Г-жо Боянова с оглед на поредицата от кризи, включително и войната в Украйна, достатъчни ли са мерките които предприема Брюксел по отношение на продоволствената сигурност?
Продоволствената сигурност винаги е била важна тема, но когато се появят заплахи като военни конфликти тя вече се превръща в лична тема за всеки един от нас. Войната разбира се няма как да не окаже влияние върху живота ни, и макар за България тя да не е от критична важност, последиците от нея ще ги усетим всички ние. Мерките които ЕК предлага според мен са добре премерени, и както от Брюксел заявиха са взети в зависимост от развоя на ситуацията и могат да се променят. Фактът, че на страните членки се дава възможност да разполагат със средства от фонда за кризите и да се предприемат най-добрите действия за всяка една от тях е много добро послание за това. Не случайно и европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски насърчи страните членки да използват всички механизми за финансиране по новите стратегически планове, които счетат за необходими, за да подкрепят производството така че да не бъде застрашена продоволствената сигурност на блока. Очаквам в бъдеще тези мерки да бъдат доразвити защото торовете и горивата са ключовите теми, по които нашите стопани сега трябва да действат. и да кандидатстват за компенсиране както със средства по ковид мерките, така и по националния план за възстановяване и устойчивост. Има разбира се достатъчно средства в рамките на бюджета на ЕС, но от тук насетне подчертавам правителство, земеделско министерство и браншови организации трябва да решават заедно проблемите.
Както и днес стана ясно, има известни проблеми в комуникацията , част от които се дължат на това, че няма единно организиран бранш, който да представлява интересите на всички земеделски производители, и някои от тях предполагам се чувстват незащитени в тази цялата криза.
Стана ли известно защо интервенцията за цифровизация беше извадена от стратегическия план, и по кои механизми ще се случва цифровизацията в бъдеще?
За съжаление въпреки че на думи всички твърдят, че цифровизацията е приоритет, а в европейските документи тя наистина е приоритет, не защото е модерно, а защото носи по-големи печалби на фермерите или им спестява разходи в случая с употребата на торове и продукти за растителна защита в прецизното земеделие, у нас този приоритет остава само на думи. Беше разработена една интервенция за цифровизация в дигитализация на земеделските стопанства, която даваше възможност на фермерите без значение от вида на другите инвестиции, които ще правят да инвестират в софтуери, роботика или сензори за прецизно торене или напояване. Тази интервенция отпадна в последния момент, и беше прехвърлена в инвестиционната мярка, където са всички видове инвестиции.
Ако аз бях земеделски производител, който иска да инвестира в стопанството си, това ще го оставя за накрая, или ще го включа само заради събирането на някакви точки, което не е добре за земеделците. За мен подобна интервенция щеше да е финалът на процеса на цифровизация, защото има интервенции за консултиране за професионално образование, в които фермерите можеха да получат достатъчно знания за работа с цифрови технологии и да изберат онази от тях, която е най-подходяща за стопанството им. След това по интервенцията за оперативни и иновативни групи след като са получили нужните знания, можеха да тестват различни цифрови технологии и третата стъпка е, да получат средства за да се внедри онази технология, която са преценили че ще им върши работа. След като е консултирал, тествал и валидирал дадено цифрово решение, фермерът може вече да пристъпи към събиране на данни на базата на които може да се промени нещо в стопанството му. Това е истинската идея на цифровизацията.
Мотивите на аграрното министерство да извади иновациите като отделна интервенция е че те присъстват в плана за възстановяване. Там обаче са предвидени общи инвестиции във фонд за зелен и цифров преход, от който не се знае каква част от средствата ще отидат при фермерите. В него не са определени приоритети и не е заделен бюджет. Аз не съм съгласна с това, че когато трябва да се отчитат резултати по стратегическия план, да се отчитат с пари по плана за възстановяване, защото това са два различни финансови инструмента с различни цели. Целта на плана за възстановяване е бързо да подпомогне стопаните след което да ги поеме стратегическия план и там да имат възможност да получат подкрепа за въвеждане на цифрови технологии по специфична интервенция. Единственото сигурно е, че държавата за себе си се е подплатила с плана за възстановяване.
Очаквате ли в тази връзка Брюксел да обърне внимание за това, че иновациите не се явяват приоритет в стратегическия план?
Искрено се надявам на това, и например това което прочетох като коментари по френския план, в които се казва, че не са достатъчно зелени и амбициозни, смятам, че ние ще получим подобни бележки включително и за зелените изисквания и за цифровизацията. Цифровизацията и трансфера на знания и иновации са хоризонтални цели за всички мерки които са в стратегическия план, защото се цели не само въвеждането им, но да има бум на цифровизацията, което ще иска много сериозна кампания от всички заинтересовани страни- от държавата, през бизнеса и научноизследователските среди които у нас за съжаление също не са достатъчно активни и не са близо до бизнеса и до хората. Според мен има много голяма пропаст, която не позволява на фермерите да въвеждат цифрови технологии, или ако това се случва е заради преследвана някаква друга изгода. Причината е може би, че на тях не им е добре обяснено защо трябва да го направят.
За разлика от сектори като здравеопазване, в земеделието цифровите технологии не заместват хората. Там само производителите могат да вършат работа. И тъй като ние имаме липса на работна ръка, цифровите технологии просто няма кой да изместят.
Споменахте позеленяването. Появиха се мнения, че новите еко мерки не са достатъчно привлекателни поради ограничения им обхват на прилагане. В тази насока какви са препоръките на Брюксел, защото се очакваше бум на позеленяване и те да са атрактивни за фермерите?
Ние все още очакваме бележките на Брюксел по нашия план, в които може и да няма коментар по зелените изисквания, разработени в рамките на тематичната работна група. Това ще е нещо ново така наречените еко схеми, които са доброволни, и бяха разработени в рамките на ТРГ заедно с бизнеса. Предполага се че са удобни и лесно приложими. Има еко схеми касаещи зърнопроизводителите, животновъдите или производителите на плодове и зеленчуци като засилена диверсификация на културите или използване на междинни култури. Дали ще бъдат действително избрани, ще стане ясно на 1 март следващата година, когато се види колко заявления има по тези еко схеми. Тогава ще разберем, дали са правилно избрани и лесно приложими. Ако се случи обаче обратното , тогава ще дойдем до въпроса, доколко тези, които в тематичната работа група твърдяха, че представят интересите на фермерите наистина ги представляват. Това ще покаже дали написаното в стратегическия план ще съвпадне с очакванията на фермерите.
При другите зелени мерки, които са в ПРСР, няма кой знае какви промени, само известни допълнения, които са свързани с опазване на почвата и биоразнообразието, но пак ще се види реално колко земеделски производители ще кандидатстват по тях. Това отваря голямата тема, по която парламента и всички ангажирани с нея министерства трябв да започнат да правят националното законодателство. Когато започне новата стопанска година през септември, как фермерите да преценяват кои площи да оставят за еко схемите например? За да са наясно с това, трябва да им е обяснено тоест трябва да има информационна кампания. Към настоящия етап всичко е във фаза на проекти, ето защо успоредно комисията, която ще започне да налага европейското законодателство ние трябва да мислим, кои закони трябва да променим, че да се знае от новата стопанска година какво се случва.
В интервюто са използвани въпроси и на колеги от други медии
