понеделник, декември 9, 2019
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Проверките на земеделската земя стават постоянни благодарение на сателитните технологии след 2021 г.

Новият процес на мониторинг ще изисква сложни софтуерни разработки

436Четения
NivaBG.com

Все повече се говори за използване на сателитните данни с цел прецезиране на мониторинга върху обработваемите площи като средство за намаляване до минимум  на изкривяванията в подпомагането и улесняване на очертаванията. Във връзка с това по време на семинара на зърнопроизводителите в Пловдив, Георги Праматаров от агроведомството представи някои от новите виждания по темата. „Наблюдението  на площите заявени за подпомагане ще се извършва не веднъж годишно, а чрез серия от проверки, като те ще се извършват с помощта на сателитни снимки”, каза Праматаров. Той уточни, че този процес на мониторинг е сложен, и ще изисква сериозни софтуерни разработки, а не толкова човешка намеса, и сега известните проверки на място трябва да се ограничат до минимум.  „От ЕС с този подход се цели по-справедлив контрол на земеделските производители, които да са поставени при равни условия”, уточни още той.

Трябва да се отбележи, че споменатата спътникова информация е налична и в момента, като заснемането на обработваемите площи се прави на всеки две седмици, но използването и с контролни фумкции все още не е задължително за администрациите във всички страни членки на ЕС. Към момента те се използват само от броени страни в ЕС.

Идеята на сателитния мониторинг е да се намалят и рисковете, предприемани от фермерите да заявяват площи за подпомагане, върху които реално не се извършва никаква земеделска дейност или не са подходящи за земеделие. Това от своя страна би трябвало да доведе до по-добро управление на финансовите ресурси предвидени за директни плащания. Освен това се планира на отделните страни членки да се даде по-голяма гъвкавост по отношение на това, кога и при какви условия да извършват проверките на земеделските производители. „Фокусът на тези проверки ще е не върху границите на заявените парцели, а върху това, дали върху тях се извършва някаква земеделска дейност”, допълни още Праматаров.

В тази връзка все още има някои технологични трудности при прилагане на спътниковата информация, свързани например с разпознаване на площите с трайни насаждения, малките парцели и постоянно затревените площи, ползвани за паша. Различни институти в Западна Европа обаче са се съсредоточили върху експерименти, които да позволят разпознаването на все повече видове култури. Малките парцели не могат да се разпознават, защото сателитните снимки използвани в момента са с прекалено голяма резолюция, докато трайните насаждения  изглеждат по един и същи начин на снимкитепрез цялата година. При пасищата пък сателитните снимки не позволяват да се разбере въобще кой и кога ги използва, и дали се извършва каквато и да е паша.

За да ефективна тази система на мониторинг, според Праматаров  е важно тя да се прилага при проверяване  поне при  около 95% от заявяваните площи , и да има съответствие между различните елементи и системи- ИСАК, системата за индентификация на земеделските парцели, геопространствено заявление и кръстосани проверки. Отклонението в данните предоставяни например от системата за индентификацията на земеделските парцели не трябва да е повече от 2%.

Що се отнася до очертаванията на площите за подпомагане, най-честата грешка на повечето фермери в момента е, че очертават базирайки се основно на кадастралните данни. „Обмисляме дали да не изключим данните от кадастъра от  слоя за ИСАК, защото мнозина производители вместо да очертават, повтарят кадастралните имоти”, каза още Праматаров, според който използването на данните от кадастъра носи повече недостатъци отколкото ползи.

NivaBG.com