Страната ни е изправена пред два сценария за евентуална загуба на средства по ПРСР за периода 2014-2020 г. – песимистичен и оптимистичен. Това стана ясно по време на днешното заседание на парламентарната комисия по земеделие. „Към момента има 1,5 млрд. евро, които не са усвоени“, заяви заместник министърът на земеделието Момчил Неков, като направи уточнението, че 700 млн. евро са от преходния период на ПРСР2021 -2022 година, а 200 млн. евро от тях са по плана за възстановяване от фонда на ЕС Next Generation EU. В процентно отношение усвояемостта по програмата достига до 65,6% от средствата в евро. Тези 1,5 млрд. евро по думите му тепърва трябва да се усвоят по мерки като 6.1, 6.3, 7.2, 4.1 и 4.2.
„Имаме възможност да договаряме и изплащаме средства по програмата от периода до 2020 година до 2025 година или до обявяване на първия прием по новия стратегически план“, уточни още Неков. „Имаме два варианта- песимистичен и обтимистичен за средствата, които можем да загубим по ПРСР. Песимистичният е за 56 млн. евро за текущата година, а обтимистичният е за 16 млн. евро. Предстои на следващия съвет на министрите на земеделието на ЕС да стане ясно дали страната ни ще може да използва до 5% от средствата по ПРСР да отидат за директно подпомагане, ако това бъде разрешено, между 30 и 40 млн. евро могат да се дадат за подпомагане на фермерите за компенсиране на високите цени на торовете и препаратите.
„Имаме екшън план според който предвиждаме да изплатим средствата по НАТУРА до края на годината, ако има шанс те да бъдат загубени“, добави Неков. За сравнение загубата по селската програма от предходния период е възлизала на 140 млн. евро. Предизвикателствата според него сега са в съвсем друга насока и са свързани с повишаващата се инфлация и цени на енергоносителите, което пречи да се направи точен разчет за нужните средства за изпълнението на даден проект.
Неков посочи за пример проекти по 4.1 или 4.2 от последните приеми съответно от миналата и тази година, при които цените да бъдат индексирани спрямо референтните. При договорираните проекти единият вариант е всичко да се индексира спрямо рефернтните цени и всичко което излезе извън тях като финансови разчети, земеделските производители да бъдат задължени да си го купят втора ръка.
„Ако даден фермер е заложил в проекта си закупуването на три трактора с които да обработва 90 хил декара , с индексацията на цените да позволим да се закупят два от тях а третият да остане извън тази сума и бенефициерът се задължи да закупи третия втора ръка за да изпълни своя бизнес план“, даде за пример Момчил Неков. Що се отнася до индексацията на цените в проектите по общинските мерки от селската програма, Неков заяви, че се очаква методиката от регионалното министерство за да бъдат актуализирани те. „Ако нямаме тази методика, не бихме могли да направим нищо по общинските мерки“, допълни Неков.
