В условията на санкции и стимули, заинтересованите страни се опитват да изградят едно по-справедливо управление на водите
В условията на предстоящите промени в ОСП, които след 2028 година се очаква да дадат още по-голяма самостоятелност на отделните страни, а екологизацията и развитието на селските региони ще отстъпят на заден план, и проектите свързани с опазването на биоразнообразнието и развитието на селските региони ще трябва да се конкурират за инвестиции с проекти от други индустрии- например технологиите и иновациите, в испанската провинция Андалусия демонстрират, как в условията на климатични промени може да се създаде ефективна система за управление на водите в земеделието. Повече за усилията да се включат всички заинтересовани лица в този процес разказва материал на arc2020.eu.
В испанската провинция Андалусия, която е наричана „зелената градина на Испания“ се намира националният паркк Доняна, влажна зона от НАТУРА 2000. През тази година там се разрази социален и екологичен конфликт, тъй като на 250 ферми беше наредено да затворят врати заради незаконна експлоатация на водоносните хоризонти на парка. Още от 2017 година различните заинтересовани страни се обединяват в специална кръгла маса, която трябва да намери изход за по-справедливото разпределение на водата за напояване.
Андалусия водещ износител на водоемки плодове- най-сухото място в Испания
Вземайки примера с Испания, управлението на водите е един от най-поляризиращите проблеми в селското стопанство. Селскостопанският сектор използва около 80% от националните водни ресурси, а южният регион на Андалусия надминава тази национална средна стойност (например 86% в Гуадалкивир, основният басейн в Андалусия, през 2021 г.).
Известна като „зеленчуковата градина на Европа“, Андалусия е водещ износител на висококачествени, водоемки култури като тропически плодове. Парадоксално е, че Андалусия е и един от най-сухите региони в Испания и Европа, проблем, утежнен от нарастващата хидрологична променливост поради изменението на климата. Това има не само икономически последици за земеделските производители, когато се налагат ограничения за напояване съгласно специалните планове за борба със сушата, но и екологични последици.
Случаят с Национален парк Доняна е пример за това: зона от Натура 2000, чиито водоносни хоризонти са били прекомерно експлоатирани главно за напояване на ягодоплодни култури. През 2021 г. Съдът на ЕС се произнесе срещу Испания за това, че не е защитила Доняна съгласно Рамковата директива за водите и Директивата за местообитанията. През 2025 г. Прокуратурата на Националния съд призова Министерството на екологичния преход да затвори 250 ферми, които са експлоатирали незаконно водоносните хоризонти на парка. Преди това националното правителство постигна споразумение с регионалното правителство на Андалусия през 2023 г., известно като пакта „Доняна“, според което държавата ще субсидира земеделските производители за подобряване на практиките им и/или ренатурализиране на земите им около Доняна. Досега първият търг на стойност 28,5 милиона евро ще обхване до 400 хектара, но сложното взаимодействие между тези стимули и санкциите, наложени от прокуратурата, все още не е решено.
На този политически фон ключови заинтересовани страни в управлението на водите и селското стопанство в Андалусия се обединиха, за да деполяризират дебата и да разработят съвместни позиции по въпросите на управлението на водите.
Съвместно създаване на визия за социално-екологично справедливо земеделие
Платформата „Социална водна кръгла маса на Андалусия“ (Mesa Social del Agua de Andalucía – MSA) обединява представители на фермери, екологични неправителствени организации, академици, синдикати и организации за развитие на селските райони. В продължение на осем години тя работи за насърчаване на справедливото разпределение на напоителната вода в цяла Андалусия.
Чрез имейл дискусии и група в WhatsApp, MSA се среща физически или виртуално на всеки няколко месеца, за да разработи съвместни позиции по различни процеси на планиране и управление на водите, като например плановете за управление на речните басейни. Тези позиции и по-подробни доклади за политиките се публикуват на уебсайта на MSA и се споделят публично чрез социалните медии и мрежите на заинтересованите страни.
Въпреки че няма официални процедурни правила, платформата следва неформален принцип: членовете могат да решат да не подписват съвместна позиция, ако тя противоречи на техните вътрешни политики. Тази гъвкавост прави възможно колективното застъпничество, без да се налага еднаквост.
В резултат на тази работа MSA идентифицира необходимостта от разработване на показатели за количествено определяне на това как водата може да бъде преразпределена на ниво басейн въз основа на социални, екологични и териториални критерии. Чрез серия от семинари, организирани от членската организация FNCA (Фондация за нова водна култура) и подкрепени от външен фасилитатор, участниците работиха върху дефинирането и тежестта на индикаторите по следните теми:
Социални/икономически,
Консумация на вода,
Вкорененост в територията,
Вид производство.
Използвайки подход за вземане на решения, основан на съгласие, те също така определиха изискванията за управление, за да се даде възможност за прилагането на тези индикатори. Това съвместно производство на индикатори беше финансирано от Европейската фондация за климата по проекта TRANAGRO, който започна през ноември 2024 г. и ще приключи през октомври 2025 г. (FNCA в момента търси възможности за финансиране за продължаване на проекта, например с разработването на диапазони за всеки индикатор.)
Какво следва?
През следващите месеци членовете на MSA, участвали в проекта TRANAGRO, ще представят резултатите чрез съвместна стратегия за работа с обществеността. Това ще включва срещи с органите на речните басейни (Хидрографски конфедерации), за да се застъпят за включването на индикаторите в методологиите за разпределение на водата в плановете за управление на речните басейни.
Чрез събирането на всички съответни заинтересовани страни на регионално ниво, MSA успя да създаде осезаеми политически решения, които пряко се справят с местните реалности. Те включват предложение за регресивни плащания за залесяване, връщане към земеделие, захранвано от дъждовни гори, или преминаване към биологично земеделие около Доняна. По този начин платформата насърчи доверието и взаимното разбирателство между участници, които често се сблъскват на европейско ниво, като например съюзите на фермерите и екологичните неправителствени организации.
