Обещаната от новата власт чистка в държавната администрация явно не е по вкуса на земеделското министерство, което днес готви пресконференция посветена на проектобюджета за 2022 година. Причината за орязването на парите за ведомството е ясна и съвсем очаквано е свързана с разделянето на ведомството с две от агенциите- БАБХ и тази за горите, както и изземането на дирекцията за одит и контрол.
Цифром и словом в новия бюджет за структурни промени и обезщетения са предвидени 317 млн. лева а общият бюджет на министерството е намален с малко над 90 млн лева спрямо миналата година до 153 382 млн. лева. Разходите за персонал са намалени почти наполовина или със 70,4 млн. лева до 80,3 млн. лева.
Разбираемо на дневен ред ще е не драстичното увеличение на минималния осигурителен праг на фермерите до над 700 лева, а запазване на топлите местенца в едно от най-тежките като структура министерства със знайни и незнайни дирекции и още по-знайни и незнайни чиновници, някои от които от години са на хранилката, без да има видими резултати от работата им. А министерството на земеделието се очаква да олекне откъм структури след вече споменатата раздяла с агенциите по храните и по горите. На този процес му се вика оптимизация на държавната администрация. В интерес на истината почти винаги подобен процес не преминава безболезнено и е свързан с отрязването на клона за някои или свиване и на без това раздутия щад на всяк администрация. Нещо за което отбелязват и от самото министерство. Нали обаче всяка една смяна е свързана освен с ревизия на работата и с обтимизация на ведомството. В крайна сметка например след като се декларира, че предстои въвеждане на наченки на електронно управление и намаляване на бумащината, защо е нужно да има дирекции с ен на брой служители, чиято дейност се препокрива? Защо е нужно да има хора, които вместо да улесняват живота и на без това изтерзаните земеделски производители го вгорчават? А особено редовите от тях, на които им е писнало точно от бумащината при подаване на проекти, очертавания и прочие админстративни дейности на ниво посещения от едната или другата страна бягат далеч от субсидии и каквото и да е подпомагане, защото намират всеки досег до администрацията за „токсичен“. Е тогава какво лошо има в оптимизирането на структурите на земеделското министерство, ако това ще доведе до по-ефективно управление на човешкия ресурс и за по-резултатна работа с фермерите. А за тях най-важното е освен да си получават субсидиите навреме е и колкото е възможно да се намали административната тежест. И накрая едно многозначително сравнения- гръцките фермери отново готвят протести в края на седмицата заради скъпи торове, високи цени на горивата и непосилна данъчна обремененост. Когали ще им прикипи и на нашенските?!
