Ще успеят ли земеделските производители в условията на политическа безисходица да постигнат единство?!
Изходът от поредните предсрочни парламентарни избори показа, че политиците не са способни да ни дадат това, което ни се иска на всички ни, единение и работа в името на всеобщото благо. Убедени сме , че ако се направи кратка анкета, 90% от хората ще изразят мнението, че им е писнало от избори. Суверенът е този, който има крайната дума, а в политиците са тези, които трябва да намерят най-точния механизъм, че сложната мозайка от интереси да даде резултат.
Ако земеделските производители биха били попитани за ефекта от толкова много избори, можете сами да се сетите, че преобладаващият отговор ще е „никакъв“.
Много пъти е ставало дума, че като всеки бизнес , и земеделието има нужда от по-малко политически сътресения и повече административна подкрепа. Че то не е в цветущо положение са показателни два факта, случаят с пловдивския агробизнесмен Красимир Кумчев, изкоренил градините си с ябълки, и опитът отвън да се намери спасение точно за сектора на растениевъдството и дошлата у нас спасителна мисия от Нидерландия. Едва ли трябваше да дойдат нидерландците, за да ни обясняват, колко ни е зле земеделието.
В условията на превръщащата се в перманентна политическа криза, последното измерение на която се оказаха родилните мъки на новия парламент, все по актуален става въпросът, дали земеделските производители са способни сами да намерят онова така отдавна мечтано единство, така че сами да си помогнат за своето спасение. Защото както знаем е казано, че спасението на давещият се е в ръцете на самия давещ се. Крайно време е на кооперирането да спрем да гледаме като на бреме от миналото, а земеделските производители сами да го подемат, като единствена спасителна сламка.
В интерес на истината сигнали за търсене на общо единство в последно време особено сред средите на представителите на растениевъдния бранш не липсват. Остава да се тръгне от думи към дела, и така мечтаната земеделска камара да стане факт в един момент. При условие, че Бог е високо, а цар-далеко, земеделските производители сами трябва да намерят изход от една толкова сложна икономическа и политическа ситуация. Да , добре е че служебното ръководство на министерството се опитва да подготви добра законодателна основа за промени както насочени към стратегическия план и плана за възстановяване, така и към решаването на вечни проблеми като този с пасищата, но когато няма стабилна законодателна власт, това могат да си останат в най-добрия случай само намерения. Отдавна се знае, че особено в поземлените отношения е нужен не кърпеж на законодателството, а концепция за цялостната му реформа и напасването им на съвременните реалности. Без единен бранш, който да удари по масата, и да постави ясно и точно исканията си за промени в законодателството, политиците пак ще гледат да минат метър. Както е известно и без единство, земеделските производители не могат да имат никаква чуваемост в Европейската комисия.
Що се отнася до това, което им предстои, фермерите убедени сме с тревога ще очакват как ще се развърже икономическият възел, На фона на непосилно високи цени на енергоресурсите и торовете, на фона на свит пазар и потребление, картината за мнозина от тях не изглежда никак оптимистична. Пъзелът за това, каква реколта може да се очаква през новата стопанска година, ако вземем предвид народното вярване, че на Димитровден годината на полето приключва , изглежда не по-малко труден от политическия. Защото каквото посееш, такова ще ожънеш е максима, която важи с еднаква сила както за фермери, така и за политици.
Според данните на аграрното министерство за сеитбата на есенниците, кампанията особено при пшеницата, ръжта и ечемика върви с „по-бързи темпове“ от миналата година, а площите с тези култури се увеличават над два пъти. За сега поне цифрите показват, че не се сбъдват прогнозите за намаляване на обработваемите площи с изключение на тези при рапицата заради нарасналите икономически разходи. При някои зеленчуци като домати и зеле също се наблюдава увеличение в производството, който според министерството се дължи на нарасналия обем на обработваемите площи, като дори оранжерийното производство на домати и краставици е над миналогодишното. Така накратко очертаната картина поне от статистическа гледна точка показва, че земеделските производители пак са се потрудили за насъщния ни. Сякаш само политиците им остават длъжници. Само ако постигнат единството си, земеделските производители могат да накарат политиците да се събудят от обзелата ги летаргия, и да започнат да се трудят в името на хората. Дали това може да се случи по-скоро, ще видим през задаващата се зима, когато организационната работа средд различните браншове може да измести работата на полето, за да може напролет надеждите да са подплатени и със солидно единство. Тогава може и да се зададе светлина в тунела, а положението да не изглежда неспасяемо…
