Всеки път когато човек се запознае по-отблизо с развитието на земеделието в някоя страна, сравненията с нивото на българското земеделие стават неминуеми. И няма да сме неточни, ако кажем, че в повечето случаи подобни сравнения не са в полза на българското земеделие или поне в неговия постсоциалистически период на развитие, защото романтизмът към вкусните плодове и зеленчуци от миналото все още е жив. Словения, чиято територия е на една пета по-малка от тази на България ни показа как може да се развива успешно земеделие с човешко лице. Там и да искат не могат да развиват индустриално земеделие в познатите нам размери, защото разполагат с едва малко над 37% обработваеми площи. Останалото са необлагодетелствани региони с природни особености. Общата аграрна продукция на страната в парична стойност обаче достига до милиард и 325 млн. евро, като делът на сектора от БВП на страната е 1,2%, а този от общата търговия достига до 5%.
Нямат си агроолигарси и латифундисти, защото фермите тук обработват до три хектара. Има и такива с 20-30 хектара, които обаче съвсем не са загубили своя фамилен облик. Тези обработващи по 100 хектара са изключение.
Наличието на огромен процент необлагодетелствани райони пък е предпоставка за развитие на биоземеделието. 10% от обработваемите площи на страната са под контрол за спазване принципите и правилата на биологичното производство. А субсидиите са някъде на заден план. Какво им е нужно тогава за да оцелеят на словенските фермери ли? „Работа, работа и пак работа“, обобщи го младият фермер Душан Кос, рискувал да трансформира една двеста годишна животновъдна ферма в растениевъдна. Вместо крави за мляко отглежда тикви и слънчоглед, но не заради субсидии, а за да произвежда растителни масла. Продава ги на фермерските пазари между 17 и 53 евро за литър. Успява не благодарение на Европа или на субсидиите, а на помощта от страна на местната земеделска камара в Птуй. Работещите там експерти му дават така нужната помощ и съвети как да трансформира стопанството и от губещо да го направи печелившо.
Това е една от брънките, които може би липсва в картината на нашето земеделие. Отдавна мечтаните и лелеяни земеделски камари, които с работата си да са проводника между работата на администрация, било регионална или национална и работата на полето и в обора. А картината у нас е ясна, разпокъсаност на браншове, гледане повече в градинката на съседа и ламтеж за пари. Изумлението от последното пред нас изрази и служебния министър на земеделието професор Христо Бозуков. Примерите за този ламтеж ако трябва да сме честни идват от всички страни, не само от страна на земеделския бранш, и са достатъчно известни, и свързани както с последната актуализация на бюджета, така и с чаканите като мана небесна план за възстановяване и устойчивост и нов златен дъжд в земеделието, който обаче в последните 14 години доведе до още по-голямо разделение и неприязън между отделните браншове, непропуснали нито една възможност да се хващат за гушите при разпределение на парчетата от баницата.
Продава мслата на фермерските пазари в Птуй и Любляна
И ако за нас българите както знаем кооперативите са забранена дума, то не така стоят нещата в Словения, която заложи на тях именно в периода на пандемията и както заяви техният земеделски министър Йеже Подгоршек могат да послужат за пример на редица европейски страни. А пандемията и в Словения е оставила също толкова негативи последици за земеделските производители, колкото и климатичните промени. Там имахме усещането, че малките фермери почти не се оплакват както от пандемията, така и от климатичните промени. Въпреки намалените продажби и блокираният туризъм, въпреки пролетните мразове, те успяват с много работа не само да оцелеят, но и да намерят изход.
Машината за рязане на ябълки във фермата на семейство Ерявец
Така както го правят в семейната ферма ерявец. Там заради мразовете през пролетта не са набрали нито една ябълка през тази година. Разчитат на богатата реколта от миналата. Почти занаятчийски подобно на Душан преработват ябълките в сушени и за сокове. Не изхвърлят нищо. Обелките дават на местните ловци за храна на животните, а с растителните отпадъци захранват инсталация за отопление с биогориво. На компенсации се надяват едва през следващата година. Пандемията е принудила и част от работната ръка в земеделието да търси препитание в съседна Австрия. В Словения и фермерите изцяло заети в земеделието по принцип са рядкост.
Сигурно някой би попитал , е нямат ли проблеми в словенското земеделие. Да, имат. Разпокъсаност на земеделските земи, недостъпността на младите фермери до пазара на земя, сравнително слабия интерес от страна на младото поколение неизраснало на село към земеделието. Въобще в страната говорят за антагонизъм между градското и селско население, и то въпреки че ако си млад и икономически активен фермер, можеш да разчиташ на финансова помощ от 42 хил. евро. Но си имат и фермери с вдъхновяващи истории като тази на Душан, фермери наречени с модерното определение инфлуенсъри, на които се надяват че ще повишат имиджа на земеделието в страната, и не по-маловажното е, че си имат земеделски камари, които с енергичната си работа да допринасят за това, словенското земеделие да запази своето човешко лице, без агроолигарси и латифундисти, без мисъл първо за субсидии, а предимно за работа.
Мартин Иванов
