Със своята номинация за земеделски министър на парламентарен динозавър и политическа креатура като Иван Иванов няма да е пресилено да кажем че БСП изненадаха всички. Особено това важи със сигурност за бранша, който може да приеме кандидатурата му меко казано като майтап или шега. Основно защото едва ли някой може да се сети каква е допирната му точка на този кандидат с тежък ресор като земеделието, в който трябва да лавира между различните интереси на отделните организации и браншове. Да не говорим че трябва да е много наясно с политиките както на национално, така и на европейско ниво, и че постът на земеделски министър е далеч от схващането само и единствено като шеф на някаква администрация.
Иван Иванов обаче едва ли има подобен опит. Основните му интереси като депутат както излиза са били области като вътрешен ред и сигурност, които имат нещо общо със земеделието само ако фермерите изкарат тракторите на жълтите павета. В същината на абривиатури като ОСП или ПРСР обаче едва ли е вникнал в дълбочина бидейки шест мандата депутат?! Да не говорим за субсидии и еко схеми, а досегът му до биопроизводството най-вероятно да е бил само в качеството му на клиент на някой бутиков магазин за биопродукти.
С номинацията си БСП показва най-малко две неща. Първо, че прекалено дългото и стоене извън властта и се е отразило пагубно не само заради огромната загуба на гласоподаватели, но и заради загубата на сетивност обществена и браншова към политиката, и то провеждана тъкмо в един от най-чувствителните за нас сектори-земеделският, в който и най-малкото недоволство от пренебрегването на един или друг сектор може да изкара хората на улицата. Второ, че вътрешните противоборства са способни да изкарат на преден план кандидат с нулева експертиза за сектора, само и само да се елиминират враговете с партиен билет. И то в момент, в който секторът няма нужда от политизация, а тъкмо от експертиза, която да осигури възможно най-добри условия в новия програмен период.
Макар да станахме свидетели на открити преговори за коалиционно управление, покриването на номинацията за аграрен министър до последния момент и спекулирането с едни или други имена показва, че пред БСП като партия, която ще поеме земеделското министерство, в което апропо вече няма да влизат нито безопасността на храните, нито горския сектор, поне за сега на преден план стоят не интересите на сектора, а вътрешнопартийната борба, която се очаква да се ожесточи до началото на новата година. На браншът това обаче едва ли ще се хареса, и никак не е невъзможно кандидатът за нов министър на земеделието да се озове не просто в небрано лозе, а в малинак, откъдето излизането може да е само в една посока, навън от земеделието, също толкова бързо, колкото се очаква да влезе в него.
