През настоящото лято наблюдатели и медии се фокусират както върху традиционната жътва, така и върху политическата. И ако първата за радост на фермерите и при всички обективни и субективни трудности върви повече от добре, а резултатите видимо ще са по-добри, то не така стоят нещата с политическата жътва. По волята на суверена политиците минаха през поправителен изпит, който за сега по всичко изглежда е на кантар дали ще издържат успешно.
Резултатите от вторите за годината предсрочни избори са почти същите. Същи са и лицата влезли в новия парламент, както и някои от кандидатите за изпълнителната власт. Същата е и бройката на парламентарно представените формации, както и разделението им по равно на системни и несистемни, което подсказва, че вариантите за намиране на общ език се свеждат до минимум.
Служебният кабинет получи възможност да ремонтира националния план за възстановяване от кризата с коронавируса който припомняме че трябваше да бъде внесен в ЕК още през април. Новината за фермерите след ремонта е отпадането на проекта за реновиране на напоителните системи, за който прежде управляващите планираха да отидат над 800 млн. лева.
С оглед на зачестилите периоди на засушаване и на фона на локални макар и спорадични протести на населението заради безводие това едва ли е добра новина. Не можем обаче да отречем, че набързо подготвеният план за възстановяване спуснат без каквото и да е обществено обсъждане едва ли щеше да мине пред Брюксел, защото в предходния му вариант приличаше по-скоро на фентъзи роман за строене на въздушни кули с чужди средства, отколкото на реално изпълнима програма за възстановяване с реалистично видими резултати.
Да напомним, че и по-голяма част от реалните браншови организации се възпротивиха на възприетия модел при който милиони трябваше да се излеят единствено и само в едно държавно дружество за ремонта на морално остарели магистрални напоителни съоражения, там където все още ги има, без реално да е направен анализ на състоянието не само на мрежата, но и на самото дружество, което пък се оказа въвлечено в съдебни спорове след отстраняване от служебния земеделски министър на управленското му тяло и открити масови нарушения след вътрешен одит.
И ако за земеделския производител основният бич е недостигът на вода и все по-екстремните засушавания, за горите този бич породен и от сушата са пожарите. Последният случай е с големия пожар от преди дни в Свиленградско. След идването на служебния кабинет една от първите промени на Христо Бозуков бе смяната на шефа на агенцията по горите с младия и амбициозен експерт Александър Дунчев. Там оказа се борбата с „гумените глави“ е жестока и неравна. Сам той призна преди дни, че смяната на модела на управление в сектора , в който инспекторите приемат работата си по-скоро като синекурна позиция, отколкото активно да осъществяват контрол по опазване на горите ще е сложен и дълъг процес. Понеже му се пречи да промени нещата и работата на самата агенция отгоре, Дунчев е предприел друг подход – да търси широка обществена подкрепа за всички свои мерки и действия. И се получава с дейни, разбиращи и можещи служители.
Само за илюстрация на положението в сектора ще дадем пример с най-близо намиращата се планина до столицата. В териториалното поделение на ДГС София само трима горски служители се грижат за целия природен парк. Да не говорим че горите в последните две десетилетия съвсем не са били сред приоритетите на европейските програми, просто защото там освен дървесина няма какво да се краде. Скоро предстои да излезе още един проблем освен безпаричието в сектора, свързан с арендованите на мутри и олигарси ловни стопанства, които оказва се държавата скоро едва ли ще си върне.
По време на едно от посещенията си при откриване на жътвената кампания президентът Румен Радев сравни политиците със земеделските производители, за които няма пек и дъжд, и те са винаги на полето, а след изборите призова политическите партии да поемат своята отговорност, защото явяване на трети поправителен изпит ще е за сметка на хората. Дали политиците ще си вземат бележка и ще повишат успеха си, а с това и доверието сред хората, или борбата с „гумените глави“ ще продължи до тоталното имизчистване, измиване и изчегъртване скоро ще стане ясно. За земеделието обаче този процес на пречистване едва ли ще донесе някакви позитиви. Защото кръговратът на земеделската година си върви неумолимо. Днес садиш, утре прибираш. И така всичко се повтаря без значение от това дали вали, вее или пече. Тези на полето трябва да прибират плодовете родила земята. Политиците определено отстъпват в прибирането на тяхната „жътва“и се показват като безотговорни и слаби двойкаджии. Дали ще наваксат или ще си останат „гумени глави“ ще се покаже до есента.
