„Неустойчивото земеделие и лесовъдство, разрастването на градовете и замърсяването са най-сериозните източници на натиск, виновни за драстичното понижение на биологичното разнообразие в Европа, което застрашава оцеляването на хиляди животински видове и местообитания. Освен това директивите за околна среда и други екологични закони на Европейския съюз (ЕС) все още не се прилагат от държавите членки. Според доклада „Състоянието на природата в ЕС“ на Европейска агенция по околна среда (ЕАОС), публикуван днес, повечето защитени местообитания и видове не са в добър природозащитен статус и трябва да бъде направено още много, за да бъде променена тази ситуация“, заяви
Ханс Брюнинкс, изпълнителен директор на ЕАОС
Нужни са амбициозни действия в областта на климата. Оценката на експертите показва, че опазването на здравето и устойчивостта на природата в Европа и благосъстоянието на хората изисква фундаментални промени в начина, по който произвеждаме и консумираме храна, управляваме и използваме горите и строим градове. Тези усилия трябва да бъдат комбинирани с по-доброто изпълнение и прилагане на политиките за опазване на околната среда, с фокус върху възстановяване на природата, както и с много амбициозни дейности по отношение на климата, най-вече в транспортния и енергийния сектор.
Докладът на ЕАОС показва положително развитие в усилията за опазване на околната среда. Както броя, така и областта на обектите, защитени в мрежата Натура 2000, са се увеличили през последните 6 години и ЕС е изпълнил глобалните цели чрез осигуряване на защита на около 18 % от наземната си територия и почти 10 % от морската територия.
Настоящата оценка за състоянието на природата според ресорния комисар Виргиниус Синкевичус е „ най-пълната проверка на здравословното състояние на природата, която някога е извършвана в ЕС.“Същевременно цялостният напредък не е достатъчен за постигането на целите на Стратегията за биологичното разнообразие на ЕС до 2020 г. Повечето от защитените местообитания и видове са с недобър и лош природозащитен статус и много от тях продължават своя упадък, според оценката на ЕАОС. От трите основни изследвани групи местообитанията и птиците изостават значително, а групата от видове, която не включва птици, почти е постигнала своите цели. Тази оценка според Синкевичус „показва много ясно, че ние продължаваме да губим нашата жизненоважна и животоподдържаща система. Около 81 % от местообитанията на ниво ЕС са в лошо състояние, като състоянието на местообитанията в торфища, пасища и дюни се влошава най-много. Ние трябва спешно да изпълним ангажиментите в новата стратегия за биологичното разнообразие на ЕС, за да обърнем посоката на този упадък в полза на природата, хората, климата и икономиката.“
Кои са основните заплахи за природата
Интензивното земеделие, разрастването на градовете и неустойчивите лесовъдни дейности са основните докладвани източници на натиск за местообитанията и видовете, според доклада на ЕАОС. Замърсяването на въздуха, водата и почвата също оказват въздействие върху местообитанията, както и постоянната свръх експлоатация на животни чрез бракониерство и неконтролиран лов и риболов.
Тези заплахи се усложняват допълнително от измененията на реките и езерата чрез язовири и водочерпене, инвазивни чуждоземни видове и изменението на климата. Изоставянето на земеделските земи помага за продължаващия упадък на полуестествените местообитания, например ливади и техните видове като пеперуди и обитаващи земеделски земи птици.
Какви са перспективите
Докладът посочва няколко положителни тенденции, най-вече от национален или регионален мащаб. Редица видове и местообитания показват подобрения, например горската жаба в Швеция, бреговите лагуни във Франция и брадатият лешояд в ЕС. Мрежата Натура 2000 показва своето положително въздействие за множество видове и местообитания. Например бреговите местообитания и дюните, които са по-добре обхванати от Натура 2000, имат по-добър природозащитен статус в сравнение с местообитанията с по-малко или маргинално покритие.
От гледна точка на политиките също има надежда, благодарение на новата Стратегия за биологичното разнообразие на ЕС за 2030 г. и Стратегията от фермата до трапезата, като и двете представляват основни елементи на Европейския зелен пакт. Стратегията за биологичното разнообразие е насочена към подсилване и разширяване на защитените зони, към създаването на план за възстановяване и гарантиране, че екосистемите са здрави, устойчиви на климатичните промени, богати на биоразнообразие и че предоставят набор от услуги, важни за просперитета и благосъстоянието на гражданите.
Освен тези нови политики са необходими и допълнителни усилия за подобряване на възможностите за мониторинг на държавите членки, които да подпомогнат изпълнението на целите. Понастоящем има множество пропуски в данните, най-вече при морските видове и местообитания. Необходими са още данни за пълната оценка на ролята на мрежата Натура 2000. На последно място, е необходимо значително подобрение при прилагането на законодателството на ЕС.
Състояние и тенденции
Около половината (47 %) от 463 вида птици в ЕС са в добро състояние, което е с 5 % по-малко в сравнение с последния отчетен период 2008—2012 г. Делът на птиците в недобро или лошо състояние се е увеличил със 7 % през последните шест години, за да достигне общата стойност от 39 %. На национално ниво около 50 % от тенденцията за подобряване на популациите включва най-вече птици, обитаващи влажни зони и морски птици, за които са определени зони от Натура 2000, като някои от тези птици са червеният ангъч или чистикът. Гнездящите птици, например жерав и червена каня, показват най-висок дял на подобрение на популацията в докладите. Причина за това е въвеждането на защита или възстановяване на местообитанията и подобрение в знанията, по-добър мониторинг и осведоменост.
Само 15 % от оценките на местообитания са с добър природозащитен статус, като 81 % са с лош природозащитен статус на ниво ЕС. Местообитанията в ливадите, пасищата, дюните, блатата, тресавищата и мочурищата показват силни тенденции за упадък, докато горите са с най-добри тенденции на подобрение. В сравнение с предходния отчетен период, делът на местообитанията с лош природозащитен статус се е повишил с 6 %.
Морските региони имат множество оценки с неизвестен природозащитен статус, което отразява общата липса на данни за видовете.
Около една четвърт от видовете са с добър природозащитен статус на ниво ЕС, което е повишение от 4 % в сравнение с предходния отчетен период. Влечугите и васкуларните растения, например руинния гущер, подковна камшичеста змия, аргимония или жълтата тинтява, са с най-висок дял на добър природозащитен статус (35 %).
Само 15 % от оценките на местообитания са с добър природозащитен статус, като 81 % са с лош природозащитен статус на ниво ЕС. Местообитанията в ливадите, пасищата, дюните, блатата, тресавищата и мочурищата показват силни тенденции за упадък, докато горите са с най-добри тенденции на подобрение. В сравнение с предходния отчетен период, делът на местообитанията с лош природозащитен статус се е повишил с 6 %.
Морските региони имат множество оценки с неизвестен природозащитен статус, което отразява общата липса на данни за видовете. Около една четвърт от видовете са с добър природозащитен статус на ниво ЕС, което е повишение от 4 % в сравнение с предходния отчетен период. Влечугите и васкуларните растения, например руинния гущер, подковна камшичеста змия, аргимония или жълтата тинтява, са с най-висок дял на добър природозащитен статус (35 %).
