събота, ноември 28, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Субсидиите – накъде след 2020 г.?

Бранш и експерти се опитаха да очертаят пътя на земеделието ни след 2020 г.

1.28ХилядиЧетения

В опит да очертаят бъдещето на субсидирането на земеделието ни в новия програмен период на ОСП, чийто старт  се очаква да закъснее, представители на бранша и експерти се събраха вчера на дискусия  в Пловдив.  Администрацията отново потвърди своите приоритети.  „За нас е важна една по-силна външна конвергенция т.е. сближаване на плащанията за държавите с плащания под средното ниво, каквато е страната ни, и запазване и дори увеличаване на обвързаната подкрепа” каза по време на форума заместник министърът на земеделието Виргиния Кръстева. Тя повтори още, че страната ни е за запазване на преходната помощ и за това, нивата на таваните да се определят от всяка отделна държава страна членка, за да се отчетат всички регионални специфики. Освен това според нея ще се търсят възможности „зелените плащания да се направят по-привлекателни” за земеделските производители.

Зърнопроизводителите се противопоставят на всякакви тавани

„Това да ограничаваш с тавани нещо, което си градил два периода, градил си едно стопанство не е добре”, каза Костадин Костадинов, председател на асоциацията на зърнопроизводителите и добави:”Защо да поемам доброволни зелени ангажименти, като ми ограничават тавана?”. Според него въпросът с таваните на плащанията се нуждае от преосмисляне. Според Костадинов не може да се наложат еднакви зелени изисквания на всички региони у нас.  На обратната позиция,що се касае до таваните са биопроизводителите. „Горещо подкрепяме налаганията на тавани, и за нас бъдещето на европейското земеделие е в подкрепата на малките фермери, защото видяхме до какво доведе модела през последните два периода- до обезлюдяване на селата, съсипване на всички компоненти на околната среда и до измиране на видове”, каза Албена Симеонова. Подкрепяме това, че 30% ще са за екологични плащания, и дори считаме, че са малко. Ако искаме да съхраним  оцеляването на селото и връщане на младите хора и желаещите да се занимаване  със земеделие, трябва да се върви към екологизация на земеделието чрез насърчаване на практики, които работят в полза на околната среда, намаляване употребата на пестициди и елиминиране употребата на ГМО”, добави още тя. Албена Симеонова  призова за налагане на „много сериозни правила” за плащанията по агроекологичните мерки, по които липсата на тавани до сега е довела до сериозни източвания. Според нея обаче  не трябва да се допуска различни екологични организации да диктуват екологизацията в земеделието и да се отива в крайности.

Намиране на симетрия в разпределението на субсидиите

Отношение по темата за таваните по време на дискусията взе и председателят на Националната асоциация на младите фермери Петър Петров , според който стопанствата трябва да са до 10 000 декара, като едно стопанство с до 4 000декара  занимаващо се със зърнопроизводство, може да е жизненоспособна семейна  ферма. Той определи като „неработеща” мярката за обученията  и курсовете, организирани с европейски субсидии, защото води само до влизане и излизане на определени хора в земеделието. Според него трябва да има симетрия в разпределение на субсидиите. „Като млади фермери  ние не можем да насърчаваме хората в една или друга посока, а да се разгледат различните области, като се насърчават производства, които са специфични и най-икономически издържани за всяка една от тях”, посочи  Петров, според който  не по-малко важно е как ще се изразходват парите и за младите фермери.