Властта пак не осъществи искания от нея диалог с фермерите
Представители на животновъдния бранш и на оранжерийните производители излязоха на повторен протест с познат сценарий хронология на провеждане и искания, без обаче да бъдат посрещнати от изпълнителната власт, на така желания и деклариран от нея диалог. За такъв диалог се обявиха вчера и от изпълнителната и от законодателната власт. Фермерите отново се събраха пред министерството на земеделието където след безплодна кратка среща с представители на ведомството се отправиха на шествие към центъра на София, достигайки до добре познатия „триъгълник на властта“, където дори разляха мляко и поискаха среща с премиера академик Денков, който за пореден път да чуе исканията им за изравняване на ставките и за повече средства. След като не бяха приети и се разбра, че страстите през днешния ден са се пренесли сред депутатите в парламента, протестиращите направиха опит да се доближат до сградата на министерския съвет, плътно обградена от полицаи. В крайна сметка се достигна до решение, протестите да продължат по региони.
„От снощи по между ни тече обсъждане, защото колегите от плодовете са заявили, че всички ангажименти към тях са изпълнени, и ние ще предложим през следващата година тези средства да се разпределят между зеленчуците и животновъдите. Това са само намерения, защото се очаква това да се предложи между двете четения на бюджета. Ние обаче никъде не виждаме информация за обявената вчера държавна подкрепа, още повече за животновъдите енергийните разходи за които беше обявено че ще е тя не са водещи“, заяви пред медиите Димитър Зоров.
Той опроверга информациите излезли от земеделското министерство, че дребни и средни фермери са били заплашвани, ако не излязат на протест и съобщи за случаи в обратна посока.
„Имаме информация, че от органите на реда вчера са се обаждали на животновъди от различни региони като Враца и Ловеч, и са ги питали дали ще ходят на протеста. Министерството използва дезинформация като казват, че ние се занимаваме с подобни неща“, добави още Зоров.
Според него за това за какво да отидат 39-те милиона лева от новата държавна помощ трябва да се подложи на обсъждане,но от седмица те не са били търсени от никой от властимащите.
„Това на протеста са хора, които в отчаянието си търсят своите права“, заяви още Зоров.
„След като нямаме българско производство и внасяме всичко отвън , ще се разболяваме. Не може едно кисело мляко да струва 50 стотинки. Няма интерес да има българско производство не само на млечни продукти, но и на плодове и зеленчуци“, заяви Димитър Илиев, отглеждащ крави от 1963 година.
„Всички тук знаем колко е спаднало млекопроизводството у нас. Само от 2015 година производството на краве мляко е паднало с 300 хил. тона. Така ли се стимулират младите да се развиват в този сектор?“ попита млада фермерка, четвърто поколение животновъд. Според нея много нейни познати млади хора не виждат бъдеще за развитие в земеделието.
„Срамно и недопустимо е български министър на земеделието да нарече българските породи овце и говеда домашни любимци, както е и срамно понижаването на ставките за нас“, заяви Иван Механджийски, животновъд от Смолянско и председател на асоциация за опазване на българските породи овце и говеда.
По думите му за разлика от Европа, където се акцентира върху повишаване на устойчивостта, в нашия стратегически план е точно обратното.
Друг участник в протеста даде за пример Гърция, където животновъдите взимат по 700 евро на глава добитък, докато у нас се давали 150-200 лева на животно.
Според производителка на оранжерийна продукция в администрациятае пълно с чиновници, но няма държавници. „Къде са хората които да седнат на масата в Европейската комисия и да защитят интересите ни? Става дума за нашите субсидии, заплати и работни места. Защо отопляемите оранжерии в Румъния получават по 5 хил. евро декар годишно при деклариран период на производство между април и октомври?“, попита тя. Според нея търговските вериги у нас продавали едва 7% българска продукция. Тя призова всеки със самочувствие на държавник да дойде да чуе проблемите им.
„Ние не сме алчни, а сме поставени в неконкурентноспособна ситуация и ако нещата не се променят, след 10 години ще ни върнат в 19-ти век. Навсякъде в урбанизираните територии се опитват да отглеждат продукция във вертикални ферми за да изхранват хората, а ние решаваме, че всичко което не е отгледано в почва, не е земеделие“, добави тя и попита още властимащите дали знаят колко тона румънско винено грозде е внесено у нас.
„Тук сме територия с прекрасни природни дадености, коятое лишена от държавници и мислещи хора“, каза в заключение зеленчукопроизводителката.
