понеделник, септември 21, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
МЗХ

Новата ОСП: Ето какви ще бъдат първите мерки

Те ще бъдат насочени към биопроизводство, необлаготелствани райони и стартова помощ в земеделието, казват от Министерството

112Четения

Първите разработени проекти на мерки за Новата ОСП ще бъдат насочени към биологичното производство, необлаготелстваните райони, стартовата помощ за развитие в земеделието, както и към неземеделските дейности и диверсификацията. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2021-2027 г., което се проведе в два поредни дни на 8 и 9 септември. По думите й, това предвижда планът на координационното звено в МЗХГ за изготвяне на стратегическия план. Тя уточни, че за финализирането му, до края на годината, е необходимо европейските институции да приемат финална законодателна рамка и бюджет. Заместник-министър Кръстева подчерта необходимостта от участието на браншовите организации при разработването на мерките в новия програмен период, които да отразяват спецификите и нуждите от подпомагане на българското земеделие. „С обсъждане на предложенията и потребностите ще се финализира вторият етап от стратегическото планиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) – от SWOT анализ до идентифицирани нужди. На база на тях, предстои разработването на първите проекти на мерки, новите изисквания за завишена условност и дефинициите“, поясни Кръстева.

ТРГ и браншът обсъдиха идентифицираните нужди за подпомагане в стратегическия план за ОСП от 2023г. до 2027 г.

Тематичната работната група дискутира необходимостта от подобряване на производителността и добивите на малки и средни стопанства в секторите на селското стопанство, осигуряващи продукти с по-висока добавена стойност. Ще се работи за сближаване на доходите в сектора със средното им равнище в другите сектори в икономиката, както и за укрепване жизнеспособността на земеделските стопанства в районите с природни и други ограничения. Други идентифицирани потребности са модернизация, възстановяване и оптимизиране на възможностите за напояване. Изведена бе нуждата от увеличаване на икономическия потенциал на земеделските стопанства в секторите зеленчуци, трайни насаждения, както и мляко и месо от преживни животни. Прецизирани бяха потребностите за гарантиране на по-добри условия за устойчиво развитие на сектор пчеларство и подобряване на структурата в лозаро-винарския сектор.

Относно целта за смекчаване на последиците от изменението на климата, страната ни е маркирала своите приоритети в областта на намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство, увеличаване на органичния въглерод в почвата и производство на енергия от възобновяеми източници от селското стопанство. Изведени са потребности от използването на култури и сортове, приспособени към климата и прилагане на нискоинтензивни земеделски практики като консервационно, интегрирано и биологично земеделие. Обсъдена беше необходимостта от устойчиво управление на горите, включително увеличаване на залесените площи в страната.

Дискутирани бяха потребностите, свързани с повишаване нивото на организираност на земеделските производители, подобряване на регулацията  за директните продажби и засилване на контрола над вноса на суровини.

За новия програмен период бе маркирана необходимостта от увеличаването на подкрепата за младите стопани за улесняване възможностите за стартиране на стопанства и ускоряване на модернизацията им. Ще продължи да се работи по подобряване на публичната и образователната инфраструктурата в селските райони, както и културно-историческите обекти.

Детайлно бяха обсъдени и прецизирани разписаните в общата за Стратегическия план цел  „Модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен“. Изведените потребности за сектора по тази хоризонтална цел ще бъдат за подобряване функционирането на Системата за споделяне на знания и иновации и цифровизация в селското стопанство (Agriculture knowledge and Innovation system) в България и насърчаване разпространението на знания и иновации в селското стопанство. Като важна потребност е идентифицирана и подкрепата за внедряването на цифрови технологии за управление на стопанствата, както и оптимизация на производствените и административните процеси. Изведени  стратегически насоки са автоматизацията в животновъдните стопанства поради факта, че тази инвестиция много бързо увеличава производителността на животновъдните стопанства. При стопанствата, занимаващи се с плодове и зеленчуци е необходимо да се инвестира най-вече в машини за обработка и беритба на реколтата, насочени към автоматизация на работните процеси. При полските култури е необходимо да се инвестира в цифровизация и модернизация на машини, инвентари, приложения и уеб-инструменти. Целта е земеделските стопани да могат цифрово да следят къде каква обработка са правили и да могат да планират следващите такива, както и да следят за качеството и да планират и контролират работата.

Припомняме, че за да се осигури пълноправно участие на земеделския бранш в разработването на Стратегическия план, беше публикуван за обществени консултации нов Проект на Постановление на Министерския съвет за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 – 2027 г. Новото ПМС за разработване на стратегическия план е публикувано на страницата на МЗХГ и на strategy.bg за обществени консултации със срок за обсъждане до 28 септември 2020 г. То ще осигури възможност като членове на ТРГ да участват представители на Юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в частна полза, каквито са повечето земеделски асоциации. По този начин, изготвеният документ най-ефективно ще отразява реалните нужди от финансиране в сектора.

NivaBG.com
Виктор Павлов