Допълнителните средства на наша почва стават мираж, на фона на очакваните потоци към магистралите
Вече нееднократно сме писали, че Европа ще наложи бавна и болезнена промяна във финансирането на земеделската политика. Причините за това са не една и две- от глобалната несигурност и заплахата от Изток, през тоталната абдикация на Америка от общата сигурност до търговските проблеми и не на последно място опитът на Европа да се откъсне от технологичната си зависимост от останалия свят. Всичко това ще направи земеделието минимум трета цигулка в европейския финансов оркестър, и то ще бъде изместено от пиедестала, на който стоеше повече от шест десетилетия от отбрана и иновации. Това казва накратко с предложението си за многогодишната финансова рамка след 2028 година Европейската комисия.
ОСП умря, да живее новата ОСП
Слизането на земеделието от пиедестала на свещена крава в ЕС е съпроводено и с бавното отмиране на земеделската политика в нейния общ европейски смисъл. За повечето български а и европейски производители земеделската политика вече не се приема нито за обща, още по-малко за европейска. Първите стъпки за подобна промяна обаче бяха заложени от самите производители, които преди две години изригнаха срещу намеренията на политиците в Брюксел да ги накарат да „позеленеят“ повече от необходимото на фона на това, че страни като Турция и Украйна с не дотам високи екологични изисквания са способни да залеят европейския пазар с плодове и зеленчуци и да направят колегите си от ЕС още по-неконкурентни.
Пресолването на манджата със зелените политики сложи край на общия характер на земеделието
Притиснат до стената Брюксел върна европейското земеделие към неговия индустриален облик да речем от края на 80-те години. Пресолването на манджата със зелените политики в земеделието обаче сложи край и на неговия общ характер. Европа бавно отстъпи от целите си за това да се произвежда по-малко, но по-качествена храна, и реши да търси „заместители“ в други страни като онези, част от обединението Меркосур, в които пък земеделието е във възможно най-крайна степен индустриално. Това неминуемо доведе до загуба на ореола на европейското земеделие на водеща европейска политика, а това логично доведе и до бавното и постепенно затваряне на финансовото кранче.
Всичко това се случи и на фона на екстремно висока глобална несигурност, която наведе европейските политици до мисълта, дали вместо за зелен рай , да не се готвят за предстоящ ядрен Армагедон. Освен това Европа ясно осъзна, че изоставането и в сферата на иновациите от останалия свят е отчайващо.
За драгия фермер е ясно сигурно какво се крие зад термина иновации. Поне в неговите представи това са дроновете, приложенията за управление на стопанствата а отскоро и изкуствения интелект. Но, не само това. Зад него се крие нещо по-мащабно, а именно постигане на европейска цифрова независимост от технологичните гиганти. Появата на изкуствения интелект и оформилата се покрай него надпревара е само колелцето, което задвижи този процес. А той се характеризира основно с построяване на европейски центрове за съхранение на данни, за създаване на алтернативни програмни продукти с отворен код, които да са алтернатива на софтуерите на големите гиганти и разбира се на изкуствен интелект с европейски, а не с американски аватар. А за всичко това трябват пари, и то много пари.
Без летящи чинии, няма допълнително пари
И нека от европейска стъпим на наша почва. На българските производители трябва да им е ясно, че до средата на 30-те години на века на тях ще им е много трудно да пробият с проекти за повече пари, освен ако не внедрят летящи чинии при обработка на площите или при третиране с ПРЗ. Причината е, че от една страна Брюксел неусетно почти делегира земеделските политики на националните правителства, а от друга, че въпреки твърденията на ЕК, че фермерите ще могат да получат пари и от така наречения негарантиран бюджет са чисто и просто моментно хвърляне на прах в очите. За страната ни паят от европейската финансова торта до 2034 година е ясен – около 6,2 млрд. евро пари за директно подпомагане на доходите на фермерите и 10% или 1,4 млрд. евро от онези 22 млрд. евро, които трябва да получим за други политики от Брюксел и нито цент повече. Защо мисля така?! Тъй като така наречения от Брюксел план за национално партньорство в нашия случай освен от финансовото министерство ще се управлява и от министерството на регионалното развитие. Нали се сещате накъде ще потекат тези над 20 млрд. евро- …към магистралите. Строени и недостроени, и то с такова качество, че народа да се трепе като мухи по тях. А от магистралите единствения видим резултат е високата степен на корупция и мафиотизация срещу които ще протестираме и днес. Е няма начин как фермерите да се преборят с това, след като все още цялото ни общество не може да го направи.
И земеделието у нас даже може и да изпадне от оркестъра, а на браншовиците, част от които са вечно недоволни от това, че са недофннансирани ще бъде отредена ролята на тромпети, които ще свирят, врякат и крякат за това, че за тях пак няма да има. А защо самотни ли, ами просто защото ще стигнем до момент който някой друг ще ни обработва земята, и ще ни произвежда храната. В настоящата ситуация този сценарий изглежда неизбежен.
Последвайте ни в Google News
