От агроминистерството водят разговори с МОСВ за облекчаване на процедурата за прокарване на сондажи от земеделските производители
С подписаните днес 24 проекта за финансиране на дейности по обновяването на напоителните съоражения от фидро-мелиоративната мрежа на страната, за което ще бъдат изразходвани 112,3 млн. лева ще се увеличат почти двойно поливните площи у нас. Дейностите по тези проекти, 75% от финансирането за които идва от Европейския фонд за развитие на селските райони ще са насочени към рехабилитация на съществуващата мрежа с цел повишаване нейната ефективност и увеличаване на площите за поливно земеделие. Проектите трябва да бъдат реализирани до края на 2025 година.
„Обновяването на част от напоителната мрежа като напоителни канали и изравнители ще допринесат за увеличаване на площите за напояване с 200 хил. декара. Към момента поливните площи у нас са около 300 хил. декара и очакваме увеличение на коефициента на полезно действие на поливните системи от сегашните 30,7% на 86% като това доведе до икономия на вода с близо 50%“, заяви изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева.
С оглед на климатичните промени намаляването на натиска върху водните тела е изключително важно и ще спомогне за рационалното използване на водата. „Това не е цялата мрежа на напоителните системи, но сме заявили обекти там, където е било регистрирано най-голямо желание от страна на земеделските производители“, “, добави още Динева.
„Знаете, че през годините имахме три стратегии за развитие на напояването, нито една от които все още не действа и ние решихме, че трябва да са предприемат мерки за подобряване състоянието на хидро-мелиоративната мрежа на страната. За целта ние ще стартираме ново преброяване на поливните площи у нас, каквото не е правено от 1999 година насам“, каза и земеделският министър Кирил Вътев. Преброяването на площите за напояване ще стартира в началото на следващата година, като ще продължи минимум две години като се осъществи на база на картите с напоителните съоражения от преброяването през 1999 година.
Проектите по подмярка 4.3 от ПРСР ще бъдат реализирани в 14 клона на „Напоителни системи“ ЕАД – „Тополница“ , „Долни Дунав“, „Шумен“, „Видин“, „Горна Тунджа“, „Мизия“, „София“, „Среден Дунав“, „Средна Тунджа“, „Бургас“, „Марица“, „Струма“, „Струма-Места“ „Хасково“ и „Черно море“.
Според министър Вътев с реализирането на тези проекти се цели още цената на водата за земеделските производители да бъде сведена до нула като вече са изпратени експерти в Гърция и Румъния за да почерпят опит от съседните ни страни, където това вече е направено на практика. От „Напоителни системи“ ЕАД дори обмислят възможност в бъдеще част от напоителните съоражения да бъдат отдавани на концесия на организации и групи на производителите, нещо за което има голям интерес, и посредством което ще бъдат генерирани средства, които да послужат за рехабилитация на мрежата.
Междувременно се водят разговори с министерството на околната среда и водите за облекчаване на процедурата за прокарване на сондажи от земеделските производители, която в момента отнема до две години, което за един фермери е немислим срок. В тази връзка се планират и промени в закона за водните сдружения.
МЗХ е поискало 9 млн лева за обновяване на помпените станции
Заедно с напояването не по-маловажна задача на „Напоителни системи“ ЕАД е и отводняването с оглед на промените в климатичните условия и зачестяващите случи на интензивни валежи в определени региони на страната, като от министерството на земеделието са поискали 9 млн. лева от държавния бюджет за рехабилитация и подновяване на помпените съоражения в страната, които не са били подменяни откакто са построени преди 60 години.
„Ако не се погрижим да имаме едно ефективно отводняване в настоящата ситуация, когато се редуват дълготрайни перриоди на засушаване и краткотрайни такива на интензивни валежи ще имаме много сериозни поражения. Паралелно на това трябва да се погрижим и за събиране на водата, за да има с какво да поливат производителите“, коментира още министър Вътев
