събота, декември 4, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

 „ОТ ФЕРМАТА ДО ТРАПЕЗАТА“ – ВРЕМЕ Е ДА СЕ ВСЛУШАМЕ В ДАННИТЕ

Aко бъдат изпълнени предложенията, ще костват значително на земеделските стопани в ЕС и жизнеспособността на цялата европейска култура на земеделие.

Всички участници в хранителната верига са съгласни с основните принципи,

заложени в стратегията „От фермата до трапезата“ и напълно добре осъзнават, че са необходими постоянни и значителни подобрения, за да се осигури устойчив подход към системите ни за осигуряване на храна.

Въпреки това, в няколко наскоро публикувани изследвания на стратегията „От фермата до трапезата“ се посочва, че настоящите цели,

ако бъдат изпълнени по предложения начин, ще костват значително на земеделските стопани в ЕС и жизнеспособността на цялата европейска култура на земеделие.

Отминало е времето за политически послания, свързани със стратегията „От фермата до трапезата“. Сега е време да се анализират данните, с които разполагаме в момента. През последните месеци няколко ключови доклади и изследвания правят опит да се оцени и измери въздействието на целите, определени от Европейската комисия при представянето на стратегиите „От фермата до трапезата“ и за биологичното разнообразие през май 2020 г.

Изследванията, проведени от Министерството на земеделието на САЩ, организацията HFFA Research, Съвместния изследователски център на ЕС (JRC), Университета в Кийл, както и Университета и изследователския център Вагенинген (WUR), стигат до заключението, че са налице няколко съществени последици, компромиси и неизследвани страни, които се налага да бъдат спешно разгледани от политиците в ЕС (както и по света).

Така например:

  • проучването на JRC прогнозира, че очакваният спад между 40 и 60% от емисиите на парникови газове от европейското земеделие в резултат на изпълнението на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ ще доведе до възлагането на европейското селскостопанско производство, включително емисиите от него, на външни изпълнители от трети страни;
  • проучването на Университета в Кийл прогнозира, че Европа може да се превърне в нетен вносител на храни, напълно в разрез с откритата стратегическа автономност, насърчавана от Европейската комисия по време на кризата с Ковид;
  • изследването на Министерството на земеделието на САЩ стига до заключението, че целите, заложени в стратегията „От фермата до трапезата“, могат да доведат до продоволствена несигурност на 22 милиона души.

 

Защо Европа не обръща внимание на данните?

Всички тези изследвания, които използват различни методики и имат различни акценти и ограничения, се допълват взаимно. Всички те стигат до едни и същи заключения. Селскостопанското производство на ЕС ще намалее, доста драстично при това в някои области и за някои продукти. Според последното изследване на WUR, в резултат на кумулативното въздействие на целите, средното производство ще отбележи спад от 10-20% до 30% при някои култури.

По отношение на животновъдството, изследването на Университета в Кийл посочва спад от средно 20% в производството на говеждо месо и 17% на свинско месо в ЕС. Последващ документ-изследване на политиката, който WUR предстои да публикува, потвърждава цялостния спад в производството на говеждо и свинско месо и млечни продукти, който ще доведе не само до покачване на цените за европейските потребители, но и ще има неясни последици за доходите на животновъдите.

Данните ясно посочват въздействието върху търговията, доходите на земеделските стопани и цените за потребителите в крайна сметка. Промяна в системата за осигуряване на храна при тези условия ще бъде по-трудно, а налагането на данъци върху потреблението, предлагано от Европейския парламент, може да направи системата социално несправедлива.

Всички участници във веригата за производство на селскостопански хранителни продукти разбират добре предизвикателствата, свързани с околната среда и климата, пред които сме изправени днес.

Всички сме поели ангажимента да изиграем нашата роля в борбата за намаляване на отрицателните последици от изменението на климата. Европейското селскостопанско производство е сред най-съобразените с ресурсите и околната среда в света. Въпреки това европейските производители вярват, че с помощта на иновациите и на още по-голяма подкрепа на челно място в селскостопанската политика на ЕС, земеделските стопани ще продължат да произвеждат още по-устойчиво. Признаваме очакванията на обществото и политиците към производството на храните. Но „политическите цели, които не са основани на данни“ ще окажат пагубно въздействие върху европейското земеделие. Трябва да изграждаме политики, насочени към решения, въз основа на данните, с които разполагаме, в които иновациите са крайъгълен камък.

За да можем да започнем да говорим за решения, е необходимо да имаме общо разбиране за предизвикателствата, пред които се изправяме, в опита да постигнем целите на „От фермата до трапезата“. Това общо разбиране следва да се основава на всеобхватната и кумулативна оценка на въздействието, осъществена от Европейската комисия. В последното изследване на Университета Вагенинген, с различните включени сценарии, ясно се посочва, че  изолираното преценяване на въздействието на целите  на стратегията  „От фермата до трапезата“, както Комисията изглежда предвижда да прави отсега нататък, ще даде само частична представа за кумулативните обстоятелства, пред които са изправени земеделските стопани и участниците в хранително-вкусовата промишленост на място.

Подобно на Комисията желаем да сложим край на дебата относно необходимостта от провеждането на кумулативна оценка на въздействието. Призоваваме за провеждането на всеобхватна оценка, защото искаме да разберем къде могат потенциално да възникнат проблеми, за да можем да обсъдим възможните решения.

Моделът на Европа за производство на храни, воден от Общата селскостопанска политика, е един от най-големите успехи на Европейския съюз.

Не разбираме очевидния опит да се отмени постигнатия напредък

и да се пренебрегнат успехите в момент, когато търговските ни партньори вече обмислят как да запълнят празнотите в производството, оставени от Европа.

Освен това, ако  има спад в производството в ЕС, както ясно се очаква от всички изследователи, оценили въздействието на настоящите предложения на Комисията, то най-вероятно ще се увеличи значително вносът на селскостопански суровини и съставки в ЕС, като по този начин ЕС ще стане зависим от вносни продукти, за да изхрани населението си, а това ще създаде определени политически и свързани с безопасността на храните рискове за европейските потребители.

Време е Европейската комисия да проведе цялостна оценка на въздействието. Наближава бързо крайният срок на „От фермата до трапезата“. Осем години не е никак дълъг период за селскостопанския сектор. Спешно се нуждаем от конкретни предложения и по-широко обсъждане на избора, който ще направим, но дискусията е необходимо да се основава на по-добри данни.

Настоящата позиция е споделена и подписана на 12 октомври от следните асоциации/организации от агро-хранителната верига и сектор “Животновъдство” :

Селско стопанство и напредък – Европейска платформа за устойчиво селскостопанско производство
Коалиция на веригата за производство на селскостопански хранителни продукти – Съвместна инициатива на европейската верига за производство на селскостопански хранителни продукти
AnimalhealthEurope – Европейската индустрия на ветеринарномедицинските продукти
AVEC — Асоциация на производители и търговци в ЕС на домашни птици
CEFS – Европейска асоциация на производителите на захар
CEJA – Европейски съвет на младите фермери
CEMA – Европейска асоциация за търговия със земеделска техника
CEPM – Европейска конфедерация производство на царевица
CEVI – Европейската конфедерация на независимите лозари
CIBE – Международна конфедерация на европейските производители на цвекло
Clitravi – Център за връзка на месопреработвателните индустрии в ЕС
Coceral  – Европейска асоциация за търговия със зърнени култури, маслодайни семена, маслинено масло, масла и мазнини, фуражи и селскостопански суровини
COPA/COGECA –  Комитет на професионалните земеделски организации и Генерална конфедерация на земеделските кооперативи в Европейския съюз
CropLife Europe – Европейската асоциация на растителнозащитната индустрия

EBB – Европейски съвет за биодизел
EFFAB – Европейския форум на отглеждащите селскостопански животни
ELO – Европейска организация на собствениците на земя
Европейският глас за животновъдството (European Livestock Voice) – Европейска платформа за хранителната верига, свързана с животновъдството
Euro Foie Gras – Eвропейската асоциация на производителите на гъши дроб
Euroseeds – Европейски семенен сектор
ePure – Европейската организация на производителите на етанол
UECBV – Eвропейски съюз на търговците на живи животни и месо
FEFAC – Европейската федерация на производителите на фуражи
FEFANA – Eвропейска асоциация на производителите на специализирани фуражни компоненти и техните смеси
Fertilizers Europe – Европейски сектор на производителите на торове
IBC – Международна конфедерация на месарите

 

На 19 октомври Европейският парламент прие общия доклад по стратегията „От фермата до трапезата“ (разработен по инициатива на ЕП), като окончателната версия включва следните ключови политики на растителнозащитната индустрия:

  • призив за всеобхватна, цялостна и кумулативна оценка на въздействието на всички цели в стратегията „От фермата до трапезата“;

  • необходимост от иновации, които да позволят прехода (по-специално цифрово и прецизно земеделие);

  • призив увеличаването на биологичното земеделие в Европа да се ръководи от пазара.

Всички участници в хранителната верига са съгласни с основните цели, заложени в Стратегията от фермата до трапезата, знаейки, че промените са необходими и остават ангажирани да играят своята роля по пътя към прехода към по-устойчива хранителна система. Всъщност всички вече работят в тази посока. Това, което в момента липсва обаче, са нови инструменти и по-ясна пътна карта. Крайният срок до 2030 г. наближава и промените не могат да бъдат усвоени за една нощ.

Сега се очакват конкретни предложения от Комисията, особено по отношение на белите петна, идентифицирани в продължаващия дебат, като например ефектите от изтичане на въглерод, европейска стратегическа автономия или потребителските цени.

Имайки това предвид, същите тези асоциации/организации/сдружения – участници в хранителната верига, също приветстват ясния сигнал, изпратен от Парламента, призоваващ Европейската комисия да изготви цялостна оценка на въздействието, определяйки влиянието на нейната стратегия. Прегледът на данните от анализите, направени до момента, би бил чудесна отправна точка за такова проучване.