде или качествено вино от определен район. 39. „Сертификат за автентичност“ е документ, удостоверяващ съответствието на определено количество гроздова ракия или бренди с изискванията за производство и типичност на органолептичните характеристики. 40. „Семейна консумация“ е произведено количество вино и ракия, което няма търговско предназначение, получено е от собствени грозде и/или плодове, ограничено е по количество и е предназначено за консумация от едно домакинство. 41. „Синтетичен спирт“ е течен алкохолен продукт, който не е получен чрез ферментация, дестилация и ректификация на суровини от земеделски произход, водното съдържание на продукта не е с произход от вложените суровини и физико-химичните показатели не отговарят на определените в приложение І на Регламент 110/2008. 42. „Система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР)“ е система от процедури, чрез които се осъществява самостоятелен контрол и се осигурява 48 безопасността на продуктите за човешкото здраве в съответствие с изискванията на Кодекс Алиментариус. 43. „Уникален регистрационен номер в ИСАК” е номер получен след регистрацията съгласно чл. 31, ал.3 от Закона за подпомагане на земеделските производители. 44. „Частично ферментирала гроздова мъст” е течен продукт, произхождащ от ферментацията на гроздова мъст, притежаващ действително алкохолно съдържание, повече от 1 обемен процент и по-ниско от три пети от общото му алкохолно съдържание. 45. „Частично ферментирала гроздова мъст, получена от презряло грозде” е течен продукт, получен от презряло грозде с общо съдържание на захар минимум 272 грама на литър, претърпял частична алкохолна ферментация, вследствие на която има естествено и действително алкохолно съдържание не по-малко от 8 обемни процента. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. Министърът на земеделието и храните в срок до 6 месеца от влизането на закона в сила издава наредбите по чл.37, а съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма – наредбата по чл.181, ал.3. § 3. Националната лозаро-винарска камара в срок до 1 месец след влизане на закона в сила предава Регистърът на гроздо и винопроизводителите в електронен вариант и на хартиен носител на Изпълнителна агенция по лозата и виното. § 4. Изпълнителна агенция по лозата и виното в срок до 4 месеца след влизане на закона в сила извършва пререгистрация в съответствие с чл. 28, ал. 3 на регистрираните гроздо и винопроизводители. § 5. Закрива се фонд „Българско вино” към Националната лозаро-винарска камара. Остатъка от набраните доброволни годишни вноски от производителите на вино във фонда им се възстановяват от Националната лозаро-винарска камара. § 6. Лицата, които са вписани в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки, съгласно Закона за виното и спиртните напитки (Обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г., изм. и доп., бр. 56 от 2002 г.; бр. 16 от 2004 г.; доп., бр. 108 от 2004 г.; изм., бр. 113 от 2004 г.; бр. 99 и 105 от 2005 г.; бр. 18, 30, 34 и 51 от 2006 г.; изм., бр. 36 от 2008 г.; изм., бр. 82 от 2009 г.) запазват правата си. § 7. Този закон отменя Закона за виното и спиртните напитки (Обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г., изм. и доп., бр. 56 от 2002 г.; бр. 16 от 2004 г.; доп., бр. 108 от 2004 г.; изм., бр. 113 от 2004 г.; бр. 99 и 105 от 2005 г.; бр. 18, 30, 34 и 51 от 2006 г.; изм., бр. 36 от 2008 г.; изм., бр. 82 от 2009 г.). § 8. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник”. Приложение № 1 към чл. 123, т.8, 9 и 10 ОСНОВНИ ФИЗИКО-ХИМИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТРАДИЦИОННИ БЪЛГАРСКИ НАПИТКИ И ПРОДУКТИ Показатели Винена ракия Гроздова ракия Ракия от гроздови джибри Плодова ракия Ракия от плодови джибри Винен дестилат Зърнен дестилат Плодов дестилат Спиртни напитки, произведени от етилов алкохол от земеделски произход Метилов алкохол в грамове за литър (г/хл а.а.) До 200 До 200 До 1000 До 1000 До 1500 До 200 До 100 До 1000 До 30 (до 10 за водка) Летливи вещества в (г/хл а.а.) в т.ч. общи киселини, естери, висши алкохоли, алдехиди Равно или по-голямо от 125 Равно или по-голямо от 125 Равно или по-голямо от 140 Равно или по-голямо от 200 Равно или по-голямо от 200 Равно или по-голямо от 125 Равно или по-голямо от 65 Равно или по-голямо от 200 Отговарят на нормите за етилов алкохол от земеделски произход* Фурфорол в (г/хл а.а.) До 3 До 3 До 3 До 3 До 3 До 3 До 6 До 3 Не се допуска Цианиди в (г/хл а.а.) До 0,025 До 0,025 До 0,025 До 7 До 7 До 0,025 До 0,025 До 7 Не се допуска Обн. ДВ. бр.86 от 1 Октомври 1999г., изм. ДВ. бр.56 от 7 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.16 от 27 Февруари 2004г., изм. ДВ. бр.108 от 10 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.18 от 28 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г. Глава първа. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. (1) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Този закон урежда условията и реда за производството, получаването, преработката, търговията и контрола на гроздето, предназначено за производство на вино, вината, продуктите, получени от грозде и вино, и на спиртните напитки, както и управлението и контрола на лозаро-винарския потенциал. (2) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат за продуктите, посочени в приложение № 1. (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Законът има за цел да създаде условия за възстановяване и развитие на лозаро-винарския сектор, за повишаване качеството на вината, напитките и продуктите, произведени от грозде или вино, чрез въвеждане на система от мерки, регулиращи процесите на тяхното получаване, производство и търговия. (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието съвместно с Националната лозаро-винарска камара изготвя и внася за одобрение от Министерския съвет национална стратегия за развитие на лозарството и винарството в страната. (5) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на земеделието и продоволствието съвместно с министъра на икономиката, енергетиката и туризма осъществяват държавната политика в лозаро-винарския сектор. Глава втора. КАТЕГОРИИ, ВИДОВЕ, ТИПОВЕ ВИНА Чл. 2. (1) Виното е продукт, получен изключително в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или гроздова мъст от прясно грозде. (2) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Вината са бели, розови (розе) и червени и се определят в категории, видове и типове. Раздел I. Категории вина Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Вината са две категории: трапезни и качествени, произведени в определен район. Трапезни вина Чл. 4. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Трапезно е виното, което е произведено от грозде от препоръчани, разрешени и временно разрешени сортове лози, има естествено алкохолно съдържание най-малко 7,5 обемни процента, действително алкохолно съдържание най-малко 9 обемни процента и общо алкохолно съдържание не повече от 20 обемни процента за вината, получени без повишаване на естественото алкохолно съдържание, и съдържа титруеми киселини, изразени като винена киселина, най-малко 3,5 грама на литър. Чл. 5. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Регионално е трапезното вино, което е означено с географско указание, при условие че е произведено от грозде, получено в лозарския район, чието име носи виното, от определени по реда на наредбата по чл. 24, ал. 1 разрешени или препоръчани сортове лози. (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Допуска се използването на географско указание за означаването на регионално вино, представляващо купаж от вина, произведени от грозде, произхождащо от различни лозарски райони, при условие че 85 на сто от гроздето произхожда от лозарския район, чието име носи съответното регионално вино. (3) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Регионалните вина се утвърждават със заповед на министъра на земеделието и продоволствието при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 7. (4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За утвърждаване на регионални вина по ал. 3 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси. Чл. 6. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Географското указание, използвано при означаването на регионално вино, трябва да бъде свързано с лозарския район, от който произхожда гроздето. Традиционно наименование може да бъде използвано като географско указание на определен лозарски район. Чл. 7. Министерският съвет приема наредба за правилата и изискванията за производството на регионални вина. Качествени вина произведени в определен район (Загл. изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Качествено вино, произведено в определен район, е виното, което произхожда от определен лозарски район, микрорайон или масив, чието име служи за означаване на виното, и което е получено, обработено в определения район, микрорайон или масив. Неговите качества или съществени характеристики се дължат основно или изключително на географската среда, която включва природни условия и производствени традиции. Производителите на качествени вина, произведени в определен район, не могат да преотстъпват правата си на ползватели на наименованието за произход на трети лица, които не са вписани като ползватели на наименованието за произход. (2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Географските наименования, използвани при означаването на качествените вина, произведени в определен район, се свързват с определения лозарски район, от които произхождат. Традиционно наименование може да бъде признато като географско наименование на определен район, микрорайон или масив по начин и по ред, определени в наредбата по ал. 11. (4) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Имената на определените райони, микрорайони или масиви се използват при условията, определени в наредбата по ал. 11. (5) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Районът, микрорайонът или масивът, чието име се използва за означаване на качествени вина, произведени в определен район, подлежи на задължително определяне от министъра на земеделието и продоволствието или упълномощено от него лице, като се вземат предвид елементите, които оказват влияние върху качеството на вината, и особено климатът, изложението, съставът и свойствата на почвата и подпочвата. Районът, чието име се използва за означаване на качествени вина, произведени в определен район, се определя по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, съгласувано с Националната лозаро-винарска камара. (6) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Специфичните условия, на които трябва да отговарят качествените вина, произведени в определен район, като се вземат предвид традиционните условия за производство, се определят от следните елементи: 1. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) нанесен на картата на лозята район, микрорайон или масив; 2. (доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) разрешени и препоръчани сортове лози, определени за съответния район в наредбата по чл. 24, ал. 1; 3. агротехнически мероприятия; 4. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) методи за технология на производство на вино; 5. минимално естествено алкохолно съдържание; 6. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) добив от хектар; 7. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) резултати от физико-химични и микробиологични анализи и органолептична оценка; 8. (нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) съотношение между произведено количество грозде и произведено количество вино. (7) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Всяко качествено вино, произведено в определен район, се означава с контролен номер при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 11. (8) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) За осъществяване на процедурите по очертаване на райони за производство на качествени вина и утвърждаване на качествени вина министърът на земеделието и продоволствието назначава Комисия по качествените вина в състав: по един представител на регионалните лозаро-винарски камари, трима представители на Националната лозаро-винарска камара, петима представители на Изпълнителната агенция по лозата и виното и представител на дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“ на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В състава на Комисията по качествените вина могат да се включват и представители на други организации и специалисти със съвещателен глас. (9) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Поименният състав на комисията по ал. 8 се определя със заповед на министъра на земеделието и продоволствието. (10) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За осъществяване на дейностите по ал. 1 – 7 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет. (11) (Предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министерският съвет приема наредба за условията, на които трябва да отговарят качествените вина, произведени в определен район, реда и начина за тяхното утвърждаване. (12) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2002 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 16 от 2004 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Въз основа на данните за местоположението, границите, размерите и другите характеристики на районите, микрорайоните или масивите се създават специализирани карта, регистър и информационна система за лозята. Съдържанието на специализираните карта и регистър, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. (13) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За утвърждаване на качествени вина по ал. 5 и за издаване на контролен номер по ал. 7 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такса. Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Качествените вина, произведени в определен район са: 1. качествени вина с гарантирано наименование за произход; 2. качествени вина с гарантирано и контролирано наименование за произход. (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Качествените вина с гарантирано наименование за произход са вината, определени в чл. 8. Условията, на които те трябва да отговарят, се уреждат в наредбата по чл. 8, ал. 11. (3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Качествените вина с гарантирано и контролирано наименование за произход са вината, определени в чл. 8 и които притежават установена известност. Условията, на които трябва да отговаря всяко вино с гарантирано и контролирано наименование за произход, се определят в наредбата по чл. 8, ал. 11. (4) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Наименованията за произход на качествените вина, произведени в определен район, и географските указания за регионалните вина могат да се използват единствено за означаване на вина, които отговарят на изискванията на този закон и нормативните актове по прилагането му. Раздел II. Видове вина Чл. 10. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Вината са три вида: тихи, шумящи и специални. Чл. 11. Тихи са вината, при които съдържанието на въглеродния диоксид не превишава 2 грама на литър. Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Шумящи са вината, които в резултат на първична или вторична алкохолна ферментация или чрез добавяне на въглероден диоксид се характеризират с отделяне на въглероден диоксид при отваряне на съда, в който се съхраняват. Шумящите вина са пенливи и искрящи. (2) Министерският съвет приема наредба, с която урежда правилата за производството на пенливи и искрящи вина и реда за използване на разрешените подслаждащи средства, ароматни и вкусови добавки. Чл. 13. (1) Специални вина са: ликьорните вина, ароматизираните вина и благородно сладките вина. (2) Министерският съвет приема наредба за разновидностите специални вина и правилата за тяхното производство. Пенливи вина Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Пенливите вина са естествено пенливи и пенливи-газирани. (2) Естествено пенливите вина са вина, получени в резултат на първична или вторична алкохолна ферментация на прясно грозде, на гроздова мъст, на вино, годно за производство на трапезно вино, на трапезно вино, на качествено вино от определен район и на вносно вино. Те се характеризират с отделянето на въглероден диоксид – резултат изключително от алкохолна ферментация, като налягането на въглеродния диоксид в затворени съдове при температура 20 °С не може да бъде по-ниско от 3 бара. (3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Пенливите-газирани вина се получават само от трапезни вина. Те се характеризират при отварянето на бутилката с отделянето на въглероден диоксид – резултат изцяло или частично от добавянето на въглероден диоксид, като налягането му в затворени съдове при температура 20 °С не може да бъде по-ниско от 3 бара. (4) При производството на пенливи вина е допустима употребата на захароза, винен дестилат, естествени ароматни и вкусови добавки и/или извлеци от тях при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 12, ал. 2. (5) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Пенливите вина могат да бъдат категоризирани като качествени вина, произведени в определен район при условията на наредбата по чл. 8, ал. 11. (6) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Пенливи качествени вина, произведени в определен район не могат да се произвеждат от и с участието на вносни вина. Искрящи вина Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Искрящите вина са естествено искрящи и искрящи-газирани. (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Естествено искрящи вина са вината, получени от трапезни вина, от качествени вина, произведени в определен район или от продукти, годни да дадат трапезни или качествени вина, произведени в определен район, имащи естествено алкохолно съдържание не по-малко от 7 обемни процента и действително алкохолно съдържание не по-малко от 9 обемни процента, като налягането на въглеродния диоксид в затворени съдове при температура 20 °С не е по-малко от 1 бар и не е повече от 2,5 бара. (3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Искрящи-газирани вина са вината, получени от трапезни вина, от качествени вина, произведени в определен район или от продукти, годни да дадат трапезни или качествени вина, произведени в определен район, имащи естествено алкохолно съдържание не по-малко от 7 обемни процента и действително алкохолно съдържание не по-малко от 9 обемни процента, като налягането на въглеродния диоксид – резултат от неговото пълно или частично прибавяне, в затворени съдове и при температура 20 °С не е по-малко от 1 бар и не е повече от 2,5 бара. (4) При производството на искрящи вина е допустима употребата на захароза, винен дестилат, естествени ароматни и вкусови добавки и/или извлеци от тях при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 12, ал. 2. Ликьорни вина Чл. 16. (1) Ликьорни са вината, получени от прясна или частично ферментирала гроздова каша или гроздова мъст, или вина, или комбинации от тях с добавка на етилов алкохол от земеделски произход или винен дестилат. (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Ликьорните вина имат действително алкохолно съдържание, равно или повече от 15 обемни процента, но непревишаващо 22 обемни процента, и общо алкохолно съдържание не по-малко от 17,5 обемни процента, с изключение на някои качествени ликьорни вина, произведени в определени райони, посочени в наредбата по чл. 8, ал. 11. (3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Ликьорните вина могат да бъдат категоризирани като качествени вина, произведени в определен район при условията и по реда на наредбата по чл. 8, ал. 11. Ароматизирани вина Чл. 17. (1) Ароматизирани вина са вината, чийто органолептичен характер е оформен чрез ароматизиране с естествени ароматизиращи вещества и/или с естествени ароматизиращи композиции, и/или с билки и подправки, включително извлеци от тях, и/или с вкусови продукти, и/или с комбинации от тях. (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Ароматизираните вина имат действително алкохолно съдържание, равно или повече от 14,5 обемни процента, непревишаващо 22 обемни процента, и общо алкохолно съдържание, равно или повече от 17,5 обемни процента. (3) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (4) Към ароматизираните вина се допуска добавянето на въглероден диоксид. (5) Ароматизираните вина се приготвят от вино и/или прясно спиртована гроздова мъст или вина с добавка на етилов алкохол от земеделски произход и подслаждащи средства. (6) Като подслаждащи средства по ал. 5 могат да се използват полубяла и бяла захар, рафинирана бяла захар, декстроза, фруктоза, сироп от глюкоза, течна захар, сироп от инвертирана захар, ректифицирана концентрирана гроздова мъст, карамелизирана захар, мед, захар от рожкови, както и всички други естествени захаросъдържащи субстанции, които имат аналогичен ефект на горните продукти. (7) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Ароматизирана напитка на основата на вино е напитка, получена от вино, към което са добавени ароматизиращи субстанции със или без добавка на гроздова мъст, и с действително алкохолно съдържание не по-малко от 7 обемни процента и не повече от 14,5 обемни процента. (8) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Ароматизирана напитка на основата на вино може да бъде означена с наименованието „пелин“, ако е произведена в България по специална технология. В билковата смес, използвана при производството на „пелин“, делът на билките от рода „пелин“ е не по-малък от 20 процента тегловно. Благородно сладки вина Чл. 18. (1) Благородно сладки вина са вината, чиято изходна суровина е най-малко 85 на сто добре узряло завехнало грозде или нападнато от благородна плесен Botrytis Cinerea, получени от гроздова мъст с начално минимално естествено захарно съдържание 212 грама на литър, като ферментацията е спряна чрез добавянето на етилов алкохол, винен дестилат или други разрешени енологични практики. (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Със специфичното традиционно означение „благородно сладко вино“ се означават качествени вина, произведени в определен район, произведени при условията и по реда на наредбата по чл. 8, ал. 11. Раздел III. Типове вина Чл. 19. Типът на вината се определя от съдържанието на остатъчна захар. Захарно съдържание на тихите вина Чл. 20. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Тихите вина са: 1. сухи – със захарно съдържание до 4 грама на литър; допуска се захарното съдържание да бъде до 9 грама на литър, при условие че то не надвишава съдържанието на титруеми киселини във виното с 2 грама на литър; 2. полусухи – със захарно съдържание от 4 до 12 грама на литър; допуска се захарното съдържание да бъде до 18 грама на литър, при условие че съдържанието на титруеми киселини, изразено в грамове на литър, събрано с числото 10, не надвишава захарното съдържание на виното; 3. полусладки – със захарно съдържание от 12 до 45 грама на литър; 4. сладки – със захарно съдържание над 45 грама на литър. Захарно съдържание на пенливите и искрящите вина Чл. 21. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Пенливите и искрящите вина са: 1. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) брют натюр – със съдържание на захар до 3 грама на литър; 2. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) екстра брют – със съдържание на захар до 6 грама на литър; 3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) брют – със съдържание на захар под 15 грама на литър; 4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) екстра сухи – със съдържание на захар от 12 до 20 грама на литър; 5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) сухи – със съдържание на захар от 17 до 35 грама на литър; 6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) полусухи – със съдържание на захар от 33 до 50 грама на литър; 7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) сладки – със съдържание на остатъчната захар над 50 грама на литър. (2) При положение че съдържанието на остатъчна захар във виното позволява използването на две от определенията за типове вина по ал. 1, производителят или вносителят може да използва само едно по свой избор. Глава трета. УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ЛОЗАРО-ВИНАРСКИЯ ПОТЕНЦИАЛ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 16 ОТ 2004 Г.) Чл. 21а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа лозарски регистър и информационна система за управление и контрол на лозаро-винарския потенциал. Декларации за реколта, производство и стокова наличност (Загл. изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Всяка година производителите на грозде, което е предназначено за производство на вино и гроздова мъст, декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното произведените количества грозде от последната реколта, включително количеството грозде, предназначено за семейна консумация. (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Всяка година производителите на вино декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното произведените количества вино и гроздова мъст през последната реколта, включително количествата, произведени на ишлеме и за семейна консумация. (3) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Всяка година производителите на вино и гроздова мъст и лицата, извършващи търговия на едро с вино и гроздова мъст, декларират пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното съхраняваните от тях количества вино и гроздова мъст от последната и предходните години. Внесените количества вино и гроздова мъст в Република България подлежат на деклариране пред съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното от техните вносители. (4) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Декларациите по ал. 1 и 2 се подават ежегодно най-късно до 10 декември. Декларацията по ал. 3 за съхраняваните към 31 юли количества гроздова мъст и вино се подава ежегодно най-късно до 20 август. Формата, съдържанието и редът за подаване на декларациите по ал. 1, 2 и 3 се определят с наредбата по чл. 43, ал. 3. (5) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Чл. 22а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Винарската година за продуктите по чл. 1, с изключение на спиртните напитки, започва на 1 август всяка година и завършва на 31 юли следващата година. Чл. 22б. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Началото на гроздобера за всеки отделен сорт грозде и за всеки отделен лозарски микрорайон се обявява със заповед на кмета на общината по предложение на териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното съобразно състоянието на реколтата и зрелостта на гроздето, като се вземат предвид исканията на регионалната лозаро-винарска камара и на производителите на грозде и вино. Очертаване на лозарските стопанства и вписването им в регистър (Загл. изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) (1) Очертаване на лозарските стопанства се извършва чрез създаване на специализирани карта, регистри и информационна система за лозята. (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Съдържанието на специализираните карта и регистър, както и условията и редът за създаването и поддържането им се определят с наредба на министъра на земеделието и продоволствието и министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 32, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър. (3) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Чл. 23а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното създава и поддържа регистър на лозарските стопанства при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 23, ал. 2. (2) Физическите и юридическите лица, производители на винено грозде, са длъжни да регистрират в Изпълнителната агенция по лозата и виното управляваните от тях лозарски стопанства. (3) За регистриране на лозарско стопанство лицата по ал. 2 подават заявление в съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното, на чиято територия се намира лозарското стопанство или най-голямата обща площ на имотите, заети с лозови насаждения. Към заявлението се прилагат: 1. справка-декларация по образец, издаден от Изпълнителната агенция по лозата и виното, за местонахождението на лозовите насаждения; 2. оригинал на удостоверение за актуално състояние – за юридическите лица; 3. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) копие от удостоверение за регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – за лицата, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите; 4. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) копие от документ за собственост или за право на ползване на имотите, включени в лозарското стопанство. (4) При установяване на непълноти и/или неточности в подадените документи съответното териториално звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното в 7-дневен срок уведомява писмено заявителя. (5) Заявителят е длъжен да отстрани допуснатите непълноти и/или неточности в 14-дневен срок след получаване на уведомлението. (6) Изпълнителната агенция по лозата и виното вписва лозарските стопанства в регистъра в 14-дневен срок от подаване на документите или от отстраняването на непълнотите и/или неточностите. (7) Всяко лозарско стопанство се вписва в регистъра по ал. 1 с индивидуален идентификационен номер. (8) Идентификационният номер по ал. 7 се състои от 11 цифри, като първата идентифицира лозарския район, втората – номера на териториалното звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното по местонахождение на лозарското стопанство, от трета до седма – кода по Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици на населеното място в землището, в което се намират лозарските имоти, от осма до единадесета – пореден номер на вписването. (9) Физическите и юридическите лица, управляващи регистрирани лозарски стопанства, са длъжни в 30-дневен срок от настъпването на промяна в обстоятелствата по ал. 3, както и промяна в структурата на лозарското стопанство да ги заявят пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното по месторегистрация на лозарското стопанство. (10) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За извършване на служебна регистрация на лозарските стопанства Изпълнителната агенция по лозата и виното изисква следните документи: 1. регистри на лозарските имоти към картата на възстановената собственост, заверени от общинските служби „Земеделие и гори“; 2. кадастрални регистри на лозарските имоти по кадастралната карта за населените места с прекратена поддръжка на картата на възстановената собственост от общинските служби „Земеделие и гори“ след одобряване на кадастрална карта за съответната територия по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър, заверени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър; 3. регистри към одобрените планове на новообразуваните имоти за лозовите насаждения, попадащи в земите по § 4 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, заверени от съответната общинска администрация. (11) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Когато след извършена проверка на място Изпълнителната агенция по лозата и виното констатира, че физическо или юридическо лице – производител на винено грозде, не е регистрирало управляваното от него лозарско стопанство, Изпълнителната агенция по лозата и виното го регистрира служебно и го вписва в регистъра по ал. 1. В този случай за дата на регистрация на лозарското стопанство се смята датата на връчване на уведомлението. Правна уредба на засаждането, презасаждането, присаждането и изкореняването на лозята Чл. 23б. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2002 г., предишен чл. 23а – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) В Изпълнителната агенция по лозата и виното се създава Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози (Национален резерв). (2) Засаждане на винени сортове лози се извършва след придобиване на право на засаждане на нови лозя, след изкореняване и възникване на право на презасаждане или след придобиване на право на засаждане от Националния резерв. (3) Правото на засаждане на нови лозя не може да се прехвърля или преотстъпва на трети лица. (4) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Лозя, засадени в нарушение на разпоредбите на този закон и нормативните актове по неговото прилагане, подлежат на изкореняване. Изкореняването на лозята се извършва с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. (5) Забранява се предлагане на пазара на грозде, вино и продукти от грозде и вино, които са произведени от лозя, засадени в нарушение на този закон и нормативните актове по неговото прилагане. (6) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя, попълването и управлението на Националния резерв. (7) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За придобиване право на засаждане на нови лозя, право на презасаждане и право на засаждане от Националния резерв Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси. Класифициране на винените сортове лози Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Разрешени за отглеждане са винените сортове лози, които са класифицирани като: препоръчани, разрешени и временно разрешени. Министерският съвет урежда с наредба правилата за класифициране на винените сортове лози. (2) Класифицирането на винените сортове лози се извършва на базата на лозарски район. (3) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) На територията на страната се разрешава засаждането, презасаждането и присаждането само на препоръчани, разрешени и временно разрешени сортове лози. За експериментални цели, за научни изследвания, при извършване на селекционна работа и при производство на вегетативен размножителен материал, предназначен за износ, с разрешение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното се допуска засаждане, презасаждане и присаждане и на други сортове лози. (4) Прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младите вина в процес на ферментация и вината, получени от грозде на некласифицирани по реда на ал. 1 сортове лози, могат да бъдат използвани единствено за производство на дестилат, за получаване на оцет и за семейна консумация на производителя. Производство на екологично грозде и контрол Чл. 25. Условията за производство на екологично грозде и на вино, получено от екологично грозде, използването на термина „екологично“ при етикетирането, в търговските книжа и документи, при опаковането и рекламата на продуктите, както и техният контрол се уреждат с наредба на Министерския съвет за условията за производството, означаването, търговското представяне и контрола на непреработени и преработени екологични земеделски продукти. Глава четвърта. ПРАВИЛА ОТНОСНО ЕНОЛОГИЧНИТЕ ПРАКТИКИ И ОБРАБОТКИ Раздел I. Общи положения Разрешени енологични практики Чл. 26. (1) За получаването на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, прясно спиртована гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, вина, млади вина в процес на ферментация, вино, годно за производството на трапезно вино, шумящи вина и специални вина могат да се използват само разрешени енологични практики и обработки. Министерският съвет приема наредба за разрешените енологични практики, обработки и за контрола на тяхното извършване. (2) При условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1, може да се забрани прилагането на някои енологични практики и обработки, както и в резултат на технологичен прогрес и световния опит да се включат нови или да се променят установените стойностни граници на приетите енологични практики и обработки. (3) Не се разрешава разреждането и добавката на вода в посочените по ал. 1 продукти. (4) Не се разрешава купажирането на трапезни вина помежду им, на качествени вина от определен район помежду им, на вносни вина помежду им, на трапезно вино с вино, годно за производство на трапезно вино, ако един от продуктите не отговаря на изискванията на този закон или на наредбата по ал. 1. (5) Не се разрешава купажирането на гроздова мъст или трапезно вино, при производството на които са използвани разрешени енологични практики, с гроздова мъст или трапезно вино, при получаването на които са използвани неразрешени енологични практики и обработки. (6) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Не се разрешава купажиране на бели и червени вина. (7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Не се разрешава понижаване на съдържанието на серния диоксид и на сулфатите с химически средства. (8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Не се разрешава производството на гроздова мъст и вино от стафиди и от концентрирана гроздова мъст. Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието или упълномощено от него лице съвместно с министъра на здравеопазването може да разреши за експериментални цели използването и на други енологични практики и обработки, различни от установените с наредбата по чл. 26, ал. 1, при условие че срокът на използването им не е по-дълъг от 3 години, количествата за експериментални цели за всеки отделен експеримент не надвишават 200 хил. литра годишно и тези количества не са предназначени за износ. Раздел II. Обогатяване на лозаро-винарските продукти Повишаване и намаляване на естественото алкохолно съдържание Чл. 28. (1) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Повишаването на естественото алкохолно съдържание може да се извърши максимално до 2 обемни процента: 1. на прясното грозде, частично ферментиралата гроздова мъст и на младото вино в процес на ферментация може да се извърши само чрез добавянето на захароза, концентрирана гроздова мъст или концентрирана ректифицирана гроздова мъст; 2. на гроздовата мъст може да се извърши чрез добавянето на захароза, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст или чрез частична концентрация; 3. на виното, годно за производство на трапезно вино, и на трапезното вино може да се извърши чрез частична концентрация със студ. (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Условията и редът за употреба на захароза, концентрирана гроздова мъст и ректифицирана гроздова мъст за повишаване на естественото алкохолно съдържание на гроздето, на гроздовата мъст, на частично ферментиралата гроздова мъст и на младото вино в процес на ферментация, подслаждането на трапезните вина и на вносните вина, както и контролът по извършването на тези манипулации се уреждат с наредбата по чл. 26, ал. 1. Повишаване и намаляване на киселинното съдържание Чл. 29. (1) Може да се повишава и намалява киселинното съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация и на виното. (2) Повишаването на киселинното съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст и на младото вино в процес на ферментация може да се извърши максимално до 1,5 грама на литър, изразено като винена киселина, а на виното – максимално до 2,5 грама на литър, изразено като винена киселина. (3) Намаляването на киселинното съдържание на вината може да се извърши максимално до 1 грам на литър, изразено като винена киселина. Повишаване и намаляване на естественото захарно съдържание и на киселинното съдържание Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Не се разрешава повишаване на киселинното съдържание и повишаване на захарното съдържание, както и повишаването и намаляването на киселинното съдържание на един и същи продукт, освен при неблагоприятни природно-климатични условия и с разрешение на министъра на земеделието и продоволствието или упълномощено от него лице при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 26, ал. 1. Условия за подслаждане и концентрация на вината Чл. 31. (1) Не се разрешава подслаждането на трапезните вина, когато прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация, виното, годно за производство на трапезно вино, или самото трапезно вино са били обект на една от манипулациите, посочени в чл. 28. (2) Разрешава се подслаждането на трапезните вина, при условие че продуктите по ал. 1 не са били обект на някоя от манипулациите, посочени в чл. 28, и подслаждането се извършва с помощта на концентрирана гроздова мъст, на концентрирана ректифицирана гроздова мъст или на гроздова мъст и при условие че общото алкохолно съдържание на виното не е било увеличено с повече от 2 обемни процента. Режим на манипулациите Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Разрешава се всяка от манипулациите, посочени в чл. 28-31, с изключение на повишаването и намаляването на киселинното съдържание на вината, да се извършва само веднъж по време на преработката на гроздето, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст, младото вино в процес на ферментация във вино, годно за производство на трапезно вино, в трапезно вино или в друга напитка от грозде и вино, която е различна от пенливо и пенливо-газирано вино и е предназначена за пряка консумация. (2) Условията по ал. 1 се отнасят и за манипулациите по повишаването и намаляването на киселинното съдържание и концентрацията на вината, годни за производството на трапезни вина. (3) Повишаването и намаляването на киселинното съдържание на вината се извършват само в мястото на получаване на виното. (4) Разрешава се концентрирането чрез студ, както и повишаването и намаляването на киселинното съдържание на вината да се извършват през цялата година. (5) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Манипулациите, предвидени в чл. 28-31, подлежат на деклариране най-малко 48 часа преди осъществяването им пред териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Лицата – производители, преработватели, бутилировчици и търговци, регистрирани или лицензирани по смисъла на този закон, вписват редовно в дневници за входните и изходните суровини и продукти наличните количества захар, концентрирана гроздова мъст и ректифицирана гроздова мъст. Условия за добавяне на етилов алкохол със земеделски произход, винен спирт и винен дестилат Чл. 33. (1) Не се разрешава добавянето на етилов алкохол от земеделски произход, винен спирт и винен дестилат във виното и продуктите от вино освен в случаите на производство на спиртована гроздова мъст (мистел), ликьорни вина, ароматизирани вина, благородно сладки вина и вермути. (2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и продоволствието може по изключение да разреши добавянето на етилов алкохол, винен спирт и винен дестилат във виното и продуктите от грозде и вино при условията и по реда на наредбата по чл. 26, ал. 1. Раздел III. Анализи Чл. 34. (1) Физико-химичен и микробиологичен анализ на вината, спиртните напитки и напитките и продуктите от грозде и вино се извършват от акредитирани лаборатории. (2) (*) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Физико-химичен и микробиологичен анализ на вина за утвърждаването им като качествени вина, произведени в определен район, и за осъществяването на контрол върху тяхното производство, както и на вина, предназначени за износ, се извършват от лаборатории на Изпълнителната агенция по лозата и виното. (3) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Органолептична оценка на вината, ракиите и брендито се извършва от регионални дегустационни комисии към регионалните лозаро-винарски камари и централна арбитражна дегустационна комисия към Министерството на земеделието и продоволствието. Устройството и дейността на дегустационните комисии се определят с правилник, издаден от министъра на земеделието и продоволствието. (4) (Отм., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Органолептичната оценка се извършва само на проби, придружени от анализно свидетелство, издадено от лабораториите по ал. 1. (5) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Органолептичната оценка на качествени вина, произведени в определен район, и на вина, предназначени за износ, се извършва само на проби, които са придружени от анализно свидетелство, издадено от лабораториите по ал. 2. (6) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За извършването на физико-химичен и микробиологичен анализ в лабораториите по ал. 2 и обслужване дейността на централната арбитражна дегустационна комисия по ал. 3 Изпълнителната агенция по лозата и виното събира такси. Глава пета. СПИРТНИ НАПИТКИ Чл. 35. (1) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Видовете спиртни напитки са: ром, уиски, спиртни напитки от зърнени култури, винена ракия, гроздова ракия, бренди, ракия от гроздови джибри, плодова ракия, ракия от плодови джибри, спиртна напитка от сухо грозде, спиртна напитка от ябълков сидер или крушова ракия, спиртна напитка от синя тинтява, хвойнова спиртна напитка, джин, спиртна напитка с кимион, анасонова спиртна напитка, пастис, мастика, битер, водка, ликьор, вакева глоги, текила, арак и саке. (2) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) (3) (Отм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Чл. 36. Министерският съвет приема наредба за определенията на видовете спиртни напитки и правилата за тяхното производство, разрешените добавки и условията за използването им. Чл. 37. За консумация се предлагат само безопасни спиртни напитки, които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 36. Чл. 38. (1) При производството на спиртни напитки е разрешено добавянето на питейна вода, евентуално дестилирана или деминерализирана, при условие че добавянето й не променя характера на продукта. (2) Етиловият алкохол, използван за разтварянето на оцветителите, ароматните вещества или другите разрешени добавки при производството на спиртни напитки, трябва да бъде със земеделски произход и предназначен за хранителни цели. (3) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) При производството на спиртни напитки не се разрешава влагането на синтетичен спирт. Чл. 39. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Наименованията на спиртните напитки по чл. 35 могат да се използват за тяхното означаване само ако напитките отговарят на изискванията на наредбата по чл. 36. Напитките, които не отговарят на определените изисквания, могат да бъдат предлагани на пазара и да носят означението „спиртна напитка“, при условие че техният състав е предварително одобрен от министъра на здравеопазването или упълномощен негов заместник, а технологията за производството им е одобрена от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен негов заместник. (2) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За напитки с означението „спиртни напитки“, предлагани в търговската мрежа за консумация, не се разрешава означаване с допълнителни думи или изрази, като „род“, „вид“, „тип“, „метод“, „имитация“, „стил“, „марка“, „с вкус на“, „с аромат на“ или други сходни наименования. (3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Наименованията на спиртните напитки по чл. 35 могат да бъдат допълнени с географско указание, при условие че фазата на производството, при която спиртните напитки получават своите специфични или окончателни характеристики и свойства, се извършва в съответния географски район. (4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Означаването и търговското представяне на спиртните напитки се уреждат с наредбата по чл. 45. (5) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Производителите представят в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма декларация за произведените, наличните и реализираните количества и асортимент спиртни напитки при условията и по реда на наредбата по чл. 40, ал. 11. Глава шеста. ПРОИЗВОДСТВО И ТЪРГОВИЯ С ВИНО И СПИРТНИ НАПИТКИ Чл. 39а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Производителите и търговците на винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино са длъжни да: 1. осигуряват безопасността на продуктите за здравето на хората; 2. прилагат добри практики на всички етапи от производството на продуктите, тяхната дистрибуция и предлагане на пазара. Чл. 39б. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Лицата по чл. 39а могат да внедрят и поддържат система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР) или процедури в съответствие с принципите й, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо. Раздел I. Регистриране (Загл. изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Чл. 40. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Производството на винено грозде, вино и други продукти от грозде или вино се осъществява от юридически и физически лица, които са вписани в регистъра при Националната лозаро-винарска камара. Лицата, които произвеждат винено грозде, вино и продукти от грозде и вино за семейна консумация, не заплащат такса при вписването си в регистъра. В удостоверението за регистрация те се вписват като производители на винено грозде, вино и продукти от грозде и вино за семейна консумация без право да предлагат винено грозде, вино и продукти от грозде и вино на пазара. (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Производството на винено грозде, предназначено за получаване на качествено вино, произведено в определен район, производството на качествено вино, произведено в определен район, както и производството на гроздова ракия и бренди се осъществяват от лица – членове на регионалните лозаро-винарски камари. (3) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Производство на спирт, дестилати и спиртни напитки може да се извършва от лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, които са вписани в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки. Регистърът на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки съдържа специален раздел „Малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия“. Той е публичен, поддържа се в електронен вид и се публикува в Интернет. (4) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се регистрират в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма въз основа на адресирано до министъра на икономиката, енергетиката и туризма заявление за регистрация, към което се прилагат следните документи: 1. (изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър; 2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете и техния обем; 3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията; 4. оригинал или нотариално заверено копие на заверена техническа спецификация за производство на спирт, дестилати или спиртни напитки и декларация от производителя за извършване на производство по реда на наредбата по чл. 36; 5. (отм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) 6. списък с трите имена и ЕГН на технолозите, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по чл. 40б; 7. (изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) заверено от търговеца копие на удостоверението за регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 8. декларация от производителя, че не е извършвал производство без регистрация, освен ако за извършеното производство без регистрация (лицензия) му е наложена административно-наказателна санкция за това по реда на чл. 76 и чл. 77, и че не е заличаван от регистъра, освен ако са изтекли 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаването; 9. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) документ за платена такса за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки в размер, определен по Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси. (5) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Въз основа на заявлението с документите по ал. 4 министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър в 14-дневен срок от подаването на документите или от отстраняването на непълнотите по тях издава или отказва със заповед издаването на удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 11. (6) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър отказва издаването на удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки: 1. при непълноти и/или неточности в представените документи, които не са отстранени в срока, определен с наредбата по ал. 11; 2. когато след извършена проверка на място е установено, че заявителят не разполага с необходимите технологични възможности за производство на заявените напитки и/или продукти. (7) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или упълномощен от него заместник-министър със заповед заличава от регистъра по ал. 3 производител на спирт, дестилати и спиртни напитки: 1. по молба на производителя; 2. при прекратяване или ликвидация на търговеца; 3. при смърт на физическото лице – търговец; 4. при установяване с влязъл в сила акт на контролен орган, когато: а) производителят не може да осигури необходимите технологични и санитарно-хигиенни условия за производство на спирт, дестилати и/или спиртни напитки; б) е налице спиране на производството от производителя за период от 6 месеца, констатирано от контролните органи; в) има промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение за вписване в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки, което не е било декларирано пред органа по издаването; г) липсват дневниците по чл. 40б; при неводене или вписване на неверни данни в дневниците; при непредставяне на декларация, определена с наредбата по чл. 11 за произведените, наличните и реализираните количества и асортименти спирт, дестилати и спиртни напитки; при производство на токсични или фалшиви продукти. (8) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Производител, който е заличен от регистъра при условията на ал. 7, т. 4, букви „б“ – „г“, може да кандидатства за вписване в регистъра на производителите по реда на ал. 5 не по-рано от 12 месеца от влизането в сила на заповедта за заличаване от регистъра, а в случаите по ал. 7, т. 4, буква „а“ – след осигуряване на необходимите условия. (9) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедите по ал. 5 и 7 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (10) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) При промяна в обстоятелствата по ал. 4 в 14-дневен срок регистрираният производител на спирт, дестилати и спиртни напитки подава заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма и документи, удостоверяващи промяната, както и документ за платена такса съгласно Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси. Вписването или отказът да се впишат промените в обстоятелствата в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни напитки се извършва при условията и по реда на ал. 5 и 6. (11) (Предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Министерският съвет приема наредба за условията и реда за регистриране, заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им. Чл. 40а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) Спазването на технологичните изисквания при производството на спирт, дестилати и спиртни напитки се установява със заверяване на техническа спецификация за производство на спирт, дестилати и спиртни напитки. (2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Заверяването на техническата спецификация се извършва посредством проверка и съгласуване на съдържанието й чрез полагане на подпис, дата и номер от длъжностни лица – упълномощени за това от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (3) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) За получаване на заверката по ал. 1 производителите представят изготвена съобразно утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма образец на техническа спецификация за производството на спирт, дестилат и спиртна напитка. (4) При непълноти и/или неточности по представената техническа спецификация длъжностните лица по ал. 2 в 14-дневен срок уведомяват заявителя по реда на Гражданския процесуален кодекс с указания за отстраняването им в срок не по-дълъг от един месец. (5) При неотстраняването на непълнотите и/или неточностите в срока по ал. 4 техническата спецификация се оставя без разглеждане. (6) Длъжностните лица заверяват техническата спецификация по ал. 1 в срок от 14 дни от постъпването и/или от отстраняването на непълнотите и/или неточностите по ал. 4. (7) Изменения и допълнения на техническите спецификации се правят по реда на наредбата по чл. 40, ал. 11. Чл. 40б. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Производителите на вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки са длъжни да водят дневници, в които да вписват данни, позволяващи да се определят и контролират автентичността, произходът, категорията на стоките и извършените производствени манипулации. Изискванията за воденето на дневниците, както и подлежащите на вписване данни се определят с наредбата по чл. 40, ал. 11. Чл. 40в. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Раздел II. Производство на вино и ракия за семейна консумация Деклариране на продукцията (Загл. изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Чл. 41. (1) Физическите лица, които произвеждат вино и ракия за семейна консумация, ги декларират по реда и начина, установени в Закона за акцизите. (2) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Министърът на финансите при поискване предоставя на лозаро-винарските камари и на Изпълнителната агенция по лозата и виното обобщени данни по ал. 1. (3) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Ракии за семейна консумация се изваряват само от собствени грозде и плодове в пунктове, регистрирани по чл. 57, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове. Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) Физически лица, които са регистрирани производители по чл. 40, ал. 1, могат да преработват до 1000 кг грозде, предназначено за вино и/или ракия за семейна консумация. (2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Преработването на грозде в количества над 1000 кг, включително предназначено за вино и ракия за семейна консумация, може да се извършва от лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Чл. 41б. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Производителите на грозде, предназначено за производство на вино и ракия, са длъжни да го продават на лицата по чл. 40, ал. 1, изречение първо и чл. 40, ал. 3 или на упълномощени от тях лица. Раздел III. Превозване на грозде, вино, продукти от грозде или вино, спирт, дестилати и спиртни напитки (Загл. доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Придружителни документи Чл. 42. (1) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки могат да се превозват на територията на Република България само с придружителен документ по образец, утвърден от министъра на финансите. (2) Документът по ал. 1 се изисква и при превозване на територията на страната на продуктите по ал. 1 от внос и при износ. (3) Придружителният документ се издава от изпращача, който носи отговорност за верността на съдържанието му. (4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) При превоз на продукти по ал. 1 в съдове с обем над 60 литра копие от придружителния документ се изпраща в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по месторегистрация на изпращача. (5) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Всяка териториална дирекция води регистър и заверява придружителните документи. (6) Придружителен документ за продуктите по ал. 1 не се изисква: 1. при превоз на продукти за семейна консумация и при условие че общото количество не надвишава 30 литра; 2. при превоз на продукти, предназначени за научни изследвания, при условие че общото количество не надвишава 100 литра; 3. при превоз на мостри, при условие че общото количество не надвишава 30 литра; 4. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) при превоз на грозде или гроздова мъст от лозе на производителя до мястото на тяхната преработка, когато това разстояние е не повече от 40 км; 5. в други случаи, изрично уредени в наредбата по чл. 43. (7) (Нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) При превозване на грозде, предназначено за производство на вино и ракия, освен придружителния документ по ал. 1 се изискват: 1. съответните удостоверения за регистрация по чл. 40; 2. пълномощни от лицата по чл. 40, ал. 1 и 3 за изкупуване на грозде, предназначено за производство на вино и ракия; 3. договори в писмена форма, когато трети лица действат от името и за сметка на лицата по чл. 40, ал. 1 и 3. Чл. 43. (1) Придружителният документ трябва да съдържа и удостоверява следните данни: име, адрес и идентификационен код на изпращача; име, адрес и идентификационен код на получателя; номер на документа; дата на издаване на документа и дата на експедиция, в случай че последната е различна от датата на издаване на документа; описание на превозвания продукт съгласно изискванията на нормативните актове; количество на превозвания продукт; действително алкохолно съдържание за вино, спирт, дестилат, спиртни напитки; общо алкохолно съдържание – за млади вина в процес на ферментация и частично ферментирала гроздова мъст, и захарно съдържание – за неферментирали продукти. (2) Оригиналните придружителни документи или техни копия се съхраняват от издателите на документите и от получателите на стоката и са на разположение на контролните органи за срок 2 години. (3) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министерският съвет приема наредба за придружителните документи при превоз на грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки. Глава шеста. „a“ ДЕСТИЛАЦИЯ (НОВА – ДВ, БР. 51 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.) Раздел I. Задължителна дестилация (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Чл. 43а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Забранява се свръхпресоването на прясно смачкано или несмачкано грозде и пресоването на винени утайки. (2) Забранява се повторната ферментация (реферментация) на гроздови джибри за други цели, освен за дестилация. (3) Филтрирането и центрофугирането на винени утайки не се смятат за пресоване, когато: 1. получените продукти са здрави и с приемливо търговско качество; 2. винените утайки не са приведени в сухо състояние. Чл. 43б. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Физическите и юридическите лица – производители на вино, предназначено за пряка консумация, са длъжни да предават на регистрирани дестилерии и/или на регистрирани производители на спирт, дестилати и спиртни напитки цялото количество вторични продукти, получени от винопроизводството. (2) Предаването се извършва до 15 юли на съответната година. (3) Задължението по ал. 1 не се отнася за физическите и юридическите лица – производители на вино, предназначено за дестилация. Чл. 43в. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Количеството алкохол, съдържащо се във вторичните продукти, трябва да бъде не по-малко от 10 на сто по отношение на алкохолния обем, съдържащ се в произведеното вино, когато виното е получено чрез директна преработка на грозде. (2) Поради технически обосновани причини ограничението по ал. 1 може да бъде намалено до 5 на сто, но само за вино, което е получено чрез винификация на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст или на младо вино в процес на ферментация. (3) Когато гроздовите джибри се доставят само за производство на еноцианин, количеството алкохол трябва да бъде не по-малко от 5 на сто от алкохолното съдържание на виното и не по-малко от 7 на сто от алкохолното съдържание на произведените бели вина от категория качествени вина, произведени в определен район. (4) Когато определеният по ал. 1 – 3 алкохолен градус на вторичните продукти не бъде достигнат, производителите на вино, предназначено за пряка консумация, са длъжни да доставят в срока по чл. 43б, ал. 2 количество вино от собствената си продукция, с което се осигурява достигането на определения процент. Чл. 43г. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Член 43б не се прилага от производители на вино, предназначено за пряка консумация, които: 1. през съответната винарска година са произвели до 25 хектолитра вино или гроздова мъст; 2. произвеждат качествени пенливи и качествени искрящи вина от ароматични сортове; 3. доставят неферментирали винени утайки на производители на еноцианин. (2) При условията на ал. 1, т. 3 лицата не предават вторичните продукти за дестилация в съотношение, равно на доставеното количество винени утайки. Чл. 43д. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Член 43б се прилага и чрез доставка на вино на производители на винен оцет. (2) Производителите на вино, предназначено за пряка консумация, се освобождават от задължението за предаване на вторичните продукти за дестилация с количеството алкохол, съдържащо се в предоставеното от тях за производство на оцет вино. Чл. 43е. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Физическите и юридическите лица, които получават вторични продукти в резултат на преработка на грозде по начин, различен от винопроизводство, са длъжни да ги предадат за дестилация по реда на чл. 43б, ал. 1 и 2. Чл. 43ж. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Контролът по изпълнението на задължението за предаване на вторичните продукти за дестилация, както и контролът за съответствието на количеството алкохол, съдържащо се във вторичния продукт по чл. 43в, ал. 1, 2 и 3, се извършва от Изпълнителната агенция по лозата и виното. (2) Физико-химичен анализ на вторичните продукти се извършва от акредитирани лаборатории. (3) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Условията и редът за предаването на вторичните продукти, изискванията, на които трябва да отговарят, сроковете за предаване и контролът върху тях се уреждат с наредба на министъра на земеделието и продоволствието. Чл. 43з. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Задължителната дестилация се извършва от физически или юридически лица, притежаващи удостоверение за регистрация като дестилерия или регистрация като производител на спирт, дестилати и спиртни напитки, издадено от министъра на икономиката, енергетиката и туризма или от оправомощен от него заместник-министър. (2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) За издаване на удостоверение за регистрация на дестилерия се подава заявление в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по образец, утвърден от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. (3) Към заявлението се прилагат: 1. актуално удостоверение за търговска регистрация на производителя, издадено до един месец преди подаване на заявлението; 2. нотариално заверено копие на удостоверение за данъчна регистрация, удостоверение от съответната териториална дирекция към Националната агенция по приходите за липса на данъчни задължения и декларация с нотариална заверка на подписа от лицето за липса на други публични задължения; 3. скица на недвижимия имот и план на производствените помещения и мощности, удостоверяващи физическото разделяне на обектите за дестилация и обектите за винопроизводство; 4. нотариално заверено копие на карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ; 5. нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията; 6. техническа справка за производствените обекти и складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително на съдовете и техния обем; 7. копие на заверена по реда на чл. 40а техническа спецификация за производство на продуктите по чл. 43р, ал. 1; 8. нотариално заверена декларация от лицето, че не е санкционирано през последната година с влязло в сила наказателно постановление за извършване на дестилация без регистрация; 9. списък с трите имена и ЕГН на лицата, които водят производствения процес и извършват вписвания в дневниците по ал. 5; 10. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) документ за платена такса за издаване на удостоверение за регистрация на дестилерия в размер, определен с тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Закона за държавните такси. (4) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) В 7-дневен срок от получаването на документите по ал. 3 оправомощени служители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма извършват проверка на обекта, посочен в заявлението. (5) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Редът за регистриране на дестилерии се урежда с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. В наредбата се уреждат и условията, при които се осъществява дестилацията, оценката на обема алкохол, съдържащ се в крайния продукт, както и видът и начинът за водене на технологични дневници за регистрираните дестилерии. Чл. 43и. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) В 14-дневен срок от подаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите по подадените документи министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър издава или отказва издаването на удостоверение за регистрация на дестилерия. Чл. 43к. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър отказва издаването на удостоверение за регистрация на дестилерия, когато: 1. не са представени документите по чл. 43з, ал. 3, т. 1 – 9; 2. (изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) заявлението за получаване на удостоверение за регистрация на дестилерия е подадено преди изтичането на 6 месеца от отказа на министъра на икономиката, енергетиката и туризма или на оправомощен от него заместник-министър за неговото издаване, освен ако отказът е бил отменен от съда като незаконосъобразен; 3. има съществени несъответствия между представените документи и констатираните при проверката по чл. 43з, ал. 4 условия за производство. (2) Отказът по ал. 1 се мотивира и може да се обжалва по правилата на административното производство. Чл. 43л. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Възникналите права от регистрацията на дестилерията не могат да се прехвърлят или преотстъпват. Чл. 43м. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) При промяна в обстоятелствата по чл. 43з, ал. 3 лицето, притежаващо удостоверение за регистрация на дестилерия, е длъжно в 7-дневен срок да подаде в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма заявление, придружено с документи, удостоверяващи промяната. Чл. 43н. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Регистрацията на дестилерия се заличава: 1. по заявление на лицето; 2. при прекратяване или ликвидация на юридическото лице или едноличния търговец; 3. при смърт на физическото лице. (2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър издава заповед за заличаване регистрацията на дестилерията в 14-дневен срок от получаването на заявлението за заличаване или от получаване на документите, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3. Чл. 43о. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Регистрацията се заличава при: 1. повторно нарушаване на условията за издаване на удостоверение за регистрация на дестилерия; 2. липса на дневници по чл. 43з, ал. 5; 3. вписване на неверни данни или невписване на данни в дневниците; 4. непредставени декларации за стоковата наличност съгласно съответното приложение към наредбата по чл. 36 за произведените спирт и дестилати; 5. невъзможност технологично да изпълнява поетите задължения; 6. констатиране, че удостоверението за регистрация на дестилерия е издадено въз основа на неверни данни. Чл. 43п. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма създава и поддържа публичен електронен регистър на дестилериите на интернет страницата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и информира Европейската комисия. Чл. 43р. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Чрез задължителна дестилация могат да бъдат произведени само следните продукти: 1. неутрален етилов алкохол в съответствие с определението и показателите съгласно наредбата по чл. 36; 2. спиртни напитки, получени чрез дестилация от трапезно вино или гроздови джибри в съответствие с определенията в наредбата по чл. 36 за винена, гроздова или джиброва ракия; 3. дестилат или суров алкохол с алкохолно съдържание най-малко 52 обемни процента, който може да бъде използван за: а) производство на спиртни напитки; б) преработка в един от продуктите по т. 1 и 2, с изключение на етилов алкохол, получен от гроздови джибри; в) производство на етилов алкохол за индустриални цели; 4. продукт, получен чрез дестилация, с минимално алкохолно съдържание 92 обемни процента. (2) Продуктите по ал. 1, т. 3 могат да бъдат използвани за производство на спиртни напитки, етилов алкохол за индустриални цели, както и да бъдат преработвани в един от продуктите по ал. 1, т. 1 и 2, с изключение на етилов алкохол, получен от гроздови джибри. (3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Контролните органи на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма осъществяват контрола по дестилацията. Чл. 43с. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Лице, което притежава удостоверение за регистрация на дестилерия, е длъжно да регистрира и заверява в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма технологични дневници по чл. 43з, ал. 5. (2) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Лице, което притежава удостоверение за регистрация на дестилерия, има право да поиска от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма вземането на проби от обявените в дневниците количества крайни продукти с цел установяване на съответствие с регистрираните технически спецификации от регистрираната дестилерия. Лицето е длъжно да представи взетите проби за изпитване в акредитираната лаборатория на Националния институт за изследване на вината и спиртните напитки. (3) (Изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Лабораторните изследвания за нуждите на държавния контрол са за сметка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Раздел II. Доброволна и кризисна дестилация (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Чл. 43т. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Всеки производител има право да извършва дестилация на трапезно вино и вино, годно за производство на трапезно вино. (2) Дестилацията на трапезно вино и вино, годно за производство на трапезно вино, се открива всяка винарска година на 1 септември. (3) Производителите, които извършват доброволна дестилация, представят ежегодно до 20 август декларация за предаденото за дестилация вино на Изпълнителната агенция по лозата и виното. (4) Количеството вино, което всеки производител на вино има право да дестилира, не може да надвишава 40 на сто от най-голямото количество вино, произведено и декларирано през предходните три винарски години. Чл. 43у. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кризисна дестилация може да се прилага при излишъци на пазара на вино и/или при проблеми, свързани с качеството на произведените вина. Чл. 43ф. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Кризисната дестилация е доброволна и може да бъде ограничена до определени категории вина и/или определени производствени райони. (2) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) При условия, определени с наредба на министъра на земеделието и продоволствието, кризисната дестилация може да се прилага и за качествени вина. Глава седма. ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАЗАРА НА ВИНА, СПИРТНИ НАПИТКИ И ДРУГИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ Раздел I. Предлагане на пазара на вина, спиртни напитки и други лозаро-винарски продукти на територията на страната Чл. 44. (1) (Доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) На пазара се предлагат безопасни вина, спиртни напитки и продукти от грозде и вино, които отговарят на изискванията на нормативните актове, а по отношение на спиртните напитки и на техническите спецификации на производителите. (2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Забранява се предлагането на пазара на качествени вина, произведени в определен район, които не притежават сертификат за произход и контролен номер, и на гроздови ракии и бренди, които не притежават сертификат за автентичност. (3) При производството, съхранението, превоза и търговията с вина, спиртни напитки, напитки и продукти от грозде или вино се разрешава използването на съдове и съоръжения, изработени или вътрешно покрити само с материали, разрешени за контакт с хранителни продукти. Чл. 44а. (**) (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) спиртни напитки. (2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за продажби между регистрирани производители на спиртни напитки. (3) Забранява се опаковането (бутилирането) и продажбата на ракии и други спиртни напитки в пластмасови опаковки. (4) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на спиртни напитки в опаковки (бутилки) до 0,5 литра. Чл. 45. Министерският съвет приема наредба за означаването и търговското представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино. Раздел II. Предлагане на вина, спиртни напитки и лозаро-винарски продукти за пряка консумация Допустими стойности на общото съдържание на серен диоксид Чл. 46. (1) При предлагането на вина за пряка консумация общото съдържание на серен диоксид в тях не трябва да надвишава: 1. сто и шестдесет милиграма на литър за червените вина; 2. двеста и десет милиграма на литър за белите вина и за вино розе. (2) Максималното общо съдържание на серен диоксид за вината с остатъчна захар, изразена като инвертна захар, равна или по-висока от 5 грама на литър, не трябва да надвишава: 1. двеста и десет милиграма на литър за червените вина; 2. двеста и шестдесет милиграма на литър за белите вина и за вино розе. (3) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За отделни качествени вина, произведени в определен район максималното общо съдържание на серен диоксид се определя с наредбата по чл. 8, ал. 11. (4) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) При неблагоприятни природно-климатични условия по предложение на Изпълнителната агенция по лозата и виното, съгласувано с Националната лозаро-винарска камара, за вината, произведени на територията на Република България, може да бъде разрешено увеличаване на максималното общо съдържание на серен диоксид най-много с 40 милиграма на литър при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 26, ал. 1. Допустими стойности на съдържание на летливи киселини Чл. 47. (1) Съдържанието на летливи киселини, изразени като оцетна киселина, не може да надвишава: 1. осемнадесет милиеквивалента на литър (1,08 грама/литър) за частично ферментиралата гроздова мъст; 2. осемнадесет милиеквивалента на литър (1,08 грама/литър) за белите вина и за вино розе; 3. двадесет милиеквивалента на литър (1,2 грама/литър) за червените вина. (2) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) За качествени вина, произведени в определен район и за регионални вина, които са отлежали най-малко две години или са получени по специални методи, както и за вина с общо алкохолно съдържание, равно или повече от 13 обемни процента, могат да се предвидят други стойности на максимално съдържание на летливи киселини при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 26, ал. 1. Предлагане на вина и спиртни напитки за пряка консумация Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) За пряка консумация могат да се предлагат само трапезни вина, качествени вина, произведени в определен район, пенливи, искрящи, пенливи-газирани, искрящи-газирани, специални вина, гроздов сок и разрешените по чл. 37 спиртни напитки. (2) Не се разрешава производството на вино или на друга напитка, предназначена за пряка консумация, от винени утайки и от джибри – местни и от внос. Разрешава се използването на винена утайка и джибри – местни и от внос, за производството на спирт, ракия или пикет. (3) Пикетът може да се използва единствено за дестилация. (4) Подсилените вина – местни и от внос, могат да се използват единствено за дестилация. Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Не се разрешава производството на концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, спиртована гроздова мъст, на вино, годно за производство на трапезно вино, на трапезно вино, качествено вино, произведено в определен район, ликьорно вино, пенливо и специално вино, от грозде на сортове лози, различни от класифицираните, освен в случаи, определени в наредбата по чл. 24, ал. 1. Чл. 50. Забранява се продажбата за пряка консумация и предлагането на пазара на вина и продукти от вино и грозде, за чието производство са били използвани неразрешени от закона и наредбата по чл. 26, ал. 1 енологични практики и обработки. Условия за внос и предлагане на вина, спирт, дестилати, спиртни напитки и други продукти от грозде и вино, произведени в други страни (Загл. доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Чл. 51. (1) (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Внасяните в страната вина, спирт, дестилати, спиртни напитки и продукти от грозде и вино трябва да отговарят на следните условия: 1. да са в съответствие с изискванията за производство и търговско предлагане в страната на произхода, което се установява с атестация, издадена от официален орган в страната на произхода; продуктите, предназначени за пряка консумация, трябва да са придружени и от анализно свидетелство, издадено от специално оторизиран орган в страната на произхода; 2. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) вината, предназначени за пряка консумация, с изключение на ликьорните и пенливите, трябва да имат действително алкохолно съдържание не по-малко от 9 обемни процента и не повече от 15 обемни процента и обща киселинност, изразена като съдържание на винена киселина, не по-малко от 3,5 грама на литър; 3. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) ликьорните вина, предназначени за пряка консумация, трябва да имат действително алкохолно съдържание, равно или повече от 15 обемни процента, но не повече или равно на 22 обемни процента. (2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., относно вноса на спирт, дестилати и спиртни напитки не се прилага за държави – членки на Европейския съюз, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Забранява се вносът на вина, спирт, дестилати и спиртни напитки без оригинала от атестацията от органа по ал. 1, т. 1. (3) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., относно вноса на спирт, дестилати и спиртни напитки не се прилага за държави – членки на Европейския съюз, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Внасяните в страната вино и продукти от грозде и вино от страни извън Европейския съюз трябва да се придружават с документ VI-1, заверен от компетентен орган в страната на произхода. (4) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) По отношение на вината изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното със заповед определя списък на официалните органи по ал. 1, т. 1 и по ал. 3, който се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на официалната интернет страница на агенцията. (5) (Нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) По отношение на спирта, дестилатите и спиртните напитки министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощен от него заместник-министър със заповед определя списък на официалните органи по ал. 1, т. 1, който се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува на официалната интернет страница на министерството. Износ на вина и продукти от грозде и вино Чл. 51а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Глава осма. ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ КАМАРИ И КОНТРОЛ Раздел I. Междупрофесионални организации Национална и регионални представителни междупрофесионални организации Чл. 52. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Междупрофесионалната организация на производителите, преработвателите, търговците на грозде, вино и продукти от грозде и вино са Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН). (2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки имат за цел подпомагане и защита на общите интереси на своите членове, защита и контрол на произхода, качеството и автентичността на произвежданите и търгуваните продукти и развитие на лозарството и винопроизводството. (3) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки са юридически лица със седалища София. (4) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Националната лозаро-винарска камара и Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки приемат устав за устройството и дейността си. (5) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Регионалните лозаро-винарски камари са юридически лица със седалища и териториален обхват, определени от общото събрание на Националната лозаро-винарска камара, и осъществяват дейността си при спазване на решенията на общото събрание на Националната лозаро-винарска камара. (6) Право на наименование „Регионална лозаро-винарска камара“ имат само юридически лица, отговарящи на условията по този закон. Чл. 53. Националната лозаро-винарска камара има следните функции: 1. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) участва в изготвянето на стратегията по чл. 1, ал. 4; 2. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) изготвя годишен доклад за състоянието на лозарството и винарството в страната и го представя на министъра на земеделието и продоволствието, министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на министъра на финансите; 3. участва в разработването на проекти на нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор; 4. изготвя становища по нормативните актове, свързани с лозарството и винопроизводството; 5. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) предлага на Министерството на земеделието и продоволствието начини за разпределяне на средства от Държавен фонд „Земеделие“ за развитие и подпомагане на лозарството; 6. обобщава постъпилата от регионалните лозаро-винарски камари информация и в случай на необходимост прави предложения до Министерския съвет за намеса на държавата на лозаро-винарския пазар; 7. одобрява вътрешните правила, приети от регионалните лозаро-винарски камари; 8. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) разработва и приема задължителни за регистрираните винопроизводители добри практики за производство и предлагане на пазара на вино и на продукти от грозде и вино; 9. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) разработва и предлага за одобрение от министъра на земеделието и продоволствието и министъра на икономиката, енергетиката и туризма ръководство за прилагане на добри практики и управление на безопасността на продуктите при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино; 10. (предишна т. 8, изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) създава и поддържа национален регистър на производителите на винено грозде, вино и други продукти от грозде и вино; 11. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) участва в микрорайонирането на лозарския потенциал; 12. (предишна т. 10, изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) прави предложения за утвърждаване на качествени вина от определен район по реда на наредбата по чл. 8, ал. 11; 13. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., предишна т. 11, изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) утвърждава състава на регионални дегустационни комисии, които извършват органолептичен анализ и оценка на вина, гроздови ракии и бренди, по ред, определен с правилника по чл. 34, ал. 3; 14. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., предишна т. 12 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) прави предложения за допълване и промяна на специализираните карта и регистър за лозята; 15. (предишна т. 13, изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) осъществява контрол върху дейността на регионалните лозаро-винарски камари по отношение на издаването на сертификати за произход на качествени вина с наименование за произход на производителите на вино и на сертификати за автентичност на производителите на гроздова ракия и бренди и налага предвидените в устава на НЛВК санкции; 16. (предишна т. 14 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) участва в спорове по защита на качеството и произхода на вината, когато е упълномощена от членовете си; 17. (предишна т. 15 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) контролира актовете на регионалните лозаро-винарски камари по отношение на съответствието им с устава на НЛВК и с решенията на общото събрание; 18. (предишна т. 16 – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) изпълнява и други функции, възложени със закон. Чл. 54. Членове на НЛВК могат да бъдат: 1. регионални лозаро-винарски камари; 2. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) физически и юридически лица, които са собственици или обработват лозя с площ над 100 дка или са производители на вино и лозаро-винарски продукти с общ обем над 250 хил. литра годишно, или са търговци на вино и лозаро-винарски продукти с годишен оборот над 2 млн. литра; 3. научни лозарски и/или винарски организации; 4. производители на лозов посадъчен материал, както и други лица, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството, производството и търговията с вина в Република България. Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Членове на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки могат да бъдат: 1. физически и юридически лица, които са производители, вносители и/или търговци на спиртни напитки; 2. научни организации, училища, специализирани лаборатории, институти и други организации; 3. производители на лозов посадъчен материал, както и други лица, които съдействат или допринасят за развитието на производството и търговията на спиртни напитки в Република България. Чл. 55. (1) Общото събрание на НЛВК се състои от представители на регионалните лозаро-винарски камари по определена в устава на камарата норма на представителство и от упълномощени представители на останалите лица по чл. 54. (2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на земеделието и продоволствието, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, министърът на финансите и министърът на здравеопазването могат да участват в работата на общото събрание на НЛВК със съвещателен глас. Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Националната лозаро-винарска камара създава и поддържа национален регистър на всички производители на винено грозде, производители на вино и продукти от грозде и вино. (2) Условията и редът за регистриране се определят в наредбата по чл. 40, ал. 8. Националната лозаро-винарска камара не може да откаже вписване в регистъра на лица, които отговарят на условията, предвидени в наредбата. (3) Само лицата, регистрирани по ал. 2, могат да се ползват от преференциите за лозарството и винарството, предоставени по този закон. Чл. 57. (1) Членове на регионалната лозаро-винарска камара могат да бъдат: 1. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) собственици на лозя и маточници, които са разположени на територията на регионалната лозаро-винарска камара, обединени в лозаро-винарски дружества с обща площ не по-малко от 100 дка; 2. юридически и физически лица, производители на лозов посадъчен материал; 3. лица, които не попадат в кръга на лицата по т. 1 и обработват лозя, които се намират на територията на регионалната лозаро-винарска камара, членове на лозаро-винарски дружества; 4. лозаро-винарски кооперации, осъществяващи дейността си на територията на регионалната лозаро-винарска камара; 5. производители на вина и лозаро-винарски продукти с общ обем на производство не по-малко от 100 хил. л годишно, които осъществяват дейността си на територията на регионалната лозаро-винарска камара; 6. търговци на грозде, вина и лозаро-винарски продукти, които в рамките на една календарна година са изкупили не по-малко от 200 т грозде или 150 хил. л вино; 7. лица с агрономическо образование; 8. лица, които съдействат или допринасят за развитието на лозарството, производството и търговията с вина в Република България. (2) Лицата по ал. 1, които притежават, обработват лозя или осъществяват дейността си на територията на повече от една регионална лозаро-винарска камара, са членове на съответните регионални лозаро-винарски камари. Чл. 58. Регионалната лозаро-винарска камара за територията, на която функционира: 1. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) приема професионални правила за лозарство, които се утвърждават от НЛВК; 2. подпомага общинските съвети, централните и териториалните органи на изпълнителната власт при разработването на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и проекти, включително и по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места; 3. дава предписания на собствениците, които са оставили насажденията си необработени, за провеждане на необходимите антиерозийни и растителнозащитни мероприятия и за обработка на лозовите насаждения; в случай че предписанията не бъдат изпълнени, регионалната лозаро-винарска камара може: а) да проведе за сметка на собственика нужните мероприятия с цел опазване на останалите лозови насаждения, или б) да организира обработката на лозовите насаждения, прибирането и реализацията на реколтата, като отношенията между собствениците и регионалната лозаро-винарска камара се уреждат по общия исков ред; в) (изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) ако собственикът на лозовите насаждения не може да бъде открит или в продължение на две години след предписанието не полага необходимите грижи за тяхната обработка с цел опазване на останалите насаждения от заболяване или унищожаване и предпазване на останалите членове от излишни разходи по задължителната обработка на изоставеното насаждение, регионалната лозаро-винарска камара предлага на министъра на земеделието и продоволствието да разпореди изкореняването на насаждението за сметка на собственика; актът, с който се разпорежда изкореняването, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс; 4. дава становище при промяна на предназначението на земеделска земя, която е била определена за лозарство; при възстановяване на предназначението на земята отново за лозарство областната земеделска служба е длъжна да изиска съгласието на регионалната лозаро-винарска камара; 5. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) формира регионални дегустационни комисии за извършване на органолептична оценка на вина, гроздови ракии и бренди; 6. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) издава сертификат за произход на грозде, предназначено за производство на качествени вина, произведени в определен район; сертификат за произход на качествени вина, произведени в определен район, и сертификат за автентичност на производителите на гроздова ракия и бренди; формата и съдържанието на сертификатите и редът за издаването им се уреждат с наредбите по чл. 8, ал. 11 и чл. 36; сертификат за произход на грозде се издава и когато гроздето е предназначено за производство на трапезни и регионални вина. Чл. 59. (1) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Регионалните лозаро-винарски камари приемат професионални правила в съответствие с изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове, с които се определят нормите за целесъобразно засаждане и обработка, за реда на засаждане, за единна растителна защита на лозята, за гроздобер, както и други професионални изисквания, в областта на лозарството. (2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Професионалните правила, определени от съответната регионална лозаро-винарска камара, се прилагат за всички терени, които са включени в специализираните карта и регистър за лозята. (3) В случай че професионалните правила противоречат на професионалните изисквания, НЛВК не утвърждава правилата и дава указания и препоръки, които са задължителни за регионалните лозаро-винарски камари. Ако НЛВК в срок до 30 дни от изпращането на правилата не даде указания и препоръки до регионалните лозаро-винарски камари, се счита, че правилата са утвърдени. (4) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Професионалните правила се съобщават на заинтересуваните лица, на кметовете на общините и на териториалните звена на Изпълнителната агенция по лозата и виното чрез обява, поставена на определено за целта място в съответната община и публикувана най-малко в един местен вестник. Професионалните правила влизат в сила 15 дни след обявяването им. Чл. 60. (1) Регионалната лозаро-винарска камара контролира спазването на професионални правила. При констатиране на нарушаването им регионалната лозаро-винарска камара може да задължи нарушителя да извърши или да не извършва определени действия. (2) При нарушаването на професионалните правила от страна на лица, които не са членове на регионалната лозаро-винарска камара, тя може да отправи предупреждение за прекратяване на неправомерното поведение, както и да предпише извършването на действия, съобразени с професионалните правила. Чл. 61. Регионалната лозаро-винарска камара изпълнява и други функции, възложени със закон. Чл. 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) За стимулиране на развитието на лозарството по предложение на регионалната лозаро-винарска камара министърът на земеделието и продоволствието – за земите от държавния поземлен фонд, и общинският съвет – за земите от общинския поземлен фонд, предоставят земи за дългосрочно ползване за лозарство. (2) Срокът за предоставяне на земи по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 35 години. Чл. 63. (1) Държавните контролни органи и НЛВК си сътрудничат и взаимно се информират за резултатите от контролната си дейност. (2) Органите на местното самоуправление, централните и териториалните органи на изпълнителната власт взаимодействат с органите на НЛВК и с регионалната лозаро-винарска камара за постигане на целите на закона. В рамките на това сътрудничество те си предоставят необходимата информация. (3) При разработването на проекти на нормативни актове, свързани с лозаро-винарския сектор, компетентните държавни органи изискват становището на НЛВК. Чл. 64. (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За дейностите по чл. 53, т. 10 и чл. 58, т. 5 и 6 регионалните лозаро-винарски камари събират такси, чийто размер се определя в тарифа, одобрена от Министерския съвет. Раздел II. Контрол Чл. 65. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на земеделието и продоволствието, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, както и всяко заинтересувано лице могат да обжалват незаконосъобразните решения на НЛВК и на регионалната лозаро-винарска камара по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 66. (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) За осъществяване на контрол по спазването на изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения, гроздето, предназначено за производство на вино, гроздова мъст, продуктите от грозде и вино и вината се създава Изпълнителна агенция по лозата и виното към министъра на земеделието и продоволствието. (2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Изпълнителната агенция по лозата и виното е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. (3) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) Министерският съвет приема правилник за устройството, структурата, организацията и дейността на Изпълнителната агенция по лозата и виното. (4) (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (5) (Нова – ДВ, бр. 56 от 2002 г., отм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Чл. 66а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) За осъществяване на контрол на лозарския потенциал Изпълнителната агенция по лозата и виното: 1. извършва проверки на място за съответствието на данните от декларациите за местонахождение на лозарските имоти, за реколта, за производство, за съхранявани количества; 2. извършва проверки на място за съответствието на данните от декларациите за изкореняване, засаждане и презасаждане на винени сортове лози; 3. извършва документални проверки и проверки на място за спазването на реда на засаждане, презасаждане, присаждане и изкореняване на лозовите насаждения; 4. следи динамиката на зреене на гроздето. (2) За осъществяване на контрола на производството и търговията на вина и продукти от грозде и вино Изпълнителната агенция по лозата и виното: 1. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) извършва документални проверки и проверки на място за спазване на разрешените енологични практики и обработки, както и на приетите от НЛВК и задължителни за винопроизводителите добри практики за производство и предлагане на пазара на вино и на продукти от грозде и вино; 2. извършва проверки на място за съответствие на условията за производство в акта за утвърждаване на качествено вино, произведено в определен район; 3. извършва проверки на място за съответствие на условията за производство в акта за утвърждаване на регионално вино; 4. извършва документални проверки и проверки на място за верността на вписванията в дневниците за водене на технологичния процес и съответствието им с придружителните документи и стоковата наличност; 5. взема проби за физико-химичен и микробиологичен анализ и за органолептична оценка; 6. извършва физико-химичен и микробиологичен анализ на качествени вина, произведени в определен район, и на вина, предназначени за износ; 7. определя и дава контролен номер на качествените вина, произведени в определен район, и следи за правилното му използване; 8. извършва проверки за спазването на изискванията за означаването и търговското представяне на вината и продуктите от грозде и вино; 9. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) извършва проверки за спазване изискванията за издаване на придружителни документи за превоз на грозде, вино и продукти от грозде и вино. (3) За осъществяване целите на контрола по ал. 1 и 2 длъжностните лица на Изпълнителната агенция по лозата и виното имат право на свободен достъп до: 1. лозовите насаждения; 2. (доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) обектите за производство, съхранение и търговия на вино и продукти от грозде и вино, включително и търговски обекти за търговия на едро и дребно; 3. транспортните средства, превозващи грозде, вино и продукти от грозде и вино; 4. дневниците за водене на технологичния процес, счетоводните и други документи, необходими за целите на контрола, като могат да изискват заверени копия от тях. (4) Длъжностните лица на Изпълнителната агенция по лозата и виното могат да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания. Чл. 66б. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Длъжностните лица на Изпълнителната агенция по лозата и виното са длъжни: 1. да установяват точно фактите при извършвания от тях контрол; 2. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона; 3. да дават заключения по възраженията във връзка с констатираните нарушения; 4. да опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й; 5. да уведомяват съответния специализиран орган за контрол, когато е налице нарушение на друг нормативен акт. Чл. 66в. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) Изпълнителната агенция по лозата и виното и другите контролни органи си сътрудничат и взаимно се информират за резултатите от контролната си дейност. (2) Органите на местното самоуправление, централните и териториалните органи на изпълнителната власт си взаимодействат с Изпълнителната агенция по лозата и виното. В рамките на това сътрудничество те си предоставят необходимата информация. (3) Министерският съвет приема наредба за контрола и координация на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки. (4) (Изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието внася ежегодно до 31 март за одобрение в Министерския съвет доклад за извършения контрол съгласно изискванията на наредбата по ал. 3 и за състоянието на лозаро-винарския сектор. Чл. 66г. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Контролът за изпълнение на изискванията по чл. 39а и 39б се извършва от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Глава девета. НАСЪРЧАВАНЕ НА ЛОЗАРСТВОТО Чл. 67. (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г.) Министърът на земеделието и продоволствието по предложение на НЛВК в годишната програма предвижда финансиране от Държавен фонд „Земеделие“ на следните дейности: 1. осигуряването на лозов посадъчен материал и създаването на пепиниерски стопанства; 2. създаването на нови лозови насаждения; 3. закупуването на техника и материали за провеждане на агротехнически мероприятия в съществуващите и новосъздадените лозови насаждения, маточници и пепиниерски стопанства; 4. микрорайонирането на лозарството; 5. създаването на лозаро-винарски кооперации и сдружения; 6. целеви и комплексни проекти за развитие на лозарски райони и райони с лозарски потенциал; 7. стабилизирането на пазара на грозде с цел защита на доходите на лозарите. (2) За финансиране на дейностите по ал. 1 се набират средства от: 1. (отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) 2. петдесет на сто от глобите, санкциите и отнеманията в полза на държавата по този закон след приспадане на направените разходи; 3. дарения, помощи и други привлечени средства; 4. средства от международни финансови институции, организации и програми; 5. (отм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) 6. вноските по чл. 14, ал. 1, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, дължими от лицата, регистрирани по чл. 40, ал. 1. (3) Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ ежегодно представя информация на НЛВК за начина на разходване на средствата по ал. 2. Глава девета. „А“ ФОНД „БЪЛГАРСКО ВИНО“ (НОВА – ДВ, БР. 16 ОТ 2004 Г.) Чл. 67а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) (1) Към Националната лозаро-винарска камара се създава фонд „Българско вино“ при условия и по ред, определени с устава на камарата. (2) Средствата от фонда се използват за провеждане на рекламни кампании, финансиране на участия в панаири и изложения, организиране на промоции и всякакви други дейности, имащи за цел популяризиране на българското вино в страната и в чужбина. (3) Средствата на фонда се набират от: 1. доброволни годишни вноски на производителите на вино в размер, определен от общото събрание на Националната лозаро-винарска камара, внесени в срок до 31 март на съответната година; 2. средства от Националната лозаро-винарска камара; 3. (в сила до 31 декември 2006 г.) ежегодна целева субсидия, отпусната от Държавен фонд „Земеделие“ в размер, който е равен на сумата, набрана от доброволните вноски по т. 1; 4. дарения, помощи и други привлечени средства. (4) Управлението и контролът по разходването на средствата по ал. 3 се извършва съвместно от представители на Държавен фонд „Земеделие“ и управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара. Глава десета. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 68. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава фалшиви, развалени или токсични вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки при производството на които не са спазени изискванията на наредбата по чл. 26, ал. 1, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв. Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Който държи с цел производство или продажба в помещения за производство, преработка, складиране, опаковане или в транспортни средства вина, продукти от вино и грозде, спирт, дестилати и спиртни напитки, за които се установи, че са фалшиви, развалени или токсични, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв. Чл. 70. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Който държи с цел производство или продажба в помещения за производство, преработка, складиране, опаковане или в транспортни средства продукти и/или средства, които служат за фалшифициране на вината, продуктите от вино и грозде, спирта, дестилатите и спиртните напитки, се наказва с глоба от 10 000 до 30 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв. Чл. 71. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Който превозва, продава или предлага за консумация вина, спиртни напитки и други лозаро-винарски продукти, за които не са спазени установените изисквания за превозване, означаване и търговско представяне на вината, спирта, дестилатите, спиртните напитки и други продукти от грозде и вино или при вноса им не са спазени изискванията на чл. 51, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Чл. 72. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Който при означаването на вината, продуктите от грозде и вино и спиртните напитки използва чуждо име на производител или бутилировчик, както и чуждо седалище, адрес на управление на фабрика, завод, изба или друга стопанска единица, се наказва с глоба от 30 000 до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 50 000 до 150 000 лв. Чл. 73. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Който подправя имена, подписи, букви, цифри, серийни номера, емблеми, партидни номера върху етикетите, търговските книжа, транспортните и придружителните документи и амбалажа, се наказва с глоба от 5000 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 15 000 до 50 000 лв. Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Който използва търговска марка, знаци или други означения върху етикетите, опаковката, амбалажа на вината, продуктите от грозде и вино и спиртните напитки, от които се създава представа за местен продукт или за продукт от внос, а са означени с неистински произход, се наказва с глоба от 30 000 до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 50 000 до 150 000 лв. Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Който предлага за продажба или за консумация вино, напитки и продукти от грозде или вино, спирт, дестилати и спиртни напитки, които са закупени от нерегистрирани производители, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв. Чл. 75а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Който произвежда спирт, дестилати и/или спиртни напитки, без да е вписан в регистрите по чл. 40, ал. 3 и чл. 43п, се наказва с глоба от 30 000 до 100 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция в размер от 50 000 до 150 000 лв. Чл. 75б. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Който произвежда ракия, без да е вписан в специалния раздел на регистъра по чл. 40, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 5000 лв. Чл. 76. (Доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Който наруши разпоредбите по чл. 22, 22б, 23, 23а, 23б, 24, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 39, 40, 40б, 41, ал. 3, 41а, 41б, 42, 43, 43а, 43б, 43в, 43е, 43ж, 43з, 43м, 43р, 43с, 44, 45, 48, 49 и 50 или императивните разпоредби на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. Чл. 76а. (Нов – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Който опакова (бутилира) и/или продава ракии и други спиртни напитки в нарушение на чл. 44а, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, или с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. Чл. 77. (1) При повторно извършване на нарушенията по чл. 68-76 глобите или имуществените санкции се налагат в двоен размер. (2) Повторно е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение по един и същи член по тази глава. Чл. 77а. (Нов – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Заповедта по чл. 23б, ал. 4 се издава въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от длъжностни лица, упълномощени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. (2) Със заповедта се определя начинът на изпълнението й. (3) Заповедта може да се обжалва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (4) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Ако заповедта за изкореняване не се изпълни доброволно, тя се изпълнява принудително от органите на Изпълнителната агенция по лозата и виното самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Принудителното изкореняване е за сметка на нарушителя. Дължимите суми се събират от длъжниците по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Чл. 78. Стоките – предмет на нарушенията, материалите и съоръженията, послужили за извършването на нарушенията по чл. 68-70, се отнемат в полза на държавата. Чл. 79. (1) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г., изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Нарушенията се установяват от длъжностни лица на министъра на земеделието и продоволствието, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, председателя на Комисията за защита на потребителите, както и от министрите на регионалното развитие и благоустройството, на здравеопазването, на финансите, на транспорта, на вътрешните работи и на околната среда и водите, съобразно компетентността, предоставена им със закон. (2) (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Наказателните постановления се издават от органите по ал. 1, или от упълномощените от тях длъжностни лица. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този закон: 1. „Лозарски терен“ е земеделска земя, подходяща за отглеждане на лозя. 2. (изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) „Лозарски масив“ е един или няколко кадастрални района с еднородни и специфични природни условия, с насаждения с характерен за масива сортов състав и технология на отглеждане и с установени лозаро-винарски традиции. 3. „Лозарски микрорайон“ е съвкупност от два и повече лозарски масива. 4. „Лозарски район“ е съвкупност от два и повече лозарски микрорайона. 4а. (нова – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) „Лозарско стопанство“ е стопанска и технологична единица с единно управление, намираща се на територията на един лозарски район, която се състои от лозарски имоти и в която производителят на винено грозде е собственик на лозарските имоти или ги ползва на друго правно основание. 4б. (нова – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) „Национален резерв от права на засаждане на винени сортове лози“ е съвкупност от права на засаждане, попълвана и управлявана с цел регулиране на лозарския потенциал. 4в. (нова – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) „Лозарски имот“ е поземлен имот с определени граници, засаден с лозя, намиращи се или не в плододаване. 5. „Маточник“ е лозово насаждение, предназначено за производство на подложкови резници или калеми. 6. „Прясно грозде“ е плодът на лозата, намиращ се в технологична зрялост, годен да бъде преработен и да претърпи алкохолна ферментация. 7. „Гроздова мъст“ е течен продукт от прясно грозде, получен по естествен начин или с физични средства, притежаващ действително алкохолно съдържание, непревишаващо 1 обемен процент. 8. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) „Частично ферментирала гроздова мъст“ е течен продукт, произхождащ от ферментацията на гроздова мъст, притежаващ действително алкохолно съдържание, повече от 1 обемен процент и по-ниско от три пети от общото му алкохолно съдържание. 9. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) „Частично ферментирала гроздова мъст, получена от презряло грозде“ е течен продукт, получен от презряло грозде с общо съдържание на захар минимум 272 грама на литър, претърпял частична алкохолна ферментация, вследствие на която има естествено и действително алкохолно съдържание не по-малко от 8 обемни процента. 10. (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) „Спиртована гроздова мъст (мистел)“ е течен продукт, притежаващ действително алкохолно съдържание, равно или повече от 12 обемни процента и по-малко от 15 обемни процента, и получен чрез добавяне към неферментирала гроздова мъст, притежаваща естествено алкохолно съдържание не по-малко от 8,5 обемни процента и произхождаща от грозде на разрешени или препоръчани сортове лози на: а) неутрален алкохол от винен произход, включително алкохол – резултат от дестилацията на продукт, получен от сухо грозде, имащ алкохолно съдържание по-малко от 80 обемни процента; б) неректифициран продукт, произхождащ от дестилацията на вино, имащ действително алкохолно съдържание не по-малко от 52 обемни процента и не повече от 80 обемни процента. 11. „Концентрирана гроздова мъст“ е продукт, получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20 °С да не бъде по-ниска от 50,9 процента. Продуктът да произхожда изключително от грозде на класифицирани сортове лози и да притежава действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент. 12. „Концентрирана ректифицирана гроздова мъст“ е продукт, получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20 °С да не бъде по-ниска от 61,7 процента. Суровината за получаване на продукта да е претърпяла разрешените обработки по намаляване на киселинното съдържание и отстраняване на другите компоненти освен захарта. Суровината да произхожда изключително от класифицирани сортове лози и да притежава действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент. 13. „Гроздов сок“ е течен неферментирал продукт с действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент, получен чрез подходяща обработка, предназначен за консумация. Гроздовият сок е получен: а) от прясно грозде или гроздова мъст; б) чрез рехидратация на концентрирана гроздова мъст или на концентриран гроздов сок. 14. „Концентриран гроздов сок“ е гроздов сок, получен чрез частично дехидратиране на гроздов сок, извършено по всички разрешени методи, различни от директно нагряване, така че рефрактометрично определената плътност при температура 20 °С да не бъде по-ниска от 50,9 процента, и има действително алкохолно съдържание, ненадвишаващо 1 обемен процент. 15. „Младо вино в процес на ферментация“ е вино, чиято алкохолна ферментация не е приключила и което не е отделено от винените утайки. 16. „Вино, годно за производство на трапезно вино“ е вино, произхождащо изключително от грозде на класифицирани сортове лози, притежаващо естествено алкохолно съдържание най-малко 7,5 обемни процента. 17. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) „Винен оцет“ е оцетът, получен изключително чрез оцетно-киселата ферментация на вино и/или пикет и притежаващ общо киселинно съдържание не по-ниско от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина. 18. „Винени утайки“ са утайките, които се отделят в съдовете, съдържащи гроздова мъст или вино след ферментацията, при съхранение или след извършване на разрешена обработка, така както и утайките, получени след филтриране или центрофугиране на продукта. 19. „Гроздови джибри“ са твърдият остатък от пресоването на прясно, ферментирало или неферментирало грозде. 20. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) „Здрави и с приемливо качество винени утайки“ са тези утайки, които не са с отклонение в цвета и/или аромата и са безопасни. 21. „Пикет“ е продукт, получен чрез алкохолна ферментация на неферментирали гроздови джибри, накиснати във вода, или получен чрез извличане с вода от ферментирали гроздови джибри. 22. „Подсилени вина“ са продукти: а) (изм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) притежаващи действително алкохолно съдържание не по-малко от 16 обемни процента и не повече от 24 обемни процента; б) получени изключително чрез добавяне на неректифициран продукт, произхождащ от дестилация на вино, несъдържащо остатъчна захар, и притежаващ максимално действително алкохолно съдържание 86 обемни процента; в) притежаващи максимално съдържание на летливи киселини 1,5 грама на литър, изразено като оцетна киселина. 23. „Дефектни и болни“ са гроздова мъст или вина с отклонение в цвета и/или аромата, и/или вкуса, които могат да бъдат поправени или излекувани с помощта на разрешени от този закон енологични практики и обработки. 24. „Развалени“ са гроздова мъст или вина, които не могат да бъдат поправени или излекувани с помощта на разрешени от този закон енологични практики и обработки. 25. „Фалшиви продукти“ са онези: а) в които са добавени разрешени от закона вещества в концентрации, различни от определените; б) в които са добавени неразрешени от закона вещества; в) които са били обект на забранени практики и обработки; г) (изм. и доп. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) които са били обект на разрешени практики, обработки и процеси, но в отклонение на установените за тях норми; д) (изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) чието означаване, етикетиране или търговско представяне не съответства на действителните им съдържание, категория, произход, тип и/или вид. 26. „Токсични“ са продуктите, в състава на които се съдържат вещества в концентрация, опасна за здравето или живота на потребителя. 27. „Безопасни“ са вината, продуктите от грозде и вино и спиртните напитки, които не съдържат или съдържат в рамките на регламентираните норми физични и/или химични, и/или биологични, и/или радиологични замърсители или добавки, в резултат на което при нормална и правилна консумация не могат да причинят токсични, канцерогенни, мутагенни, алергични или други увреждания на човешкото здраве. 28. „Спиртни напитки“ са течности, съдържащи етилов алкохол, които: а) са предназначени за консумация; б) имат специфични органолептични характеристики и алкохолно съдържание най-малко 15 обемни процента; в) са добити: – директно, чрез дестилация на ферментирали продукти, със или без ароматни вещества, и/или чрез настойване на вещества от растителен произход в етилов алкохол от земеделски произход, и/или чрез добавка на ароматни вещества, на захари и други разрешени подслаждащи продукти и/или други земеделски продукти към етилов алкохол от земеделски произход и/или винен дестилат, или към дестилат от земеделски произход и/или към ракия; – чрез смесване на една спиртна напитка с една или повече спиртни напитки и/или с етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход или ракия, и/или с вина и напитки. 29. „Алкохолно съдържание“ е съдържанието на чист етилов алкохол в съответните продукти, изразено в обемни проценти. 30. „Естествено алкохолно съдържане“ е общото алкохолно съдържание на продукта, считано преди всякакво обогатяване. 31. „Действително алкохолно съдържание“ е наличното съдържание на чист алкохол при температура 20 °С. 32. „Потенциално алкохолно съдържание“ е алкохолното съдържание, което би се получило при пълна алкохолна ферментация на съдържащите се в съответния продукт захари. 33. „Общо алкохолно съдържание“ е сумата от потенциалното и действителното алкохолно съдържане. 34. „Купажиране“ е смесването на вина или на мъст: а) от Република България, но с различен географски произход, получени от гроздето на различни сортове лози или от различни реколти; б) от различни държави; в) от различни категории. 35. „Не е купажиране“: а) добавката на концентрирана гроздова мъст с цел повишаване на естественото алкохолно съдържание на съответния продукт; б) подслаждането на трапезно вино, на качествено вино от определен район, когато продуктът, използван за подслаждане, произхожда от определения географски район, чието име носи съответното вино; в) производството на вино от категорията качествени вина от определен район по традиционни за района методи. 36. „Винопроизводство“ е преработката на прясно грозде, смачкано или не, на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст, на гроздов сок или на млади вина в процес на ферментация във вино чрез пълна или частична алкохолна ферментация. 37. „Винарска изба“ е производствена структура, в която се извършва винопроизводство. 38. „Бутилиращо предприятие“ е физическо или юридическо лице или група от тези лица, които извършват поставяне на съответния продукт в съдове с търговска цел за своя сметка лично или чрез други лица. 39. „Сертификат за произход“ е документ, удостоверяващ произхода на определено количество грозде или качествено вино от определен район. 40. (изм. – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) „Сертификат за автентичност“ е документ, удостоверяващ съответствието на определено количество гроздова ракия или бренди с изискванията за производство и типичност на органолептичните характеристики. 41. (доп. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) „Изпращач“ е лицето, което държи на правно основание грозде, вино, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки и което извършва или възлага да се извърши техният превоз. 42. „Енологични практики“ са специфични технологични практики при производството на гроздова мъст, частично ферментирала гроздова мъст, частично ферментирала гроздова каша, прясно спиртована гроздова мъст, концентрирана гроздова мъст, ректифицирана гроздова мъст, вина, млади вина в процес на ферментация, вино, годно за производство на трапезно вино, шумящи вина и специални вина. 43. (нова – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) „Семейна консумация“ е произведено количество вино и ракия, което няма търговско предназначение, получено е от собствени грозде и/или плодове, ограничено е по количество и е предназначено за консумация от едно домакинство. 44. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) „Синтетичен спирт“ е течен алкохолен продукт, който не е получен чрез ферментация, дестилация и ректификация на суровини от земеделски произход, водното съдържание на продукта не е с произход от вложените суровини и физико-химичните показатели не отговарят на съответното приложение към наредбата по чл. 36. 45. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) „Обособяване на обекти за дестилация“ е физическо разделяне на съоръженията за винопроизводство от съоръженията за дестилация с цел осъществяване на контрол. 46. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) „Неутрален алкохол“ е етилов алкохол от земеделски произход, който отговаря на изискванията за етилов алкохол по приложение № 1 към чл. 27, ал. 3 от Наредбата за определенията на видовете спиртни напитки, правилата за тяхното производство, разрешени добавки и условията за използването им (обн., ДВ, бр. 59 от 2001 г.; изм., бр. 8 от 2002 г., бр. 81 от 2004 г., бр. 78 от 2005 г.) и е предназначен за използване при производството и смесването на спиртни напитки. 47. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) За нуждите на контрола при прилагането на чл. 51 под „спирт“ да се разбира „всяка водно-алкохолна смес над 80 обемни процента“. 48. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) „Вторични продукти“ са гроздовите джибри и винените утайки. 49. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) „Здрави и с приемливо качество винени утайки“ са тези утайки, които не са с отклонение в цвета и/или аромата и са безопасни. 50. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) „Добри практики“ е системата от основни хигиенни и технологични правила за работа, които се прилагат при производството и търговията с винено грозде, вино, спиртни напитки и други продукти от грозде или вино, за да се сведе до приемлив минимум рискът от замърсяване на продуктите чрез производствена или човешка дейност. 51. (нова – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) „Система за анализ на опасността и критични контролни точки (НАССР)“ е система от процедури, чрез които се осъществява самостоятелен контрол и се осигурява безопасността на продуктите за човешкото здраве в съответствие с изискванията на Кодекс Алиментариус. § 1а. (Нов – ДВ, бр. 51 от 2006 г.) Министерският съвет приема тарифа за таксите, които се събират от Изпълнителната агенция по лозата и виното. Преходни и Заключителни разпоредби § 2. Министерският съвет в срок до 3 месеца от обнародването на закона осигурява изготвянето на наредбите по чл. 8, ал. 7, чл. 23, чл. 24, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 40, ал. 8 и чл. 45 и ги приема в 7-дневен срок след влизането на закона в сила. § 3. Министерският съвет в срок до 6 месеца от влизането в сила на закона приема наредбите по чл. 7, чл. 12, ал. 2, чл. 13, ал. 2, чл. 25, 36, чл. 43, ал. 3 и чл. 66, ал. 4. § 4. Министерският съвет в срок до 6 месеца от влизането на закона в сила приема правилник по чл. 66, ал. 3. § 5. Министърът на промишлеността и министърът на земеделието, горите и аграрната реформа в срок един месец от влизането на закона в сила издават правилник по чл. 34, ал. 2. § 6. Министърът на промишлеността в срок до 3 месеца от обнародването на закона осигурява изготвянето на наредбата по чл. 34, ал. 4 и я издава в 7-дневен срок след влизането на закона в сила. § 7. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 2002 г.) До определянето, нанасянето на картата за лозята и вписването в регистъра за лозята класифицирането на винените сортове лози се извършва на база област или част от област. § 8. (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) § 9. (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) § 10. (Отм. – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) § 11. Лицата, които са получили разрешения (лицензии) по реда на Наредбата за условията и реда за производство на вино, спирт и спиртни напитки и за търговията с тях, приета с Постановление № 89 на Министерския съвет от 1996 г., запазват правата си до изтичането на срока на лицензията. § 12. Вината от деклариран географски район и с контролирано наименование за произход, произведени от грозде – реколта 1999 г. и предходни реколти, запазват правото на означаване – „вина от деклариран географски регион“ и „вина с контролирано наименование за произход“, до изчерпване на наличните партиди. § 13. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12 и 26 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3: а) създава се нова ал. 3: „(3) Годишният доклад включва раздел за лозарството с оглед изпълнението на Националната стратегия за лозарството и винарството в страната по чл. 1, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки.“; б) досегашната ал. 3 става ал. 4. 2. В чл. 14, ал. 2 се създава т. 5: „5. дейностите по чл. 67 от Закона за виното и спиртните напитки.“ 3. В чл. 16 думите „и 2“ се заменят с „2 и 5“. 4. В чл. 17: а) създава се нова ал. 2: „(2) За набирането на средствата и за отчитането на финансирането по чл. 67 от Закона за виното и спиртните напитки се води аналитично счетоводство.“; б) досегашната ал. 2 става ал. 3. § 14. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет. § 15. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ и отменя Закона за виното (ДВ, бр. 54 от 1978 г.) и Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино (обн., ДВ, бр. 178 от 1947 г.; изм. и доп., бр. 93 и 234 от 1948 г. и бр. 36 от 1949 г.). ––––––––- Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 16 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ (ОБН. – ДВ, БР. 16 ОТ 2004 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 2004 Г.) § 74. Собствениците или наемателите на пунктове за дестилация на ферментирали плодови материали, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия), са длъжни в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон да се регистрират съгласно изискванията на чл. 40в. § 75. В 18-месечен срок от влизането в сила на този закон Изпълнителната агенция по лозата и виното акредитира лабораториите по чл. 34, ал. 2. § 76. Лицата, които са получили разрешение (лицензии) за производство на спирт, дестилати и спиртни напитки по досегашния ред, запазват правата си по тях до изтичането на посочения срок. § 77. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбите по чл. 51а и чл. 66в, ал. 3. § 78. (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон кметовете на общините изпращат на съответната териториална дирекция на Национална агенция за приходите и в Министерството на икономиката данни за регистрираните по реда на чл. 24, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за регистриране, лицензиране, заличаване от регистъра и отнемане на лицензиите, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху лицензираните лица и дейността им (обн., ДВ, бр. 31 от 2000 г.; изм., бр. 59 и 82 от 2001 г., бр. 8 от 2002 г. и бр. 66 от 2003 г.) пунктове за дестилация за ферментирали плодови материали, предназначени за производство на ракия. § 79. Собствениците или наемателите на пунктовете за дестилация на ферментирали плодови материали са длъжни в тримесечен срок от влизането в сила на този закон да ги оборудват с контролно-измервателни прибори за определяне на количествата и алкохолното съдържание на произведените продукти. § 80. Разпоредбата на чл. 67а, ал. 3, т. 3 от § 57 се прилага до 31 декември 2006 г. § 81. Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от § 29, т. 1 влиза в сила в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. § 82. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Разпоредбата на чл. 44а от § 41 относно забраната за пакетиране (бутилиране) и продажба на спиртни напитки в пластмасови опаковки, освен до 0,5 литра, влиза в сила от 1 януари 2005 г. § 83. Националната лозаро-винарска камара и регионалните лозаро-винарски камари привеждат уставите си в съответствие с изискванията на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ (ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2004 Г.) § 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на § 15, т. 2 и 3 и § 23, които влизат в сила от 22 юни 2004 г. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ (ОБН. – ДВ, БР. 113 ОТ 2004 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2005 Г.) § 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г., с изключение на § 1 относно чл. 2б, който влиза в сила от 1 януари 2006 г. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ (ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 10.06.2006 Г.) § 34. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 3, ал. 3, чл. 159 и 160, които влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.) § 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква „д“ и т. 4, буква „в“, § 11, т. 1, буква „б“ и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.) § 29. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 18 от 2006 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ и „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на: 1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.; 2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.; 3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР (ОБН. – ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.) § 56. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на § 2 и § 3, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ (ОБН. – ДВ, БР. 51 ОТ 2006 Г.) § 42. Параграф 22 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. § 43. Разпоредбата на § 23, т. 1 относно вноса на спирт, дестилати и спиртни напитки не се прилага за държави – членки на Европейския съюз, от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. § 44. Навсякъде в закона: 1. Думите „винено бренди“ се заменят с „бренди“. 2. Думите „министърът на икономиката“, „министъра на икономиката“, „Министерството на икономиката“ се заменят съответно с „министърът на икономиката и енергетиката“, „министъра на икономиката и енергетиката“ и „Министерството на икономиката и енергетиката“. 3. Думите „чл. 8, ал. 8“ се заменят с „чл. 8, ал. 11“. 4. Думите „пунктове за дестилация на ферментирали плодови материали“ и „пунктовете за дестилация на ферментирали плодови материали“ се заменят съответно с „малки обекти за дестилиране“ и „малките обекти за дестилиране“. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 46. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Националната лозаро-винарска камара изпълнява разпоредбата на § 26, т. 1. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ (ОБН. – ДВ, БР. 36 ОТ 2008 Г.) § 80. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 51 и 80 от 2006 г. и бр. 53 от 2007 г.) навсякъде думите „министърът на земеделието и горите“, „министъра на земеделието и горите“ и „Министерството на земеделието и горите“ се заменят съответно с „министърът на земеделието и продоволствието“, „министъра на земеделието и продоволствието“ и „Министерството на земеделието и продоволствието“. Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА (ОБН. – ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.) § 21. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 51 и 80 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г. и бр. 36 от 2008 г.) навсякъде думите „министърът на икономиката и енергетиката“, „министъра на икономиката и енергетиката“ и „Министерството на икономиката и енергетиката“ се заменят съответно с „министърът на икономиката, енергетиката и туризма“, „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ и „Министерството на икономиката, енергетиката и туризма“. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . § 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ (ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.) § 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 юли 2012 г., и § 8, т. 1, буква „в“ и § 9, които влизат в сила от 1 юни 2012 г. Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 (извадка от Митническа тарифа 2004 г.) (Ново – ДВ, бр. 16 от 2004 г.) Тарифна Определение на стоките позиция NC А) 2009 60 Гроздов сок (включително гроздова мъст) 2204 30 92 Други видове гроздова мъст, с изключе- 2204 30 94 ние на онези, които са частично фермен- 2204 30 96 тирали, както и преработени в неалко- 2204 30 98 холни продукти Б) ex 2204 Вина от прясно грозде, включително и вина, подсилени с алкохол; видове гроз- дова мъст, различни от тези от позиция 2009, и с изключение на други видове мъст, различни от тези от подпозиции 2204 30 92 и 2204 30 94, 2204 30 96 и 2204 30 98 В) 0806 10 93 Прясно грозде, различно от десертно грозде 0806 10 95 0806 10 97 2209 00 11 Оцет от вино 2209 00 19 Г) 2206 00 Други ферментирали напитки (например от ябълки, от круши, медовина), смеси от ферментирали напитки и смеси от ферментирали и безалкохолни напитки, неупоменати, нито включени другаде 2206 00 10 Вино от джибри 2207 10000 Етилов алкохол, неденатуриран с алко- холно съдържание по обем 80 % vol или повече 2208 Спиртни напитки 2307 00 11 Винена кал 2307 00 19 2308 90 11 Джибри 2308 90 19 Релевантни актове от Европейското законодателство РЕГЛАМЕНТ /ЕИО/ № 2314/72 НА КОМИСИЯТА от 30 октомври 1972 година отнасящ се до някои разпоредби в областта на изпитанията върху пригодността за отглеждане на сортовете лозе (грозде) (J.O. No L 248 от 1 ноември 1972 г., стр. 53) РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2392/89 НА СЪВЕТА от 24 юли 1989 година установяващ общи правила за обозначението и търговския вид на вината и гроздовата мъст (J.О. N: L 232 от 9 август 1989 г., стр. 13) РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2202/89 НА КОМИСИЯТА от 20 юли 1989 година Дефиниращ купажирането, винопроизводството, бутилиращата фирма и бутилирането (J.О. N: L 209 от 21 юли 1989 г., стр. 31) РЕГЛАМЕНТ /ЕИО/ № 2240/89 НА КОМИСИЯТА от 25 юли 1989 година относно декларирането, изпълнението и контрола на операциите по обогатяването, окисляването и откисляването във винарския сектор (J.O. No L 215 от 26 юли 1989 г., стр. 16) РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1576/89 НА СЪВЕТА от 29 май 1989 година за установяване на общи правила относно определянето, означаването и търговското представяне на спиртни напитки РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1014/90 НА КОМИСИЯТА oт 24 април 1990 година за определяне на подробни правила за прилагане относно дефинирането, описването и търговското представяне на спиртни напитки РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2676/90 НА КОМИСИЯТА от 17 септември 1990 година относно определяне на методи на Общността за анализ на вината РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1601/91 НА СЪВЕТА от 10 юни 1991 година относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3895/91 НА СЪВЕТА от 11 декември 1991 година установяващ някои правила за обозначението и търговския вид на специални вина РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 3901/91 НА КОМИСИЯТА от 18 декември 1991 година относно някои начини на приложение за обозначаването и представянето на специалните вина РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 1238/92 НА КОМИСИЯТА от 8 май 1992 година Определящ методите за анализ в Общността на неутрален алкохол, приложими в сектора на виното РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2009/92 НА КОМИСИЯТА от 20 юли 1992 година относно определяне на методите на Общността за анализ на етилов алкохол от земеделски произход, използван при производството на спиртни напитки, ароматизирани вина, ароматизирани напитки на основата на вино и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2238/93 НА КОМИСИЯТА от 26 юли 1993 година относно придружаващите документи за превоз на винени продукти и съответните доклади, които трябва да се съхраняват РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 122/94 НА КОМИСИЯТА от 25 януари 1994 година относно определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на съвета относно дефинирането, означението и търговското представяне на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2675/94 НА КОМИСИЯТА от 3 ноември 1994 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1014/90 за определяне на подробни правила за прилагане относно дефинирането, описването и търговското представяне на спиртни напитки РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 69/96 НА КОМИСИЯТА oт 18 януари 1996 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2676/90 относно определяне на общностните методи за анализ на вината РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2061/96 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 октомври 1996 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 относно установяване на общи правила за определянето, описанието и представянето на ароматизирани вина, ароматизирани напитки на винена основа и ароматизирани коктейли от лозаро-винарски продукти РЕГЛАМЕНТ (EО) № 670/2003 НА СЪВЕТА от 8 април 2003 година за установяване на специфични мерки по отношение на пазара на етилов алкохол от земеделски произход РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1428/2004 НА КОМИСИЯТА от 9 август 2004 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1622/2000 относно определяне на някои подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1493/1999 за общата организация на пазара на вино, и установяващ общностен кодекс на енологичните практики и процеси РЕГЛАМЕНТ (EO) № 44/2007 НА КОМИСИЯТА от 18 януари 2007 година относно издаването на лицензии за износ в лозаро-винарския сектор РЕГЛАМЕНТ (EO) № 314/2007 НА КОМИСИЯТА от 22 март 2007 година относно издаването на лицензии за износ в лозаро-винарския сектор
