четвъртък, октомври 28, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Нов златен дъжд за нискоефективно и непривлекателно земеделие

Агроведомството планира да налее над 20 млрд. лева до 2030 година за повишаване устойчивостта на земеделието

Това че земеделието ни изостава по конкурентноспособност от нивото на ЕС, а доходите на фермерите са по-ниски от тези на колегите им в другите европейски страни не е никаква новина. Слабата конкурентноспособност и ниските доходи са само две от причините, които в последните години направиха сектора непривлекателен в очите на новите поколения. Малцината захванали се да обработват земеделски земи или да гледат животни, сторили го не само заради субсидиите, а горди от факта, че в гените им тече кръв на земеделски производители, едва ли могат да се похвалят, че са видели бял ден до сега.

Въпреки това от агроведомството са си поставили амбициозната задача да се увеличи устойчивостта и конкурентноспособността на земеделието чрез наливане на нови над 20 млрд. лева до 2030 година за различни секторни политики. Това става ясно от проект на детайлизирана стратегия по приоритет 6- Устойчиво земеделие от Националния план за развитие на България до 2030 година.

С нея се цели да се установи по-рационална структура на селското стопанство за подобряване на неговата социална, икономическа и екологична устойчивост, като се фокусира върху укрепване на дребните и фамилни стопанства, намаляване на дисбаланса между растениевъдство и животновъдство и навлизането на млади хора в земеделието.

Вглеждането в цифрите обаче показва, че нито отделните сектори, нито земеделието като цяло няма да намали изоставането си спрямо европейското, да увеличи конкурентноспособността си и да ощастливи земеделските производители с по-високи доходи.

 

Ниско ниво на растителна и животинска продукция

 

Данните на Евростат показват, че към 2018 година селското ни стопанство сериозно изостава както по отношение дела на растителната продукция, така и по отношение дела на животновъдната продукция от селскостопанската за средните за ЕС за този период. В плана се поставя за цел дори през 2030 година тези стойности да останат под средните за ЕС през 2018 година- а именно делът на растениевъдната продукция да достигне до 20%, а на животновъдната-30%, при средни за ЕС през 2018 година съответно от 20,3% и 45,2%. Според статистиката към 2018 година изоставането в производството на растителна и животинска продукция изглежда огромно- при растениевъдството показателят ни е едва 11,3%, и 25,6% при животновъдството.

Два пъти по-ниски доходи за фермерите през 2030 г.

 

Слабата продуктивност означава слаба конкурентноспособност и ниски доходи. И през 2030 година обаче се очертава дори при най-оптимистичен сценарии, картината в изоставането на доходите а оттам и на конкурентноспособността да не се промени съществено. От детайлната стратегия става ясно че доходите за предприемаческа дейност в селското стопанство в цифрово изражение до 2030 година трябва да се увеличат от средно 10 636 лева през 2018 година на средно 13 840 лева , при средни стойности за ЕС за 2018 година от 27 549 лева. Това показва почти двойно изоставане на доходите на българските земеделски производители спрямо европейските им колеги и то сравнено с нивата към 2018 година. И това въпреки, че за директна подкрепа за увеличаване доходите на фермерите се планират цели 9,8 млрд. лева.

Дистанцията едва ли би се скъсила, ако се сравнят прогнозните средни доходи на европейските фермери през 2030 година като се има предвид, и че в структурно отношение разликата в подпомагането по ОСП няма да се промени особено.

 

Слаба производителност на труда и ниска добавена стойност

 

Сравнително слабата производителност на труда спрямо средната за ЕС и ниската добавена стойност на земеделието ще са основните пречки за повишаване на конкурентноспособността на сектора и през 2030 година. И ако при общата производителност в селското стопанство се планира до 2030 година тя да се увеличи от 111,2 (2017 г.) на 115 при средна за ЕС през 2017 година от 109,5, то производителността на труда в селското стопанство през 2030 година се планира да достигне до 19 500 , което ще е почти два пъти под средната за ЕС и то за 2018 година от 37 446. Още по-голяма е разликата в процента на брутната добавена стойност на земеделието която макар да се планира да се увеличи от 8,3% (2017 г. ) на 12,4%, ще остане значително под средната за ЕС за указания период от цели 30,7%.

Средства за повишаване устойчивостта на земеделието по сектори и политики (Източници: Европейски фонд за гарантиране на земеделието, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, национален бюджет)

Сектор/Политика

Средства

Мерки за директна подкрепа за увеличаване на доходите

9,8 млрд. лева

Животновъден сектор

2,5 млрд. лева

Растениевъден сектор

1,5 млрд. лева

Намаляване диспропорциите в развитието на стопанствата

1,2 млрд. лева

Преход между поколенията в земеделието и намаляване на негативните демографски тенденции

428 млн. лева

За компенсаторни инструменти за фермерите в райони с природни други ограничения

400 млн. лева

За управление на риска

635 млн. лева

За модернизация, иновации и цифрови технологии

935 млн. лева

Подобряване на пазарните позиции на фермерите

260 млн. лева

Повишаване на квалификацията и знанията на земеделските производители

30 млн. лева

Опазване на околната среда

2,6 млрд. лева

Биоземеделие

170 млн. лева

Напояване

231 млн. лева

Управление на горите

35 млн. лева

Управление на рибните ресурси

42 млн. лева

Конкурентноспособност на рибния отрасъл

77 млн. лева

Синя икономика

52 млн. лева

ОБЩО

20,6 млрд. лева