Франция, която вече е публикувала своя стратегически план за развитие на земеделието си е поставила четири основни приоритета: развитие на производството на бобови култури, удвояване на площта заета с биоземеделие до 2027 година, насърчаване чрез еко схеми на различни агроекологични практики и обединяване на растениевъдна и животновъдна дейност в рамките на едно стопанство или територия, пише в пост в социалните мрежи Стоилко Апостолов, председател на „Биоселена“.
Отглеждането на култури като леща, бакла и други имат способността да съчетават високи нива на растителен протеин с агрономически и екологични предимства (азотфиксация, намаляване на вложените ресурси, намаляване на емисиите на парникови газове и др.). Освен това страната си е поставила амбициозната цел за удвояване на 18% на площта за биоземеделиедо 2027 година, като се положат безпрецедентни усилия за подпомагане на стопанствата в преход.
Насърчаването на фермерите чрез еко схемите да прилагат различни агрономически практики като засаждане на живи плетове и диверсификация на културите пък според френския план би довело до големи икономически ползи. Към тях се добавят още запазване на постоянно затревените пасища, поглъщането на въглерод и поддържането на ландшафта.
Любопитна е последната цел, която се поставя на френското земеделие- да се развие синергия между растенията и животните в дадено стопанство или територия, което означава обединение на растениевъдна и животновъдна дейност, което носи много по-големи икономически и социални ползи в сравнение със специализацията на земеделските системи.
„Тези приоритети преминават през всички мерки и интервенции. Например при животновъдни стопанства в преход към био се подпомагат само ливади и пасища, които имат минимум 50% бобови треви в състава. Растениевъдни стопанства в преход могат да получават подпомагане за отглеждане на фуражни култури само ако са в смес с минимум 50% бобови култури и влизат в сеитбообръщение на житните култури“, пише Апостолов.
Във Франция са решили да направят следното разпределение на бюджета за земеделие:
по първи стълб (директни плащания)
– базово плащане 16,2 млдр. евро
– преразпределително плащане 3,4 млрд. евро
– млади фермери 0,5 млрд. евро
– екосхеми 8,4 млрд. евро
– обвързано подпомагане 5,0 млрд. евро
По втори стълб най-голям бюджет имат три групи мерки:
– необлагодетелствани райони 3,5 млрд. евро
– инвестиционни мерки 1,8 млрд. евро
– биологично земеделие 1 млрд. евро
