Тук няма да стане дума за за незабравимия за редица поколения български филм „На всеки километър“ останал в паметта на по-старите поколения с великолепното превъплъщение на актьори като Стефан Данаилов и Григор Вачков светла им памет, в ролите на майор Деянов и Митко Бомбата. Сравнения с епохата която пресъздава също не може да се търси поне директно но пък никой не е казал, че не могат да се правят известни индиректни паралели поне що с отнася до действията и поведението на сегашните управляващи и борбата на партизаните.
Само си я представете вицепремиерът и министър на индустриите Корнелия Нинова с военно кепе с петолъчка как се изправя да брани многострадалното население от онези душмани мобилните оператори или от ръста на цените на храните, въоражена с. прочутатата„“папаша“, Направо като сюжет от карикатурния свят на Комарнитски. И в добавка земеделския парт отряд обещаващ светли финансови бъднини на българския земеделски производител. Тези бъднини бяха превъплатени в един скучно представен и не носещ почти никакви промени за сектора стратегически план. Изпълнен със стремления за постигане на общи цели за следващата петилетка.
В основна тема през най-късия месец от годината се превърна бюджета на държавата, а въпреки щедрите обещания за над 111 млн. лева за преодоляване на кризата с пандемията и повишаване на ликвидността, и деклариране на рекордния бюджет за сектора като цяло земеделците не останаха много очаровани. Главният факт за това разбира се беше рязкото повишаване на минималния осигурителен праг на 710 лева. Властта в лицето на земеделския министър Иван Иванов отговори на терзанията им, че ако остане досегашният праг, никой от тях няма да се пенсионира, а синдикатите допълниха че както и досега мнозина от заетите в сектора ще продължат да се осигуряват на половин работен ден. Едрият бизнес също остана недоволен заради вдигането на максималния осигурителен праг на 3 400 лева.
Вярно че лош или добър, законът е закон и трябва да се спазва, а по рода си бюджетът също се определя със закон. Напоследък обаче все по-често се питам, дали държавата в лицето на нейните политици имат достатъчно авторитет да налагат спазването на законите. И простичкият пример който ми идва на ум е тъкмо с позволяването на работодателите от която и да е сфера, да осигуряват работниците или на минимален праг или дори на половин работен ден. Да..вече има бизнеси, за които това е е все по-малко прилагана практика, но има и такива сфери като земеделието, които все още не могат да бъдат изкарани на светло. Призна го синдикалната лидерка Светла Василева, според която една от слабостите на новия бюджет ще е „липса на политики по доходите“,включително и в сферата на земеделието, което ще лиши сектора от възможността да създава устойчиви работни места особено в администрацията.
Като стана дума за нея, намеренията на новата власт да ъпдейтне и дигитализира държавната администрация за сега само намерения за ударно преминаване към електронно управление, би била приветствана несъмнено и от земеделските производители мярка. Знаем че от години те са принудени да водят нелека битка с бюрокрацията и бумащината, и въпреки непрекъснатите обещания, административната тежест така и не пада. Разбира се администрацията едва ли ще се даде толкова бързо, поне що се отнася до ешалоните на по-ниски нива. Ако си представим само за задвижване на тежката машина в земеделското министерство заетите са около 19 хил. „партизани“ на държавната хранилка, които ако отговаряха поне за по едно стопанство , трябваше да покрият 19 хил. стопанства.
През този месец известният пловдивски агробизнесмен Красимир Кумчев развълнува социалните мрежи с публикуваната от него статистика за това къде е било производството на земеделската ни продукция някога, и къде е сега. Най-впечатляващо освен изнесените данни изглежда сравнението направено тогава от мексиканския президент Хосе Лопес Портильо: Сега в света има две чудеса. На Япония – в развитието на електрониката, и на България – в постиженията си в земеделието.:, Днес едва ли по производство на плодове и зеленчуци можем да се гордеем толкова, а нищо чудно по показатели да ни задминават някои страни дори от третия свят. Например спрямо 1976 година производството на праскови през 2016 година се е свило от 147 хил. тона на едва 30 хил. тона, на ябълки от 369 хил. тона на едва 44 хил. тона. Още по-фрапиращо е стопяването в производството на круши- от 163 хил. тона на малко под 2 хил. тона. И сравнителната статистика може да продължи. За животновъдството и без статистиката е ясно, че поголовието от животни е под всякакви граници и се топи като сняг през февруари.
Вярно , че в настоящата пандемия а и с увеличеното политическо напрежение точно под носа ни, сме си като във военно положение със засилваща се икономическа и социална несигурност, галопиращи цени на горива, торове а оттам и на храни и култури. С пазари като тези на мляко и месо, за които анализатори не очакват да има подобрение в близките шест месеца. Сега обаче политиците действат като слон в стъкларския магазин, отказвайки да дадат глътка въздух на производители и преработватели и да стимулират вътрешното потребление като намалят ставката на ДДС на храните.
Видял се опрян до стената, земеделският бранш у нас намекна, че е готов и на най-крайната мярка- протести.
Предстои да видим кой, кога и дали ще се вдигне на протести. А партизаните както знаем от историята нерядко са свързвани и с нападения в някогашните мандри. Сега обаче дали ще има кой да им произведе сиренцето и кашкавала?!
