вторник, юли 16, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Проф. Мартин Банов: Аграрната наука е готова да предложи ново агроекологично райониране на земеделието ни, което да е основа за въвеждане на диференцирано субсидиране

С оглед и на климатичните промени на които ставаме свидетели, в последните години все по-усилено се говори, че земеделието ни изпитва нужда от ново райониране, така че за фермерите да е ясно къде какви култури са най-подходящи за отглеждане съобразно почвеноклиматичните и агроекологични особености. В тази връзка аграрната наука има готовност да отговори на потребностите за ново райониране на странатани, като по време на специализирания форум на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи председателят н ССА проф. Мартин Банов представи пилотен проект за агроекологично райониране на землището на с. Трайково община Лом.

„В последните години не отчитаме някакви промени по отношение на обема на обработваемите площи. Това което е притеснително за нас е разпределението на културите, тъй като над 85% от площите са заети от зърненожитни култури. Това е една от причините у нас все по-рядко да се намират български плодове и зеленчуци. Целта ни като учени е да върнем българското производство на плодове и зеленчуци, с което сме се гордеели“, каза по време на форума проф. Банов.

Една от причините за налагане на монокултурното земеделие у нас според него е липсата на работна ръка, тъй като отглеждането на зърненожитните култури изисква в по-голяма степен машинна обработка, отколкото ръчен труд. „Решението според аграрната наука се изразява в две стъпки първата е свързана с ново агроекологично райониране на страната, а втората със създаване на специален кадастър на земеделските територии“, добави проф. Банов. Подобно агроекологично райониране би позволило на база регионалните особености на отделните култури и характеристиките на агроекологичните елементи да се изготви методика на обработваемите земи която ще позволи тяхното райониране, а данните за отделните райони ще бъдат представени в единна географска информационна система.

„Целта ни е да направим агроекологично райониране на територията на страната на ниво землище, което ще позволи на земеделските производители да разполагат с информация за това, коя е най-подходящата култура за отглеждане във всеки един парцел. Това ще позволи да се избегнат подобни аномалии като тези, които наблюдаваме в момента с отглеждането на лавандула в Североизточна България, което се отразява на качеството на културата“, разясни още проф. Банов.

В пилотния проект за райониране на землището на село Трайково, учените са създали модел на райониране, при който една върху друга могат да се налагат различни видове карти като се започне от кадастрална карта, карта на почвите, карта с отделните парцели според категорията им за земеделски дейности. Подобен модел на райониране на ниво землище ще позволи да се натрупат достатъчно данни на база климатични условия и състояние на почвите за 20-25 възможни култури за отглеждане.

Що се отнася до отделните култури например ако имаме неплодородни площи от седма категория, те за отглеждане на картофи могат да са във втора или трета категория , което има значение за съответната култура която се отглежда. Информацията за отделните землища може да се надгражда с допълнително слоеве, в които да се съдържат например данни за хранителните вещества, нормите на торене, технологията на отглеждане на отделните култури и получените добиви, което да позволи оптимизация на земеделските дейности.

Създаването на подобен модел на дадено землище може да излезе на земеделските производители между 13 и 15 хил. лева, но проф. Банов подчета пред медиите по-късно, че е въпрос на политическо решение за ново агроекологично райониране на цялата страна, на базата на което да се определи субсидирането на онези култури, които са най-подходящи за определените райони.

„Срокът за да се направи подобно райониране е две години, като ние вече сме направили мотивирано предложение до земеделското министерство, като сме се мотивирали, че то може да е основа за въвеждане на диференцирано субсидиране на земеделските култури. Ние не можем да кажем на фермерите какви култури да отглеждат, но смятаме, че ако се въведе подобно ограничение, това ще ги стимулира да отглеждат най-подходящите култури, което ще доведе до увеличаване както на добивите, така и на качеството на земеделската продукция“, допълни проф. Банов.