Само политиците у нас остават невинни, че някои сектори в хранителната индустрия са в поза партер
В края на годината винаги идва време за равносметки, но и време за възлагане на нови надежди и очаквания. Хранителния бранш у нас изпраща поредна година повече на предизвикателства и борба с известни и не чак толкова известни проблеми, отколкото с увереността, че се върви напред към постигане на по-голяма устойчивост и конкурентноспособност..
Следващата година също се очаква да е пълна по-скоро с неизвестности, отколкото с надежди. Неизвестностите са свързани разбира се основно с това кога, какъв бюджет, от кои играчи и в какъв политически ландшафт образно казано ще се приеме , и дали той ще донесе така нужното спокойствие и най-важното опцията за дългосрочно планиране на инвестициите от бранша.
В последните години било поради пандемията, било поради глобални и климатични предизвикателства или политическа нестабилност, подобни инвестиции в общия случай са поставени на трупчета. Ето защо в навечерието на новата година някои от обичайните кадрови браншовици потърсиха надежда в Божията промисъл.
И ако Марияна Кукушева видя и добри новини със забелязването на повишена конкурентноспособност около сектора на хлебропроизводителите , очаквайки с надежда бъдещето и перефразирайки думите на папа Франциск „Бъдещето се нарича надежда“, то за друг от кадровите браншовици Димитър Зоров, бъдещето на фона и на европейската политика за сектора, заради която се организират и предстоящите на 18 декември протести в Брюксел хич не изглежда светло и пълно с надежда.
Той определи ръководения от него бранш като „неперспективен“ в противовес на изказания оптимизъм от страна на заместник министъра на икономиката Дончо Барбалов за ръст на икономиката и през следващата година.
Според Зоров за последните пет години производството на мляко е паднало с 25% , като той видя в божията промисъл всички злини в сектора, както и в кривото огледало на политиците в Брюксел, които вместо за продоволствената се грижат за социалната сигурност.
Друга тема на разговор е, че за да може да си позволи продоволствена сигурност, потребителят в общия случай трябва да се почувства социално осигурен и да може да си позволи да сложи на трапезата качествени храни.
За част от браншовиците освен липсата на работна ръка като основен проблем се явява и вдигането на минималната заплата. Йордан Чорбаджийски също отчете трудна година за винопроизводителите, като обеща , че потребителите няма да усетят по джоба си по-високи разходи за вино, но пък видя виновници в лицето на големите медии за падането на предложените от сектора промени в закона за виното и спиртните напитки, с които са възнамерявали да ограничат сивия сектор, у нас равняващ се в момента на около 50%.
И ако европейските политици в повечето случаи заслужено отнасят критики за неглижиране на земеделието и хранителния суверинитет на Европа с мерките които предприемат и бюджетните разходи за земеделците които предвиждат, то нашите родни политици и май остават единствените невинни душици, че сектора на храните в голямата си част у нас е в поза партер. В потвърждение на безисходицата на някои от браншовете бяха и думите на Антоанета Божинова, която каза, че и заради липсата на работна ръка у нас плодовете и зеленчуците стават все по-голям лукс за потребителите.
Но ако има истински виновници за това, ситуацията да е на този хал обаче това са политиците , и то в законодателната власт. Ако трябва да сме честни в последните няколко години те изразходваха повече сили не в законотворчество в полза на бизнеса и хората , а в предизборни битки и задкулисни игри. А от тях не печели нито бизнеса, нито потребителите, като пожеланието лошите търговски практики да останат в миналото е само химера.
Доказва го поредния пример, публикуването на проучването на Асоциация Активни потребители за една подобна практика, с която вместо да се ограничи използването на пластмасовите кутии в хранителната индустрия, тяхната употреба се поощрява. И всичко това е резултат от погрешното четене и прилагане на евангелието , разбирайте европейските регламенти от страна на политиците, които допринасят за присъствието на подобни лоши практики чрез приемането на полуовинчати мерки за ограничаването им само за да демонстрират активност. Защото политиците много обичат да демонстрират активност с лозунга „Ние работим“, само че твърде рядко напоследък виждаме резултат от тяхната работа, както потребителите, така и производителите и преработвателите на храни. Но както е казал папа Франциск: „Бъдещето се нарича надежда!“
Последвайте ни в Google News
