понеделник, декември 9, 2019
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Производители на плодове: Измираме като индианците в Америка

7 млн. лева за хладилни камери са капка в морето, в Турция се готвят да инвестират 140 млн. евро, казва председателят на „Българска праскова” Коста Петров

262Четения
NivaBG.com

На фона на стремленията  и очакванията на по-голямата част от бранша за повече благоденствие и реално подпомагане не само от страна на държавата, но и на Европа , в близко бъдеще производителите на плодове се надяват само на оцеляване. Това важи в най-голяма степен може би за производителите на праскови в сливенско. „Както и други колеги имаме много проблеми. През първия програмен период до 2014 година не получихме  нищо. После нито един наш проект не беше одобрен както по 4.1. така и по 4.2. . Не сме признати нито за селски регион, нито за необлагодетелстван регион. Проекти на нашата група на производителите не минаха дори по ЛИДЕР”, такава нерадостна равносметка прави Коста Петров, председател на „Българска праскова”.

Определя  мярката за държавна помощ  закупуване на хладилници и друга техника необходима за първична обработка и съхранение на плодовете като „капка в морето”, и дава пример с Турция. „През следващата година Турция ще вложи 140 млн. евро за изграждане на хладилни камери, сушилни и сортировъчни, 100 млн. от които идват от ЕС.”  Освен в Турция и в съседна Румъния масово се изграждат логистични центрове, в които производителите на плодове ще могат да пакетират и охлаждат продукцията си, за да я подготвят директно за търговските мрежи. „Очаквайте скоро време вместо ние да изнасяме за Румъния, те да изнасят за нас, както  тази година внесохме масово полски домати. Ние изчезваме като индианците”, добави той.

Липсата на хладилни бази е един от най-болните проблеми за българските производители на плодове и зеленчуци, като Петров дава за пример Сливен, област със 140 хил. души, но без нито една хладилна база за съхраняване на готовата продукция. „У нас музиката да свири и Титаник  да потъва”, констатира Петров. Месечно се изразходват примерно 20 хил. киловата, което при  производителите на плодове и зеленчуци означава  с 4500 лева повече разходи , дава пример той, като при 40% по-висока цена на тока, те автоматично загиват. „Без каквато и да е помощ сме си купили  като организация  машина за 200  хил. лева за сортиране на праскови, ябълки и нектарини, друга машина за 40-50 хил. лева за сортиране на череши, амбалаж, мотокари. Единственото което искахме да ползваме е една база, и то само част от нея- една камера и едно хале, но местните не ни дадоха казвайки”Царя може да дава, ние не даваме”. казва още Петров.

Въпреки  трудностите от „Българска празкова през тази година са успели да изнесат 1000 тона праскови за гръцкия пазар, като дори гърците са искали да затварят ГКПП-то. Годишната преработка на праскови в южните ни съседи възлиза на близо 430 хил. тона, докато у нас за преработка отиват едва 7-8 хил. тона и други 3 хил. тона за прясна консумация.

 

NivaBG.com