вторник, юли 16, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Нова точкова система за оценка на субсидирането в ОСП предлагат германски производители

Подобна точкова система ще стимулира земеделските производители да напаснат своите методи на производство на целите, които иска да постигне обществото

Навред в Европа продължават дискусиите за това, как Общата селскостопанска политика да стане по-ефективна в бъдеще така, че да се постигнат поставените политически цели. Euractiv.de информира за предложение на германска браншова организация на земеделските производители, от следващия програмен период на ОСП да се въведе нова точкова система за оценка  приноса на фермерите за постигане  на заложените политически  цели. Принципът е прост- предложението е  приносът им за постигане на цели като опазване на климата, повишаване качеството на храните и опазване на животните да се измерва  с помощта на специален каталог от критерии, и да се оценява с точки. Част от субсидиите биха могли да се степенуват, и размерът им да се обвърже с броя на точките, набрани от всяко стопанство . Така от решаващо значение за това, какъв да е размерът на субсидиите за дадено стопанство вече няма да е неговата големина, а ползата която носи за обществото.

Подобна точкова система ще стимулира земеделските производители да напаснат своите методи на производство на целите, които иска да постигне обществото. До момента почти липсват подобни стимули. Например размерът на субсидиите по първи стълб на финансиране в сегашната ОСП не зависи от това, дали даден животновъд е осигурил достатъчно място за отглежданите животни, дали фуражът е генетично манипулиран или каква е големината на пасищата. Това искат да променят от Германското дружество на селскостопанските производители.  Предложената система ще премахне практиката най-много субсидии да вземат „стопанствата обработващи най-много хектари земеделска земя, а парите ще отиват за онези фермери, чиито стопанства имат повече резултати за постигане на по-голямо разнообразие при отглежданите култури, жизнеспособен ландшафт, и хуманно  отглеждане на животните”, се казва  в предложението на браншовата организация.

Според нейния председател Улрих Яспер вече има сигнали от Брюксел че по-добре ще следи постигането на политическите цели на аграрната политика  чрез прехвърляне на средства между двата стълба на финансиране, отколкото чрез въвеждане на точкова система. В сегашната обща селскостопанска политика страните членки имат възможност да диференцират средствата по втори стълб според целите и регионите.

Предложенията на Брюксел за промени в аграрната политика обаче са подложени на критики от страна на Европейската сметна палата , защото не се предлагат никакви механизми за контрол на прехвърлянето на средствата между двата стълба на финансиране. Според Яспер предимствата на точковата система са, че ще е ясно дефинирано какво се очаква, и колко точки за какво ще се дават. Тази система ще позволи точното измерване на постиженията на стопанствата  във връзка с поставените политически цели. Фермерите могат да тестват точковата система, като установят  съобразно набраните точки, какви европейски субсидии могат да получават.

Земеделските производители също така биха могли да определят как дадена мярка като въвеждане на пасищно отглеждане на животните или намаляване концентрацията на вредни вещества в почвите чрез редуциране употребата на торове  може да се отрази на получаваните от тях субсидии. Предложението на браншовата организация си има и негативни страни обаче. Предлага се например за всяка точка да се дава по едно евро от европейския бюджет за земеделие. Не е ясно дали подобна система не би тласнала по-голям брой от стопанствата да прилагат агроекологични мерки заради субсидии, и дали няма да се появят много нови стопанства.  Сигурното е, че се наблюдават политически знаци за развитие на земеделието.

От друга страна се очаква увеличаване на претенциите за субсидии на фона на натиска  за съкращение на бюджета. Ето защо се налага по-голяма гъвкавост и принципна готовност за обвързване на субсидиите с развитието на секторите и създаване на възможности за извънплановото им увеличение, нещо което сега почти не може да се случи. Точковата система обаче ще позволи известно опростяване според Яспер, защото няма да се концентрира на първо място върху финансирането а върху назоваването на конкретни критерии за субсидиране. Освен това тази система може да стане отправна точка за това, в бъдеще директните плащания  да се  определят спрямо броя на точките на всяко стопанство. За това обаче в новата ОСП трябва да се утвърди правило за обвързване на част от директните плащания с постигане на определените цели. При условие, че дадено стопанство е повишило общия брой на своите точки, то съответно да няма степенуване на субсидиите, а това да доведе до намаляване на получаваните средства по директните плащания.