петък, ноември 27, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Ще остане ли ОСП политически, а не земеделски инструмент

Депутатите не дадоха задоволителен отговор на въпроса, дали новата ОСП ще е в помощ на земеделските производители

110Четения

Проследявайки дебатите в Европейския парламент относно бъдещето на Общата селскостопанска политика все повече се убеждавам, че царящото политическо късогледство, борбата между фракции и партийни групи, между привърженици на по-дълбоки или никакви промени в европейското земеделие не са в полза на самите производители.

За какъв нов модел в ОСП може да се говори, след като той нито въвежда намаляване на административната тежест, нито ще доведе до ползи от една страна за опазване на ресурсите и климата, от друга за повишаване устойчивостта в земеделието а оттам и в производството на селскостопанска продукция?

Горките земеделци едва ли ще са доволни от резултата, политика постигната в резултат на размити компромиси в името на политическите групи, а не в името на фермерите, запазване на стария модел, който едва ли ще доведе до по-справедливо разпределение на онези малко над 340 млрд. евро за земеделие през следващите седем години, без да се реформират директните плащания, така че да не се дават 80% от средствата на 20% от фермерите и без да се прави нищо за запазване на едни жизнени селски региони.

Мисля, че въпроси като този дали ще се подсигури достатъчно стабилно производство на храни и дали земеделието ще допринесе  за опазване  op на околната среда и климата ще останат висящи и след още седем години, ако ОСП запази сегашното си статукво. По време на дебатите се изрази намерението ,чрез новите еко схеми да се намали тази ножица и да се спомогне за запазването на дребните стопанства. Дали? Екосхеми, за които са предвидени 80 млрд. евро, които на всичко отгоре в момента са без ясен дизайн и без съдържание, така че да знаят земеделските производители какви ангажименти поемат.

Скептицизмът по темата идва именно от факта, че някои от средствата може да не бъдат изразходвани, и да бъдат прехвърлени към други инструменти, които биха били далеч по-ясни и атрактивни. Дори и да има интерес от фермери към новите екосхеми , то не е гаранция че парите за тях ще достигнат до тези кандидати. Примерът със сегашното положение у нас що се отнася до схемите за биоземеделие и агроекология е достатъчно показателен за това. Ако имаше средства, то те или бяха давани за мерки, които изкривяваха тези ангажименти, или бяха източени към други схеми.

Вижда се че еврократите все по-усилено прехвърлят горещите картофи в кошницата на отделните страни, които чрез стратегическите си планове да ги вадят от пеща. Дали обаче не възлагат прекалено големи надежди на тези стратегически планове? Дали могат да се дадат достатъчно гаранции за изработването на ясен контролен механизъм не само по тяхното изпълнение съобразно поставените цели, но най-важното за целенасоченото изразходване на милиардите евро?

Темата за бъдещето на европейското земеделие тепърва ще разгори споровете между отделните страни, тъй като преговорите между ЕП, Съвета на министрите и ЕК ще започнат, и това допълнително ще покаже , дали ОСП в нейния окончателен вариант ще е инструмент за фермерите, или по-скоро политически инструмен, който няма да промени съществено нищо в европейското земеделие, нито неговата структура, нито нещо по отношение на приноса му за опазване на климата и околната среда и за повишаване устойчивостта на продукцията.