неделя, април 14, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Нови мерки: До 10% надценка при храните

Канонада от идеи как да поевтинеят храните в магазините лети от страна на служебното правителство. Засега обаче всичко е на ниво добри намерения и ясна стратегия как да се овладее инфлацията няма. Държавата подпука търговците с всякакви проверки от страна на КЗП, БАХБ и НАП, след които лъснаха куп нарушения по етикета на храните, грамажа, срока на годност и т.н. Тези институции обаче нямат никакво отношение към цените.

Най-новата идея на служебното правителство е да сложи таван на надценките, които търговците слагат на крайния потребител. „Обмисляме да въведем такава надценка за основни продукти и стоки, между 50 и 100 артикула от малката потребителска кошница“, обясни в тв интервю вицепремиерът Христо Алексиев. По думите му, надценката при тези основни храни трябва да е до 10 процента. Първоначално правителството ще преговаря на доброволни начала с хипермаркетите. Ако не се постигне съгласие, план „Б“ е правилото да бъде въведено нормативно.  „Това може да мине през решение на Министерския съвет с нормативен акт. Така или иначе, трябва да се случи. Идеята е да има споразумение за кои продукти ще се прилага“, обясни Алексиев. Неговата логика е, че това не би объркало много сметките на търговските дружества, тъй като ще бъдат сложени „юзди на цените“ само на до 100 продукта, а веригите продават хиляди артикули и съответно там могат да лавират с цените.

С новото си изказване по щекотливата тема вицепремиерът сякаш сложи кръст на старата идея – търговската надценка по принцип да бъде ограничена до 25%. А ако бизнесът иска да я напомпа още, да уведомява предварително КЗП, а Комисията, от своя страна, да преценя дали да прави проверка по казуса.

Министърът на икономиката Никола Стоянов е по-обран по темата и неколкократно заявява, че на война с търговските вериги няма да тръгва. Той обаче настоява да се увеличат санкциите за бизнеса. Например: максималната глоба, която КЗП може да наложи, е 50 000 лева, независимо колко е голяма компанията и какви обороти върти.

Средностатистическият българин, който слуша поне веднъж дневно новини, знае, че бизнесът не би трябвало да си измива ръцете за високите цени с цената на тока. От нова година таванът е 200 лева за мегаватчас, над него държавата покрива сметката за енергия при небитовите потребители. Това най-малкото означава, че производители и търговци имат прогнозируемост в разходите си. Другото голямо разходно перо – горивата, също се успокоиха и не би трябвало да са елемент в новите, по-високи цени на стоки и услуги.

„В „Кауфланд“ имаме между 13 000 и 21 000 артикула. Почти половината от продажбите в търговската верига в България минават през стоки с намаление от седмичните рекламни брошури“, посочи преди седмица изпълнителният директор на компанията Иван Чернев. „Броят артикули на веригата, които влизат в рекламните брошури и са с намаление, са между 325 и 400 всяка седмица. Това са стоки с атрактивни цени за потребителите“, допълни той.

„Търговските вериги печелят от оборот, а не от изкуствено завишение на цените“, категорична бе и Милена Драгийска, изпълнителен директор на „Лидл България“.  А произволното сравнение на цени в нашата страна и в чужбина не е меродавно по няколко причини: тъй като у нас има недостиг на местни суровини и се налага внос, транспортът оскъпява крайната цена. Влияние оказват и по-високите субсидии, които селските стопани в Европа получават. „Конкретно в Германия ДДС-то за всички хранителни стоки е 7%, докато при нас е 20%, с изключение на хляба. Освен това в Германия търговската верига реализира икономии от мащаба – там има над 3200 супермаркета, докато у нас те са 116 на брой“, обоснова се Драгийска.

Малката кошница

Уловката в думите на вицепремиера Христо Алексиев се крие в „малката потребителска кошница“. По определение на НСИ вътре влизат 100 „социално полезни и жизненонеобходими стоки и услуги на най-нискодоходните 20% домакинства“. Това означава най-евтините възможни и нискокачествени основни продукти, а не млякото, олиото и яйцата като общо понятие.

 

 

Виктор Павлов