„В рамките на последната година ние усилено започнахме да работим с науката. Не трябва да забравяме, че имаме много сериозна научна общност в лицето на различните институти, които работят и се развиват. Ако искаме те да продължат да се развиват, и земеделието и вчастност агросектора да са перспективни, ние трябва да се учим от опита който имаме до момента. Да работим в посока на въвеждане на различни иновации които да допринесат за увеличаване на нашата конкурентоспособност. Ето защо ние ще засилим още повече контактите си с научната общност“, заяви днес Георги Стоянов, председател на Българския фермерски съюз. На събрание на своите членове, организацията направи равносметка на свършеното от нея в първата година от съществуването си. В това време тя е създала както свои структури в пет от областите на страната, така е съумяла и да се включи в работата по стратегическия план и да излезе с различни становища и предложения за промяна на законодателството касаещо сектора.
„Наука и земеделие върви малко трудно, нещо като в тангото едно напред, две назад. Големият проблем, е че всеки учен идва с проблеми, което обаче често се разминава с очакванията на фермерите и обратното. Българският фермерски съюз беше първата организация, която дойде на място при нас, защото обикновено ние учените ходим да се вклиним при земеделците“, коментира проф. Иван Атанасов, председател на Агробиоинститута към ССА.
Радващото според него е, че в последните две години в министерството вече има програми, директно свързани с научните изследвания и иновации като 16.1 . В момента се очакват резултатите по мярка 1.2 от ПРСР свързана с демонстрационните дейности. Добре би било според него ако различните научни институти съумеят да излязат не с отделни предложения към фермерите, а с едно портфолио, което да се предлага на различни организации и земеделските производители.
