събота, ноември 28, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Ще наредим ли правилно пъзела в земеделието- от нас зависи

Земеделската година е пред приключване, страстите обаче ще продължат

175Четения

С финалното гласуване днес на промените в Общата селскостопанска политика на Европа от европейските депутати, страстите около бъдещето на земеделската политика далеч няма да свършат. Земеделската година е пред своя край, една година пълна с повече предизвикателства, отколкото с радости и удовлетворения за фермерите , но страстите около неясното бъдеще ще продължат, защото тепърва ще се преговаря около това, какво да влезе в структурата на новата ОСП.

И докато у нас се пъчим със запазването на статуквото, преходна национална помощ, обвързана подкрепа и прочее плащания, които се приемат като носещи известна стабилност за земеделските производители, направените договорки и компромиси и конструирането на европейската земеделска политика според вижданията на Германия, не се харесват на всички. Не се харесват както на малките, така и на онези, които ратуват за по-екологосъобразно земеделие, такова, което щади ресурсите, които съвсем не са неизчерпаеми. А щетите от липсата особено на напояване у нас се видяха още през тази година, както за зърнопроизводители, така и за производители на плодове и зеленчуци , и в непо-малка степен за животновъдите заради липсата на пасища. Нещо за което нееднократно е ставало дума.

И няма как тук да пропусна примерът на младия фермер Мариян Владимиров от сливница, който вместо да се вайка за спряната обвързана подкрепа за трайни насаждения, е прибягнал до прилагане на забравени практики за усвояване на дъждовната вода чрез изграждане на прости и нефинансовоемки системи за дренаж в своите орехови градини. Оказва се че имало и земеделски производители, които да не мислят само за субсидии. Няма как да не се възхитиш на подобни хора.

И тук ни идва да се надяваме, че и администрацията вместо да мисли как да запази статуквото че е по-лесно, да мисли как наистина да се подпомогне земеделието с внедрявне на реално работещи практики за запазване на ресурсите, за намаляване ерозията на почвите за пестене и правилно управление на водните ресурси, защото статуквото означава само да продължи да се поощрява индустриалното, монокултурно и конвенционално земеделие, а подобни практики да останат единствено и само на книга като пожелателни. Защото именно от нас си зависи, как ще си подредим пъзела в земеделието. Не бързайте да се радвате на постигнатите решения и консенсуси облечени в красиви думи и правилен словоред , а четете между редовете, защото както знаете в политиката (а земеделието също е политика) няма вечни приятели или врагове, а само вечни интереси, и все повече здравомислещи хора са на мнение, че аграрната политика не трябва да остане същата..

Иначе в пъзела от акценти на вече отминаващия месец можем да наредим освен горещите преговори за бъдещето на земеделието в Брюксел, Люксембург и Страсбург, и не съвсем радостната констатация, че производството ни на плодове и зеленчуци продължава да е неконкурентноспособно и нерентабилно, нещо за което си струва да се замислят всички защитници на статуквото и на (не)обвързаната подкрепа. Струва си да се отбележат и някои проблеми на развъдните организации, свързани основно с намесата в работата на селекционерите на ветеринарите при регистриране на животните в системата за индентификация и контрол, нещо което показва, че и там има какво да се оправя.

През октомври започна приемът на проекти по новата лозарска програма, като бяха изплатени и част от компенсациите за кризата скоронавируса. В същото време винопроизводители на места отчетоха по-слабо търсене и спад в изкупните цени на гроздето, като вероятната причина пак е пандемията от вируса. Освен това бяха преведени компенсациите за пропаднали площи и се разбра, че помощта за газиола се запазва до 2023 година, и че за сега не се предвижда промяна в минималния осигурителен праг за земеделските производители през следващата година