сряда, октомври 21, 2020
0887257707 videnov@abv.bg
НОВИНИ

Светлана Боянова: Диалогът по основните стратегически документи касаещи европейското земеделие тепърва предстои

ЕК вече ще иска резултати от изискванията, които фермерите ще изпълняват

158Четения

Земеделската общност у нас пък и не само тя, а и всички останали по агрохранителната верига и пътя на храната от полето до маса та ни се вълнуват, докъде е стигнала работата и какво още предстои както по отношение на основните стратегически документи на Европейската комисия, така и по отношение не само на изготвянето, но и одобрението, а впоследствие и прилагането на стратегията, която ще въведе инструментариума за прилагане на общата селскостопанска политика на родна почва.

Повече светлина по темата хвърли Светлана Боянова, председател на Института за агростратеги и иновации по време на организираното съвместно със съюза по храните второ по рода си събитие EIT Food Awareness Day чиято цел бе освен да се потърси мястото на храните в тези политики, и да се покажат и други различни възможности за финансиране на иновативни бизнеси не само на стартиращи компании в областта на агрохранителната индустрия, но и на съществуващи производства, които в партньорство с наука и иновативно мислещи хора искат да въведат нови решения, с които да повишат устойчивостта на бизнеса си.

Повишаването на устойчивостта в земеделието и преработвателната индустрия пък е именно един от основните стълбове в новите стратегически документи на Европа, познати като Зелена сделка „От фермата до трапезата“ и стратегията за биоразнообразието. Именно техните постулати ще трябва да залегнат и в подготвената стратегия за развитие на земеделието.

Сега Брюксел е в процес на изготвяне на три регламента, един от които познати , защото засяга различните видове директни плащания и развитието на селските региони. Вторият обаче, който е съвсем нов, засягаименно тези стратегически планове, които отделните страни ще трябва да представят. ЕК вече ще иска да види резултати от изискванията, които ще поемат фермерите, ето защо в стратегическия план на всяка страна ще бъде написано какви цели се поставят за изпълнение и какви интервенции ще се прилагат за целта, така че на местно ниво да се постигнат общоевропейските цели“, каза тя.

Третият регламент засяга мониторинга, администрирането и управлението на европейските средства. Той според нея е не по-малко важен, защото страната ни вече няма просто да отчита какви средства и за какво ги е похарчила, а вече ще има определени параметри, например свързни с намаляване на торенето или употребата на пестициди, които трябва да се покажат като резултати от усвояването на средствата.

Какво предстои от тук насетне?

Закъсняването на преговорите по отношение на ОСП доведе и до забавяне на така наречения триалог между Европейската комисия, Съвета на Европа и Европейския парламент. „За да стане това освен ЕП и Съвета на министрите ще трябва да излязат със свои позиции по отношение на вече направените от ЕК предложения за съдържанието на ОСП, по които да се водят преговори“, уточни Боянова . Очаква се този диалог на ниво европейски институции да започне през ноември , след като до края на текущия месец депутатите от ЕП представят своята позиция.

Съветът на министрите на земеделието се очаква да представи вижданията си на заседанието от 19 и 20 октомври, като Германия като страна председател вече е декларирала намеренията си, съвета да излезе с обща позиция до края на годината. За сега единственото ясно нещо според нея е приетият общ бюджет за селскостопанската политика от 344 млрд. евро, чието разпределение по години и по страни тепърва ще стане ясно. ЕП и комисията имат обаче различия около това, дали преходният период между двата периода на ОСП трябва да продължи една или две години. Другото, по което има различни позиции е прилагането на така наречените екосхеми, като Германия както вече стана известно настоява през първите две години на прилагане на ОСП страните членки да имат възможност да прехвърлят средства по други интервенции ако не могат да ги изпълняват.