Детайлното изчитане на стенографските протоколи от заседанията на така наречена тематична работна група е времеемко и понякога неблагодарно дело но пък помага да се разбере каква степен администрацията си върши или по-скоро не си върши работата. Мярката за агроекология, която в настоящия програмен период на прилагане на селската програма предизвика не малко въпроси и разпалени дискусии относно правилното разпределение на средствата бе една от обсъжданите по време на заседание на ТРГ от 20 януари тази година. . Да припомняме ли алармите за нейното източване по линия на проекти за опазване на редки видове птици?!
Оказва се, че по едно от направленията по тази мярка, администрацията въобще не е подала информация и не е направила оценка за прилагането му в продължение на близо три петилетки. То е свързано с даване правото на определен брой животновъди притежаващи съответните разрешителни да поддържат екосистемите и тревоустоя , да пашуват в националните паркове и териториите с висока природна стойност.. Нещо повече в така подготвяния стратегически план, в същата вече мярка, преименувана на интервенция за агроекология, в същото това направление известно като пасторализъм, се планира достъп на фермерите и в територии по НАТУРА 2000. В това разбира се няма нищо лошо, лошото е, че идеята изглежда се подхвърля сякаш между другото от администрацията на агроведомството пак без никакви анализи и без каквато и да е експертна обосновка. Може би проблемът е не само на ниво МЗХГ, а на междуинституционално ниво, защото както разбираме от дискусията, тепърва стратегията ще се оценява, доколко е съвместима със закона за биоразнообразието. „
„Тук. би следвало да се помисли дали заради направление „Пашуване“ в територията от „Натура 2000“ разписано по този начин сегашното направление „Пасторализъм“ целия Стратегически план следва да мине една дълбока оценка, защото в Стратегическия план не е само пашуването в националните.паркове. Стратегическият план обхваща много мерки за инвестиции, обхваща и друга необходима подкрепа за земеделските и горските стопани и за всички заинтересовани страни“, заяви по време на дискусията, проведена на 20 януари Юлия Григорова.
Ще припомним че именно при представяне през миналата година на втория слот анализ за бъдещата стратегия , точно от ековедомството се възпротивиха на представените в него неточни данни за териториите по НАТУРА. Всичко това води до логичния извод, че с бездействието си в последните 15 години и с липсата на междуинституционално стиковане може да се стигне до обратния ефект, животновъдите, колкото и малко и да са те, които пашуват в тези територии с висока природна стойност да бъдат лишени от иначе една напълно логична възможност за компенсиране.
Според експертите „състоянието на местообитанията от 2013 година досега продължава да бъде неблагоприятно и направлението „Пасторализъм“ по никакъв начин не е довело до подобряване, а обратно до влошаване“. Нещо повече, Брюксел се оказва вече три пъти настойчиво е отправял запитвания до екоминистерството, дали подпомагането по направление пасторализъм се възприема като субсидиране , което има изключително вредно влияние върху околната среда.
За дистанцията на администрацията от това, какво се случва с тези територии говорят и два други факта. Анализът за възможностите за пашуване в националните природни паркове във вече изтеклия период на прилагане на ПРСР, както и разработването на слоя земи с висока природна стойност през далечните вече 2007 и 2009 година по признание на Юлия Григорова, сега експерт в екоминистерството са дело на неправителствения сектор- организации като Национална Селска мрежа и WWF.
За новия период на прилагане на селската програма като част от направленията по интервенцията за агроекологията се предлага запазване на тази мярка даваща възможност за пашуване в територии на природни паркове и такива с висока природна стойност, като се планира разширяването им с такива зони по НАТУРА (за сега пак без нужната обосновка как и кои ще влизат, както се разбира от дискусията). Пашуването в националните природни паркове се планира да се разрешава само в тези с вече действащи планове за управление. Такива планове за управление МОСВ планира в бърз порядък да приеме и за всички зони по НАТУРА. Браншът в лицето на Юлия Коюмджийска също предлага нелоша идея, намерила реализация на регионално ниво в Белгия – даване на възможност на животновъдите да наторяват пасищата си с естествена животинска тор. Мотивите според Коюмджиева за подобно предложение са, че не всеки животновъд притежава местни породи животни и може да се включи по това направление. Освен това предвид обхватите по думите и не всички животновъди биха могли да се включат в направлението за традиционни практики-пасторализъм. Що се отнася до пашуването в природните паркове тя се мотивира така: „Лично бих искала да кажа, защото стадата на моят съпруг и овце, и говеда пашуват в Национален парк „Рила“ и ако такива стада не пашуват там аз не знам по какъв начин ще бъде поддържан този тревоустой, как ще бъде поддържано въобще равновесието в тези национални паркове“.
Къде цъка бомбата със закъснител?!
Изразявайки своето недоумение и учудване, че в продължение на два програмни периода на ПРСР не е направена оценка за ефективността на това направление, Юлия Коюмджийска заяви, че животновъдите, които пашуват в националните паркове са притеснени, че ако това подпомагане отпадне, те ще бъдат лишени от всякаква подкрепа, тъй като не получават друго подпомагане по втори стълб. Според нея повечето животновъди, които пашуват в природните паркове не са съгласни да поемат едногодишни ангажименти по това направление, каквито са плановете на МЗХГ за неговата архитектура.
Какво трябва да се направи?!
Очевидно за да се запази това направление към новата интервенция за агроекология, първо администрацията трябва да си свърши работа, и да представи в края на крайщата някаква оценка за ефективността от неговото прилагане. Бранш и експерти са на едно мнение, че възможностите за пашуване в териториите на националните паркове и другите територии с висока природна стойност , е нужно внимателно да се разгледат и обсъдят на специална работна група, която детайлно да разработи всичко от възможностите за прилагането му, до критериите. Нужен е баланс, и в това никой не се съмнява. Баланс между това да се опазват екосистемите и да се даде възможност на фермерите, които са в близост до национални паркове или в землищата им попадат територии с висока природна стойност да пашуват там. Баланс между работата на различни неправителствени организации и на администрация, която да захранва с актуални оценки и експертизи последните, така че да се вземат рационални решения, удовлетворяващи и стремленията за опазване на уникалните екосистеми и стремленията за комбиниране на тези усилия с естествени практики за поддържането им като ограничено пашуване на животни. Администрацията обаче за сега показва, че е най-слабата страна от този търсен баланс, и с бездействието си образно казано вместо да изпише веждите, може да избоде очите.
