Страната ни трябва да работи към преминаване към поливно отглеждане на лозята
Младият винен технолог Светослав Кръстев, който е асистент в ИЛВ Плевен натрупал солиден организационен и производствен опит в големи страни производители като САЩ и Нова Зеландия впечатли със своята експертна оценка по време на организирания на 28 август открит ден в Института по лозарство и винарство в Плевен. Не пропуснахме да го попитаме за мнението му за ключови проблеми не само пред лозарите, но и пред винените технолози свързани с промените в климата.
„Промените в климата се отразяват не само на лозарите, но и на нас винените технолози, защото ние все по-често трябва да с разрешаваме проблема, при който гроздето вече е постигнало високи захари, без обаче да е достигнало технологична зрялост“, споделя младият технолог.
През тази година заради екстремно високите температури и засушаването например в Плевенско е имало доста сериозни проблеми с винения сорт „Рубин“, при който е наблюдавано завяхване на лозите, а гроздето е достигнало захарност от 26 и нагоре, което според него е проблемно за ферментацията, защото се получава много висок процент алкохол, при което дрождите спират и остава висока остатъчна захар, а в същото време киселините са останали високи.
„Едни по-високи захари в гроздето водят до нарушаване баланса във вината, а за да се намалят трябва да се добави вода, което не е разрешено от нашето законодателство. Например в Калифорния никога не са имали проблем с висока захарност, защото там липсва такова законодателство и там е разрешено да се добавя вода. Ние сме обвързани с европейското право, докато там когато нямат достатъчно киселина, добавят винена киселина, докато при високи захари добавят вода“, посочва за пример той.
Ето защо според него законодателството трябва да вземе предвид промените вклимата, защото вина с повишена захарност стават технологично неизпълними без вода, защото дрождите при ферментация достигат максимум захарност 16, след което умират, докато при грозде със захарност 26, процесът приключва при 16, като остават високи захари.
Другият проблем разбира се е засушаването, като липсата на достатъчно влага води до събиране на гроздовете по лозата и няма достатъчно влага за да станат хубави гроздата. Справянето с този проблем според него е по-просто, просто да се премине към поливно отглеждане на лозята, както е навред по света.
„За жалост ние в Плевен дори да направим поливни плоши, няма да имаме вода с която да ги напояване. Ето например в Калифорния са намерили много практично решение, чрез изграждането на мрежа от язовири, които се пълнят между ноември и февруари, когато е сезонът на проливните валежи, и като дойде сезонът без валежи между февруари и ноември, водата се ползва за напояване на лозята. И ние трябва да работим в подобна посока“, казва в заключение Светослав.
