В бъдеще лозите със северно изложение и в райони с по-миски температури ще могат да се адаптират по-лесно към промените в климата
Проф Иванов, какво е мнението Ви по въпроса с т.нар. Нови геномни техники. Ако се позволи на големите компании да патентоват растенията създадени посредством тези техники, как това ще се отрази на селекцията на лозите?
При лозата са правени опити, но поради това, че тя представлява сложен генетичен обект, не са се получили никакви резултати. В света на лозарството се работи по класическите методи на селекция т.е. хибридизацията. Опити са правени с прилагане на нови геномни техники, но поради липса на резултати, прилагането им е било преустановено. Ето защо при селекцията на сортове лози няма опасност да се получат такива сортове, при които са използвани нови генетически методи. Като цяло аз съм против това да се променя генотипа на растението, защото това по всяка вероятност ще повлияе и върху генотипа на хората. Ние се намираме накрая на хранителната верига и при всички промени , те при всички случаи ще се отразят и на човечеството. Ето защо според мен поне у нас трябва да се опитаме да запазим чистотата на сортовете.
Какво е отражението на климатичните условия на лозовите растения. Виждаме все повече периоди например на меки зими последвани от резки застудявания през пролетта. Как могат лозарите да избегнат подобни стресови фактори?
Поне у нас доколкото имаме конкретни наблюдение има промяна в климата що се касае до повишаване на температурите и общата температурна сума. По всяка вероятност ще се наложи изготвянето на ново райониране на лозарството, като се търсят райони с по-хладен климат и повече валежи за да може по-добре да се адаптират лозите и да се получава по-устойчива реколта. Тъй като лозата е сухоустойчива култура с мощна коренова система към момента не се наблюдава сериозна промяна. Сухото време допринася най- вече благотворно на лозите,тъй като заради натрупване на по-голяма захарност се получават и по-добри вина. Единствено при белите вина трябва да се подхожда по-внимателно, като се следи нивото на киселинност, защото при тях трябва да се търси баланс между киселинност и захарност. На този етап не можем да кажем, че промяната в климата влияе негативно само при лозата.
Според мен обаче в бъдеще трябва да се прецизират местата за засаждане на нови лозя, да се минава на по-северни райони спо- висока надморска височина , където температурата е по-ниска, и валежите са повече. Така лозите засадени в подобни региони биха се адаптирали по-добре.
Използването на новите технологии може ли по някакъв начин да спомогне за осигуряване на баланс между качество и количество и да повлияят върху качеството и на произведените вина. Например чрез използване на динамични слънчеви панели чрез които да се контролира степента на слънцегреене.
Ние също имаме информация за подобни проекти, разработвани в някои страни на Западна Европа,например в Швеция, като целта е да се намали интензитета на слънчевото греене от една страна, и от друга да се използват като потенциал за производството на енергия. При температури над 35 градуса развитието на лозите спира, те изпадат в стрес. Растенията започват да консумират енергия само с цел да Съхранят живота си и има логика в южните райони с по-силен интензитет на слънчево греене да се използват подобни системи. Ние имаме подобна идея с ТУ във Варна и един от големите производители на вина в региона да се експериментира с такъв проект и у нас.
Използването на подобни панели е подходящо освен в южните региони и при терени с южно изложение, където интензитетът на слънчевите лъчи е по-голям. Има логика в подобни разработки, смятам че в близките години у нас също ще се направят подобни опити. Може би за да се реализират подобни проекти ще е нужно някакво подпомагане, защото изграждането на подобни системи е свързано с доста големи инвестиции. Според инженери от ТУ Варна е възможно да се разработи подобна система, при която когато вали дъжд, панелите да се разполагат вертикално а при интензивно слънцегреене да са в хоризонтално положение за да намалява температурата която оказва влияние на лозите.
Има ли интерес към лозарството?
Да, има. Въпреки че не се увеличава все пак имаме бели лястовици, които се надяваме да се превърнат в ято.
Как стои въпросът с производството на бъчви. Този занаят например за да го запазят във Франция заделят колосални средства, а у нас?
Проблемът у нас е, че държавата не обръща сериозно внимание на развитието на този отрасъл, и от тази гледна точка ако не се вземат мерки за увеличаване на субсидиите, трудно ще можем да видим някакъв прогрес в него. Били сме както знаете водещи през 60-те години по производството на десертни сортове грозде като през 1965 година от производство от 550 хил. тона , сме изнесли 280 хил. тона десертно грозде. През 80-те години достигаме до 5-то място в света по експорт на вина. Днес имаме символичен дял от глобалния експорт на вина. Надеждите ни са държавата да показва по-голяма съпричасност към развитието на сектора, така че тези бели лястовички за които говорихме да се превърнат в ято и през следващите години да успеем да видим някакъв резултат.
Напояването за което се говори все по-често как може да се включи в определени периоди на годината, когато климатичните условия го налагат?
Въпросът е много деликатен, защото няколко години субсидирането за изграждане на системи за капково напояване се включваше в програмата, но за съжаление голяма част от ресурса отиваше на вятъра защото производителите изграждаха подобни системи, които оставаха неизползваеми заради липсата на водоизточници. Многократно сме поставяли пред министерството като проблем прецизирано на даването на подпомагане за подобни проекти там, където има воден ресурс и потенциал за напояване. Няма смисъл да се инвестира в подобни системи в региони, където дори няма достатъчно вода за питейно-битови нужди. Желателно е изграждането на подобни системи в районите у нас със сериозен дефицит на влага, които стават все повече, но след прецизна оценка на водния ресурс, дали е възможно използването му за напояване.
Относно сортовото разнообразие работи ли се в посока за създаване на по-устойчиви сортове на тези климатични условия така че да са устойчиви на екстремниклиматични явления?
Ние в института работим основно по това направление създаване сортове по пътя на вътревидовата или междувидовата хибридизация, които да са адаптивни към променящите се условия. Има създаден богат геновфонд, който е в процес на изпитване, и в близките години предполагам че ще се излъчат подобни видове. Все пак трябва да посочим, че устойчивостта на засушаване се влияе от подложката върху която е засаден сорта. Европейската лоза се засажда обикновено върху американски хибриди. Ето защо не трябва да се подхожда непрофесионално като се говори за сухоустойчиви сортове, а за сортоподложки, които да са адаптивни към засушаване, защото без подобна комбинация сорт-подложка, не можем да говорим за устойчивост към засушаване.
По-голямата устойчивост на американските подложки към филоксерата ли е причината да се избират при създаване на нови сортове?
Да, защото както знаем след настъпване на филоксерата в Европа след 1876 година, в Европа настъпва сериозна криза в лозарството и единият от начините за преодоляването и е, присаждането на европейската лоза към американски хибриди, които са устойчиви и с различен биохимичен състав на кореновата система. Това е начинът да се предотврати това заболяване.
