Пасив за българското земеделие между 50 и 100 млн. евро годишно след 2020 г. очакват експертите на БАСЗ

Предстоящото намаляване на парите за субсидии по ОСП с между 12 и 14 млрд. евро по последни оценки заради Брекзит, ще доведе до пасив за българските фермери от 50-60 млн. евро годишно, смята Анатоли Георгиев, зампредседател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ). „Въпреки постигнатото съгласие за увеличаване на вноските на отделните страни членки, ще има около 7% намаляване на бюджета по програмата”, заяви той по време на форум посветен на състоянието на пазара на земеделска земя и ОСП след 2020 година.  Очаква се след 2020 година по думите му общата сума на годишния бюджет за земеделие в ЕС да бъде намалена на 55-56 млрд. евро при около 60 млрд. евро в момента , което ще означава, че фермерите у нас ще получават с между 50 и 100 млн. евро по-малко субсидии.  Според него от ключово значение за всички в земеделския сектор е, как ще бъде прекроена ОСП на национално равнище, така че да бъдат решени всички сериозни и наболели проблеми и да се постигнат националните цели в отрасъла, които да са в унисон с тези на ОСП. Това ще предполага вземане на тежки соломонови решения от страна на политиците.

„Еволюцията в ОСП ще се осъществи на две нива  с известно редуциране на директните плащания заради посочените бюджетни съображения или възможността за получаване на директна подкрепа в оптимален размер, обвързана с допълнителни изисквания към фермерите, като екологичните такива ще бъдат допълнени с изисквания от социален и икономически характер”, каза Георгиев. По думите му основните предизвикателства пред сектора са заложени във втория стълб на ОСП, там където са инвестиционните мерки. ”Неизвестните за нас са много повече по отношение на втория стълб на ОСП, и очакванията са, че голяма част от инвестиционните  мерки ще бъдат заместени от т.нар. финансови инструменти”, поясни той. Това според  него би означавало, че повечето от частните инвестиционни мерки в селските райони след 2020 година няма да могат  да се ползват с една безввъзмесдна помощ, а ще се пренасочат към различни финансови инструменти като кредити и гаранционни фондове, при които бенефициентът ще се наложи да връща финансовата помощ при по-благоприятни нива на лихвите в сравнение с традиционните банкови кредити.

„Това ще наложи промяна на финансовата и инвестиционна  култура на земеделските производители, и те ще трябва да разчитат на собствен капитал и ще бъдат принудени да се сдружават за съвместни инвестиции с индивидуален принос и споделен риск”, смята Анатоли Георгиев.

При прекрояването на ОСП според него е важно какви ще са нашите приоритети. Трудно е по думите му да се твърди, че предизвикателствата пред нас и останалите държави в земеделието са еднакви, въпреки че всички са част от едно и също семейство. Той даде пример с холандските фермери. „Ако за холандските фермери  основен проблем е ерозията на почвата и почвеното плодородие поради десетилетия на урбанизирано земеделие, то у нас този проблем все още не е приоритетен за сметка на трагичното състояние на земеделската инфраструктура в това число напояване, отводнителни системи и полски пътища”. Според него нерешени вече над две десетилетия остават два основни структурни проблема в земеделието- разпокъсаността на земеделската собственост и напояването. „Основните нужди за нас към които трябва да се насочат средства са свързани с окрупняването на земеделските земи и развитието и изграждането на хидромелиоративна инфраструктура”, каза още той.