събота, юни 25, 2022
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Сделката за зърното- между административни проблеми, политически различия и икономическа необоснованост

Може ли средствата да се дадат за купуване на украинско зърно от фонда за солидарност, или за повишаване жизнеспособността на стопанствата?

Зърното ни е изместило украинското на пазара във ВиетнамЗърното ни е изместило украинското на пазара във Виетнам

Предложената от управляващите сделка за закупуване на зърно наглед нормален ход в условията на всеобщата глобална несигурност за гарантиране на продоволствието на населението, изглежда все повече затъва в тупик- между административни проблеми, политически различия и намаляване на икономическата обосновка за целта на предприетата мярка.

Административни пречки

 

След като държавата първоначално изпита затруднения за това да определи, кое дружество да задвижи сделката по закупуване на зърно и маслодайни култури за нуждите на продоволствената сигурност, даването на нейния ход продължава да се бави този път от административни затруднения. Сагата по нея вече продължава повече от два месеца и до новата кампания остава по-малко от месец. В какво се състои административния проблем пред осъществяване на сделката?

„В момента на борсата не могат да се търгуват царевица и слънчоглед, ако не се промени едно постановление на министерския съвет. Това трябва да се направи по инициатива на агенцията за обществени поръчки , която сме сезирали отдавна“, каза пред медиите земеделския министър Иван Иванов.

„Касае се за промяна в списъка на стоки, с които е разрешено да се търгува по закона за обществените поръки (ЗОП) на Софийска стокова борса, в който сред техническите култури в момента присъства само пшеницата, но не и царевицата и слънчогледа. Това може да се възложи на агенцията по обществените поръчки, като чрез докладна записка земеделския министър трябва да предложи промяна в постановлението и допълване и разширяване на този списък с някои други технически култури като царевица, слънчоглед и ечемик. Това е промяна, която може да се направи в рамките на половин ден,“ уточни за Nivabg.com изпълнителния директор на Софийска стокова борса Васил Симов.

По-рано пред депутатите от парламентарната комисия земеделският министър уточни, че сделката се е забавила и заради липсата на удостоверение на БНБ, че може да извършва операция по съхранение на средствата от увеличението на капитала на държавното дружество „Врана“ ЕАД в сметка за чужди средства на земеделското министерство и да се предоставят по сметка на дружеството, както гласи постановлението на МС от 18 март тази година, като при необходимост да се извършват плащания въз основа на писмено искане от дружеството до министерството. След като това удостоверение е било предоставено от БНБ, то е било подадено на 12 май към Агенцията по вписванията, която трябва да впише увеличаването на на капитала на избраното дружество. По думите на Иванов оттам са изпратили указания към земеделското министерство на 16 май за предоставяне на доказателства, че сумата с която се увеличава капитала на дружеството е внесена по негова сметка. „В момента предоставяме такива доказателства на Агенцията по вписванията за да извърши вписване на увеличения капитал“, заяви Иванов.

Политическите различия

 

Зад осъществяване на сделката на всяка цена с оглед гарантиране на насъщния на хората показаха че стоят само двама от коалиционните партньори в правителството- социалистите и „Продължаваме промяната“. Срещу него освен опозицията се обявиха от самото начало и от ИТН, и от „Демократична България“.

„Аз още от началото бях против намесата на държавата по този начин на пазара на зърно поради две причини. Първо защото намесвайки се и купувайки тези количества зърно, тя става конкурент на пазара и основен изкупвач, който повдига търсенето и цената. Какво ще го правим това зърно? То трябва да мине през мелниците, които обаче вече са си го купили. Второ- държавата ще се окаже с излишно зърно, чиято цена само ще оказва влияние на пазара“, заяви пред медиите Пламен Абровски. Според него тези средства все още могат да бъдат пренасочени от купуване на зърно към инвестиции в повишаване на ликвидността на стопанствата. Депутатът изказа притесненията си, че е възможно страната ни да бъде накарана с тези средства да закупува украинско зърно по фонда за солидарност, тъй като макар че трябва да се вземе предвид подобна солидарност, трябва да се внимава и с това, което се случва на пазара.

Според земеделския министър официалната позиция по отношение на решаването на проблема с износа на 20 млн. тона украинско зърно през зелени коридори в рамките на три месеца , е че се подкрепят усилията на ЕС за осъществяване на тази операция. „Към момента обаче земеделското министерство не е част от тази система. Нашата позиция е че за да се осъществи подобен износ и с оглед на защита на интересите на българските производители, първо трябва да се приеме нужното европейско законодателство“, уточни Иванов.

Абровски още веднъж потвърди, че у нас има изключително голяма складова база, тъй като ако преди години зърното е стояло само при търговците на зърно, сега в условията на криза голяма част от зърнопроизводителите са решили да инвестират в складове, за да могат сами да съхраняват зърното си. „В момента не виждам проблеми с продоволствената сигурност на страната, защото по мои лични данни имаме около 1 млн. тона налично зърно“, добави Абровски.

Според него ако 20-те милиона тона украинско зърно за износ, което в момента се възпрепятства заради войната не се появи на европейския пазар, може да се стигне до сериозно увеличение в цената на зърното и заради очакваното по-слабо производство от страна на Украйна. „Появи ли се обаче украинското зърно на европейския пазар, това означава, че цената на зърното ще падне драстично. Това ще зарадва потребителите, защото ще падне и цената на хляба, и животновъдите, тъй като ще падне цената на фуражите. При високата себестойност на зърнопроизводството у нас обаче не е много ясно, какво ще се случи с този сектор“, коментира Абровски.

„Идеята за изкупуване на зърно от държавата е абсолютно безсмислена“, повтори и позицията на опозицията бившият министър на земеделието Десислава Танева. „По публична информация процедурата по изкупуване на зърно от държавата все още не е стартирала, но дори и да стартира, няма как да бъде реализирана при условията на растящи международни цени на зърното“, прогнозира Танева. Още при обявяване на процедурата на 4 март според нея обявените цени са били с 15% по-ниски от пазарните, като към днешна дата особено след покачване цените в резултат на индийското ембарго за износ, „тези цени вече изглеждат архаични“. Очаква се според нея какво ще предприеме държавата в условията на повишени цени на пазарите на зърно. Танева припомни, че по време на последния парламентарен контрол вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев е заявил, че парите за закупуване на зърно от държавата са в ръцете на земеделското министерство, и от него ще трябва да дойде решението. „Тези условия са невъзможни за бизнеса и при вече доста активен фючърсен пазар и предстояща жътвена кампания“, добави още тя. Дори и да се актуализират цените предложени управляващите според нея, все още няма яснота, какво ще се прави с това зърно. „Обемът зърно, с който държавата иска да излезе на пазара може да се съхранява само от единици оператори притежаващи нужния капацитет както и като складове, така и като експертиза“, смята Танева. Според нея ще се стигне практически до изхабяване на това зърно, което е на изключително висока пазарна цена, и нито може да се продаде по-евтино, нито да се дари безплатно.

Икономическата необоснованост

 

Доколко подобна сделка е икономически обоснована в условията на повишени цени на зърното на международните пазари, където цените достигнаха до нови рекордни стойности надминавайки отново границата от 400 евро за тон става все по-спорно. Самият министър призна, че в разговорите си с бранша е научил, че върви активен износ на зърно от старата реколта, както и че се е появил и нелегален внос на украинско зърно у нас. “Ще сезираме съответните институции, за да разберем как се случва това, което безкрайно ме изненада, още повече , че украинската страна иска официално съдействието на ЕС за износа на зърно“, каза вчера Иванов пред депутатите.

Земеделският министър не даде информация на депутатите за наличните количества зърно от старата реколта но подчерта, че тези количества са в ръцете на търговците. Производителите от своя страна се готвят за новата реколта, която според него се очаква да е добра. А това , че се очаква добра реколта е още един аргумент на противниците на осъществяването на планираната сделка за закупуване на зърно за нуждите на продоволствената сигурност.

И още един аргумент срещу това,дошъл от страна на преработвателите, отправили предупреждение към държавата ако реши да се намеси на пазара на зърно, за което съобщи шефът на парламентарната комисия по земеделие Пламен Абровски . „Вчера проведох срещи с представители на средния сегмент от преработвателите на зърно, които апелираха към държавата да внимава, когато се намесва на пазара, защото когато държавата реши да купува същото количество зърно, което те преработват за да го превърнат на хляб, това означава поява на нов играч на пазара, което води след себе си увеличаване на търсенето а оттам и на цената, , която се отразява на тях. За разлика от големите мастодонти в мелничарския бранш, те са с много по-малък капацитет“, заяви Абровски.