четвъртък, октомври 28, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
ЗърнопроизводствоНОВИНИ

Темата на вестник Стопанин: Житото богато, цената – бедна

До месец пазарът ще се активизира. Няма свежи пари и фермерите ще се принудят да продават по-евтино

Инвестициите в агросектора направиха руската пшеница много по-конкурентноспособна

Темата на вестник „Стопанин”

 

Житото богато, цената – бедна

 

До месец пазарът ще се активизира. Няма свежи пари и фермерите ще се принудят да продават по-евтино

 

От 20 дни цените на пшеницата падат независимо, че търговията започна на малко по-високи нива от миналата година, коментираха търговци пред в. „Стопанин“.

В момента на пристанище фуражната пшеница е около 310 лв. за тон. За сравнение, през юли се търгуваше по 320 – 325 лева за тон. Това означава, че на място цената вече е под 300 лева за тон, а в по-западните части на страната е към 260-270 лева, коментира Димитър Мачуганов, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обработва над 50 000 дка в Ловешка област. Това е близо с 10-20 лева на тон по-малко отколкото по същото време на миналата година.

Хлебната и фуражна пшеница почти изравниха цените си. Дори хлебните сортове не са с добри показатели главно заради капризите на времето. 90% от житото в района ни не е за хляб, каза още Мачуганов пред вестник „Стопанин”.

Качественото жито е малко тази година, коментираха и търговците. Растенията бяха дълго в период на вегетация и заради по-ниските температури  – хладни вечери и роси сутрин,

 

пшеницата не е с добри хлебопекарни качества.

 

Затова фуражната пшеница е в изобилие. Мелниците ще изкупят хлебната, а останалата ще отиде за износ.

България не се разпознава като производител на висококачествена пшеница, уточни зам.-председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. Цените са сравнително като миналогодишните. Това обаче не е добре поради две причини. Имаме по-ниски добиви от качествена пшеница, а и себестойността на продукцията постоянно расте. Затова много производители ще бъдат на загуба, подчерта Вукодинов.

Търговията в момента е вяла, но вероятно до месец ще се засили. Производителите ще имаме нужда от свежи средства и ще бъдем принудени да продаваме. Качеството навсякъде в страната е различно, но ще бъде достатъчно за хляб, категоричен е Вукодинов. 

От своя страна председателят на Съюза на мленичарите Савина Влахова обясни, че няма статистика колко и на каква цена пристига пшеницата в зърнобазите. Те са търговски предприятия и тази информация не е публична. Но пък ни увери, че

 

няма място за притеснения

 

хубавата пшеница се използва за производство на хляб. Българската агенция по безопасност на храните прави всички необходими проверки, ако има нарушения, бихме искали и ние да знаем, коментира още тя.

Най-големият проблем според директора на Добруджанския земеделски институт проф. Иван Киряков е, че пазарът у нас не е претенциозен и се предпочитат суровините с по-ниско качество заради по-малката цена.

Тази година добивите в Украйна ще са по-слаби, а износът на Русия е блокиран. Очаква се

 

добра реализация на българските суровини

 

смята Киряков. Според него цените за фуражната пшеница вървят в момента около 280-300 лева на тон, а хлебната достига 340 лева на тон.

Основна причина за критичната ситуация с качеството на хлебната пшеница е, че зърнопроизводителите се подлъгват по чуждите сортове, които дават по-високи добиви. Тяхното качество обаче е по-ниско.

Според проф. Киряков това е голяма грешка. Така ще се стигне до ситуацията да няма българска селекция както се случи със слънчогледа. Българският сорт Енола, с който са засети 34% от площите, е с много по-добри показатели на протеини и глутен от чуждите,  не отстъпва и по добиви, обобщи директорът на института.

 

Реколтата ще е 4,5 млн. тона

 

4,5 млн. тона се очаква да бъде пшеницата от реколта 2015. Ечемикът ще е 746 – 840 хил. тона, показват прогнозни данни на Министерството на земеделието и храните .

Тези резултати са отчетени преди прибиране на реколтата и не отразяват влажността и последващите загуби. Въпреки неблагоприятните на места климатични условия средните добиви от реколта 2015 са 522 кг от дка за пшеницата и 472 кг от дка за ечемика. Най-много от декар пшеница и ечемик получават земеделците в Северния централен район.

Вашият коментар