неделя, април 14, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
Агро Новини

Нова монография разкрива хилядолетната история на лозарството по нашите земи

Нашествието на филоксерата дава тласък на лозаровинарската наука

Международното селскостопанско изложение АГРА 2024 предостави сцена не само за представяне на нови продукти, аромати и храни, но и на нови публикации. Такава бе монографията на доц. Тодор Начев „Лозарството по българските земи от възникването му до 20 век“ издадена с помощта на сдружение „Лоза и вино“. Книгата беше представена от Ангел Иванов, председател на сдружението“Лоза и вино“ и Маргарита Христова. На представянето на книгата присъстваше и дъщерята на автора.

Книгата е събрала богата информация за историята на лозарството по нашите земи от древността до 20 век каза при представянето и Маргарита Христова. В нея са включени и богат снимков материал на намерени гроздови семена по нашите земи край Велико Търновско.

„Имаме данни че по нашите земи са се отглеждали лози още в периода на неолита. Артефактите са намерени в неолитното селище край Кърджали от село Езерово и Ловеч. В книгата са посочени и сортове като „Мавруд“, „Кокорково“, „Памид „ и други. Първата част от монографията на доц Начев е доказателство, че осем хилди години преди новата ера е имало добре развито лозарство по нашите земи“, заяви Христова.

Тя опроверга масово известните информации че хан Крум е изкоренил лозята по нашите земи , а съществуването на византийско законодателство срещу кражби и грабежи в лозята е било доказателство за важното значение и голямата стойност на лозовите масиви през Средновековието. Друг разпространен мит е за това че в Османската империя не се е произвеждало вино. Според нея по време на османското робство не само се е произвеждало вино, но и лозарите са били облагани със сериозни данъци.

Авторът на книгата доц. Тодор Начев е представил богата информация, събирана прилежно в продължение на години от османските данъчни регистри за площите с лозови масиви по нашите земи. По негови данни близо две десетилетия след Освобождението на България през 1897 година у нас са се оглеждали 1,14 млн. декара с лозя.

В дисертацията на доц. Начев са описани детайлно не само прилаганите по нашите земи лозарски практики, но и използваните от лозарите инструменти и сечива.

„Разделението на страната ни на четри региона за лозо и винопроизводство е започнало още в античността на база на климатичните и особености и условията за отглеждане на лози“, добави още тя.

„Баща ми работи върху тази дисертация в продължение на 10 години, и посочената в нея литература е само малка част от изчетеното и проученото от него. През тези години той се запозна с много историци и археолози и така след приключването на своя труд той беше не само агроном, но и историк“, заяви и дъщерята на доц. Начев.

Според Ангел Иванов интересът към старите сортове идва предимно от малките изби и винопроизводители.

„Ние можем да излезем и да заемем малък дял от пазара с наши сортове грозде и вина. Подобно нещо отдавна правят италианци и французи и това играе важна роля за разширяване на пазарния им дял“, казва Иванов.

Най-добрата лоза като качество , а оттам и на виното е европейската. С великите географски открития и появата на колониалните империи по думите му лозарството се пренесло от Стария в Новия свят. „В Америка има много видове лози, които се характеризират с висока устойчивост на филоксераи гъбни болести, но са са със сравнително ниско качество на гроздето. Люлката на лозарството е била Балканския полуостров далеч преди създаването на българската държава“, добавя той.

„След съединението не само у нас, но и на целия полуостров възникнала така наречената филоксерна криза, която е преодоляна от специалистите към 1926 година. Тази криза дава тласък в развитието на лозаровинарската наука, чрез създаването на опитна станция в Плевен, която впоследствие прераства в днешния Институт по лозарство и винарство,: казва в заключение Иванов.

Като заболяване филоксерата напада корените на европейската лоза. Заедно с брашнестата мана, филоксерата е била пренесена от Новия свят. Кореновата форма на филоксерата е много по-опасна от лисната, тъй като след поразяването им от болестта, корените започват да гният и лозата изсъхва.