понеделник, септември 20, 2021
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Селската програма- „панацея“ от обещания, но без реален здравословен ефект

Към днешна дата усвояемостта на средствата е далеч от желаната

Администрацията в аграрното ведомство често обича да се хвали за договорените и усвоени пари по Програмата за развитието на селските райони. Данните обаче показват провал на администрацията в субсидирането на земеделието и селските региони през вече отминалия седемгодишен период, приключил в края на 2020 година.

И това няма как да не се набие на очи, особено ако се вгледаме в ситуацията към настоящия момент. От общ бюджет от малко над 6 млрд. лева, от които 4,8 млрд. лева европейско и 1,13 млрд. лева от националния бюджет, са договорени проекти за 3,85 млрд. лева, което представлява дял от 60,7% от средствата. Разплатените средства възлизат на едва 22,5%,с което селската програма се озовава на дъното по усвояемост сред еврофондовете. Трябва да се направи уговорката, че посоченият процент са средствата от националния бюджет. Според справката на фонд „Земеделие“ общата усвояемост на средствата е 40,8% към края на декември 2020 година. Любопитен е фактът, че в справката на фонда средствата са дадени в евро, а в тази на правителството за всички оперативни програми и фондове- в лева.

Разбивката на правителството показва, че по ПРСР  от националния бюджет са усвоени 1,3 млрд. лева, а от европейските фондове- 1,14 млрд. лева.

Що се отнася до отделните проекти, нещата също не изглеждат розови. Договори са сключени за 6 981 проекта при подадени над пет пъти повече- 25 085 проекта.

Още по-трагично изглежда положението, когато се погледне разбивката, предложена от фонд „Земеделие“ в окончателния отчет за 2020 година. Четири от мерките са кръгли нули-тоест нито с договорени, нито с усвоени средства.

Първите две касаещи трансфера на знания и консултантските услуги за управление на стопанствата явно са се сторили маловажни, нищо че в препоръките  отправени към страната ни от Брюксел във връзк с написването на новия стратегически план  в края на миналата година, два от акцентите бяха свързани именно с липсата на достатъчно капацитет за консултиране на фермерите в службите по земеделие и за наличие на голям брой научни институти , които обаче не допринасят за по-ефективния обмен на знания и свеждането им до практиката. Другите нули са по мярка 15 за еко услугите и услугите за опазване на климата, както и за мярката за управление на риска.

Тъкмо опазването на екологията и климата обаче са сред ключовите елементи както на стратегията за опазване на биоразнообразието, така и на новата зелена архитектура и включените в нея нови еко схеми. Във вече споменатите препоръки от Брюксел констатират, че страната ни има влошено състояние на биоразнообразието, което изисква специално внимание.

А какво да се говори за управлението на риска, там ситуацията е плачевна, защото още си чакаме пилотите от Пампасите за реализирането на самолетния способ за борба с градушките например. От ЕК обаче са клинично точни в констатацията си, че страната ни е с най-висока степен на риск от градушки в Европейския съюз.

Що се касае до развитието на селските региони, ако общинската мярка е лидер по усвояемост на средствата с над 50% изпълнение към края на миналата година, то по мярката за реализиране на проекти от местните инициативни групи, които би трябвало да доведат до оживяване на регионите и повишаване на устойчивостта им чрез реализиране на проекти за създаването на малки местни бизнеси или инициативи в селата, там усвояемостта е 13,3% или 17,2 млн. евро от над 118 млн. евро бюджет по нея.

За сметка на това по мярката за техническа помощ или иначе казано пари за реклама на селската програма, разбунила медийните страсти заради неправомерното им разпределение при предходния земеделски министър, за седемте години на действие на програмата са изплатени 49,7% или общо над 21,5 млн. евро. Убедени сме че ако се направи анкета за ефекта от тази помощ у фермерите и техните стопанства или за развитие на селските общини, резултатът със сигурност ще клони към нулата. На фона на това изглежда стряскащо, че по мярката за развитие на стопанствата от общ бюджет от 177,6 млн. евро са изплатени едва малко над 30% или малко над 59 млн. евро.

Това са само част от цифрите, които все по-усилено ни карат да се запитаме за кого работи земеделското министерство и дали на обещанията му, че  земеделието ще продължи да цъфти трябва да се вярва. С оглед и на факта, че така очакваните средства както виждаме не достигат дори наполовина нито до фермерите, нито до селските региони.