Идва краят на една от най-лошите години за розопроизводителите. Слаба реколта, високи производствени разходи и скъп труд на берачите, които прибират розовия цвят от полето – това са основните характеристики на тази кампания. Резултатът бе предизвестен далече преди Кампания 2022 – изоставени градини, разорани насаждения, отказ от отглеждането на маслодайната роза, която уж носи славата на България, пише „Марица“.
Това коментират днес производителите от Калофер до Клисура – най-доброто място за отглеждане на рози у нас.
Като начало поскъпването на горивата, торовете и препаратите изправиха на нокти земеделските стопани далеч още преди да разцъфнат първите ароматни цветчета. Цената на дизела пое нагоре, торба тор стана три пъти по-скъпа и стигна 120 лв., препаратите скочиха тройно. Нямаше как да се очаква, че земеделските производителите тази година ще бъдат удовлетворени от труда си. Това обобщава Зара Клисурова, председател на Националния клонов съюз на производителите на етеричномаслени култури.
В същото време другият най-важен фактор за добрата реколта – климатичните условия, също се оказаха неблагоприятни. Началото на месец май, когато обичайно започва розоберът, бе студено, розите започнаха да цъфтят едва след 18 май, а тогава температурите рязко тръгнаха нагоре. Започна масов цъфтеж на растенията, от горещините цветът бе много лек, а резултатът – ниски добиви – наполовина спрямо предишни години.
Още един неблагоприятен фактор удари розопроизводителите и това бе високата цена на труда, която поискаха берачите. Заради всеобщото поскъпване те също настояваха за повече пари, стигна се дори до изнудване на собствениците на розовите насаждения. Ако в предишни години бе нормално да се плаща 80 ст. за килограм розов цвят, тази година цената стигна до 1.50 лв., а някъде и до 1.90 лв./кг. Към това
тарторите на берачите искаха такса „бригадирски труд“ и за транспорт.
Имаше случаи в Карловско, когато за превоз на работници от Карлово до Московец, където разстоянието е по-малко от 20 км, се искаха 110-120 лв. на ден.
Всичко това на фона на обявената изкупна цена на розите от 2.50 лв./кг, означаваше само едно – за земеделския производител не остава нищо или ако има печалба, тя е от порядъка на няколко стотинки на произведен килограм розов цвят, коментира Зара Клисурова.
Всъщност трябва да признаем, че тази печалба, ако приемем, че има такава, е в резултат на подкрепата, която даде държавата за розопроизводството. Макар и неголяма, тя все пак имаше значение. Розопроизводителите бяха подпомогнати по мерките срещу КОВИД-19, бяха изплатени на 100 процента разходите за зимните пръскания на розите.
Но като цяло тази кампания показва, че маслодайната роза отстъпва на други, по-доходни култури. Затова от стотици декари розови градини в Карлово цветът не бе прибран, а други бяха разорани, за да бъдат засадени други трайни насаждения.
